Джони отива на кино

Имало едно време момченце на име Джони. Веднъж мама и татко решили да отидат на кино и повикали бабата на Джони да се грижи за него.
– Защо не мога да дойда с вас? – попитал Джони.
– Защото си още малък и ще ти доскучае в киното. – отговорил татко.
– А и баба много ще се радва да си поиграе с теб. – добавила мама.

Джони се намръщил и кръстосал ръце на гърдите си, както понякога прави татко, когато съседът паркира пред гаража им.
– Аз никога не съм ходил на кино, а вече съм толкова голям. Тони е една година по-малък, а вече го водят.
Мама и татко се спогледали и тихичко си прошепнали нещо на ухото.
– Добре тогава. – казал татко. – Но ще те заведем на кино утре, на специален филм, който децата харесват. Този, на който отиваме сега, е с надписи и няма да разбираш какво си говорят. Освен това в него няма никакви дечица и няма да ти е интересен.
– Но утре задължително ще отидем и тримата заедно. Обещаваме ти. – добавила мама.
Джони толкова много се зарадвал, че пуснал мама и татко да излязат, без изобщо да протестира повече. На всичкото отгоре си изкарал чудесно с баба, подреждали заедно пъзели, играли на „Домино“, чели приказки, а за десерт си сложили по цели две парчета плодова торта. „Изобщо, с баба се живее много по-весело.“, си помислил Джони, но решил да не го казва на мама и тате, защото може да се обидят и да не го заведат на кино, както му обещали.
На следващия ден Джони станал рано сутринта, за да не би да пропусне часа за киното. Закусил и бързо си облякъл най-хубавите дрешки. Мама и татко станали след него и били много изненадани, че се е оправил съвсем сам, без дори да ги събуди. Когато времето за киното дошло, тримата се качили на колата и отишли в залата. На Джони много му харесали високите тавани, стените с многобройни плакати от най-различни филми, някои смешни, други – страшни. Мама и тате купили билети, после пуканки и всички заедно влезли в залата. Изобщо всичко изглеждало прекрасно, докато изведнъж угасили осветлението и филмът започнал.
– Мамо, тате, защо е тъмно? – попитал Джони малко уплашено.
– Не се притеснявай, Джони – отговорил тате. – Нарочно е тъмно, за да виждаме по-добре екрана.
– А защо е толкова шумно? Не може ли да се намали звукът?
– Не, Джони, в киното не можем да намалим звукът. – обяснила мама.
Тогава една лелка от предния ред се обърнала назад и изшъткала.
– Защо тази леля ми се кара?, – попитал Джони.
– Защото в киното не трябва да се говори високо. – отговорил тате.
Джони се загледал в екрана, на който се гонели едни забавни животинки. Било смешно и интересно, но по едно време Джони се изморил от толкова шум и гоненици и заспал.
– Хайде, Джони, филмът свърши. – по едно време го събудила мама.
– Хареса ли ти? – попитал татко.
– Да. – отговорил Джони. – Непременно да ме доведете пак. Много хубаво се спи на кино. Само не разбрах какво стана накрая.

Последно променена в Четвъртък, 08 Юни 2017 09:14
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

7 разядки за празниците

7 разядки за празниците

23 Дек, 2019 Кулинарно

Да помогнем на една майка

Да помогнем на една майка

19 Дек, 2019 Истории

Писмо от Дядо Коледа

Писмо от Дядо Коледа

29 Дек, 2019 Истории

Вълшебните сладки на Яна

Вълшебните сладки на Яна

04 Ян, 2020 Кулинарно

Време за вас

Време за вас

31 Дек, 2019 Истории

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам