Кратък разговорник с правилните отговори на най-често задаваните въпроси
 

Човек и добре да живее, идва ден, в който жена му го пита нещо. И най-невинният въпрос може да се окаже опасен капан. Ако, разбира се, не налучкаш верния отговор. Не само жените задават странни и неуместни въпроси. Тази слабост имат и данъчните, пътните полицаи и служителите в паспортните служби. Затова не бива да приписваш тази особеност единствено на нежния пол. Но ако си добре подготвен, може и да си спестиш някой гневен монолог. Какво ти струва да наизустиш няколко верни отговора, срещу перспективата за безоблачен семеен живот? А ето ги и въпросите:

Обичаш ли ме?

Обичайните ти отговори:

А. Да
Б. Ти как мислиш?
В. Защо изобщо ме питаш?
Г. Кой? Аз ли?

Това не са отговорите, които очакват от теб. Тя подозира, че имаш някакви чувства, дори е сигурна, че не са „някакви“, а конкретни, но има непрестанна потребност да й го казваш отново и отново. Жената се нуждае от внимание в изобилие и непрекъснато, и епизодичните включвания не могат да задоволят жаждата й за доказателства в безусловната ти любов. Затова няма да спре да пита, докато не чуе това, което иска да чуе. Не е трудно да предскажем как може да продължи този диалог:

Ти: Нали казах „да“!
Тя: Не те питах за това. Питах дали ме обичаш!
Ти: Да! Обичам те! Сега щастлива ли си!
Тя: Аз само те попитах дали ме обичаш, а ти веднага започна да ми крещиш!

Следващият половин час вие прекарвате в тягостна тишина. Нейното неодобрение витае във въздуха. Ти нервно сменяш каналите с дистанционното. Тя демонстративно хлопва вратата на спалнята. Мислиш си, че вероятно ще се наложи да си останеш тази нощ на дивана. Поне телевизорът ти е под ръка. След два-три дни всичко ще е забравено и така до следващия път, когато ти зададе въпроса: „Обичаш ли ме?“

Виждаш какви усложнения могат да настъпят заради един грешен отговор. Има един такъв термин „сложно изречение“. Да, тя има нужда от повече думи. Едно сиротно „да“ не върши работа. Както и да решиш да усложниш изречението си, избягвай иронията. Не е уместен похват при такъв въпрос. Жените вземат любовта много насериозно. 

Идеята на твоя отговор трябва да подчинена на безспорната истина, че без нея животът ти няма смисъл, цел и радост. Не е зле да наизустиш и някой подходящ стих, с който да подсилиш ефекта :) Само гледай да не пресолиш гозбата. Жените имат нужда от малко романтика, а не от захарен памук. 

Защо това е верният отговор?
Защото с едно малко по-дълго изречение, вместо жалкото „да“, ти можеш да постигнеш успеха на дипломатите, които предотвратяват военни конфликти с мирни средства.

Как изглеждам?

Обичайните ти отговори:

А. Добре.
Б. Отлично.
В. Нормално.
Г. Вдигаш рамене.

Тя се опитва да изкопчи от теб порой от думи на възхищение, а ти искаш да се измъкнеш с едно суховато „добре“. Така няма да стане. Ще трябва да откроиш детайлите, които я правят уникална, да подчертаеш общото съвършенство на картината и да сложиш точката на разговора по темата с целувка. Ако случайно забележиш някакво несъвършенство – бримка на чорапогащите, копче, което едва се държи на конеца си, мълчи, защото не можеш да предвидиш с колко ще забави твоята констатация процеса на приготвяне.

Защо това е правилният подход?
Жената е силно зависима от мъжкото мнение. Една-две думи могат да я изстрелят в орбита или да я хвърлят в бездната на самоунищожението. Последно напомняне – не забравяй детайлите!

За какво мислиш?

Обичайните ти отговори:

А. А?
Б. Какво?
В. За нищо.

Тя, както и ти, прекрасно знае, че не е възможно да не мислиш изобщо, дори, когато си мислиш, че не мислиш, ти все едно мислиш. Затова този отговор трябва да го зачеркнеш завинаги. Най-добре си кажи честно за какво мислиш: за това какво имаш да правиш утре, за това, че колата се нуждае от зимни гуми и пр. мъжки „радости“.

Защо това е верният подход?
Защото тя ще се убеди, че си искрен и ще престане мъчително да те подозира в измяна.

Защо винаги си такъв?

Обичайният ти отговор:

А. Невинаги
Б. Не, невинаги

Жената борави с думите артистично. Склонна е да преувеличава. Например ако счупиш чашата, която благородно си решил да измиеш, тя може ехидно да се поинтересува: „Как може да си толкова непохватен?“ Това веднага провокира твоята ответна реакция и ще поискаш да знаеш какво означава това „винаги“. Може да отвориш един-два шкафа, за да се убеди с очите си, че все още са пълни с чаши. Но тя ще остане равнодушна към доводите ти.
Как трябва да отговориш: „Внимавай, слънце, да не се порежеш на стъклата.“

Защо това е верният отговор?
Отказвайки се от защита, нападение, контраатака и париране ти щадиш своите и нейните нервни клетки. Едновременно с това доказваш, че не си от онези мъже, които спорят с жена си за всяка дреболия.

Коя рокля да си облека – синята или червената?

Обичайният ти отговор:

А. Синята.
Б. Червената.
В. Не знам.

Ето един случай, в който е много удачно да отговориш на въпроса с въпрос: „А ти коя би избрала?“ Ако неуверено отговори „червената“, продължавай да питаш „а защо точно нея“. Да, отговорът съвсем не те интересува, но повярвай по-добре е да проведеш кратък разговор, за да си спестиш едночасова пледоария за това, че никога не те интересува как изглежда жена ти. Можеш да продължиш предполагаемия диалог с още някой и друг въпрос и да изслушаш обясненията, че този цвят подхожда на тена й, че кройката и подчертава фигурата и т.н. тя вече се е разприказвала и е доволна от проявеното внимание, може само да се включваш от време на време с възклицания „чудесно“, „добър избор“ и всички ще са доволни.

Защо това е верният отговор?
За жената обличането е творчески процес. С всички съпътстващи мъки, с неувереността и неудовлетвореността на истинския творец… Когато й дадеш възможност да преговори своите „за“ на глас, ти й помагаш да вземе решение и едновременно с това спасяваш билетите за кино, които са сериозно застрашени, заради нейното протакане. 

Как мина денят ти?

Обичайните отговори:

А. Нормално.
Б. Никак.

Какво си мислиш, че правиш с тези оскъдни отговори? Нали не се заблуждаваш, че някой ще се задоволи с тях?
Как трябва да отговориш: Добре. А как беше при теб?

Е, трябва да си готов да изслушаш едно дълго и напоително обяснение за изминалия ден на любимата ти жена, но това е за предпочитане пред обвинителната тирада, че я пренебрегваш и не споделяш с нея. Освен това печелиш точки – проявяваш внимание, изразяваш готовност да я изслушаш и се измъкваш от ангажимента да бъдеш активният в диалога.

Слушаш ли ме?

Обичайният отговор:

А. Да.
Б. Какво?
В. Хммм…

Как трябва да отговориш: „Извинявай, нещо се замислих, повтори ми какво каза.“

Защо това е верният отговор?
Дори да произнесеш тази фраза след думите й: „От половин час мълча, а ти продължаваш да кимаш с глава“, все още имаш шансове не само да се измъкнеш, но и да набереш точки. Защото ще убедиш жена си, че не я игнорираш. Дори напротив – думите й дълбоко са те впечатлили и дори си се замислил над тях. Това може да предизвика само една единствена реакция: „Обичам те!“

Източник:menscult

Препоръчваме ви още:

Семейният живот калява 
Как само ме дразниш 
Ответен удар