„Неслучайно едно дете се ражда в точно определено семейство. То има цел, която трябва да изпълни и да помогне на нас, възрастните, да преминем през различни трудности и да усвоим уроците, които са ни нужни.“ Думите са на Весела Величкова, авторът на книгата “Габи, Мечи и важните приказки”.
Весела живее далеч от България, но пази  благословени спомени от собственото си детство. Убедена е, че когато едно дете расте в семейство, в което цари любов и разбирателство, то я усеща, попива от нея завинаги. Любовта, която получава от родителите си, от баба и дядо, остава завинаги в спомените му.
Това я вдъхновява да напише книга, която да събере около историите си цялото семейство. Ето две от тях.

За Мечтите

- Искаш ли още една съвсем мъничка приказка?

- Разбира се. За какво?

- Ами за мечтите. Знаеш ли, всички хубави мечти си мечтаели един ден да се сбъднат, да ги има наистина. За тях това било напълно възможно, но се чудели и не можели да разберат защо хората рано или късно се отказват от своите мечти.

Всяко дете си има мечта, но когато порасне, тази мечта отдавна е забравена. Тя се е разтопила също като сладолед и е изчезнала. От нея е останал само спомен за нещо прекрасно, но след това е отишло на вятъра, както се казва.

- Еее, аз не искам моята мечта да отиде на вятъра и да се разтопи като сладолед...

- Знам. Затова ти разказвам тази приказка.

Мечтите се случват, точно когато си ги представиш възможно най-добре. Опитай се да нарисуваш своята мечта първо с черен молив, само контурите. Тя е все още далече. После започни да я оцветяваш със всички цветове и виж, тя започва да става истинска, да има форма. Опитай се да си представиш всичко: как те кара да се чувстваш, какъв е вкусът й. Когато направиш всичко това, спокойно се захвани с друга мечта и остави първата да се появи при теб. Ако обаче не вярваш много, много силно в нея, тя няма да се появи, защото ще си каже: „Това дете май не ме иска достатъчно, по-добре да си стоя тук,“ , но когато види, че ти я искаш много, ще направи всичко възможно, за да дойде при теб в най-добрия момент.

- А каква е твоята мечта? - попита Мечи.

Момиченцето нищо не каза, само го изгледа неразбиращо.

- Знаеш ли какво е мечта? Да искаш нещо много и да си мечтаеш за него. Ти каква мечта имаш?

- Ами синя.

- Синя ли, какво значи синя мечта?

- Значи море, искам да жижея на море.

- Страхотно! - каза Мечи. - И аз много искам да живея на морето. А каква искаш да станеш, когато пораснеш? Какво искаш да работиш?

- Искам да работя принцеса - каза Габи и повярва в мечтите си.

 *********

За Смелостта

- А сега може ли за Тигърчо? - попита Габи.
- Може, разбира се! - той също е много добър приятел на Габи.  
- А той на какво учи Габи?
- Ами Тигъра те учи на смелост. Ето, слушай сега: Габи и Тигъра играеха около едно дърво. Изведнъж Тигърчо скокна на един клон и извика:
- Хайде, качи се и ти. Ще скачаме оттук на земята. Да видим кой ще скочи по-далече.
Но Габи стоеше отдолу и не смееше да се качи:
- Ама там е много високо, май по-добре не.
- Хайде, опитай се. Аз ще ти помогна да се качиш! -  и той протегна лапа.
- Добре, ще се кача, но май вече не ми се скача.
- Защо? Да не би да те е страх? - попита Тигърчо. 
- Неее, просто вече се изморих - каза Габи, сядайки на клона до него.
- Добре, ще си починем малко и ще ти разкажа нещо. Виж сега, мен също понякога ме е страх да направя някой голям скок, но знам, че Страхът стои пред мен и ме кара да се страхувам. Ако го прескоча, той ще остане зад гърба ми и никога повече няма да ми пречи. Разбираш ли, така е с всичко. Когато се чудиш дали да направиш нещо, попитай Интуицията си и тя ще те посъветва. 

- Кого да попитам? - не разбра Габи.
- Ами виж, тя, Костенурката, най-добре ги разбира тези неща с Интуицията. Тя ще ти разкаже всичко. Аз мога да ти кажа само за Страха. Когато усетиш, че се страхуваш от нещо, скачай смело в него. Потопи се в този страх и ще видиш, че той вече е изчезнал. Както сутрин лека-полека става светло, така и страхът ти полека-лека ще изчезне. Важно е да направиш първата крачка ти, а не страхът ти. Разбра ли? Защото, ако се забавиш и го оставиш той да те води, той ще мине пред теб и след това ще ти бъде много трудно да го догониш и изпревариш, затова щом усетиш, че те е страх от нещо, побързай да минеш преди него. Ето сега представи си, че ще скочим заедно върху мек захарен памук, а не върху трева. Няма от какво да те е страх. Веднага, щом скочиш, Страхът остава зад гърба ти и изчезва.

- Добре. Тогава щом ще остане зад мене, мога да опитам. Значи няма да ми пречи?
- Няма, разбира се! - каза Тигърчо. 
- Ето, виж! - И Габи се изправи на клона, приготви се и скокна. - Йеееее, супер! Аз успях - викаше момиченцето, а Тигърчо скочи след нея.
- Запомни! Това е игра. Опитвай се винаги да бъдеш първа преди Страха и така той няма да те настига и притеснява.
- Добре, сега видях, че мога. 
- А беше ли те страх? - попита Тигърчо.
- Неееее! Страхът си остана горе на дървото. Той не може да скача. Сигурно и него го е страх. - каза Габи доволно.

От автора

"Новата ми книга "Габи, Мечи и важните приказки" се състои от две части. В първата са описани взаимоотношенията на едно малко момиченце с неговото семейство. Детето се опитва да научи възрастните на много неща, да им припомни други, които те добре знаят, но отдавна са забравили, да им напомни, че няма нищо по-ценно от семейството.

Втората част е под формата на приказки, разказани от мечето Мечи – най-добрият приятел на Габи. Мечи учи Габи, и всички нас, на най-важните неща в живота. Това са темите за Бог, Душата, Мечтите, Интуицията, Живота, Любовта, Смелостта и др. Книжката е предназначена, както за деца, така и за възрастни. Важните приказки се редуват с по-обикновени, за да може всяка дума да бъде усвоена по-лесно. Думите имат силата да лекуват душите ни и затова всичко трябва да бъде добре преценено."

"Габи, Мечи и Важните приказки" ви очакват в Greenwich Book Center, бул."Витоша" 37.

 Снимка: cvetni misli

Препоръчваме ви откъса от книжката за малки писатели на Юлия Спиридонова-Юлка Как да пишем страхотни истории.
Може би ще ви е интересно да прочетете и Мисли от къщурката на детската писателка на Весела Фламбурари.