Ина Зарева ми прати този текст днес, потресена от новата трагедия, която гърми в новините. В Горна Оряховица бе намерено удушено новородено. Трудно ми е да пиша такива думи, толкова са нелепи и страшни. Новородено, което е дишало, изплакало, потърсило майчина закрила. Удушено няколко минути по-късно. Захвърлено в багажника, за да го изхвърлят в удобен момент. Сигналът е подаден от местната болница, където са приели майката за лечение. Полицията е открила трупчето в колата на съпруга и вероятно баща на детето. Звучи като сюжет на филм на ужасите. Но е истина.

Как стигнахме дотам да убиваме децата си?
 

Майка на три деца. Съпруга. Приятелка. Жена. Учителка. Така изглежда профилът на поредната жена, родила тайно и сама, чието бебе е намерено удушено.

Било нежелано, казала.

Дали е имало натиск, страх, план... Дали е било внезапно и импулсивно, дали е имало осъзнаване и съжаление... Вече не е важно. Важното е, че някой не е успял дори да изплаче преди да го заглушат. Или че над 1200-та кандидат-осиновители днес също оплакват това дете, което можеше да бъде тяхно. И не само че нямаше да бъде нежелано, а напротив – щяха да му разказват колко е мечтано, колко е искано, колко е чакано. И колко много, и колко прекрасен живот им предстои.

Историята приключи преди да е започнала, но успя да засегне най-невинните в нея. Благодарение на бдителните медии, вече се знае всичко за семейството – имена, местоживеене, работа... Знаят се и трите братчета, които никога няма да разберат какъв е щял да бъде четвъртият, затова пък всички ще разберат за тях. Ще ги сочат с пръст, ще ги обиждат и вероятно ще ги прокудят много далеч оттук.

Или иначе казано – днес обществото ни осиротя с цели 4 деца. Бавно, но методично ни убива липсата на морал, закони, грижа, подкрепа, съпричастност. Излиза, че всички ние сме нежелани деца с претенции – искаме образование, искаме работа, позволяваме си да се разболяваме, да остаряваме... Прекалено е! Какво остава за някакви си личностни травми и преживявания?!

Вероятно тази майка е показала някакъв емоционален или психологически дискомфорт, който е бил по-забележим от бременността ѝ, ако е имало кой да го види.

Вероятно няма да е и последната жена, решила с цената на недопустимото да спести срама си, в това наше вечно съдещо и сочещо с пръст общество.

Вероятно сега всички ще започнат да си прехвърлят отговорността, като голяма снежна топка, която постепенно ще се стопи и ще изчезне, и скоро никой няма да си спомня за случая.

Но броят на нежеланите ще нараства все така главоломно.

Докато не стигне до теб, до мен, до нас.

Нежелани сме, защото сме си позволили лукса да сме родители.

Нежелани сме, защото сме дръзнали да не искаме деца.

Нежелани сме, защото искаме децата ни да учат в училище.

Нежелани сме, защото не искаме децата ни да учат в точно такова училище.

Нежелани сме, защото искаме да лекуват правилно нас и близките ни.

Нежелани сме, защото знаем какво искаме.

Нежелани сме, защото показваме нежеланото.

Сред синонимите на „нежелан” са: натрапен, наложен, принудителен, неуместен, неоправдан, незаслужен, непредизвикан. Те напълно обрисуват взаимоотношенията между държава и хора: „Благодаря! Чувствата са взаимни!”

Но преди да се втурнем да съдим и раздаваме правосъдие, преди да обявяваме този или онзи за убиец, да разобличаваме семейства и деца, да хулим цели съсловия и професии, нека набързо проверим дали и ние самите не сме подсъдни:

„Не убивай" (Изх.20:13). 

Против тая Божия заповед се провиняват много видове хора, не само ония, които физически убиват ближния си, но и ония, които го тормозят или морално убиват. Убийци са и онези, които от ненавист и злоба смъртно нараняват с някоя тежка дума душата на ближния си. Убийци са и онези, които клеветят ближния си и убиват доброто му име. Убийци са и онези, които измъчват по разни начини познатите и близките си.”

Ако някой може да се обяви за напълно невинен – поздравления и благодаря за надеждата!

Аз не мога.

Препоръчваме ви още:

Майките, които убиват

Когато майчинското чувство го няма

Да поиграем на майки