Автор: Мария Пеева

Из майчинските групи мълниеносно се разпространи един пост – тийнейджъри от София си правят селфита на опасни места – кацнали върху парапета на последните етажи на блокове, покатерени върху кранове и строежи, в спиращи дъха пози, с блеснали от адреналина погледи. Снимките бързо бяха изтрити и вече трудно могат да се открият, а ужасени родители, които са чули твърде късно от някого, се питат дали и техните момчета са били там. Но чии точно са децата не е толкова важно – това са нашите деца.

Някои деца се мислят за безсмъртни. Преди беше модерно да задигнат колата на баща си и да я подкарат с бясна скорост, да се сбият с момчетата от съседния квартал или противниковата футболна агитка, а сега се появи и нова адреналинова мода – опасните селфита. Това, че веднъж сме ги спипали, няма да ги спре – просто ще затворят групите, в които си споделят уловените мигове на безсмъртие и ние дори няма да разберем какво се случва. Докато някой не пострада.

„Адреналинът ни дава незабравимо усещане за удоволствие и ужас.“, казва анонимен автор в тийн сайт. „Може да е опасно, но защо хората го търсят тогава? Защото стимулира ума и тялото по неподозирани начини и предизвиква чудовищен прилив на енергия“.

Това усещане е причината някои хора да търсят екстремни опасности. Или да се дрогират. И няма две мнения, че и двете са в черния списък на всеки родител, така че ако детето ни е адреналинов тип, определено трябва да направим нещо по въпроса.

Според психолозите хората, които изпитват постоянна потребност от адреналин:

1. Търсят екстремни усещания, въпреки риска за живота им.

2. Търсят нещо ново в околната среда – пътешествия, приключения, нови усещания, експериментиране.

3. Склонни са да „минават границите“ – с алкохол, секс, дрога.

4. Често се оплакват, че скучаят и всичко ги отегчава.

Психологът Франк Фарли съветва родителите на адреналинови деца (той ги нарича Thrill-seeking type) да приемат, че детето им е различно и да работят с него, като насочват енергията му в позитивна насока. Адреналиновите деца според него са по-склонни да се забъркват и в престъпления, точно заради склонността си да търсят екстремни усещания, но от друга страна от тях може да излезе някой малък Айнщайн, който също е бил адреналинов тип. Затова родителят има нелеката задача да канализира енергията на детето си в правилната посока. Адреналиновите деца са тези, които нарушават правилата, така са родени, и точно поради това те са бъдещите иноватори.

Но именно защото тези деца са вечните нарушители на правилата, родителите не трябва да се опитват да налагат строги правила със сила. При тези деца това би имало точно обратния ефект. Начинът да се работи с тях е като се ангажират в правилната посока. Ако вие им наложите закони, правила, ограничения, просто ги стимулирате да ги нарушават – това, което умеят най-добре и обичат най-много.

Правилната посока, в която се работи с адреналиновите деца, е:

1. Приключения. Ще се наложи да станете планинари, или да се захванете с планинско колоездене, или да се гмуркате, или изобщо да измислите нещо, което да правите заедно с тях и което да ги накара да припознаят във вас търсачите на адреналина. Ще трябва да спечелите уважението им не само като родители, а и като любители на екстремното.

2. Спорт. Адреналиновите деца се нуждаят задължително от спорт, който да практикуват ежедневно, за да изразходват енергията си позитивно. Намерете това, което ги привлича, дори ако се наложи да смените 20 спорта, преди да намерят своето нещо.

3. Творчески занимания. В нашия свят креативността е навсякъде. Помогнете на детето да открие творчески занимания – това може и да е онлайн. Въпросът е да има място, където да се изразява и да твори без ограничения. Дали ще са графити или технологии – няма никакво значение.

4. Предизвикателства. Ще се наложи да измисляте нови и нови предизвикателства за вашите деца. Дали ще са предизвикателства на психиката или на физиката - адреналиновите деца имат тази необходимост и за да не се впуснат в застрашаващи живота приключения, е нужно да им предложите алтернативи. Така че сядайте на компютъра и търсете идеи - от фотографски курсове до кастинги за модели, или турнири по компютърни игри - всичко, което може да задоволи нуждата на детето от адреналин, без да постави в опасност здравето му. 

Както казва д-р Фарли, нашият свят се нуждае от адреналиновите деца. В известен смисъл – те са бъдещето ни. Всичко се променя, ние се отправяме към Космоса, завладяваме нови светове, променяме стереотипите. Точно адреналиновите деца са тези, които ще ни изведат напред.

Може би е добра идея да седнете и да поговорите с детето си по тези въпроси. Да му обясните за здравословните рискове и нездравословните рискове. Да измислите заедно в какви дейности може да се ангажира, за да развива и канализира енергията си правилно. Кажете му, че хора като него стават астронавти, велики математици и световни лидери, блестящи спортисти, творци със световно значение. Мотивирайте го да намери поле за изява, което не е свързано с риск за живота му. Моделирайте нуждата му от адреналин в позитивна посока с негово дейно участие. Не налагайте правила, а обсъждайте посоки.

Друга добра практика, за която съветват психолозите, е интервенцията след злополуки. Ако вашето дете е адреналинов тип, със сигурност се случва да пострада при поемане на нездравословни рискове. Използвайте всеки подобен повод за разговор (не за лекция, не за назидание), в който да обсъждате опасностите, които поема. Не омаловажавайте случилото се, не им обяснявайте, че раната ще оздравее бързо, че почти не ги боли. Този тип деца имат нужда да са наясно с опасностите, защото без друго са склонни да ги пренебрегват.

Ще завърша с думите на Лорънс Стийнбърг, професор по психология в „Темпъл“ и автор на книгата „Възрастта на възможностите: Уроци от новата наука за юношеството“, който казва, че да се опитаме да спрем децата да поемат рискове е „битка срещу еволюцията и ендокринологията, която няма как да спечелим“. Факт е, че за всички деца е изключително важно да поемат определени рискове, за да станат зрели хора, които се справят с предизвикателствата на съвременния свят. Ако вашите са по-склонни да поемат рискове от останалите, имате важна мисия като родители. Да превърнете това в тяхно предимство.

Препоръчваме още

Децата не са проект на родителя 

И мама е правила глупости 

За хората, които се счупват 

Моето трудно дете