Автор: Мария Пеева

- Гледа ли “Да напуснеш Невърленд"? Филмът за Майкъл Джексън? - ме попита една приятелка вчера. Отговорих, че не съм. Не искам да си го причинявам. Цял живот ми е бил идол този човек, не желая да се разочаровам. Нали знаете - за мъртвите или добро, или нищо…

 - Гледай го. - тя настоя. - Не заради него, даже не заради децата. Заради майките го гледай.

Гледах го и разбрах какво има предвид. Няма да ви преразказвам филма, нито емоцията от него, ще фокусирам на това, което най-много ме разтърси.

Майките.

Когато стане дума за педофилия в този вариант (“класическият”, не виртуалният), винаги си представям, че жертвата е неглижирано дете. Дете, което няма подкрепа и разбиране в дома си, което търси обич на друго място и попада на неправилния човек. Преди време превеждах един страхотен филм “Спотлайт”, в който става дума за ужасния скандал със свещениците педофили. Покрай него се зарових доста в темата. Всички психолози твърдят, че жертвите обикновени са деца от нефункциониращи семейства, в които има някакъв сериозен проблем. И колкото и да е ужасен фактът, че някой се възползва от тези деца в нужда - било от обич, било от грижа - в известна степен това звучи и някак успокояващо за обикновения родител като мен. Ето, мислиш си, моите деца не са застрашени, защото им обръщам много внимание, защото следя какво се случва с тях, защото сме нормално семейство.

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки

Всъщност не е така.

Най-голямата слабост на майките е, че обичат децата си. Толкова много ги обичат, че когато някой ги харесва и им обръща внимание, те не могат да си представят, че може да има користни цели. Особено когато този някой е личност с авторитет и добро име, чаровен, обичан, обожаван човек. Пък дори да не е мегазвезда, а свещеник. Или любим футболен треньор. Или най-якият учител/възпитател на света. Или съседът, който играе с момчетата и ги учи на всякакви готини “мъжки” неща.

Педофилът е симпатичен човек. Не му пише на челото "звяр". Не изглежда опасен, дори напротив, чаровник е. Той е човек, който умее да се харесва, и то първо на майките. Толкова много им влиза под кожата, че не допускат в съзнанието си лоша мисъл за него. И как биха могли? Той обича децата им по същата причина, по която и те самите ги обичат - защото са толкова мили, сладки, талантливи. Не е ли логично да им обръща толкова много внимание? Та те просто са родени да бъдат обичани.

Наивността е опасна, невинността също. Не ме разбирайте грешно. Самата аз предпочитам да си остана наивна в някои отношения. Да не забележа нечие заяждане, прегрешение или дори обида. Да запазя вярата си в доброто. Но когато става дума за деца, няма място за наивност. По-добре да сме мнителни дори в крайна степен. Един от съветите на специалистите по компютърна безопасност е:

Ако инстинктът ви подсказва, че нещо в даден профил не е наред, то най-вероятно не е наред.

Този съвет спокойно може да се приложи и в реалния живот. Ако някой възрастен в обкръжението на детето ви притеснява, не се самообвинявайте в мнителност, не рискувайте, не му давайте шанс да докаже, че няма лоши мотиви. Не му давайте достъп до детето. Нищо, че е много симпатичен, че има деца и семейство, че някой го препоръчва, че е фигура с авторитет. Детето няма работа да остава насаме с него. Точка.

Жертвата на педофила

Преди време едно от момчетата ми поиска да ходи на частни уроци. Намерихме препоръчан специалист. След първия урок синът ми каза: “Мамо, много е странен този учител и не искам да ходя при него. Посрещна ме по пижама.” Най-вероятно учителят е съвсем нормален и просто се е успал за урока. Но повече не го заведохме. Има ли дори минимален риск, детето няма работа там. Стане ли дума за педофилия, предпочитам да съм дребнава и подозрителна. Предпочитам дори да съм лоша майка, каквато станах, когато си прибрах от един лагер друг от синовете ми, пак заради съмнения, слава богу неоснователни. Но ако се наложи да взема подобно решение, бих го направила отново. И отново, и отново.

Няма нужда да чакам доказателства, че някой е престъпник, защото тогава за детето ще е късно и травмата ще е нанесена. Разчитам на превенцията.

Какво правим у дома?

1. Учим децата от малки кои са частите на тялото и кои от тях са интимни.

2. Обясняваме им от малки, че никой няма право да докосва телата им.

3. Учим децата да споделят какво се случва с тях в градината, на училище, на спорт, на лагер, какво ги кара да се чувстват особено и некомфортно.

4. Не им се караме никога, когато споделят каквото и да е с нас, дори някакви бели. Никога. Караме ли им се, те спират да споделят.

5. Учим децата да не вярват сляпо на възрастните, дори на близки хора, дори на учители, дори на роднини. Учим ги, че и големите хора правят грешки, и големите могат да са лоши. Това, че някой възрастен казва нещо, не значи, че детето трябва да го изпълни.

6. Ако имам притеснения за някого, прекратявам контакта на детето с него незабавно. Не търся доказателства. Не разпространявам и слухове, разбира се, защото човекът може да е невинен.

7. Не карам децата да са любезни с възрастни хора, които не харесват. Не ги карам да целунат тази леля, да гушнат този чичо, само защото са мои приятели и аз ги харесвам. “Дай прегръдка на еди кой си, виж каква количка ти подари” у дома не е приемлива фраза.

8. Ако децата са на лагер, екскурзия, пижамено парти се чуваме всеки ден, поне веднъж. Имаме си и парола за случаи, когато детето има нужда от помощ, но не може да каже.

Планът Х

9. Синовете ми са предупредени, че не всеки човек, който е добър с тях, има добри намерения.

10. Предупредени са също, че ако някой им каже да пазят тайна от нас, трябва веднага да ни кажат и ние няма да им се караме, нито ще ги предадем. Казала съм, че тайните от родителите са опасни. Казала съм, че в каквото и да се забъркат, ние винаги ще ги защитим.

11. Когато има случай в новините или гледаме филм на подобни теми, ги обсъждаме дълго и широко. Децата, които растат в саксия и не знаят за ужасните неща, които се случват с други деца, стават много лесни жертви, защото не очакват никой никога да им навреди.

Да, мнителна съм, когато става дума за децата ми. И не съжалявам за това, нито имам намерение да се оправдавам.

А относно филма за Джако... За мъртвите добро или нищо, нали? Всъщност целият цитат е:

За мъртвите - добро или нищо освен истината.

Препоръчваме ви още:

Планът Х

Чат с малолетна

Тийнейджър, който споделя