Автор: Надя Брайт

Много пъти съм говорила какво не ми харесва в третата ми декада – например това, че изглеждам толкова добре, колкото искам само под определена светлина или срещу немалка сума пари. Разликата между жена вамп и вампир е едновременно осезаема, но много лесна за прескачане. Но да оставим тоя негативизъм!

Хубавите неща да си над 30... еех, хубавите неща! Едното е, че до 30 и нещо години (където съм аз) вече сме били всичко – необвързани, обвързани, зарязвани, обичани, отговорни, безотговорни... абе всичко! Време и нерви не даваме безплатно и просто си живеем живота. И докато практикувах именно това – живеене на живота, открих едно друго хубаво нещо.

Възрастовият диапазон на мъже, с които можем да излизаме и да имаме връзки (с което искам да кажа „да правим секс“) сериозно се увеличава. Най-точно мога да го определя така: Откъдето е законно, докъдето е възможно. Само имайте предвид, че в горната граница, дали е възможно, се разбира на принципа „проба-грешка“. Начинанието е на ваш собствен риск и самочувствие.

Аз имам 15-годишен стаж в срещите (и по всичко личи, че ще продължава). Тоест – наясно съм, че суайпването в Тиндър не е социален живот, а да имаш съвпадение – не е истинска свалка. От старата школа съм и ги измервам успехите и неуспехите в реален физически контакт. За младите ще кажа – като това, дето гледате в интернет, но на живо. С друг човек.

Достигнах на етап от живота си, в който мога да предам енциклопедичните си знания за срещи в мъже в писмен вид. И ето:

20-годишните. Открих ги като станах над 30. Преди това някак си ги избягвах. Все пак двама души на едно място, които не знаят какво правят, просто не е моята система. 20-годишните са очарователни. Те правят всичко по много – много ядат, много пият, много нереални представи за живота си изграждат. Това, което си помислихте – също го правят по много. Единствената неяснота е как го правят. Малко като участниците в „Риск печели, риск губи“ – нахъсано, но с налучкване. Ще ви го илюстрирам със случка. Бяхме на гости на една приятелка. В момента, в който ни видя, нейният двегодишен син рязко си събу гащите и каза: „Вижте! Пишка!“. В общи линии това е демонстрация на сексуалните му способности в следващите 20-22 години. Виждаш с какво разполага и се оправяш както ти е възможно.

Но ако сте решили, че това е, което искате - ето ви няколко съвета за привличане на млади мъже.

Избирайте добре възпитани момчета. Трябва да имат уважение към по-възрастните, за да ви изслушат (и послушат, когато е нужно). Много ясно му обяснете защо сте се залепили за него. Иначе често си мислят, че искате да се „мотаете“ с тях. Вие помните ли кога за последно сте имали време да се „мотаете“? Както и да е...

Да предположим, че сте намерили младия обект на зрялата си страст. Внимавайте какво говорите! Ето например, аз веднъж проведох следния разговор. Седим си вкъщи, ядем си сладолед и той ме пита: „А теб от какво те е страх?“ И аз отговарям от висотата на моя житейски опит: „От война, от смърт, от фалит и болести.“ - и мигам учестено срещу него. Щото флиртувам, нали... Обаче той ме гледа без изобщо да мига. И аз усещайки, че нещо не е баш както трябва, плахо попитах: „А теб от какво те е страх“. Тих глас се обади изпод немигащ поглед: „Ами... мен от паяци ме е страх“.

Затова подхождайте като на риболов - тихо, да не уплашим улова. Оставете го той да говори (апропо, това важи за мъже от всички възрасти). По някое време, като се разговори, му кажете: „Ама ти си толкова интелигентен за годините си, толкова си по-зрял от връстниците си“. Повярвайте ми, те винаги потвърждават. Винаги казват, че да - много по-интелигентен и зрял съм. Обяснява го с това, че много мисли. И тука е вашият момент! Веднага казвате (дали мигате или не няма значение): „Амии... така като си се размислил... не ти ли става топло... да се посъблечеш малко...“ И както казах по-горе – почваш да се оправяш както ти е възможно.

Каквото и да могат, и да не могат, младите момчета са супер. Най-малкото – дават ти надежда. Че още ставаш, де... не за бъдещето.

Кога да го пратиш при майка му

30-годишните. С моите набори имам най-малко успех, защото те са най-объркани. От една страна - някой им каза, че трябва да се опознаваме. А именно това е, което прецаква връзките – да се опознаем.

От друга страна - не са наясно дали търсят само секс, или светъл непорочен идеал, или майката на децата си... Или много често – за съжаление – майка си търсят. Затова по срещи трябва да изглеждам едновременно като страшна мръсница и жена, която мечтае да отиде у тях и да подари лилави чехли на майка му. А моята артистичност е просто в съвсем друга посока и аз не мога да изиграя тия неща, за да отговоря на такива очаквания...

И не на последно място – моите набори много се объркаха от идеята за равноправие между половете. Искам да ви разясня, скъпи момчета – равни права не означава равни задължения. Ще дам пример с плащането на сметките по срещи. Значи аз, за да стигна до тая среща, съм инвестирала стотици, да не кажа хиляди левове за фризьори, козметици, кола маска (ако има късмет), психотерапия, спорт и още какво ли не. А той какво? Три лева за душ гел, с който си пере и дрехите! При това - аз се правя, че не ям и съм си поръчала само една салата. И той се чуди дали да я плати... Момчета! Плащайте сметките или стойте вкъщи!

Като казах психотерапия – учудващо е как като разкажеш на един мъж от колко време ходиш на психотерапия и виждаш как той започва да се опитва да си тръгне бързо, без резки движения. Което е много слаб ход. Много слаб. Винаги е по-добре да излизаш с жени, които вече ги наблюдават специалисти. Скъпи мъже, не се страхувайте от жени, които ходят на психотерапия. Страхувайте се от тези, които не ходят на психотерапия.

Не знаеш какво искаш

40-50-годишни мъже. Тука положението стига до едни възрасти, за които... не ми е много удобно да говоря. Аз имах едно такова правило, поне да не са родени преди родителите ми. Ама после тръгнах да пресмятам и установих, че наш‘те толкова рано са станали родители, че... Защо да съм толкова тесногръда?

Мъжете над 40-50, които аз харесвам, имат една обща черта. Порше. Разбира се, предимство имат тия, които не се задъхват от усилието да се качат или да слязат от Порше. Един познат зрял мъж, като чу как казвам тази шега от сцената на стендъп комедията, каза: „А като толкова знаеш, защо не казваш Ламборджини, примерно?“. Отговорих истината: „Защото на вашите години никой не кара ниска кола. Коленете вече не са толкова услужливи“. А само за вас ще добавя, че е важно сърцето да е издръжливо, коленете са второстепенни.

Понякога имат и една друга обща черта. Съпруга. Не искам много да задълбавам тука, съветвам ви да бягате с по-голяма скорост от Порше в такава ситуация.

Ще направя едно кратко обръщение към мъжете, които си крият брачните халки: „Момчета, показвайте си брачните халки. Нужно е да виждаме, че все пак някоя се е навила... „

На срещите с мъже от тази възрастова група е много спокойно. Тези поколения са възпитани в джентълменски дух. Освен това са израснали без фотошоп, което е чудесно - виждали са истински жени. И шансът да ви харесат каквито сте, а не да търсят изкуствена мацка, е доста по-голям. Освен ако вече не са съвсем изфирясали. Ама вие все пак няма да превъртите играта до дедо си, надявам се.

За самата среща ви препоръчвам, ако искате да се изкажете по някой въпрос, да го направите в първата част от вечерта. Щото после... не че не им е интересно какво говорите... Просто им се спи. Аз разбирам това и не се подигравам. И на мен ми се спи. Даже ми се е случвало на среща с 20-годишен, първата му реплика да е: „Ако ти се спи – почивай...“ Искам да кажа, че сънят понякога е по-силен от любовта. От тия възрастови групи много често ми казват: „С друга жена не ми е било по-хубаво да си говоря“. Така е скъпи, защото аз само ти задавам въпроси и те поддържам в активно състояние, за да не заспиш.

Всяка възраст има очарование и всяка среща с качествен човек, независимо на колко години е, може да те обогати с нещо. Знам, че много мъже ще повдигнат въпроса какво жените даваме насреща и на среща. Ще отговоря.

За автора: 

Надя се занимава с психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият й сър Пратчет - имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори. А ако ви се иска двойна доза хумор за любовта и срещите, може да посетите шоуто на Надя и Георги на 13 март.

Препоръчваме ви още:

Как да си намерим смислен партньор за секс

Животът на 30+-годишната жена

За "Дедовия комплекс" или връзката между любовта и парите

Автор: Манол Пейков

Така.

За по-мързеливите от вас (защото в социалните мрежи всички сме повече или по-малко мързеливи) смилам и обобщавам.

Вчера във Фейсбук беше разпространена статия, която, съдейки по личния си фийд, набира все по-голяма популярност. Публикувана е в "Гласове" (препубликувана е там от личния блог на Александър Урумов). Авторката е Гергана Урумова. Заглавието е "58% глобални лъжи за домашното насилие". 

В нея г-жа Урумова привидно разобличава в лъжа посланието върху новия плакат, разпространен от "Български фонд за жените" и създаден от Fine Acts.

Според този плакат "58 % от убитите жени са убити вкъщи".

Г-жа Урумова твърди, че статистиката е невярна (и несъществуваща). Според нея в посочения източник на въпросната статистика (доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, UNODC, за 2017 г.), който, по нейни твърдения, е прочела от кора до кора, подобно число не може да бъде открито.

Авторката изсипва купища саркастични ремарки по адрес на Български фонд за жените, Fine Acts и БХК, като директно намеква, че зад "фалшификацията" стои дългата ръка на прословутият и всемогъщ Сорос с незнайно какви намерения.

Сега.

Снощи късно вечерта въпросната статия стигна и до мен във вид на иронични подмятания в дух "не били компютри, ами компоти" под последния ми пост във Фейсбук на тема домашно насилие.

Заинтересувах се, заинатих се и до 2:00 през нощта проучвах и четох източници.

Статистиката е напълно автентична и не е никак трудно да намериш п р а в и л н и я доклад в Интернет. Стига да искаш да го търсиш.

Точният текст е следният:

"Общо 87,000 жени са били умишлено убити (в целия свят) през 2017 г. Повече от половината (58 %) са убити от интимните си партньори или членове на семейството, което означава, че по света 137 жени биват убити от член на собственото им семейство всеки ден."

* * *

За по-лесно тук долу прилагам снимки на:

Корицата на доклада

Конкретната страница, на която може да бъде намерена въпросната статистика (не трябва да се търси дълго - това е първото и най-важно за целия доклад число под заглавието "Key Findings", "Основни изводи")

Таблица с разбивка на статистиката по континенти (58% е световната статистика; за Африка е 69%, а за Европа -- 38%)

Статията в "Ню Йорк Таймс" по повод излизането на доклада през 2017 г., озаглавена "Most Dangerous Place for Women Is the Home"

Корицата на г р е ш н и я доклад, който г-жа Урумова очевидно е чела

Чисто информативно -- заглавната страница от статията на Урумова и копие от обсъждания плакат.

Ето какво ви моля:

Споделете поста ми, за да стигне до повече хора. Темата е важна и чувствителна. Истината трябва да се знае.

Кажете на г-жа Урумова, че така не е редно. (Дори да не я познавате, уверен съм, че рано или късно мненията ви ще стигнат до нея. В мъничкият свят, в който живеем, всичко и всички в крайна сметка са свързани.)

Благодаря.

И честит Осми март, който за мен е преди всичко ден, напомнящ на патриархалната ни цивилизация, че двата пола имат равно достойнство. И че все още нямат равни права.

И важно подсещане, че по разрешаването на това последното трябва да се работи непрестанно - не само по празниците, но и в делниците.

Препоръчваме ви още:

Осмомартенско: за цветята, поднесени с юмрук

Отворено писмо на клуб "Не си сама"

На 8 март даряваме за жени, претърпели насилие

През изминалата година 53 деца, лишени от родителска грижа, получиха втори шанс за щастливо детство в семейство. Вместо в самота и изолация в институция, тези деца се радват на обичта и индивидуалните грижа и внимание на 36 приемни семейства, подкрепяни от фондация „За Нашите Деца“. 15 от децата са настанени директно от родилно отделение и не са преживели нито един ден в самотата и изолацията на институция, а 27 от тях са изведени от специализираните домове и резидентната грижа.

И през изминалата година енергията и ресурсите на екипа бяха фокусирани върху подкрепата за деца в ранна възраст (от 0 до 7 г.) Водещи принципи в работата на екипа са ранната подкрепа и ранната интервенция, които са от най-съществено значение за развитие на потенциала на децата. През 2018 г. 47 от децата, за които грижи полагаха приемни семейства, са на възраст до 7 години, или близо 90%.

Доброто съществува - и то е във всички доброволци

Ето историята на едно от тези приемни деца и едно от тези приемни семейства…

7 години и 5 деца. Повече от 2500 безсънни нощи, със случайните 2-3 вечери, в които цари (относителен) мир и покой. Повече от 60 000 часа притеснения и тревоги. И твърде много минути, които никога няма да се върнат. Но и много минути преминали в игри, прегръдки, нежност.

В 5 изречения, това е животът на Тонка Блажева, която досущ като фамилното си име, е с истински благ характер, уравновесена, търпелива. Обичаща. Като всяка майка. Макар и „просто“ приемна.

„При нея децата винаги са усмихнати, спокойни, щастливи. Тя постоянно си говори с тях, нищо че са съвсем малки бебета,“, разказва за нея социалният работник от Центъра по приемна грижа Диана Петрова, която, като експерт и майка на 2 момиченца-близначета, подкрепя Тонка в грижите за децата.

През последните 6 месеца, Тонка се грижи за Михаела. Спаси я. От самотата, от липсата на семейство, от дома, в който живеят още много деца като нея – чисти души, търсещи обич.

Спаси Миша, както спаси и другите 4 деца преди нея. Прие я, когато беше само на 1 месец, веднага след родилното отделение. Заради добрата грижа и обичта, която получава от Тонка (грижа, която нямаше да получи в дом за изоставени бебета), малката не загуби нито ден от своето развитие и днес е една пухкава, гукаща и усмихната чаровница. Е, от време на време се цупи и сърди, но в това е чарът й.

„Голяма идилия бяха двете. Тонка живее в малка къщичка, китна, спретната – като от приказка. Винаги, когато ходя на домашно посещение, отпред ме посреща богата и пъстра цветна градина, а най-красивите цветя тя кръщава на приемните си деца. Михаела си има цяла леха с хризантеми, които носят нейното име,“ спомня си Диана.

Защо в минало време ли?

Защото днес Тонка предаде приемното си детенце Михаела на нейните осиновители – прекрасното семейство Колеви, което дълги години е чакало точно нея. С пъстри бадемовидни очи, чуплива тъмна коса, малко носле и румени бузки. На 6 месеца – малка, нежна, крехка, като порцеланова кукла. И също толкова красива.

Михаела никога няма да разбере какво е да си сама, изоставена, непотърсена. Тя получи любов и грижа от приемната си майка, които по нищо не се различават от любовта и грижата, които би получила от ИСТИНСКОТО семейство. И които ще продължи да получава от своите осиновители – нейното ново, ИСТИНСКО семейство.

Тонка ли? Тя вече се грижи за друго детенце, което също като Миша, не може да бъде с биологичното си семейство. Продължава да поддържа връзка, да си говори с осиновителите на другите 5 деца и да им се радва – колко много са пораснали. Казва, че въпреки трудностите, ще продължи да бъде приемен родител, защото децата за нея са радост, ценност, вдъхновение. А приемната грижа я кара да се чувства полезна и щастлива, че може да допринесе за това повече деца да растат в семейство.

Тонка е още един пример как приемната грижа е спасителка на детството. Тя е онази магьосница, която сбъдва детските мечти, да бъдат щастливи, да имат семейство, да бъдат обичани и да обичат.

Прочетохте ли

Осмомартенска кампания на фондация "За Нашите Деца"

Google отказаха да свалят приложение, което позволява жените да бъдат следени

Тази технологична новост се използва особено активно в Саудитска Арабия.

По-рано правозащитници заявиха, че приложението нарушава правата на жените и разкритикува интернет гиганта затова, че може да бъде свободно изтеглено от Google Play. Всъщност става дума за правителствената мрежова услуга Absher, която позволява на мъжете да следят къде се намират жените им и да предотвратява излизането им извън границите на Саудитска Арабия, съобщава Insider.

От Google твърдят, че приложението е проверено и не е установено нарушаване на човешките права, следователно може да остане в магазина за приложения Google Play. Компанията не коментира публично решението си. Заключението на експертите е изпратено в офиса на демократа Джеки Шпайер, който неотдавна, заедно с други членове на Конгреса на САЩ, поиска приложението да бъде свалено.

На снимката: принцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман (в средата) с главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай (вляво) и съучредителя Сергей Брин (вдясно), източник: Insider

„Детективът“ Absher може да бъде открит и в iTunes. Пред журналисти главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук обеща да проучи случая, но до момента коментар или реакция от компанията няма.

Медиите привлякоха вниманието към приложението Absher още през февруари. Услугата включва в себе си елементарни безвредни функции (например възможност да платиш глобата си за паркиране), но има и доста съмнителни опции, които позволяват на мъжете да отменят пътувания, както и да настройват SMS-съобщения, когато жените им използват задграничните си паспорти.

Според правозащитниците това приложение дискриминира жените в Саудитска Арабия и нарушава правата им. Против него се обявиха от Amnesty International, а американският сенатор Рон Уидън призова Apple и Google „незабавно да спрат“ хостването на Absher от платформите си.

По данни на Google Play, приложението Absher е инсталирано над един милион пъти.

Б. р. Принц Мохамед бин Салман, по-известен като MBC, е считан за един от най-прогресивните млади арабски лидери. Когато обяви, че е дошло време жените в Саудитска Арабия да получат право да шофират, с него се съгласиха и най-консервативните политически кръгове в страната. Явно по-късно това право им е дошло в повече, защото са намерили добър начин да ги следят.

Прочетохте ли:

10 известни жени, престорили се на мъже, за да успеят

Автор: Виктория Бешлийска/ WordsDoWorlds

Днес една жена на летището във Франкфурт ме изуми. Беше слаба и фина азиатка на неопределима възраст, движеше се с двете си дъщери близначки, видимо на около 2 години и половина. Децата бяха вързани за нея с гумени розови въженца, които завършваха със закопчаващи се гривни от двете страни — по една за майката и за детето. В ръката, с която водеше децата, жената държеше няколко платнени чанти, от които се показваха възглавнички за път, плюшени играчки, бутилки с вода. С другата ръка теглеше два куфара, поставени един върху друг. Целокупно тя, децата и багажът приличаха на подвижна едноетажна къща. Вървяха бързо и целеустремено, момичетата подтичваха след нея и въпреки че се заглеждаха в минаващите край тях хора и в шарените магазини, следваха нишката на мама и не губеха пътя.

В първия момент си помислих, че бащата е наблизо, но после, когато отново ги видях при контролните ленти, разбрах, че е сама с децата и целия онзи багаж. В продължение на десет минути ги наблюдавах как се събличат, изваждат електрониката и козметиката от чантите, монетите от джобовете, слагат всичко в кошовете за проверка, децата минават биометричния контрол, а после и тя. Майката не ги изпусна от поглед дори за миг и стоеше нащрек, изпъната като струна, в готовност да хукне всеки момент след някое от децата. От разстоянието на петте метра, които ни деляха, усещах кълбовидното напрежение, събрало се в стомаха ѝ, изпълващо с електричество всяка нейна клетка, но в крайна сметка всичко мина нормално — след скенерите се облякоха, сложиха отново гривните с въженца, накамариха куфарите и чантите с плюшените кучета и се понесоха вкупом към изхода за самолета.

Благословията да бъда майка

Не е ли чудно колко много неща може да издържи и направи женското тяло? Доколко могат да се удължат и деформират ръцете на жената, за да хванат други ръце и да ги водят, без да ги (из)пускат? Как тялото ѝ може да е мотор, който задвижва всичко около себе си, но и люлка, която приспива и успокоява, когато е нужно? Как може навън да бъде опъната като стрела, а после у дома — да е мека като памук?

Гледах тази майка и хубавите ѝ деца, късичко подстригани, безупречно сресани и добре облечени, и се чудех какво ли още може да прави тя — да бродира? Да пее? Да вае порцеланови съдове? Да говори 3 езика и да превежда художествена литература? А може би умее да се грижи добре за семейството и да създава уют? Или да гледа орхидеи и да прави хартиени цветя?

Не знам, но в тази дребна на ръст азиатка с восъчно лице, която никога не бих познала, ако срещна отново — освен ако пак не води на розови въженца двете си деца и не носи същите светлосини провиснали на дупето дънки и невзрачен бежов пуловер — видях почти всяка друга моя близка жена. Видях онази „решетка, през която тече времето на другите”, както пише любимата ми авторка Елиф Шафак. И не, нека това не звучи лошо! Тъкмо обратното — радвам се, че в тази непозната разпознах не дупките на решетото, а протичащия през тях живот. Тя правеше така, че нещо да се случва — пътуваше с децата си, свързваше места по света, преливаше състояния, променяше нещата към по-добро, надявам се. Тя беше проводник във всеки смисъл — живораждаща сила, която с тялото си проправяше път, за да продължи този живот нататък.

До майката, която се крие в банята

Ето на, трябваха ми години, за да стигна до хубавата страна на мисълта на Елиф (цитирам по спомен от биографичната ѝ книга „Черно мляко”). Като съпруга, майка на две деца и работеща жена съм имала моменти на свръхумора — и физическа, и психическа. Чувствала съм се като супергерой и като парцал; като най-добрата и като най-ужасната; знаела съм кога изглеждам красива, защото съм щастлива или просто защото съм се наспала, и кога тъна в блатото, защото имам тъмни сенки под очите или се чувствам смалена от тежестта, която нося на плещите си. Сигурна съм, че всяка от близките ми жени също е попадала в безумното перпетуум-мобиле между тези състояния. Но и неведнъж съм усещала, че летя с крилата, които хората около мен са ми давали, и ръцете ми неведнъж са били пълни с даровете от тях. Защото ръцете на жената могат не само да се удължават и проточват до скъсване като въжени люлки, те могат и да се заключват в кръг около най-близките като около стебла на дървета, от които черпят енергия и дишат живот.

За деня, обозначен като Деня на жената, пожелавам на всяка от вас близост с Източника на енергия и живот, бил той човек, изкуство или хоби. Или най-малкото — достатъчно светлина по пътя към него.

Честит празник!

Препоръчваме ви още:

Момичета, не бъдете просто майки!

Пътят към майчинството

Майчинството - еднопосочен билет към щастието

Автор: Ина Зарева

Осми март. Осемдесетте години. Жените стоят под космическите каски в салоните, така съсредоточени, като че наистина ще хващат пътя. Млечния. Мъжете пъшкат под отеснели костюми, наточени за вечерните банкети. „Работническо дело“ публикува традиционното си приветствие. Всички жени са на голяма почит, но най-ухажваните са тези зад щанда - да заделят някоя дефицитна стока за посестримите. Та да блеснат другарките вечерта пред началството, да го поканят на танц, че да издействат някоя екскурзийка.

На 10 съм. Банкетът кипи като септемврийско вино. Танцувам между големите и се чувствам и аз жена! Оглеждам прави ръбове на бежови панталони. На черни панталони. На сиви панталони. Чорапогащници с бримки и без бримки, потъващи задължително в остри токчета. Рокли на огромни цветя. Косите, излезли от космическите каски, са съвсем автентични - като при липса на гравитация. Сини сенки за очи. Ярки червила. Много руж. Облаци от полски парфюм, крем „Кеч“ и „Каро“. Цигари „БТ“ и коняк „Плиска“ за преглъщане. Братя Аргирови се гърчат някъде отпред. Аз се уморявам и си сядам на мястото. Швепсът ми е разгазиран със сол, `щото имам възпалени сливици.

Моята рокля и аз

На масата срещу мен седи самотен мъж. Напълно плешив е и периодично поглажда главата си. Пуши нервно и издиша дима над карамфилите във вазата пред себе си. Поглежда тъжно към вратата и в този момент през нея влиза Тя. Тя носи италианска страст, френска изтънченост, източна красота, балканска мистичност и сочност като на ягоди в показния магазин. Хипнотизирано проследявам как се движи със звънка походка между масите. Лицето ѝ е решително като на жена, чакала три часа на опашка за банани. Стига до масата на тъжния мъж. Обляга дългите си пръсти върху червената покривка и острите ѝ нокти нервно започват да потропват, докато разпалено говори. В следващия миг грабва карамфилите от вазата и с все сила започва да удря плешивия мъж по главата. Стръковете плющят по лъскавото му теме, червените листчета хвърчат наоколо, а тя не спира, докато и последният цвят не се прекършва. Хвърля стръковете върху му, обръща се и излиза така, както и влиза – като танцьорка на танго, изтръгната от сцената. Мъжът седи вкаменен, а листа и цветчета се ронят от главата му. Изглежда толкова нещастен, че ми идва да отида при него и да го прегърна. Вместо това, поглеждам към бушуващия дансинг, на който се вихрят големите. Търся с поглед буйните коси на баща ми и късата рокля на майка ми.

Ставам, обирам всички карамфили от масите и ги скривам под стола си. Ей така, за всеки случай. После ги намразвам завинаги.

Препоръчваме ви още:

Благодаря за добрия секс!

Защото съм жена и майка

Не е само мъжки свят

Омразата и злобата към детето обикновено имат дълбоки корени, които водят към личната история на майката или бащата. Детето е винаги под ръка – безмълвно, предано същество, готово да попие като гъба цялата агресия в семейството и всички вътрешни конфликти на родителя. Агресията към собствените деца никога не израства на празно място, не възниква изведнъж. Чувството на омраза, неприязън, злоба, пренебрежение или сексуален интерес към детето избуява от личните травми на майката, от нейния опит в отношенията със собствената ѝ майка, която също е имала подобни със своята родителка. Обикновено тези проблеми се разглеждат винаги в перспективата на три поколения.

Агресията към собственото дете

Агресията към детето не е задължително физическо насилие, може да бъде пренебрежение, хладно отношение, отсъствие на интерес към него и живота му, нежелание да бъдат споделени проблемите му, да му се помогне. Това е отсъствие на родителя от живота му. Детето остава само с проблемите си. В противоположния полюс е отсъствието на детето от собствения му живот – в него са само майката или бащата. Хиперопека, пълен контрол, реализация за негова сметка. Агресия са и всички варианти на емоционално насилие - забележки, унищожително отношение, презрение, сарказъм, безкрайна критика. Друга проява на агресивно отношение към детето е използването му за замяна на партньора – „най-добрата приятелка“, „най-любимия ми мъж“, „моята малка женичка“.

Амбивалентната привързаност. 10 стъпки към детето

Инцест

Детето съзнателно или несъзнателно бива въвлечено в сексуални отношения. Възможно е самият инцест да не се случва. Той може да бъде демонстриран не само от бащата към дъщерята или сина, но в немалко случаи и от майката към децата ѝ. Може да бъде съзнателно съблазняване на детето, активна сексуализация и сексуална стимулация, но и несъзнателни действия, които създават условия за кръвосмешение в семейството. В този случай детето е привлечено в интимното, сексуално поле на родителите, ставайки участник в него. Прояви на това отношение е демонстративното преобличане пред детето; дефилирането с голи гърди или по бельо (възрастта, когато за детето е важно да вижда майчините гърди приключва с края на кърменето); съвместното къпане, когато то е вече не е малко, или помощ при къпане в тийнейджърска възраст; докосване, при което родителят се възбужда; целувки по устата; докосване на интимните зони; настояване да разказва за отношенията си с другия пол с подробности; споделяне на интимни преживявания пред него. Така несъзнателно или съвсем съзнателно детето бива използвано. В семействата с двама родители, в които има кръвосмешение, границите на двойката „мъж-жена“ са отворени. Волно или неволно в отношенията на двамата възрастни биват привлечени децата. Жената прехвърля сексуалното си напрежение върху сина или дъщерята. Мъжът прави обект на внимание не жената до себе си, а дъщерята или сина.

Понякога в семействата, в които жената сама отглежда поколението си, детето замества липсващия партньор. Дъщерята става най-близката и често единствена приятелка. Сексуалността на майката неволно или съзнателно се реализира в отношенията с нея. Синът става „любимият ми мъж“, „единственият мъж в живота ми“, „надежда и опора“ към него се насочват всички мечти, желания и очаквания на майката. Телесният ѝ контакт е само с него. Така, често съвсем несъзнателно, тя го превръща в партньор в живота си. Когато бащата сам възпитава дъщеря си, понякога момичето се превръща в „най-важната жена в живота ми“.

Споменатите случаи попадат в категорията сексуално използване на детето. В инцестните отношения отговорността за случващото се винаги е на възрастните. За детето те са реалност, която силно усложнява живота му. От него се изисква да изпълнява функции, които не са му присъщи нито по възраст, нито по ниво на психично и физическо развитие. То трябва да стане мъж на майка си, жена на баща си или майка на майка си. Това е невероятно тежко бреме, особено когато става дума за малки деца. Дори като възрастни, хората имат нужда да останат деца за родителите си. Инцестът е престъпление срещу невинността, убийство на душата. Трудно е да си представим по-разрушителна травма на личността от него.

Твърде близки

Какви са причините

Всички отношения в семейството, още повече агресивните, трябва да се анализират с поглед към миналите поколения. Понякога несъзнателно се отнасяме към децата си така, както са се отнасяли към нас. И нашите родители са постъпвали по същия начин. Всеки агресор по-рано е бил жертва.

Чрез детето можем да си отмъстим. Понякога то се възприема от жената като отражение на самата нея: „Тя е същата като мен. В нея виждам себе си“. В този случай отношението към себе си се проектира върху детето. Ако то е ненавист, майката може да ненавижда и наказва детето, за да накаже себе си, някогашното малко момиче, което е била. Така несъзнателно повтаря поведението на собствената си майка, проиграва това, което ѝ се е случвало в детството. Възможно е да напада женствеността на дъщеря си, като не ѝ дава възможност да я проявява; може да изпитва силно, непреодолимо желание да накаже себе си, за някаква „мръсотия“, но поле за наказание да бъде собствената ѝ дъщеря.

„Когато се роди синът ми, първо се изплаших, а после го намразих. Имах усещането, че това не е моето дете. Че не би трябвало да имам деца. Това дете беше нужно на някой друг, но не и на мен. Майка ми, която обожаваше синовете си, винаги ме вбесяваше с привързаността си към момчетата. Роди брат ми, когато бях на три години и в този момент аз станах по-голямата, трябваше да се грижа за него, да помагам с къпането, разходките и т.н. Огромното отвращение към собственото ми дете беше копие на отвращението към по-малкия ми брат, който ми беше натрапен. Омразата към брат ми и майка ми се превърна в омраза към сина ми. Не исках да съм като майка си, не исках да се отнасям към сина си както го правеше тя. Със всяко свое действие доказвах, че аз не съм тя.“

Да отмъстиш на мъжа си

„Зная, че мъжът ми е силно привързан към дъщеря ни. Усещам, че изпитвам агресия към нея. Когато съм му обидена, изпитвам желание да ѝ причиня някаква гадост, да я разплача, за да отмъстя на баща ѝ за собствената си болка и сълзи. Причинявам болка на този, който му е най-скъп.“

Ако успеем да си върнем усещането, че дъщерята е наше продължение, а не „момичето на татко“, можем да излезем от състоянието на съперничество, да предпазим детето от чувството си за мъст, да възстановим йерархията в семейството и да пренесем напрежението вътре в двойката. Така ще можем да решаваме проблемите си, без да използваме детето като оръжие.

Да отмъстиш на жена си

„Тя се държи с децата така, сякаш няма нищо по-скъпо и ценно, сякаш са най-важното в живота ѝ. Сякаш са торта, която може да спадне, ако бързо я извадим от печката. Иска ми се да тресна с юмрук „тортата“ и да ѝ кажа: „Престани да се суетиш около тях, имаш мен! Погледни ме!““

„Тя иска да бъде добра майка, да докаже на всички колко идеална е и какви идеални деца има. На практика те са твърдоглави и нещастни като нея.“

Агресията на бащата към децата често е предназначена за майката. Както и в случаите на отмъщение на бащата чрез любимата му дъщеря, мъжът причинява болка на децата си, за да уязви жена си. Невинаги става дума за физическо насилие. Може да бъде пренебрежение, критика, отчуждение, хладно отношение. Ако синът например се е родил в момент, когато жената е имала странична връзка, дори да е копие на баща си, мъжът не може да прости изневярата и несъзнателно отмъщава за любовника ѝ, тероризирайки сина си.

Децата често се превръщат в бойно поле за освобождаване на родителските емоции. Може да бъдат използвани като щит, за да се защитиш от агресията на мъжа си, като сексуални партньори, като отдушник, като изповедници, като любимата „вещ“ на мъжа или жената, която трябва да бъде счупена, за да отмъстиш на партньора си, като вечния виновник за всичко. 

Нормално е да се грижиш за децата си, да ги обичаш, затова собствената нелюбов към детето се усеща като недостатък, счупване, малоценност, като нещо нередно. Хубаво е когато успеем да осъзнаем какво се случва, когато успеем да загърбим собствените си загуби и ако не можем да дадем шанс на любовта да разцъфти в сърцата ни, поне да унищожим огромната омраза, която всъщност не е предназначена за детето, а за някой друг. А на детето да дадем възможност да бъде себе си, да живее собствения си живот.

Авторката Ирина Дубова е руски психолог, логопед и дефектолог. Автор е на телевизионни предавания за родители. През 2003 г., след снимките на предаване за изоставените деца в инфекциозна болница основава организацията „Втора майка“, която осигурява бавачки за изоставени в болници и домове деца. В момента Ирина работи като психотерапевт. Майка е на две деца.

Препоръчваме ви още:

По-добре да съм мнителна

Не пипай!

Не възпитавам детето си по "метода на тоягата"

Без баща - как се отглежда момче от самотна майка

(откъс)

Емпатията - ключът към семейната хармония

Емпатията е нещо повече от база за емоционалната интелигентност; тя е в основата на ефективното родителство. Защо? Защото това е жизненоважно за способността ви да разбирате детето си и да се свързвате с него. Защото ще ви предпази да не прехвърляте върху детето си всички проблеми от своето детство. И защото без нея детето ви просто няма да почувства любовта ви, без значение колко го обичате.

Когато един родител поднася дара на емпатията на страдащото си дете, тази дълбока връзка променя всичко. Емпатията засилва връзката във взаимоотношенията. Емпатията помага на детето да се почувства разбрано и да усети, че не е само с болката и страданието. Емпатията лекува. И когато изпита емпатия, детето научава за най-съкровените начини, по които хората се свързват помежду си, и получава добра основа за всички свои бъдещи отношения.

Как децата се научават на емпатия? Това става по естествен път, като част от правилното емоционално развитие, стига децата да получават емпатично отношение от тези, които се грижат за тях. Ето защо отглеждането на дете чрез емпатия е двоен дар за него: освен че емпатията ви му помага да управлява емоциите си, получавайки вашата емпатия, то ще се научи да проявява емпатия към другите. Проявата на емпатия е и дар за самите вас, защото децата, към които се отнасят с емпатия, приемат насоките на родителите си с по-голяма готовност. Превод: Тя прави това да си родител много по-лесно!

Но за повечето родители идеята да отглеждат децата си с емпатия носи напрежение. Как точно се прави това?

Винаги когато казвате: „Знам как се чувстваш“ или „Изглежда, си имал лош ден“, вие проявявате емпатия. Винаги когато надмогнете собствените си чувства, за да погледнете през очите на детето си, това е емпатия. Звучи простичко, нали? Защо тогава емпатията е толкова мощно оръжие? Представете си емпатията като огледало, което държите срещу детето си. Вашето приемане и разбиране на това, което то чувства, му помага да признае и приеме своите емоции. Това помага на чувствата да намалят интензитета си и да започнат да изчезват. Не е нужно да действаме под влияние на емоциите си, нито дори да ги харесваме, просто трябва да признаем, че ги има, за да се освободим от тях.

Това, че приемате емоциите му, учи детето ви, че неговият емоционален живот не е опасен, не е срамен, а всъщност е универсален и управляем. Всеки се е чувствал така; дори има име за това! То се чувства разбрано и прието. Научава, че не му се налага да се справя само със сблъсъка си с тези силни емоции. 

Какво не е емпатията 

• Снизходителност. Вие можете (и би трябвало) да налагате ограничения. Тайната е в това да покажете, че виждате колко нещастно е детето ви от тези ограничения. Важно е за него да можете да понесете разочарованието му и гнева му към вас, както и всички други негови емоции.
• Да решите проблема. Идеята е да му помогнете да преодолее тези чувства на разочарование, за да може само да започне да търси решения, а не вие да му решите проблема. Когато покаже чувствата си към нещо, трябва да слушате и да покажете, че разбирате, а не да натрапвате решения. Това означава, че ще трябва да овладеете собственото си притеснение от проблема (като дишате дълбоко, за да преодолеете тревогата, и се въздържате от каквито и да било действия).
• Да се съгласявате. Да приемете чувствата му и да ги отразите не означава, че сте съгласни с тях или ги подкрепяте. Трябва да му покажете, че го разбирате, нито повече, нито по-малко. Ако някога сте срещали разбиране, значи знаете какъв невероятен дар е това.
• Да проучвате. Да попитате: „Кажи ми как се чувстваш“ не е емпатия. Емпатия е да приемете това, което ви показва, че чувства, а не да човъркате в раната.
• Да анализирате. „Мисля, че си ядосан, защото ревнуваш, че сестра ти има рожден ден.“ Емпатия означава да приемаш и разбираш това, което другият ти показва, а не да го караш да изпитва неудобство, като дълбаеш в психиката му, дори и да си прав. Едно простичко „Изглеждаш много кисел днес, миличък“ би му било от помощ с това, че показвате, че сте забелязали. Дори не са нужни думи, особено когато децата са по-големи, защото назоваването на чувствата често кара хората да смятат, че ги анализират или съдят. Просто едно „Хм...“ или „Еха!“, или „Съжалявам!“, казано топло и със състрадание, помага детето ви да се почувства разбрано.
• Да драматизирате. Нагодете реакцията си спрямо настроението му. Това, че е паднал духом, защото футболният му отбор е загубил мача, не заслужава вашата реакция да е такава, сякаш някой е умрял.
• Да оспорвате чувството. Това само оборва детето ви и го кара да смята, че е грешно да изпитва това чувство. А също така измества емоцията от съзнателната мисъл и така то носи със себе си отрицателно чувство, което е готово да излезе на повърхността и при най-малката провокация.
• Да се опитвате да го разведрите. Вие, разбира се, трябва да му помогнете да преодолее неудобните чувства, но не бива да му изпращате посланието, че трябва да избяга от тях. Почувства ли се сигурно да забележи, приеме и изрази емоцията пред себе си или пред вас, тези чувства съвсем естествено ще се изпарят. Тогава то ще се почувства готово да се „разведри“, като смени обстановката или темата. Така ще сте му показали, че всичко в него е приемливо, включително и неудобните му чувства.

Какво е емпатията

• Да изслушваш и да приемаш, без да налагаш решения. Не е нужно да решавате каквото и да било. Не е нужно да сте съгласни с възгледите му. Трябва да приемете, че детето ви има право на тези чувства. Не го приемайте лично.
• Да отразявате, приемате и разсъждавате. „Толкова си ядосан на брат си“ или „Еха! Виж къде чак си се качил!“, или „Май се тревожиш за това, че отиваш на гости с преспиване“.
• Да уважавате разумните граници. Фактът, че проявявате емпатия, не означава, че трябва да е за сметка на вашето състояние. Сърдечното ви отношение показва разбиране, че детето ви смята, че е дошъл краят на света, но едновременно с това вашата способност да останете емоционално стабилни му дава увереност, че има светлина в края на тунела.

За книгата: 

„Спокойни родители - щастливи деца“ - наръчник за отглеждане на отговорни, способни и щастливи деца

Подходът на д-р Лора Маркам, основан на най-новите изследвания в областта на развитието на мозъка и на клиничния ѝ опит в работата ѝ с родители, е прост, но много резултатен. Според д-р Маркам изграждането на емоционална връзка с детето ви ще доведе до истинска и трайна промяна в поведението му. Когато създадете отношения на близост и доверие, ще отпадне нуждата от заплахи, натякване, молби, подкупи или наказания.

Този забележителен наръчник ще помогне на родителите да вникнат по-добре в собствените си емоции и да ги държат под контрол. Само ако останат спокойни, те ще съумеят да реагират конструктивно на детското поведение. Налагането на разумни граници, използването на емпатия и ясна комуникация ще помогнат на родителите да отгледат самодисциплинирани деца. В книгата са дадени примери как да се действа в различни ситуации, както и решения и тактики, приложими за деца от най-ранна възраст до прогимназията.

Ако сте изморени от борбите за надмощие, емоционалните сривове и търсене на подходящите „наказания“, тази книга е за вас. Тук ще откриете необходимите практически средства, за да трансформирате родителския си подход по един позитивен, доказал ефективността си начин.

https://www.youtube.com/watch?v=M1Me75z6nkk&feature=youtu.be

За автора:

Д-р Лора Маркам е клиничен психолог. Получава докторската си степен от Колумбийския университет. Но тя е и майка, която се старае да пренася доказаните методи от обучението си в практически решения, които да помогнат на обикновения родител при отглеждане на неговите деца. Като главен редактор на AhaParenting.com, д-р Лаура изпраща безплатно писма три пъти седмично до над 100 000 родители, които разчитат на нейната помощ и подкрепа по проблемите на родителството. Освен това тя сътрудничи на много уебсайтове, сред които „Сайколъджи Тудей“, Mothering.com, списание „Нейчъръл Перънт“, Pregnancy.org и SheKnows.com. Тя е чест гост на телевизионни и радио предавания в Америка и е интервюирана за десетки вестници.

Моделът на родителство, основан на взаимоотношенията, на д-р Лаура е помогнал на хиляди семейства в САЩ и Канада да намерят смислени решения за всичко – от безпокойството на децата, до раздялата и проблеми със съня и мобилните телефони. Тя живее в Бруклин, Ню Йорк, със съпруга си и има две страхотни деца – вече на 22 и 26 години.

Препоръчваме ви още:

Родител, с когото детето иска да говори

Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?

Робо сапиенс