И друг път сме писали по тази тема. Може би си спомняте материала ни Съжалявам, че станах майка, в който жени откровено признават, че никога не са искали да имат деца и се чувстват нещастни и непригодни за ролята на майки.

Майчинството е толкова ценно за обществото и до такава степен се приема за даденост, че подобни изповеди предизвикват много негативни емоции. Всички очакват любовта към детето и желанието да му се отдадеш изцяло да се появят автоматично. Но по една или друга причина това невинаги се случва. Не само като в нашумелите наскоро два случая с бебенца, изоставени в парка. Там очевидно причините са дълбоко отчаяние и финансова невъзможност. Но дефицитът на майчински инстинкт се среща независимо от социалното положение и материалната обезпеченост. И жените, лишени от майчинско чувство, от майчински инстинкт са дълбоко нещастни, чувстват се отхвърлени, недостойни, заклеймени са като престъпници, виновни. А не бива. Причината този инстинкт да не заработи у тях обикновено е много дълбока. Ето какво споделя психоложката Анна Смирнова за усещанията на майката, у която това чувство липсва:

Може би това е най-страшното усещане за жената. Усещането, че не изпитваш майчински чувства към детето си.

Трудно ти е да си до него. Дразни те всеки контакт. Иска ти се да се махнеш и никога да не се върнеш. Иска ти се да причиниш болка. Реагираш на сълзите и страданието на детето си с равнодушие, дори с радост. Вършиш всичко автоматично: заведох-доведох, облякох-съблякох, нахраних, приготвих за сън. Всяка емоция на детето те дразни.
Всичко в теб крещи: Какво още искаш от мен?!

В опустошената ти душа, която с всички сили се опитва да скрие болката, имаш открита рана. Тя напомня за себе си при всяко движение.

Защо е така?

Защо съм такава майка?

Как изобщо се оказах тук?

Какво да правя оттук-нататък?

Усещане за безизходица. Тъмнина или мъгла. Как да отриеш пътечката, която ще те изведе от ада? И има ли изобщо такава пътечка?

Според нея трите стъпки, които трябва да направи една жена, за да си помогне сама са следните.

1. Признай, че ти трябва помощ

Първото, което трябва да направиш, е да признаеш пред себе си, че ти е нужна помощ.

Много е трудно. При жени, които са били лишени от топлота и грижа в детството си, майчинското чувство се появява мъчително. Когато изпитваш дефицит от контакта с най-близките си, получаваш мощен сигнал, че можеш да разчиташ само на себе си. Превръщайки се във възрастен, много трудно ще признаеш потребността си от помощ. Ако в детството си си бил лишен от майчиното внимание, основното на което си се научил, е да бъдеш независим и да разчиташ единствено на собствените си ресурси. Това е сериозна пречка в ситуация, в която се нуждаеш от помощ. Затова запомни, първото, което трябва да направиш, е да признаеш необходимостта си от помощ.

2. Научи се да се доверяваш

Ако през по-голямата част от детството си сме били самотни, в нас живеят едновременно силната потребност да се доверим на някого и страхът да не бъдем наранени от другия. Но без доверие трудно можеш да се възползваш от предложената помощ и пътечката, която търсиш, ще остане в мъглата. Затова е важно, макар и с малки крачки, да се научиш да се доверяваш на човека, който е готов да ти помогне.

3. Слушай своето тяло

Това също е сложна, но много важна задача. Сложна, защото в ранното си детство изпитваме огромна потребност от тактилен контакт, развиваме се чрез тялото си, опознаваме себе си чрез интимния телесен „разговор“ с майка си и с най-близките си. Ако изпитваме дефицит от такъв контакт, ние много рано ще решим да останем глухи към потребностите на тялото си. Иначе може да полудеем от постоянния му стремеж към любов и приемане. А тялото е първият ни приятел и съветник. То е главният ни помощник и единственото условие за съществуването ни. Затова точно нашето мъдро тяло може да ни подскаже как да се измъкнем от дълбокото тресавище на равнодушието.

Искам да вметна нещо специално за бъдещите майки накрая. Не една или две приятелки са ми задавали въпроса: Ами ако не обичам бебето? Истината е, че едно от тайните притеснения на много бъдещи майки е точно това - какво ще правя, ако не успея да преодолея себе си, егоизма си, навиците си и да се отдам изцяло на детето? Ако ми е неприятно да се грижа за него? Ако просто не го обичам?

В повечето случаи притесненията са абсолютно безпочвени. Но ако не е така, не се отчайвайте. Майчиният инстинкт, майчинското чувство може да се възпита, дори ако не е вроден и не се появи, още когато бебето помръдне в утробата ви или изплаче за първи път.

Страховете и притесненията ви са напълно нормални. Споделяйте ги с приятелки, с майка си, със съпруга си и разговаряйте свободно по тези теми, без да задържате нищо в себе си. 

Ако страдате от следродилна депресия, ако майчинският ви инстинкт не се "отключи", ще се наложи да потърсите и професионална помощ, и в това няма нищо лошо и срамно, даже е препоръчително. Коренът на този дефицит най-често се крие някъде в детството ви, в някоя травма, която сте преживели и която трябва да преодолеете, за да продължите напред.

Препоръчваме ви още:

И твойта майка също 

Съжалявам, че станах майка
Майките, които убиват