или Какво ни даде феминизмът

Обикновено покрай 8 март пожеланията към жените са да са все така нежни, красиви, всеотдайни, да пазят семейния уют…. Все пак съществува тенденция на този ден да се напомня за борбата за женски права. По своята същност това е ден на феминизма. Има ли за какво да благодарим на феминистките?

В последните години 8 март е денят, когато мъжът слага готварската престилка и свещенодейства в кухнята, докато в офиса жените продължават да черпят за празника. Значи това е ден, в който с жестове по изключение се подчертава, че мястото на жената все пак е в кухнята и че не бива да го забравя дори в офиса. Всъщност в много компании днес нещата са по-различни и е възможно дори да се поръча кетъринг за празника. Все повече са и двойките, при които няма делене на мъжки и женски задължения, защото ако двама души обитават една и съща територия, те в равна степен отговарят за поддържането на уюта в нея. Новото поколение почти осъзна: възрастният човек трябва да е в състояние да си приготви храна и да си измие чиниите. 

Как започва това? През 1910 г. в Копенхаген се състои Международна конференция на работещите жени. Лидерът на женската група на социалдемократичната партия на Германия Клара Цеткин предлага идеята за празнуване на международен ден на жената. Цел на този ден е борбата за правата на жените. По своята същност 8 март е ден на феминизма. В масовата престава феминистките са безполови, неепилирани същества, които ненавиждат мъжете. В действителност те са най-различни, обединява ги това, че смятат жената за човек, а не за приятел на човека, както твърди баналното клише. Феминизмът е борбата на жените за придобиване на всички общочовешки права. Какво постигнаха те към 2019 г. За какво трябва да им благодарим?

Защото съм жена и майка

Правата, които съвременните жени смятат за неизменни

Днес и през ум не ни минава, че може да нямаме право да излезем от къщи, без да бъдем придружени от близък от мъжки пол; че може да нямаме никакви родителски права над собствените си деца; че може да нямаме право да придобиваме имущество; че може да нямаме право да се образоваме, да гласуваме, да шофираме и т.н. Всичко, включително и правото да участваме в маратони и да носим панталони, е извоювано от суфражетките и феминистките с огромни усилия, немалко болка и унижения. Това, което те постигнаха, днес ни се струва толкова естествено, като водата и въздуха, който дишаме. Всъщност все още има страни, в които тези права са недостъпни за жените и те не са никак малко.

Възможността да правим избор според своите потребности и желания

И до днес обществото налага на жените огромни очаквания, които могат да бъдат обединени с думите „женска полова социализация“ – набор от характеристики и действия присъщи на носителите на биологичния женски вид. Позицията, че някои черти на характера и склонности са присъщи само на жените, по полов признак, не е подкрепена от никакви научни доказателства – това по-скоро са индивидуални особености на личността. Експериментите с полово-неутралното възпитание показват, че ако на децата не се демонстрират очаквания за това как трябва да се чувстват и държат, индивидуалността им ще се прояви по-ярко.

Когато не е ограничена в рамки, личността реализира потенциала си по-пълно. Хората израстват по-щастливи, защото се опират на вътрешната си убеденост, а не на представите на другите за това какви трябва да бъдат. Играчките за момичета и момчета, все по-често се възприемат от родителите като отживелица. Книгите за принцеси (за момиченца) и за фантастични супер герои (за момченца) се възприемат като атавизъм. Разбира се, момичето може да стане учен или IT специалист, ако поиска. Разбира се, момчето може да вземе отпуск по майчинство, за да се грижи за детето и да поддържа домакинството.

Правото да се разпореждаш със своята сексуалност и репродуктивните си функции

Изследователи смятат, че половото неравенство е възникнало по-скоро в резултат на дългата бременност и кърмене на потомството, които правят жените уязвими и зависими за продължителен период от време. Това впечатление се засилва и от половия диморфизъм (схващането, че мъжете са по-силни физически), но в съвременния свят това са по-скоро индивидуални черти, присъщи на всеки пол (има астенични мъже и силни физически жени). Представата, че докато жената износва и кърми децата, мъжът е основният изхранващ семейство, носейки мамута, поразен по време на лов, не е съвсем вярна. Ловът на мамути е бил по-скоро потребност – месото е било едва ли не ежедневна храна. Възникването на патриархата (системата за потискане и подчинение на женския пол от мъжкия) се свързва с това, че жените са били твърде заети и изтощени от бременности и раждания, за да се борят за равноправни отношения.

Не е само мъжки свят

Благодарение на феминистките, многовековната традиция да се прехвърля целия репродуктивен труд на жените вече е в миналото: отпуск може да вземе всеки родител, независимо от пола му, а грижата за децата не се смята за типично женска работа, активното участие на бащата вече е норма. Днес жената може сама да решава кога и колко деца да има.

Клишето „не си раждала – не си жена“ се нарежда сред твърдения от рода на „Земята е плоска и се държи на три кита“ или „Зевс е създал хората и боговете“. Именно благодарение на феминистките жената може сама да решава с кого и кога да прави секс ( не с мъжа, когото са избрали родителите й, не с този, който я е похитил) и какъв точно секс. Благодарение на феминистките жената има право и да не прави секс – ако такова е желанието си. Можем да правим първата крачка, можем да се занимаваме със секс без любов, можем дори да правим секс сами. Можем да правим много неща, за които допреди няколко десетилетия, жената не би могла да помисли.

Осакатяващата операция на женските полови органи, която несправедливо се нарича „женско обрязване“, като че ли може да се сравни с мъжкото такова, на практика е забранена в цял свят, макар че някъде все още се практикува. Ние вече не сме длъжни да изпълняваме съпружеския си дълг, „лежейки по гръб със затворени очи“. Когато преди време бе направена анкета сред жените с въпрос „Какво ви даде феминизмът?“, най-често срещаният отговор беше: „Феминизмът ми даде по-добър секс.“

Правото да се обличаме и изглеждаме както ни е удобно и както искаме

Наоми Улф в книгата си „Митът за красотата“ категорично развенчава убедеността на обществото, че жената му е длъжна с външния си вид. Благодарение на движението „Бодипозитив“ все повече жени си позволяват да изглеждат така както искат и могат. Да се епилират или не; да спортуват, за да поддържат формата си или не; да носят удобни обувки без токчета (о боже!), дори на среща. Да ядат каквото искат, а не „една салатка“. Да платят куп пари за болезнени бюти-практики и да боядисват белите коси или да остаряват спокойно, както го правят мъжете. Да носят или да не носят сутиен. Да избират дрехите си, не защото са секси, а защото са удобни. Всяка жена може да реши това сама (ако не живее по каноните на шериата) и това е прекрасно. 

Какво ни донесе 8 март? Ето един от най-красноречивите отговори:

"Сексът стана по-добър. Престанах да търпя това, което не ми харесва, и да понасям всякакви насилени и нездравословни отношения в живота си. Престанах да се срамувам да искам повече пари за работата, която върша."

Източник: goodhouse

Прочетохте ли

Вдъхновителките на 8 март и... младите им мъже