Някои бележки за мъжете, които се обвързват с жена с деца. Авторът (пожелал да остане анонимен) споделя собствения си опит по темата.

Случва се така, че се влюбваш в някоя жена и не след дълго разбираш, че в тази връзка не сте двама, а трима или повече. Защото тя е майка. Ако я обичаш, приемаш за свое семейство и нея, и децата й. Какво трябва да имаш предвид, за да си подготвен.

0 години

Това е най-безобидното, което може да ти се случи. С едно изключение – постоянно ще мислиш за това ще се роди ли детето здраво. Готви се за нощни кошмари по темата.

До 1,5-2 години

Пелени, биберони, мляко в шишета – това са основните елементи в домашния пейзаж. Но има повод да се порадваш – жена ти вече може да пие по чаша вино с теб на вечеря (ако не кърми, разбира се). Вечер можете да се наслаждавате един на друг, но не задълго: малкото ще ви усети и бързо ще прекъсне идилията с рев.

Забрави за съня. Но не роптай. След 1-2 години ще се наспиш. Сутрин ще ти се струва, че мирише на вкиснало мляко някъде около креватчето на бебето. Но не, то си мирише така. Можеш да провериш. Ако спи с вас нощем, ще се потиш повече. Не заради друго, а просто защото детето се е сгушило в теб.

Първия път, когато го вземеш на ръце, ще заплаче, защото не е свикнало с теб, ако въобще знае кой си. Търпение, ще свикне.

Ако си гнуслив, по-добре веднага кажи, че няма да сменяш пелени. И ти, и детето ще бъдете по-чисти.
То постоянно ще пада. На различни места и страни. Полезно за реакциите ти ще е, ако се опитваш да го хванеш. Ще се учудиш колко опасни ъгли има в дома ти, в които може да удари главата си, дори докато си седи. Ако имаш поне малко вроден бащински инстинкт, нервите ти постепенно ще се разклатят.

Ще установиш, че с теб живее един дяволски надарен лингвистичен гений. Той без усилие запомня и повтаря твоите думи и прави това най-често пред родителите на жена ти. Ще се наложи да внимаваш какво говориш, ако не искаш да се натъкнеш на обвинителните им погледи.

За роднините й. Бъди търпелив и се подготви да изслушваш безкрайните им съвети. Все пак най-обидни могат да ти се сторят думите на тъщата: „Дай по-добре аз да го направя.“. Това е така, защото ти нямат доверие. Все пак не си роден баща и не си свикнал.

Съвет: Ако доживееш до момента, когато детето тръгва на детска градина, първия път върви с жена си. Нека тя те представи на персонала. Иначе един ден може да стане така, че да отидеш да си прибереш детето, а вместо това да те прибере полицията за похищението му.

2-8 години

Стадият на пелените за теб е завършил, без да започне изобщо. Това е единственият положителен момент в ситуацията.

Ако някога си имал любимо заведение и решиш да подновиш посещенията си, ще трябва да градиш имидж отново. Но имай предвид, че вече си мъж, който трябва да дава пример. Това означава, че е настъпило времето да се разделиш с вредните си навици. С всички.
Изграждането на авторитета ти пред детето може да бъде значително забавено, ако родният му баща е напуснал семейството сравнително скоро. Очаквай сравнения от типа: „А моят татко…“, провокации: „А ти можеш ли като татко?“. Добре би било в такива ситуации да имаш под ръка няколко хитри трика, с които да смаеш малчугана. Но не си и мисли да злорадстваш: „А твоят татко това може ли го?“. Просто ги покажи. Детето ще ги оцени и ще ти повярва. Не очаквай веднага да започне да ти казва „татко“. Това може и въобще да не се случи. Макар че ще се чувстваш странно, когато дребосъкът се обръща към теб по име.

В тази възраст детето отваря очи за околния свят. Стреми се да го опознае и ще му е нужна твоята помощ. Започвай да попрочиташ някои неща в Уикипедия. Най-сетне имаш сериозен стимул да се образоваш. Имай предвид, че детето не е длъжно да знае какво не знаеш ти.
Ще ти се наложи да заобичаш децата. Понякога вкъщи ще има повечко от тях – по рождени дни или други поводи. Някъде в тази възраст хлапетата започват да мечтаят за домашен любимец. Всички опити да го убедиш, че рибките са домашни любимци, са напразни. Примири се.

Вероятно ще ти се случи да се скараш с жена си в кой точно кръжок или друга форма да дадете детето. Пиано – не е лошо, но не помага особено при самозащита на улицата. Поддържай своята версия за бойни изкуства. Рано или късно ще се предаде.

Ще ти се наложи отново да се потопиш във вълшебния свят на началния курс. Разгледай учебниците на детето, научи отговорите. Просто да подсказваш верните отговори не върши работа. Ще трябва и да обясняваш защо са верни.

Съществува голяма вероятност запознанството ти с директора на училището да не е по приятен повод. Но ти не отстъпвай от идеята си за бойните изкуства. Да ходят на пиано другите. Училището е школа не само за образование, но и за оцеляване.

Той ще се научи да те лъже. После ще разбере, че е безполезно. Но ще мине време.

Ти ще трябва да му обясниш кое отличава мъжете от жените и защо искат да са заедно. Не забравяй да сложи парола на компютъра си, за да не попадне на „учебните“ ти материали.

Съвет: Ставайки нощем до тоалетната, не си спестявай светването на лампата в коридора. Там винаги има забравена някоя фигурка от шоколадово яйце или лего, която може да пробие крака ти. Не е особено мъжествено да крещиш от болка посреднощ. 

16+

Няма да е лошо да си по-възрастен от него поне с 10 години. Но това е въпрос на късмет. Можеш да разредиш напрежението, ако на първата среща му предложиш да те нарича „татко“. Ще се посмеете заедно, ще се поотпуснете. За него ти си само поредният ухажор на майка му и да не си посмял да я обидиш. Освен това ти си и по-голям приятел, с който ще му се наложи да се сближава.

Искаш или не искаш, ще ти се наложи да се състезаваш с него. Ако е възможно, включвай се само там, където изразходването на физически сили е минимално. Билярд, боулинг, тенис на маса и т.н. А може и да му изкараш въздуха с няколко поредни страйка.

Вероятно твоите музикални идоли ще се обръщат неведнъж в гроба. Новата музика в дома силно ще се отличава от тази, с която си свикнал. Възможно е да го убедиш, че рокът, джазът и блусът също си струват децибелите, но не е сигурно, затова не бъди настоятелен в опитите си.

Бъди подготвен да реагираш в случай, че негова фенка се окаже същата, с която си се запознал преди време в заведение, иначе може да се получи конфузна ситуация.
Когато за пръв път се прибере почерпен вкъщи, ще установиш, че притежаваш черти на характера, за които не си подозирал. Това все някога ще ти се случи, повярвай ми. Как да реагираш, ще ти подскажат опитът и съвестта. С учебна цел можеш да опиташ да повториш няколко пъти изречението: „Можеше да съм аз.“

Не е задължително, но е възможно да има същата брада като твоята. Въпрос на гени, макар в случая да нямат нищо общо. Ще ти се наложи да го научиш да се бръсне, а за поредния рожден ден – да му подариш последен модел самобръсначка.

Ще можеш да погледнеш на света на „младежката мода“ с други очи. А после ще погледнеш и себе си в огледалото. И може би най-после ще престанеш да си загащваш ризите.

Твоята нервна система със сигурност ще се освежи, когато получи шофьорската си книжка и седне зад волана за първото ви извънградско пътуване. След първоначалния шок, ще откриеш и добрите страни на ситуацията – вече имаш личен шофьор, който да те прибира след петъчните срещи с приятели на по бира.

***

По принцип съвсем същото те очаква и ако детето носи твоите гени. Така че можеш да го имаш предвид. Все пак - предупреден значи въоръжен.

Източник: psychologies

Препоръчваме ви още:

Осиновете си татко
Бащи в "майчинство" 
15 признака, че мъжът е станал баща 

Украинската журналистка Елена Скачко публикува пост във фейсбук, в който признава, че й е писнало да подготвя уроци с дъщеря си. Според нея домашните отдавна е трябвало да бъдат отменени, а времето вечер да се посвети на общуване с децата. Думите й звучат изключително актуално и за всеки български родител.

Да, аз съм лоша майка!

Аз не искам вечер да пиша домашни с детето си.

И дъщеря ми също не иска да пише домашни вечер.

А друго време за това ние нямаме.

Съвременният живот е такъв, че почти всяко дете, след училище ( с по 7-8 часа) посещава някакви извънкласни форми, допълнителни уроци и др.

Предвид заетостта и трафика, много родители се прибират вкъщи вечер.

Ние, по правило, не по-рано от 20 часа.

Уморени. С единственото желание просто да си поговорим, да вечеряме и да се приготвим за следващия ден.

И дори (Да ме прости Господ!) да изгледаме някой филм или да почетем книга.

Но, не! Ние трябва да учим уроци. Иначе утре пак ще има забележка „не е подготвена за часа“, а аз ще страдам от комплекса „майчина вина“.

По дяволите! Да, аз съм лоша майка!

Имам дъщеря-бунтарка в тийнейджърска възраст.

Тя не желае да пише домашни.

А аз не мога да стоя над главата й и да лая като селско куче след преминаваща кола.

Защото много работя.

Затова се уморявам.

Защото не помня уроците по математика за 8 клас.

Защото трябва да сваря елдата за сутрешната закуска и да направя чийзкейк (който невинаги ми се получава).

Защото трябва да обърна внимание и на мъжа си.

Защото понякога вечер също имам ангажименти, срещи, събития.

Защото имаме две котки и куче, които също чакат да им обърна внимание.

Защото през почивните дни отиваме на вилата, иначе просто ще полудеем.

Защото ние „имаме“ театрален кръжок, фотографска школа, вокална група.

Защото просто искам да си почина вечер.

Да, аз съм лоша майка, както навярно ще кажат мнозина.

Аз съм родила тези деца, а родителството е сериозен труд, няма мърдане.

И аз се трудя. Цял живот.

За да бъдат децата ми здрави, облечени, обути, да научат нещо повече от предвиденото в учебните програми, да бъдат доволни, весели, да ги водим на море, да бъдем приятели.

И затова аз не искам да правя вечер домашни.

Аз искам просто да разговарям с децата си!

Защото не смятам, че децата са пожизнена даденост.

Смятам, че децата са радост.

И вечерта е време за радост, а не за подготовка на уроци.

Боже, кога най-сетне ще отменят тези домашни, както направиха в много страни по света?

Защо да не се въведе например двучасов блок по предметите – в първия час да се занимават с теория, а във втория – да се упражняват?

Защо трябва да отнасят вкъщи всички тези задачи, когато могат да ги направят в училище, а вкъщи да имат време за игра и почивка?

21 век внесе ускорение в живота ни, хвърляйки в лицето ни много нови предизвикателства. Но денонощието все още е само 24 часа. И силите и здравето ни не са станали повече.

И децата вече са други.

Защо това да не се вземе предвид, както направиха финландците?

Да, аз съм лоша майка.

Моето дете не желае да пише домашни вкъщи.

А аз не съм убедена, че това е необходимо. Тогава как да убедя нея?

На мен навремето ми провървя повече. Майка ми беше домакиня и аз и моите домашни бяхме основното й занимание. И вадех книгата, която бях скрила под бюрото си, едва когато мама напуснеше стаята ми.

Плюйте ме колкото искате, но аз съм добра майка.

И обичам дъщеря си, която никак не е лесна.

И въпреки това, в очите на обществото, аз съм лоша майка, а дъщеря ми е тийнейджърка-бунтар.

Такива ни прави образователната система.

Аз нямам претенции към училището й. Напротив, то е добро във всеки смисъл и аз много държа на него. Както държах и на това, в което работех преди 100 години.

И още тогава, преди 100 години, смятах, че образователната ни система трябва напълно да се промени, ако искаме на децата да им е наистина интересно в училище.

Но все още нищо не е мръднало.

Добавят, премахват предмети, сменят идеологиите като чорапи, увеличава се срокът на обучение, измислят се нови „принципи“.

И нито една истинска, а не измислена реформа.

Започнете с малко.

Преустройте програмата на обучение така, че да не е нужно вкъщи, по нощите (поне в почивните дни), да се пишат домашни и да се подготвят уроци.

За да могат десетки хиляди майки и бащи да престанат да се смятат за лоши родители.

А „непоносимите“ тийнейджъри да имат един повод по-малко за бунт.

А сега – плюйте.

Все ми е едно, нали съм лоша майка…

Препоръчваме ви още:

Майките не са втора категория 
Защо е уморена мама? 
Аз съм мързелива майка

Автор: Мария Пеева

Едно от нещата, които винаги съм си поставяла като приоритет, е да не повтарям грешките на собствената си майка. Тя има куп достойнства и винаги ще я обичам, но беше типичен пример за онези свръхзагрижени майки, които постоянно се притесняват за децата си и висят над главите им. Някой съвременен психолог би я нарекла „хеликоптер“. По-снизходителните ще кажат майка-орлица, а по-откровените – квачка. В резултат на строгото й възпитание аз години наред растях като изключително кротко и послушно дете, което в пубертета изведнъж стана тотално неконтролируема луда глава. На никоя майка не пожелавам дъщеря като себе си. Правила съм толкова глупости, че ако моите тийнове бяха пробвали и една трета от тях, досега да съм на розови хапчета. Истинско чудо е, че изобщо оцелях, камо ли, че станах зряла и сравнително сериозна жена.

Ще ви призная, че въпреки всичките ми щуротии (и съответно кавги, когато допуснех да ме хванат), пубертетът ми беше един особено прекрасен период, към който се връщам с удоволствие в спомените си и дори разказвам на децата, когато стигнат съответната възраст. Понякога долавям в погледите им съмнение и най-вероятно подозират, че си измислям. Може би така е по-добре.

Не знам дали трябва да обвинявам мама или да й благодаря, че беше такъв родител. Може би това ме превърна в личността, която съм сега, и която общо-взето харесвам (с дребни забележки). И въпреки това не искам да съм като нея. Искам моите деца да бъдат по-разумни и да имат по-реална представа за света отколкото имах аз, израснала като цвете в саксия до момента, в който се разбунтувах. Освен това много ми се иска да имам с моите момчета истинска, близка връзка и доверие, каквото винаги ми е липсвало в отношенията с нея. И тъй като сега аз съм възрастният човек, осъзнавам, че отговорността за това е най-вече моя, а не на хлапетата ми, колкото и силни характери да са. А те са такива – и четиримата. Самоуверени, индивидуалисти и упорити колкото можете да си представите. Плод на гените си и либералното възпитание. Радвам им се за което. Някой ден те ще се сблъскат с всякакви трудности и животът ще ги поомачка, както обича да прави с всички ни, но поне няма да имат проблеми със самочувствието и отстояването на позицията си и със сигурност няма да се оставят да ги тъпчат.

Много от правилата, от които се водя във възпитанието на хлапетата ми, са извлечени точно от личния ми опит като дете. И едно от тях, което искам да споделя с вас, е правилото ми за червената и жълтата зона. Нарекох го така, защото децата винаги разбират по-лесно, като им го илюстрирам. Ето какво имам предвид.

На 11 години повече от всичко исках да обикалям града с колело. В квартала на баба, където отивах за цял месец през лятото имаше една смела тайфа, най-вече момчешка (мама би я нарекла уличници), които обикаляха с очуканите си велосипеди из целия град, включително и тепетата. Майка ми позволяваше да карам колелото само в един ограничен квадрат от няколко блокчета в нашия си квартал. Тя беше човек с въображение и последиците от пакостите, в които евентуално бих могла да се впусна, винаги звучаха цветно в стил Стивън Кинг. Например карането на колело по „истински улици“ неизменно завършваше с моя тъжен финал като „кайма на светофара“. Известно време перспективата ми се виждаше доста страшна и не нарушавах забраната й. Но когато се престраших за първи път и видях, че е силно преувеличена, изобщо забравих за нея. Съответно онова лято изпробвах и много други далеч по-опасни неща, защото веднъж нарушила забраната за колелото, приех и другите забрани на майка си като глупави измишльотини. Онова ми беше първото истински приключенско лято, в което избродихме тепетата, палехме огньове и обикаляхме от сутрин до вечер по улиците без никой да знае къде сме.

В желанието си да предпазим децата от всички опасности, които ги дебнат, ние забраняваме всякакви неща – от истински опасните до по-безобидните, които все пак ни се струват рисковани. Като най-малки им забраняваме да играят с остри предмети, да бъркат в контакта, да пипат улични животни или да се катерят по дърветата. После им забраняваме да гонят топката си по уличното платно, да карат колело извън тротоара, да говорят с непознати. След това идва пубертета и забраните стават други. Не могат да пушат, да пият алкохол, да водят без позволение момчета/момичета у дома, да се гримират ярко или да си боядисват косата, да ходят на дискотека или да си правят татуировки. Със сигурност на всяка една възраст има купища забрани, които те трябва да спазват. И тук в главата ми започва да кънти гласът на мама, назидателен, натякващ, вбесяващ, провокиращ, когато строго ми забранява да нося твърде къси поли или да се гримирам силно, или да закъснявам вечер, защото със сигурност ще ме изнасилят и убият. (Точният й израз в неин стил беше „разчекнат на някой кръстопът“). Е, познайте дали не правех точно обратното на всичко, което ми казва. Как тогава да направя така, че моите деца да се вслушват повече в съветите ми и да са по-разумни? Тук идва на помощ червената и жълтата зона.

В червената зона е всичко онова, което е действително опасно и което завършва фатално. Там е бъркането в контакта за най-малките и дрогата за тийнейджърите. В жълтата зона са нещата, които могат да бъдат опасни и с тях трябва да се внимава – там са например катеренето по дървета за най-малките или късното прибиране за тийновете. Не мога да ви дам готови списъци за червена и жълта зона, защото всеки родител има различен праг на търпимост, а и всяко дете поема различни рискове. Аз например не се тревожа за предизвикателното облекло, защото имам момчета, но за една майка на момичета вероятно е притеснително да види дъщеря си да излиза полугола. И все пак моят съвет е да не слагате това в червената зона, защото дъщеря ви вероятно ще постъпи точно като мен в лудите ми години. Ще излезе в приличен вид и ще се преоблече в най-близката тоалетна. Лошото е, че ако свикне да нарушава някои от правилата, които й поставяте, тя няма да има проблем и за останалите. Ще й се струва еднакво опасно и същевременно забавно да излезе с деколте до пъпа и да се надруса. А всъщност не е точно така, нали?

С една дума – червената зона е това, което никога и при никакви обстоятелства не бива да правят. То е опасно не само за здравето, а и за живота им. То никога не трябва да е тема-табу, а напротив – да обясните защо всъщност е толкова опасно (по възможност не използвайте чак толкова цветисти изрази като майка ми. Ако звучи научно, е дори по-убедително).

Жълтата зона са опасните неща, които правят ИЗЦЯЛО НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ и са готови да приемат неприятните им последици. 4-годишното ми хлапе иска да се покатери на дървото? 9-годишният хлапак иска да готви съвсем сам? 15-годишният младеж отказва да пътува с нас по празниците и кани хлапета на купон, а у дома има алкохол? Всичко това са потенциално опасни ситуации, в които е много важна личната преценка на детето. Защото ние няма как да сме до него всеки час и всеки миг, и все някога то ще трябва само да отсъди да рискува ли, или не. И в такива моменти е добре да прави разлика между фаталните, животозастрашаващи решения (като да шофираш пиян) и онези, които просто могат да завършат зле (като да си изгориш пръста на фурната).

Единият ми син вече излезе от пубертета и самият той скоро ще става баща. Вторият го кара с всичките му характерни прояви на избухливост, обърканост и критичност. Но в решенията, които взимат за живота си и двамата поемат премерени рискове и не влизат в „червената зона“. За разлика от майка си преди 30 години. Засега схемата работи добре и при двете ми по-малки момчета, които са доста самостоятелни и правят някои сравнително опасни неща, но пък никога не влизат в „червената зона“. Ще се радвам, ако идеята ми ви се стори полезна. Най-лесно можете да я приложите, ако седнете и си направите списък с нещата, които не искате децата ви никога да направят и онези, които ви се струват адски опасни, но има вероятност да опитат. Запишете си ги, а после прегледайте "адски опасните" неща в червената зона и и си помислете кои от тях сте пробвали без знанието на родителите си. Дали все пак и те не са за жълтата зона?

Пожелавам успех на всички нас. И нека никога да не забравяме не само, че и ние сме били деца, но и че нашите родители също са допускали грешки. А ето сега ние с вас, се опитваме да ги избегнем на всяка цена, което съвсем не означава, че няма да допуснем други. Забавно, нали?

Препоръчваме ви още:

Мамо, не прави така 
Изборите, които правим за децата си 
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете   
И мама е правила глупости

Безплатната българска мобилна апликация за защита на децата онлайн Protect Your Kid беше номинирана в  категорията „Приобщаване и овластяване“ в престижния международен конкурс World Summit Awards. Номинацията е направена от Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа (www.esicenter.bg).

„Това е огромно признание за целия ни екип, за усилията, които вложихме, в нейното създаване. Регламентът на надпреварата определя, че всяка държава може да има само по една номинация в дадена категория, което показва, че Protect Your Kid работи добре и се разпознава от потребителите. Направихме го, за да помагаме и наистина не сме очаквали толкова значимо международнo признание. Важното е, че дадохме лесно достъпен избор на родителите да гарантират сигурността на децата си в интернет“, каза Деян Благоев, мениджър „Бизнес развитие“ в компанията създала приложението - Bulbera.

Функциите на Protect Your Kid включват защита от неподходящо съдържание, управление на приложенията, създаване на времеви правила, ограничаване на обажданията и приложенията нощно време, информация за това, къде се намира детето в момента. Апликацията предоставя пълен контрол върху устройствата на децата през смартфона, таблета или компютъра на родителя.

Категорията „Приобщаване и овластяване“ отличава дигитални иновации, които допринасят за осигуряване на равни възможности за социално, икономическо и политическо приобщаване на всички хора, независимо от пол, религия, възраст, физически статус или етнически произход.

World Summit Awards са основани в рамките на Световната среща на върха по въпросите на информационното общество на ООН, проведена в Женева през 2003 г. Целта на форума е да определи посоки на действие, с които информационните и комуникационни технологии да бъдат достъпни за всички хора и да се работи за преодоляване на дигиталните неравенства. Наградите WSA са създадени като средство за постигане на тези цели. Те се стремят да селектират и промотират местни дигитални иновации, които имат огромно влияние за просперитет на обществото. Общо включват 8 категории, а от номинираните от цял свят се избират 5 победителя в категория. Международно жури от експерти прави избора си на 2 етапа. Победителите за 2017 г. ще бъдат анонсирани през ноември.

-----------------------

Bulbera е българска софтуерна компания, която е на пазара от 10 години. Компанията работи с клиенти от ЕС и САЩ и развива проекти в различни сектори: медицински, защита на данни, развлекателен, туризъм, автомобилостроене, образование и много други. Protect Your Kid е начинът Bulbera да подпомогне българските родители и учители да се справят с новата реалност, в която децата все по-често са онлайн по цял ден. Сега вече има безплатно приложение, което може да улесни разбирателството между поколението Y и поколението Z.


Препоръчваме ви още:

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки
Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство? 
Кибер сигурност за деца

Автор: Лени Рафаилова

Горещото лято подскачаше с боси крачета по асфалта и си подсвиркваше весело. Джар лежеше на пода, опънал лапички на хладните плочки. “Ама че жега е днес! С нищо не мога да се разхладя, нито краставичките ми помагат, нито водата, нито дори студената белена праскова. Толкова ми е топло, че и не помислям да излизам навън. Единствено ми се иска, Яна да се прибере и да ме пусне в банята да си поиграя с водата. Тя защо излезе и мe остави сам тук? Вече усещам, че и коремчето ми е огладняло!" Джар се заслуша в къркоренето му и в този момент чу, че някой се прибира вкъщи. Вратата тропна и с изненада Джар видя, че всички се прибират! "Брей, не беше ли работен ден днес? Защо се връщат толкова рано или аз съм забравил да познавам часовника! Може да са ми приготвили изненада!" И явно беше така.

Майката на Яна се разшета да събира дрешки и да приготвя храна, която подреждаше в големи кутии и после ги поставяше в широка чанта. Последно постави в отделен плик храната на Джар, играчките и мекото му килимче. Яна повика Джар и му сложи меката каишка. "Разходка, на тази жега? А, не, без мен!" Джар се запъна на вратата. "Хайде, Джарко, ела, отиваме на вилата. Там ще си поиграем!", говореше Яна. "Вила? Какво пък ще е това? Е, щом ще играем, съгласен съм, въпреки че ще си пропусна банята!" Джар се качи в асансьора.

С колата пътуваха около час, вътре беше хубаво и хладно от климатика. "Пристигнахме!"- радостно изписка Яна, щом колата спря до една къща. - "Хайде, момче, ела да потичаме на свобода!" Джар скочи от колата в меката трева. “Ама тук май ще ми хареса", помисли си той и хукна да настигне Яна. Играха часове, гониха се, лежаха по тревата, катериха се по стълбите и скачаха отвисоко, което малко ядоса майката на Яна. Тя, като всяка майка, е твърде загрижена децата да не се нараняват, толкова че понякога става даже и леко досадна, сякаш вече е забравила, колко е забавно да бъдеш малък и да не слушаш родителите си.

Неусетно вечерта се бе спуснала и залезът гаснеше уморен по високите клони на черешата. Дойде време за вечеря. Огънят в камината протягаше горещи езичета, сякаш и той се радваше на вечерта и свободата на лятото. Сухите клонки пукаха весело и неусетно се превръщаха в малки червено-черни парещи въгленчета. Стана тихо и нощта потрепна по клепките на Джар. Свирукането на щурчетата го омагьоса и без да се усети той заспа на тревата. Яна го пренесе в стаята и си легна до него. Магията на лятната нощ ги пренесе в царството на веселите сънища.

Следващите два дни бяха толкова щастливи за Джар, че той дори забрави за любимата си баня. С Яна ходеха на близката чешма и там тя го закачаше и го пръскаше със студената бистра вода. После се надбягваха по пътя до вилата, където падаха изтощени на тревата. Звънкият смях на Яна накъсваше тишината наоколо на парченца светлина, а кроткото жужене на пчелите ги превръщаше в цветни капки щастие. Джар забоде носле в тревата. Беше твърде уморен за нова игра. Затвори очи и лекото му похъркване разбуди осата, която се бе скрила от горещината под сянката на зелената хвойна. Тя се размърда, очите я боляха цяла сутрин и изобщо не беше в добро настроение. Едва беше успяла да дремне за минута и хъркането на Джар развали почивката ѝ. Тя беше ядосана и искаше да се скара с някого, а знаете, че осите лесно се ядосват и обичат да си отмъщават, но Джар не знаеше това. Острото й жило се впи в меката муцунка. Той изпищя и подскочи. Скри се в къщата и легна на пода. Усещаше ужасна болка. Бодеше, сърбеше и щипеше.

Яна дотърча веднага и повика притеснена майка си. Муцунката на Джар бързо се поду и той не успяваше да отвори уста. Почна да диша трудно и тежко. Отвън осата се кискаше доволно, после си отиде отново на сянката при хвойната. Всички се разтревожиха за Джар, той лежеше и гледаше тъжно. Болката не го оставяше. Багажът бе стегнат за две минути и докато Джар се усети, колата вече летеше по магистралата към града. Таткото на Яна караше много бързо. Трябваше възможно най-скоро да стигнат до ветеринарната клиника. Яна се разплака, Джар едва си поемаше дъх. След двадесетина минути подминаха табелата за начало на София и след няколко червени светофара, спряха пред кабинета. Докторът ги посрещна с усмивка. "Какво пак е направило момчето, пак ли е изяло някой камък? Ааа, оса го е хапнала! Хайде, момче, да направим една инжекция!" Джар се страхуваше от игли, но днес една му спаси живота. Лекарството подейства веднага. Джар отвори уста и изплези малкото си езиче. Дишаше спокойно и равно. Страшното си плю на петите и изчезна по шумната магистрала. “Оса"- мислеше си Джар - "Не обичам осите, повече ми допадат мухите, те са само твърде досадни!" Джар отново се прибра в апартамента си на шестия етаж. Почивката свърши. Време беше за баня!

Осата бръмчеше доволно под прозореца, беше се наспала и лошото ѝ настроение почти се беше изпарило. Тя хвръкна към съседния двор, където семейство Радкови се приготвяха за вечеря. Кацна на масата и подуши салатата. Осите не са особено умни насекоми, затова и нашата познайница така и не разбра, кога тежкият вестник се стовари върху нея. Лошото винаги си намира майстора. Джар спеше спокойно и сънуваше песента на щурците в добро настроение.

Препоръчваме ви още:

Ян-Чо и магията на четирилинките 
Джони отива на кино 
Джони си има коте

Колко е голяма любовта

Автор: Лени Рафаилова

Когато топлата тъмнина изчезна, Джар усети студа с върха на нослето си. Стана му страшно и точно щеше да се разплаче, когато мека топлина се разля по мъничкото му тяло. Изпълни сърцето му с радост, а страшното си плю на петите и избяга с подвита опашка. Кой го целуна по муцунката така леко и нежно? Очите му не виждаха, но Джар познаваше тази гальовна топлина. Това беше мама. Неговата мама.

Той се сви при нея и засука сладко своята първа закуска. “Здравей, мамо! Аз вече съм тук!"- облиза нослето си и заспа сгушен в прегръдките ѝ. А колко красива беше тя! В мига, когато тъмното избяга от клепачите му, тя го целуваше по клепналите уши. Беше бяла с красиво черно петно във формата на сърце. Очите ѝ носеха цвета и топлината на дълбока лятна нощ, нощ, в която светът притаява дъха си в очакване на вълшебство, когато цветята не спят, а ароматът им полепва по крилете на пеперудите. Джар обичаше тези очи, в тях се смееше слънцето, в тях луната плуваше като в сънено езеро, в тях звездите трептяха с бляскави вечерни тоалети.

С целувката на мама Джар заспиваше след дълга игра и се събуждаше в звънливото утро, готов за нови бели и геройства. Мама беше всичко за него. Тя го хранеше, тя го миеше, тя го милваше, но най-вече го обичаше с цялото си голямо сърце. Ушите ѝ потръпваха от умиление и радост, всеки път щом го зърнеше да се прибира от двора, целият покрит с треви, бодилчета и прах. Мама. Няма дума по-голяма, за любов! С тази голяма обич растеше Джар и се радваше на света.

Един ден в къщата дойдоха непознати хора. Взеха да го пипат по ушите, да го галят и да му говорят хубави неща. Джар беше възпитано и мило куче и на всички отвърна с целувка. Майка му стоеше встрани и не изглеждаше щастлива. Не след дълго семейството си отиде и Джар се сгуши при нея. Тя близна муцуната му и въздъхна дълбоко. Джар заспа на меките ѝ лапи. На следващия ден, след закуска, майка му го повика и двамата излязоха на двора. Росата трептеше по младите треви, като тежки бисерни сълзи. В съненото утро Джар научи, че ще трябва да се отдели от майка си. Вирнатата опашка се подви, ушите клюмнаха и очите се напълниха с тъга. Той не вярваше и изобщо не разбираше защо трябва да живее някъде другаде, далеч от мама. Сърцето му се сви от болка.

Същата нощ Джар се сгуши при мама и плака много. Тя го целуваше и успокояваше. Обясняваше му, че така трябва, че кучетата са най-големите приятели на хората и хората не могат да живеят без тях, особено децата. Всяко дете има нужда от своя приятел с четири лапи, за да бъде щастливо. “А, виж Джар, момиченцето, което те целуваше по нослето, колко сладко и добро е. Тя ще те обича много и ще се грижи за теб. Ти ще бъдеш нейното всичко. Ако ти не отидеш при нея, нейното сърце ще се натъжи и няма да бъде щастлива. А нали разбираш, всички деца трябва да бъдат щастливи и ние им помагаме с това. Зная, че я харесваш и искаш да играеш с нея на вашите забавни детски игри. Аз ще бъда тук и ти може да идваш да ме виждаш. Аз никога няма да те забравя, дори и ти да ме забравиш, и никога, никога няма да спра да те обичам, Джар. Успокой се, недей да плачеш, очакват те толкова много приключения и радост. Ела да избършем нослето, сополанко!" Джар гледаше в тъмните ѝ очи как луната се усмихва сред сълзи. Двамата се сгушиха под лекото одеяло и заспаха в тишината на нощта.

След седмица момиченцето дойде отново. Джар възпитано я посрещна на вратата и облиза малките ѝ ръце. Тя го прегърна и целуна нослето му. Погали ушите и главичката му и го притисна до себе си. Джар усети вълнението в сърцето ѝ и разбра, че майка му бе права. Тя дойде и го целуна. За довиждане. В очите ѝ бе слънцето, къпещо се в утринна роса. Джар замина за своя нов дом. Всичко в него бе прекрасно, светло и уютно. Домът чакаше своя малък пазител. Стените грееха в разноцветни бои и го приветстваха за добре дошъл. Малкото зайче в клетката наостри уши, щом видя своя нов другар. Цялото семейство се радваше. Децата го галеха го, целуваха и му предлагаха всякакви вкусотии. Всички бяха щастливи, Джар размаха опашка. Беше си у дома. Страшното пак си плю на петите. Когато нощта кацна на терасата, две сълзи се промъкнаха в черните топли очи. Джар беше щастлив, но майка му му липсваше много. Заспа сгушен в малкото момиченце. Знаеше, че мама ще дойде в съня му, за да го целуне по муцунката. И целувката дойде. Със звездите.

Препоръчваме ви още:

Джар и лунното топче 
Габи, Мечи и важните приказки 
Джони не обича зеленчуци

Автор: Лени Рафаилова

Утрото се сипеше на трохи светлина по зелените листа на дърветата. Те тръпнеха от нежност и топлото им дихание стопяваше светлината в кристални, цветни капки. Джар гледаше през прозореца. Разни хора притичваха забързано през улицата, преметнали тежки чанти през рамо. Никой не се усмихваше, сякаш всички те бяха сънували снощи някакви страшни сънища, от които не можеха да се събудят или пък бягаха от страшното, което ги бе преследвало през нощта. Джар сви уши при мисълта за своя сън, а мустачките му потръпнаха.

„Какъв прекрасен ден беше вчера!"- мислеше си той – „Сутринта успях да махна бодилчето от задната си лапа, което толкова много ми убиваше, а пък Яна на обяд ми донесе от вкусното пилешко с магданоз и грах, което от три седмици се опитвах да я накарам да ми купи. А и нова каишка получих, мека и приятна, даже и много модерна. Всички навън ме зяпаха с одобрение, а аз си въртях дупето от удоволствие. Хубав ден беше, докато не паднах в леденото блато. Уф, какъв студ!"- Джар слезе от прозореца, покатери се на леглото и се мушна под одеялото. Вчера наистина беше хубав ден за него, до вечерта, когато се разхождаше с Яна в парка и реши, че е интересно да скочи в заблатената вада. Той не знаеше колко дълбока е тя, а изобщо и не подозираше колко студена е водата в нея. С един скок по корем се бе озовал затънал до муцуната в блатната вада. Водата вътре бе ледена от камъка, черно-зелена и лепкава. Той не можеше да излезе сам. Втренчи изплашен поглед в Яна с очи, молещи за помощ. Тя смело потопи ръчички във водата и бързо го измъкна навън. Духаше хладен вечерен вятър. Черната лепкава тиня се втвърди бързо по бялата мека козина на Джар. Така малкият френски булдог се преобрази в черен лабрадор с щръкнали уши. Разходката бе провалена!

До вкъщи тичаха като луди. Яна виждаше как Джар трепери и искаше бързо да му помогне. Какво беше облекчението му, когато топлата вода от душа се плъзна в бързи струйки по замръзналото му тяло. Лепкавото беше отмито, а мекият шампоан спря ужасната миризма на тиня. Джар мразеше шумният сешоар, но днес той стана негов другар, който бързо затопли лапите и коремчето му. Страшното изглежда бе духнало през прозореца и Джар размаха с облекчение опашка. Целуна ръцете на Яна, които го бяха спасили и излапа пълна купичка от любимото си ястие за вечеря. Когато излезе на терасата и погледна навън, нощта погали с приспивното си дихание нежните клепки на черните му тъжни очи. Скок в леглото. Леко похъркване изпълни дома. Джар спеше на дивана. Сънуваше.

Слънцето се криеше в мокрите треви, летният вятър се забавляваше крадейки пухкавите шапки на глухарчетата. Джар тичаше след голяма шарена топка. Изведнъж слънцето изчезна. Вятърът стана студен и сърдит. Поляната се превърна в голяма и тъмна блатна локва. Лапите на Джар потъваха в черна лепкава тиня. Зелени, мокри пипала го нападнаха и се обвиваха около него. Той се мъчеше да се освободи, но не можеше. Тогава блатната локва се надигна и от водата излезе една голяма черна глава с осемнадесет по-малки. Лепкави зелени пипала излизаха от ушите ѝ и се протягаха към него. Толкова страшно беше това създание, че Джар за малко да се напишка от страх. Почна да плаче, но злите пипала не го оставяха на мира, а всичките осемнадесет плюс една глави се хилеха злобно. Джар не можеше да се спаси. Тогава затвори очи и видя своята малка Яна. Тя се усмихваше и му подаваше ръцете си. Подсвиркваше си техния сигнал. Джар отговори със своя радостен лай. Чу се силен плясък, пипалата се отдръпнаха, а злите глави потънаха в тинята. Чудовището се стопи в нея.
Слънцето заблещука по клепачите на малкия Джар, тревите радостно го боцкаха по лапичките, а едно глухарче искаше да му подари своята шапка. Шарената топка подскачаше по слънчевата поляна. Някой подсвиркваше. Джар отвори очи. Яна го гледаше малко уплашено и галеше меките му лапи. „Сън е било, Джарко! Кой те уплаши в съня ти така? Да не е някое блатно чудовище?“ Тя се усмихна и го целуна по шареното ухо. Джар облиза ръцете ѝ. Тя пак го бе спасила. Този път от съня. Той сложи глава до нея и заспа спокоен. Сега в съня му подскачаше само шарената топка.

Навън нощта си висеше на простора със своя звезден поокъсан тоалет, а луната мързеливо се прозяваше и завиждаше тайно на младостта ѝ. Вятърът, този млад нехранимайко, тихо си подсвиркваше един познат сигнал.

Препоръчваме ви още:

Радко и сребърното цвете 
Веселият готвач 
Джони и малките човечета

„2/3 от учениците, които сега навлизат в образователната система, ще упражняват професии, които не съществуват в момента“. Тази констатация, оповестена по време на Икономическия форум в Давос, цитира Огнян Траянов, председател на Българската мрежа за Глобален договор на ООН, на Националната конференция за юношеството организирана от Уницеф. С провеждането на форума, под патронажа на вицепремиера Томислав Дончев, в който основни участници бяха младежки организации от цялата страна, бе дадено началото на дългосрочна инициатива, която насочва общественото внимание към децата в периода на юношеството – „възраст на бурно развитие, свързано с предизвикателства, но и с изключителни възможности, които трябва да бъдат използвани за тяхното развитие и за развитието на обществото.“

Последните научни изследвания доказват, че промените, които настъпват в тази възраст, са изключително бързи и многостранни, което прави юношеството втория най-динамичен период от развитието на мозъка след този в ранна детска възраст.

За разлика от физическите промени, които настъпват в пубертета, значителните промени, които хормоните предизвикват в мозъка, остават по-малко видими и разбираеми за родителите, учителите и обществото. Това обяснява защо тази възраст е съпътствана от динамично променящи се емоции и склонност към рисково поведение. Имайки предвид всичко това, Уницеф България и партньори работят в посока юношите да бъдат активни в обществения живот и да израстват в стабилна и пълноценна среда с подкрепата на родители, училище, общност, връстници, държавни институции, медии и социално отговорен бизнес.

По време на форума бяха оповестени конкретни факти, които подкрепят необходимостта от фокусиране в тази възраст:

- близо 640 хиляди са децата на възраст между 10 и 19 години в България, по данни от края на 2016 година. Момчетата бележат ръст спрямо момичетата ( 324 895 срещу 306 095).

Здраве и благополучие

- всяка година около 200 подрастващи умират, преди да навършат 19 години. В 43 % от случаите, поради външни причини, вкл. злополуки и самонараняване. Смъртността сред момчетата е два пъти по-висока. Рискова група са децата на възраст между 16 и 19 години.

Психично здраве

- 41,3 % или всяко второ дете на възраст 11-15 години споделя, че има множествени здравословни оплаквания (два или повече симптома като главоболие, раздразнение, нервност, трудности със съня) всеки ден или поне веднъж седмично.

Кои са трудните деца и какво трябва да знаят родителите им

Наднормено тегло и затлъстяване

- 17, 7 % са тийнейджърите са с наднормено тегло, проблемът е по-често срещан сред момчетата; прави впечатление, че наднорменото тегло е проблем, който е по-сериозен при днешните 10-14-годишни. 8,7 % от децата са със затлъстяване. 

За вредата от неконтролираното хранене прочете в Преяждането е болест 

Рисково поведение

- 16 % от 13-годишните момчета и 9 % от 13-годишните момичета, както и всяко четвърто момче и всяко осмо момиче на 15 години консумират алкохол поне веднъж седмично.  

- 30 % от 15-годишните момичета и 21 % от момчетата в същата възраст пушат поне веднъж седмично;

- 30 % от тийнейджърите на възраст 15-16 години са опитвали поне веднъж наркотик;

- средната възраст на първия сексуален контакт е 14 години. Близо една трета от учениците твърдят, че първият им сексуален контакт е бил на 13 години;

- според възрастта си (11, 13 или 15 години) близо 20 % от момичетата и 17 % от момчетата са били обект на тормоз.  

Вижте кои са симптомите на вербална агресия срещу детето ви  

Образование

- през учебната 2015/2016 г. 21 170 подрастващи са напуснали училище, по-голяма част от тях са заминали за чужбина;

- около 11% от подрастващите на възраст 16-18 г. не учат и не работят;

- 41,5 % от 15-годишните ученици не покриват основното ниво на четивна грамотност и са функционално неграмотни, 42 % не покриват основното ниво на математическа грамотност. 

За необходимостта от промени в образователната система прочетете в Какво искат родителите?

Дигитални умения

- 93, 4 % от децата между 9 и 17 години използват всеки (или почти всеки) ден интернет. 80,6 % ползват интернет и влизат онлайн през смартфоните си. 

 
За опасностите, които крие онлайн общуването, научете повече в Имат ли право децата на лично "виртуално" пространство?

За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. В над 190 държави и територии. 

Препоръчваме ви още:

Да отгледаш лидер 
Адреналиновите деца 
Училище от бъдещето - Сингапур