Историята познава случаи, когато по една или друга причина хората крият пола си. Тези жени приемат мъжки образ съвсем съзнателно, защото нямат друга възможност да постигнат целите си.

1. Рена (Ръсти) Канокоги

Снимка: beta.reconesse.org

В средата на миналия век понятието „женско джудо“ не съществува. През 1959 г. младата надежда Рена Канокоги участва в Ню Йоркския шампионат по джудо YMCA дегизирана като мъж. Подстригва се късо, стяга гърдите си с бинт и излиза на татамито. Рена побеждава, но триумфът ѝ не продължава дълго. Когато трябва да се качи на почетната стълбичка, за да получи златния си медал, един от организаторите се усъмнява, че е жена. Членовете на комитета я лишават от наградата, възмутени, че ги е излъгала. Събитието обаче предизвиква силен обществен отзвук. В крайна сметка Рена постигнала целта си. Макар и едва през 1984 г., женското джудо е включено в програмата на олимпийските игри. „Майката на джудото“, както наричат Канокоги умира от рак през 2009 г. Година преди смъртта ѝ японското правителство ѝ връчва Орденът на Изгряващото Слънце – най-престижната награда, с която се удостояват чуждестранни граждани.

2. Сестрите Бронте

Снимка: telegraph.co.uk

През 1846 г. сестрите Шарлот, Емили и Ан Бронте издават сборник със стихове под мъжки псевдоними. „Стихове на Кюрър, Елис и Актън Бел“ – така е озаглавена книгата. През следващата година излиза романът „Брулени хълмове“ с автор Елис Бел. През 1847 г. Шарлот издава „Джейн Еър“ под псевдонима Кюрър Бел. Малко след това излиза първият роман на Ан Бронте „Агнес Грей“, с автор Актън Бел. При преиздаването на „Брулени хълмове“ през 1910 г., вече посмъртно с автор Емили Бронте, сестра ѝ Шарлот обяснява защо в продължение на години те са използвали мъжки псевдоними: „Макар по онова време никой да не наричаше стила ни на писане „типично женски“ ние имахме усещането, че към жените-автори се подхожда с предубеждение.“

3 Жана д’Арк

Снимка: history.com

Орлеанската дева живее само 19 г. – от 1412 до 1431 г. Тя е дъщеря на обикновен селянин, убедена, че Бог ѝ е възложил особена мисия – да спаси Франция от враговете й. На 16 години, облечена като мъж, тя се отправя към Шинон заедно с няколко свои последователи. Успява да убеди Карл VII, че е изпратена от висшите сили, за да му помогне да установи правата си над трона. Бъдещият крал ѝ дава армия, за да превземе Орлеан. През 1430 г. при опит да завладее Компиен, Жана попада в плен на бургундите. Обвиняват я в извършването на 70 престъпления, включително в представянето ѝ като мъж и магьосничество, и след подписани самопризнания я изгарят на клада.

4. Ана Мария Лейн

Снимка: alchetron.com

През 1776 г. Ана Мария Лейн, преоблечена като мъж, постъпва в Континенталната армия. По онова време жените служат в армията основно като готвачки, медицински сестри и перачки. Всъщност Ана Мария има друга цел – да воюва рамо до рамо с мъжа си Джон. Не е трудно да скрие пола си, защото през 18 век войниците рядко се къпят и спят с униформите си. Историкът Хенри Джойс пише: „През 18 век постъпващите в армията не били особено внимателно оглеждани. Всичко, което се изисквало от тях, било да имат предни зъби, палец и показалец, за да могат да стрелят и да зареждат мускетите.“ Истината е разкрита, когато Ана Мария е ранена при битката край Джърмантаун. След възстановяването си обаче тя се връща на фронта и остава до мъжа си до края на войната.

5. Дебора Симпсън

Снимка: commons.wikimedia.org

Дебора Симпсън е единствената жена, която получава военна пенсия за участието си във Войната за независимост на САЩ. Бившата учителка се присъединява към революционерите през 1782 г. под името Робърт Шертлърф. По време на службата си тя ръководи 30 пехотинци, копае окопи и се хвърля под огъня наравно с мъжете. Успява да запази тайната си в продължение на две години, докато не я раняват и не попада в лазарета в безсъзнание. През 1783 г. Дебора е удостоена с почести и освободена от армията. Жената пътува из цялата страна, чете лекции и разказва за военното си минало, облечена с военната си униформа. След смъртта ѝ през 1827 г., нейният съпруг се обръща към Конгреса с молба да му бъдат присъдени надбавки към пенсията, заради заслугите на жена му. Молбата му е удовлетворена, защото до момента историята на САЩ не познава „друг такъв пример на женски героизъм, вярност и храброст.“ За нещастие мъжът на Дебора умира без да дочака обещаните пари.

6. Йоанна Зубър

Снимка: commons.wikimedia.org

През 1808 г. Йоанна Зубър, дегизирана като мъж, постъпва в полската армия, заедно с мъжа си Михаел. Скоро след това е повишена в сержант. При нападението на Наполеон тяхната войскова част е преименувана на Великополска дивизия и е изпратена в Руската империя, за да подкрепя френските войски. По време на отстъплението Йоанна се отлъчва от дивизията, успява самостоятелно да се измъкне от Русия и да се върне в родината си. След войната отново се събира с мъжа си и се заселва във Велюн, където изживява остатъка от живота си. Сержант Зубър е единствената жена в историята на Полша, която получава орден Virturi Militari за бойни заслуги. През 1852 г., на 80 години, почива от холера.

7. Мария Китерия де Хесус

Снимка: commons.wikimedia.org

През 1822 г. Мария Китерия избягва от дома си, за да се присъедини към бразилската армия. Подстригва косата си, облича се в мъжки дрехи и дори успява да избегне медицинския преглед. Измамата е разкрита от баща й, който е против военната ѝ служба. Въпреки това тя не напуска армията. Възхитен от постиженията ѝ майор Кастро Силва ѝ разрешава да продължи службата си. През август 1823 г. по заповед на император Педро I, е повишена в лейтенант. С такова звание не е била удостоена нито една бразилка.

8. Джеймс Бари

Снимка: commons.wikimedia.org

Доктор Джеймс Бари служи като военен хирург в британската армия и се издига до ранга на главен инспектор. Джеймс е известен като първият хирург, който извършва успешно цезарово сечение в Южна Африка – майката и детето оживяват и се чувстват добре. Тайната на доктор Бари (Маргарет Ан Балкли) е разкрита едва след смъртта му през 1865 г. , когато прислугата подготвя тялото за погребението. Новината дотолкова шокира началниците му, че достъпът до личните документи на Джеймс/Маргарет е забранен. Разсекретяват се едва през 50-те години на миналия век, когато от тях се заинтересува историчката Изабел Рей. Флорънс Найнтингейл пише за запознанството си с хирурга: „Движех се сред тълпа от войници, които до един се държаха като джентълмени. Освен него – той беше истинско животно. След смъртта на Бари разбрах, че е бил жена. Длъжна съм да кажа, че това е най-безсърдечният човек, от всички които съм познавала.“

9. Дж. К. Роулинг

Снимка: listverse.com

Авторката на световноизвестната поредица за Хари Потър признава, че е решила да „скрие“ името си Джоан, за да привлече младата аудитория. През 2013 г. тя публикува криминалния роман „Зовът на кукувицата“ под името Робърт Галбрейт. Ръкописът е прочетен от редактора Дейвид Шели, който не знае, че романът е написан от Джоан Роулинг. По-късно признава, че никога не би помислил, че авторът може да е жена. Джоан не успява дълго да запази тайната си, защото един от приятелите на адвоката ѝ я издава на медиите. Това няма особен ефект върху репутацията на Роулинг, напротив книгата става бестселър.

10. Катрин Швитцер

Снимка: jecoursqc.com

Лекоатлетката Катрин Швитцер е първата жена, която участва в Бостънския маратон. По онова време (1967 г.) жените не са допускани до участие в спортната проява, но тя се записва с инициалите си и успява да се регистрира в състезанието и да получи номера. Когато организаторите разкриват измамата, се опитват се да я спрат, при това доста грубо. Разярен мъж дори прави опит да свали състезателния ѝ номер. Катрин не напуска състезанието. По-късно пише: „Знаех, че ако напусна, никой няма да повярва, че жена може да пробяга маратон над 40 км. Ако се бях предала, хората щяха да помислят, че просто искам да привлека вниманието към себе си. Ако се бях предала, женският спорт щеше да бъде върнат години назад. Страхът и унижението ми се превърнаха в гняв.“  Участието на Катрин Швитцер на Бостънския маратон създава прецедент. През 1972 г. официално се разрешава на жените да вземат участие в него.

Източник: listverse.com

Прочетохте ли

Свободата да (не) бъдеш домакиня