Благословията да бъда майка

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Случвало ли ви се е да направите нещо механично и изведнъж да си дадете сметка, че сте реагирали нетипично? Не нетипично лошо. Просто различно. Магията на майчинството отвори цветна кутия с изненади и честичко ме кара да се чувствам като вълчица не просто сменила прическата си, а претворила нрава си. Нрав, който подобно на феникс се отърсва от прахоляка и блясва под светлините на прожекторите с нови неподозирани качества, несъвършенства и обаяние. Кой каза, че човек не се променя?!

28.11.2015. Денят, в който животът ми се рестартира. Върнах се на детската площадка. Както когато бях дете. Когато несломимо ставах всеки път, щом паднех; усмихвах се на всяка калинка и локва, в която цопвах; когато рисувах мечтите си с флумастер по бялата стена в хола и жадно разучавах света.

Като майка се преоткривам всекидневно. Също както когато отварях дългоочакваното шоколадово яйце и отвътре изскачаше нещо вълнуващо и ново. Сякаш цял живот в мен е живяла и друга жена, очакваща своя миг да се събуди и прояви. Намирам сили в себе си в тайни кътчета на душата. Откривам страхове, които не съм подозирала, че съществуват. Но най-вече живея в любов, за която не съм мечтала.

Днес се виждам различна. Особено, когато съм ядосана. Когато вътрешно крещя и троша, но вместо това притаявам дъх, заключвам поглед в очите на най-голямата си любов и със спокойствие, сякаш изсипано ми от друга вселена, разяснявам с грижа и любов защо да се яде сладолед, когато навън е студено и мокро, не е добра идея или защо да се рови с фиба в монитора на лаптопа ми изобщо не е добра практика.

Виждам се различна и в момента, когато умората надделява, а аз отивам за 4636281364564128932 път да се спусна по спираловидната пързалка в парка, минавайки с неясно откъде облял ме ентусиазъм през няколко тънки процепа в стената, лазейки по въжен мост и прескачайки неколцина препятствия по земята само и само от другата страна да ме посрещне най-прекрасната усмивка.

Със сигурност си млада майка, ако...

blagoslovia

Виждам се различна, когато е едва 6.15 сутринта, а любимото човече ме изважда от смарагдовите води на Малдивите, където се припичам под жаркото слънце и пия коктейл в кокосов орех, за да ми каже, че иска да гледа Peppa Pig. Сега. В сънен делириум като по команда напипвам лаптопа под леглото и настойчиво вкарвам парола Peppa Pig, недоумявайки защо по дяволите не работи. Няма проблем. Ще опитам още хиляди пъти – все пак е за любовта на живота ми.

Виждам се различна, когато душата ми плаче и буря стене в гърдите ми, а едни малки ръчички обгръщат врата ми и ангелско гласче ме пита дали съм щастлива – в душата изгрява слънце, защото обичта ми е по-силна и дълбока от всичко друго.

Преди почти три години време гневът и разочарованието напускаха храма на съзнанието ми и се изливаха в хаплив коментар, пренебрежителен поглед, недвусмислено мълчание или едва прикрит фалцет. Днес емоционалността живее в мен, но под чехъла на някакви супер сили, които контролират импулсивните изригвания на характера ми свише.

Умората е трайно настанил се неканен гост, но волята ми винаги намира начин да държи тялото и духа ми будни.

Сянката на тревогата някога вгорчаваше дните ми, изпиваше силите ми и ме изпълваше със страхове. Днес тревогата отстъпва пред разума и вярата.

Някога бях белязана от нетърпение. Бързах, исках, случвах на момента. Днес намирам търпение в нетърпението си. Дори когато за 53472986102 път повтарям, че е време за лягане и миене на зъби – безрезултатно.

Някога разполагах с всичкото време на света. За мен. Сега рядко разполагам с време. Изобщо. Затова 10-те минути покой под душа са миг на божественост и отмора.

Прошката никога не е било моето нещо. Днес мога да прощавам. Дори на себе си. Че невинаги съм идеалната майка и съпруга, че правя грешки и се уча непрекъснато.

Ако преди трябваше да правя едва 2-3 неща едновременно, сега правя двеста с лекота – готвене, пране, преобличане, говорене по телефона, рисуване, гушкане, писане на блог и събиране на играчки в един и същ момент са ми като първо ниво на Супер Марио. Всекидневно. Ежеминутно.

Обожавам всяка промяна. Защото поводът за нея е най-великото чувство на света. Това да бъда майка.


Препоръчваме ви още:

7-те мантри на щастливите майки

Клише ли е съвременната майка?

Майчинството е като маратон

Последно променена в Понеделник, 24 Септември 2018 20:52
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е страх, отговорност е!

Не е страх, отговорност е!

10 Мар, 2020 Истории

Карантина

Карантина

20 Мар, 2020 Татко Калоян

Неочаквана ваканция

Неочаквана ваканция

10 Мар, 2020 Истории

Благородният лъжец

Благородният лъжец

09 Мар, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам