Автор: Клементина Манчева
Навън е студено, снежно е, януари е. Навън е студено, за това искам да ви кажа – мама ви обича, каквото и да става. И ако има едно единствено нещо, в което трябва да сте абсолютно сигурни, независимо от всичко, нека бъде това – мама ви обича.
Мила моя, пораснала вече,
Знам, че често съм твърде строга с теб и рядко ти казвам, че те обичам. Но ти не трябва да се съмняваш в това, колкото и да спорим или да си повишаваме тон. Аз знам, че ти винаги можеш повече и заслужаваш повече, затова с цената на всичко го изисквам от теб. Светът е твърде враждебен, за да те оставя да вярваш, че си принцеса, на която единственото неудобство би могло да бъде причинено от граховото зърно под дюшека. Жената е робът на обществото – от теб ще се иска да си по-можеща и знаеща от всеки твой конкурент с вратовръзка и ще се налага да се доказваш със зъби и нокти. Вкъщи ще те чакат малки човечета, които ще очакват от теб да са целия ти свят, и ти ще трябва да оправдаваш очакванията им, без значение колко тежък ден си имала на работа. А обществото ще изисква от теб да изглеждаш като излязла от ревю на Victoria's secret. Ще се надпреварваш със себе си, с времето, с колегите, дори с приятелите си и никъде няма да имаш преднината, която ще ти е нужна. Искам да си подготвена за всичко това, а кой може да те подготви по-добре от мама? Затова не ми се сърди, ако съм прекалено твърда и безкомпромисна с теб. Ти си достатъчно силна, отстояваща себе си и позициите си, остани такава! Не позволявай на никого, и най-малко на някой мъж, да те подценява. Жената трябва да бъде обичана и уважавана, няма да приемаш нищо по-малко от това, при никакви обстоятелства. Мама те обича!
Прекрасен мой сине,
Светът днес е не по-малко враждебен към мъжете. Ще продължиш да се сблъскваш с неразбиране, с отхвърляне, с незаслужено унижение и незачитане на качествата ти. Не искам да свикваш с това, но трябва да знаеш, че законите на джунглата често важат и при хората. Ти бъди различен, бори се честно, продължавай да държиш на казаната дума и не слизай никога под нивото си, само за да се слееш с тълпата. Най-ценното качество на един мъж е да умее да спазва даденото обещание – вярвам, че го носиш в себе си, не го забравяй и ти. Едновременно с това, независимо колко напред и нагоре успееш да стигнеш – не допускай да отгледаш в себе си високомерие и елитарно самочувствие. Уважавай всички хора, с които те сблъсква животът, опитвай се често да поглеждаш през очите на отсрещната страна и не съди прибързано. Към жените се отнасяй най-вече с любов и възхищение, не всички ще го заслужават, но ти ще се научиш да откриваш тези, които са достойни за това. Когато рушиш граници и мостове, защото всеки мъж трябва да го може, не забравяй, че най-важните стени – тези на дома ти, трябва да останат здрави и стабилни. Оценявай всяка помощ, която получаваш и не забравяй хората, които ще ти подадат ръка, когато имаш нужда от нея. Позволи си да имаш човек, пред кого можеш да бъдеш слаб, това дава повече сила, отколкото можеш да предположиш. Мама те обича и ще бъде винаги зад теб!
Малка моя, още неродена,
Скоро ще се сблъскаш с първите несъвършенства на живота. Ще се научиш да падаш и да ставаш, а около теб ще бъде цялото ти семейство, което ще е готово веднага да ти се притече на помощ. С времето ще разбереш, че по-страшните падания се случват, когато ти подложат крак или сама се спънеш в незаслужено раздаденото доверие. И тогава често ще се налага да се изправяш сама, да бършеш сълзите си тайно и да лекуваш раните си безмълвно. Понякога ще имаш приятели, които ти помагат. Понякога ще виждаш в тях врагове, без реално да са такива. Но запомни, че семейството е мястото, където никой на никого не забива нож в гърба и в него са хората, при които душата ти ще намира спокойствие. Вярвай в доброто и го търси в хората. Давай всичко от себе си, без да забравяш, че късметът е необходим, но не е достатъчен. Действай смело, но не безразсъдно. Мечтай крилато и запомни, че границите сами си ги поставяме, за това не позволявай на никого да ти казва къде са твоите. И дори на хиляди километри от дома, дръж в себе си мисълта, че някъде има хора, които те обичат безрезервно. А най-безрезервно от всички – мама! Каквото и да става – мама те обича!
Още картини на Клементина Манчева можете да видите тук.
Препоръчваме ви още:
Знаете ли какво означава диагнозата „обущарски гърди“ (Pectus excavatum)? Оказва се, че това е вродена аномалия на гръдната кост, която се среща при 1 на 1000 живородени деца, по-често при момчетата. В леката си форма това увреждане може да бъде по-скоро естетичен или психологически проблем, защото, както казват родителите на деца с такава деформация, на гърдите си просто имаш „дупка“ или хлътване. В тежката обаче може да създаде проблеми с гръбначния стълб, белите дробове и сърцето и да застраши живота. Специалистите твърдят, че обикновено аномалията се задълбочава през пубертета, заради бързото израстване на децата и се стабилизира след приключване на растежа. За двегодишния Стелиян от Варна обаче прогнозата не е толкова оптимистична. Според специалистите, които го наблюдават, деформацията му е от 3-4–та степен и изисква лечение, защото притиска сърцето и белия дроб.
Стели е третото момченце на Силвия и първо дете на Стоян, с когото сега са семейство. Преди година и половина се появява и Георги - „изненадата“ на многолюдната фамилия. Живеят под наем, в любов и разбирателство, подкрепяни от близките си хора.
За деформацията на Стели майка му Силвия разбира, когато за пръв път след раждането й носят бебето и тя го съблича да му направи тоалет. Вижда на гърдичките му „дупка“ и пита специалистите какво е това. Казват й, че личната лекарка на детето ще обясни и ще я насочи за лечение, ако е необходимо. От педиатърката майката чува диагнозата „обущарски гърди“ и както обикновено се случва с родителите на деца с увреждане у нас се самообразова от интернет. Започват да следят момченцето с надеждата, че няма да се появят сериозни симптоми, но след първата година те започват да се проявяват. Детето се задъхва, често си почива и се чувства отпаднало. Когато става на година и 9 месеца лекарите, които го диагностицират (кардиолог и ортопед), установяват, че деформацията се задълбочава, сърцето вече е в хоризонтално положение, а белите дробове са полупритиснати. Стели получава пристъпи заради недостига на кислород. Започват рехабилитация, специалисти от Карин дом се занимават с детето, ходи на лечебно плуване и пристъпите намаляват. Варненските медици доц. Шивачев и доц. Маринов препоръчват детето да бъде оперирано.
Подобни операции на деца у нас вече успешно се извършват в Клиниката по гръдна хирургия в „Пирогов“. Проф. Дребов от същата болница преглежда Стели и въпреки малката му възраст се ангажира да го оперира. Детето е консултирано и от кардиолог.
Как протича лечението на момченцето можете да следите в групата Нека заедно помогнем на Стели.
Операцията му е насрочена за април или май (според състоянието на детето) тази година. НЗОК поема разходите за нея и престоя в клиниката, но не изплаща импланта, който трябва да бъде поставен, за да се коригира деформацията. Пластината, която ще бъде доставена от чужбина, е на стойност около 20 000 лева. Семейството открива дарителска сметка за набирането на средствата, тъй като не може да ги осигури.
Можете да помогнете като дарите сума
Банка ДСК
IBAN BG86STSA93000025570070
Титуляр: Стелиян Стоянов Стоянов
или като участвате в благотворителните търгове, които се организират на страничката С любов от сърце за Стели във фейсбук.
Препоръчваме ви още:
Животът не е само 16 горчиви медикамента
Семейства с болни деца в безизходица? Наистина ли искаме това?
Един от най-смислените текстове за пубертета, на които съм попадала, е на педагога Дима Зицер. Той споделя правилата, които могат да улеснят комуникацията ни с децата в пубертета, тази особена преходна възраст, в която детето се превръща във възрастен, зрял човек.
Първо правило
Обърнете внимание на себе си. Ако до този момент не сте имали такава практика, време е да я въведете. Открийте какво ви интересува. В противен случай непрекъснато ще търсите за какво да се заядете с детето си.
Второ правило
Дишайте. Когато разговаряте с човек, който преживява вътрешната си революция (в случая свързана с пубертета), винаги в началото на разговора е добре да поемете дълбоко дъх. Това не е образно казано. Вдишвате и започвате. Винаги, дори ако разговорът е на приятна тема.
Трето правило
Приемете тийнейджърите такива, каквито са. Лесно е да се каже, но какво означава да ги приемем? Напомняйте си, че в момента сте с любим човек, който изпитва болка, да, болка, дори да ви се струва, че се чувства добре. Спомняте ли си приказката на Ханс Кристиян Андерсен за Малката русалка, която изпитва ужасни болки, когато върви? Човекът в преходна възраст живее така – той чувства всичко много по-ярко, отколкото ние с вас – и когато му е хубаво, и когато му е зле.
Четвърто правило
Подкрепяйте детето си. Давам този съвет предпазливо, но от сърце. Ако например човекът на възраст 15 години се прибере вкъщи и каже: „Искам сладолед!“ – значи вярва, че ще му дадете сладоледа, че сте негов партньор. Нищо че е на възраст, когато може и сам да вземе каквото иска. Радвайте се, че отношенията ви са такива и „давайте сладолед“.
Пето правило
Напомняйте си, че това е любим човек. Той ще опита различни начини за взаимодействие с действителността. Ако се търкаля в леглото и гледа в тавана, това не означава, че си губи времето. В този момент душата му извършва колосална работа. Като всеки от нас и той има право да лежи и да мисли. Не е ли истина, че когато започваме нова връзка, изведнъж ни става безкрайно важно какво обича и какво не обича другият, какво яде, какви филми гледа, какви компютърни игри предпочита. И дори ако лежи в леглото и гледа тавана, на нас ни се струва, че лежи в леглото и гледа тавана най-добре от всички на този свят… Пожелавам ви такова отношение и към вашето дете – да имате главозамайваща връзка с него.
Шесто правило
Разказвайте за себе си. Дори да ви се струва, че това не го интересува. Как е минал денят ви, в какво сте успели и в какво не, от какво се страхувате. Това е шансът ви за създаване на връзка сега и в бъдеще. В тази възраст подходът „какво стана в училище, как мина денят“ не работи. Тийнейджърът вече е разказал, на когото трябва, как е минал денят му. Остава вие да разкажете как е минал вашият. И тогава не е изключено да разберете същото от него. Или поне ще знае, че ако му се иска да сподели нещо, има ухо готово да го изслуша.
Седмо правило
Имайте предвид, че при тийнейджъра непрекъснато ще се появяват много нови интереси. И ще е невероятно щастие, ако ви допусне до тях. Безсмислено е да го дърпате към старите. Късно е. Ако вие сте любител на риболова, а той до 11-годишната си възраст не е дошъл нито веднъж с вас на риболов, шансовете да заобича това занимание са малки. Но ако вместо да лови риба, изведнъж му стане интересно да хвърля копие, имате шанс да хвърляте копие с него. Не забравяйте, че до вас има интересна, органична, самостоятелна личност и вие можете да се запознаете с този човек отново.
Основно правило
Осигурете на детето гръб. Той е нужен на всеки човек. Особено в преходната възраст. Предизвикателствата са му достатъчни и без вас. Нека домът стане неговия гръб – където може да прояви слабост, да мълчи, когато иска, или просто да си почине.
За кризите
Има най-различни кризи и преди пубертета. Ние наистина, както твърдят психолозите, сме много ангажирани с това, което се случва през първите три години от живота ни. Към третата година изведнъж разбираш, че си самостоятелна личност. От тази възраст у теб остава огромно количество модели и навици. И начинът, по който ще преживееш пубертета, в 90 % зависи от това, какво се е случило по-рано в живота ти.
Около 7-та година откриваш, че около теб има много личности, с които можеш да имаш взаимоотношения.
А в т. нар. преходна възраст, при цялата абсурдна условност на това определение, започваш да съществуваш самостоятелно и да разбираш как вътрешният ти свят определя начина ти на живот. Откриваш, че до голяма степен това, което се случва в живота ти, зависи от теб, от душевното ти състояние, от отношението ти към ставащото.
И това, разбира се, е революция. Не е задължително да е кървава: екзистенциалната революция не е преврат. Тя е преоценка на житейските ни модели: колкото повече нови неща опитам в този период, толкова по-интересно ще ми е да живея по-нататък. Дали е лесно или не, това е друг разговор. Но със сигурност е интересно.
Разбира се, като при всяка революция, животът ти е сложен. Трябва да разбереш, условно казано, кой е от твоя отбор и кой ти е противник. За щастие, или за съжаление, точно затова възникват граничните емоции – когато в началото силно обичаш някого, а после също толкова силно го мразиш. Така „опитваш“ света, учиш се да го разбираш интуитивно и това е много важно.
Тийнейджъри говорят за родителите си
За човечността
Какво е човечността? Мое право е да се съмнявам, да не изпълня обещание, да се противопоставям на инстинктите си или да ги следвам. Преходната възраст е проверка на собствената човещина. Както пише в Светото писание: „Царството Божие е в теб самия.“ В теб самия има огромен свят.
Нашата задача, на света на възрастните, е да въведем понятията свобода и отговорност. За съжаление е прието да се смята, че в тази възраст човек трябва да бъде закрилян от всичко. Моят съвет е да го пускаме колкото може повече на самостоятелно плаване, да му дадем възможност да докосва света и да го проверява. Това може да се изразява в най-различни действия, както близки за сърцето на родителя – например да чете, да гледа спектакли, да трупа нови културни впечатления, така и от не съвсем близки – като запознаването с повече хора и различните модели на комуникация.
За промяната в отношенията
Съмнението е основно качество на пубертета. 13-17 години е възрастта на съмненията и трескавата проверка на всичко в света наоколо. В теб се появяват сили да откажеш, да кажеш: „Не искам, точка!“ Често може да си задаваш различни въпроси: Обичам ли Оскар Уайлд или не? Обичам ли да прекарвам вечерите пред компютъра или това ми е натрапено от връстниците? А обичам ли супа? Осъзнаваш, че имаш право да не обичаш супа или да не се вдъхновяваш от филма, за който родителите ти са казали: „Непременно трябва да го гледаш!“ Вече имаш правото да казваш „не“ и да казваш „да“.
В този период родителите също стигат до някои открития. Все пак това е впечатляващо – да гледаш сина или дъщеря си в пубертета и да разбираш, че любимият ти човек е огромен свят, често нов и непознат. Другата страна на откритието е, че могат да те пратят по дяволите наистина. Ако на 10-годишното дете родителят казва: „Докато не изядеш супата си, няма да станеш от масата“ и, давейки се, това 10-годишно дете я дояжда, с 14-годишното няма никакъв шанс това да се случи. То просто става и напуска масата и в този момент възрастният губи връзката си с него и се ужасява: „Какво сега, завинаги ли напусна масата?“
Един ден те ще са ни благодарни
За гърба
Детето трябва да знае, че има убежище. Ако домът му е бойно поле, ще избяга от него. Всеки от нас търси убежище. Това може да е друг човек, компания, група в социалната мрежа. Просто е - ние си тръгваме от тези, с които ни е зле. И искаме да бъдем с тези, с които ни е добре.
За родителските страхове
Работа на родителя е да се страхува. Ако родителите си дадат сметка за какво се страхуват, това ще е първата им крачка към осъзнаването, че проблемът е в тях. И че да мъчиш другия човек заради собствения си страх е най-малкото нечестно. Да се страхуваш и да разбираш, че се страхуваш не е лошо. Но в никакъв случай не бива да шпионираш, да четеш лични дневници, съобщения, да ровиш във вещите на детето си. Това е предателство. Начало на война. Какво ще правим после? Ще търсим прошка цял живот? Освен това е непродуктивно. Ако на 10 години сме можели да направим нещо, на 14 вече не можем.
Какво ни остава? Да минем на страната на детето си. Само така ще можем да получим достъп до влияние – да си взаимодействаме, да спорим, да убеждаваме.
Да допуснем, че 14-годишният ни син или дъщеря се прибира късно вечерта, връзката между нас е загубена, не знаем къде е и с кого. Можем да забраним на детето си да закъснява, но ни е ясно, какво ще се случи след забраната – скандали и влошаване на отношенията. Алтернативата е да признаем, че се страхуваме. Ние лежим в леглото си, чакаме да се прибере и заспиваме едва когато чуем врата да хлопне. Това е да си родител, какво да се прави.
Можем да му кажем, че се страхуваме, да разкажем какво чувстваме. Може да го помолим да ни звъни, когато закъснява. Нормално е да помолиш любим човек да направи нещо за теб, ако правиш същото за него.
Преходната възраст е сложно нещо. Това е период на единение с близките, а не битка на живот и смърт, както понякога си го представяме. И най-добрите родители, ако сбъркат едното с другото, могат да провалят отношенията си с децата, при това задълго.
Никога не е късно да започнем. Ако сме изгубили връзката и доверието помежду си, можем да се върнем към казаното по-горе.
Пожелавам ви прекрасни приключения с преходната възраст!
Препоръчваме ви още:
5 книги за диалог с тийнейджърите
Най-дразнещите навици на родителите
Изданието е сред първите преводни в света до този момент
„Егмонт“ има удоволствието да представи втория оригинален сценарий на Дж. К. Роулинг, чийто едноименен филм завладя кината в целия свят миналата есен. „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ хвърля яснота върху по-ранни събития, станали причина за формирането на познатия ни магьоснически свят. Но с някои изненадващи препратки към историята за Хари Потър, които ще зарадват феновете както на книгите, така и на филмите.
В края на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ могъщият черен магьосник Гелърт Гринделвалд е заловен в Ню Йорк с помощта на Нют Скамандър. Но Гринделвалд успява да избяга и започва да набира последователи, повечето от които дори не подозират истинските му мотиви – да обяви властта на чистокръвните магьосници над всички немагични същества. В опит да осуети плановете на Гринделвалд, Албъс Дъмбълдор се обръща към Нют, бившия му студент в „Хогуортс", който се съгласява да помогне отново, без да осъзнава опасностите, които предстоят. Обичта и лоялността дори между най-верни приятели и семейство са поставени на изпитание в този разединен магьоснически свят.
Българското издание на книгата на Дж. К. Роулинг „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ включва превод на пълния сценарий на филма с участието на познати и нови магически създания и герои.
Корицата е дело на MinaLima, екипа от дизайнери, който стои зад филмите за Хари Потър и „Фантастични животни“. Създадена е в духа на корицата от първия „Фантастичен“ сценарий, но с визуални подсказки за по-нататъшното развитие на историята.
Повече за изданието можете да прочетете тук.
За филма:
Дело на Warner Bros. Studios Leavesden, своеобразен дом на филмите за Хари Потър през последното десетилетие, „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е вторият от филмовата поредица, написана от Дж. К. Роулинг, и е режисиран от Дейвид Йейтс. Неговото име стои зад първия филм „Фантастични животни“, както и зад последните четири за Хари Потър. В лентата участват Еди Редмейн, Катрин Уотърстън, Дан Фоглър, Алисън Судъл и др. Филмът е продуциран от Дейвид Хейман, Дж. К. Роулинг, Стив Клоувс и Лайънъл Уиграм. „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ излезе в кината на 16 ноември 2018 г. и се разпространява на 2D, 3D и IMAX от Warner Bros. Pictures, компания на Warner Bros. Entertainment.
За автора:
Дж. К. Роулинг е автор на поставилата множество рекорди и спечелила голям брой награди поредица за Хари Потър. Обичани от феновете по света, книгите ѝ са продадени в над 500 милиона екземпляра, преведени са на 80 езика и са превърнати в редица хитови филми. Пише и три допълнителни издания в помощ на благотворителни кампании – „Куидичът през вековете“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“ (в помощ на Comic Relief и Lumos) и „Приказките на барда Бийдъл“ (в помощ на Lumos), филмов сценарий, вдъхновен от „Фантастични животни и къде да ги намерим“, както и филмов сценарий „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“. Работи и по пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете първа и втора част“ с премиера през лятото на 2016 г. в Уест Енд ъф Лондон. През 2012 г. Дж. К. Роулинг стартира Pottermore – дигитална платформа с нови истории за любимите герои на феновете. Дж. К. Роулинг е автор и на роман за възрастни, „Вакантен пост“, като пише и криминални романи под псевдонима Робърт Галбрейт. Носител е на Ордена на британската империя за заслуги в детската литература, на френския Орден на почтения легион и на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“.
***
„Егмонт“ е водещо издателство за книги и периодика в България. В портфолиото на издателството влизат утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Рик Риърдън, Сара Дж. Маас, Джон Грийн, Вероника Рот и Стефани Майър. Сред основните му партньори са световни гиганти като Disney, Mattel, National Geographic, Hasbro, Microsoft и Mojang.
Издателството е част от скандинавската медийна група Egmont с активности в 30 държави и над 6200 служители. Създадената през 1878 г. компания се развива в сфери като кино, телевизия, книги, списания, електронна търговия и дигитални услуги. Egmont е фондация, която дарява над 13 милиона евро годишно за осигуряване на по-добър живот на деца и младежи.
Повече за „Егмонт” в България: www.egmontbulgaria.com
Официална страница на Egmont: www.egmont.com
Препоръчваме ви още:
Автор: Цветелина Велчева
Извинете, че трябва да ви го кажа, но както и да го довършите, това изречение ще бъде напълно грешно. Една приятна заблуда, която да напомпва самочувствието на жените и мъжете, които все още не са станали родители. И да им дава спокойствие за евентуалния момент, в който ще станат.
Психолозите твърдят, че най-трудната възраст за отглеждане на дете е в периода година и половина – четири. Именно в този период може да срещнете и най-често изнервени и недоспали родители (които вече геройски са се преборили и просто са се примирили с нощното безсъние покрай бебешките колики и растежа на зъбките). Ето няколко мита, които могат да бъдат разбити с лекота:
1. Ако имах дете, никога нямаше да му позволя да вика по заведенията/магазините/улиците/ градския транспорт и т.н.
Дръжте се здраво, защото ви очаква шокираща новина: че децата обичат да викат. От еуфория, от радост, от тъга, от недоволство, от обида, от разочарование, от несъгласие. Още по-неприятната новина е, че децата не стоят затворени в помещения като детските площадки например или вкъщи, а се случва понякога да посетят и „цивилизованите” места за възрастни като заведение, защото, представете си дързостта на родителите, решили да излязат с детето, в магазин, по улиците, в градския транспорт и т.н. Понякога причината за детския гняв е необяснима. Понякога майката е безсилна да се справи с това и не, това не я прави лоша майка. Детето може да крещи също толкова силно и от радост. Понякога се радва с цялото си сърце, защото е видяло гълъб или си е намерило кестен. Тогава се втурва с щастливи писъци към мечтания обект, което често предизвиква учудени и възмутени погледи.
Но: Дете, пуснато на воля да търчи в театър, кино или друго място, където очевидно смущава околните, е проява на невъзпитание, нетактичност, дебелокожие и незаинтересованост от страна на родителите. Случвало ми се е да гледам нечие дете на пейка в НДК, което просто се залепва за нас, съвсем без да разбера кои са родителите му. Случвало ми се е да присъствам на театрално представление в зала 1 на НДК и група от 5-6 годишни деца (крайно неподходяща възраст за подобно мероприятие) да тичат с индиански викове току пред сцената, смущавайки не само зрителите, но и актьорите. Да знаете, не са виновни децата.
2. Ако имах дете, никога нямаше да му позволя да гледа телевизия, да играе на игри, да цъка по телефона ми или таблета и т.н.
Ех, каква прекрасна илюзия, докато не станеш родител! То ще си кротува, а аз ще му разказвам приказка. Или ще му чета книжка. Или ще си оцветяваме. Или ще си рисуваме. Или ще гледаме цветенцата. Или ще си подреждаме играчките. Или… или… или… Да, възможностите са много и е важно да се прилагат, както и много други извън облъчването от екраните, но то е неизбежно. Отлагайте го, доколкото можете, но технологиите са навсякъде около нас и не съм сигурна доколко е възпитателно и полезно едно дете до първи клас например да не е докосвало телефон или таблет. Освен това наистина бих искала да потупам по рамото майката, която е успяла да не даде нито веднъж подобна „джаджа” на детето си, когато иска да свърши нещо. Моля обаче да не вдигат ръка майките с армия от баби, дядовци, лели и др., които помагат на майката да си вземе въздух. И душ за повече от 3 минути.
Но: Телефонът, таблетът, компютърът са повече вредни, отколкото полезни. Изчакайте детето да стане поне на 2, преди да му пъхате в ръцете тези устройства. Също така не се оставяйте по течението – я, как хубаво се занимава, чакай да му пусна още нещо и после още нещо, и още нещо… Поставете си аларма от 20 минути, докато искате да свършите нещо наистина важно, после до края на деня нагласете още една от 20 минути по основателна причина. От значение е да не прекрачвате границата. Нищо не може да замени игрите навън. Винаги когато имате възможност, извеждайте детето си навън. Или играйте вкъщи, но не позволявайте да го завладее скуката, защото тя е вредна за здравето.
До майката, която се крие в банята
3. Ако имах дете, никога нямаше да му повишавам тон!
Още един мит на пух и прах! Съмнявам се, че съществува родител, който да не е повишавал тон на детето си или откровено да не му е крещял. Мъчно ми става, когато виждам на улицата майка, изпаднала в бяс, която крещи на детето или го дърпа за ръкава, за да върви. Признавам си, че преди гледах на тези сцени с повдигната вежда. Днес просто съжалявам участниците и се надявам да не попадам на тяхно място. Но да знаете, това не значи непременно, че майката е лоша, даже почти винаги значи обратното. Та да кажа още нещо на хората, които клатят глава и твърдят, че никога няма да викат на детето си. Малкото диване може да ви докара до изтощение и да опъне сериозно нервите ви. Представете си как денят започва по тъмно, защото то става рано. Следват увещанията за обличане и преобуване. После уговорките за хранене. После следват някакви занимания, докато стане прилично време за излизане. Всички подредени от вас предишната вечер играчки (защо ли изобщо си правите труда?) се разхвърлят за секунди, като никоя не задържа вниманието особено дълго. Не можете да си вземете душ, не можете да си направите закуска, не можете да си намерите дрехи, не можете да се гримирате (Боже, това изобщо е табу). Дори с кротките деца е лукс да имаш един час за себе си, докато те будуват. Ако работите от вкъщи, тогава адът е пълен. После идва време да излезете навън. Борба с пресичането, защото детето се отскубва и има навика да търчи във всички посоки. Трудно ще ви разбере, че след малко ще стигнете в парка и там ще му пуснете ръката. Докато вървите, дебнете във всички посоки за колоездачи и скейтбордисти, които хвърчат навсякъде, хора с големи чанти, с които биха могли да го тупнат по главата, отвързани кучета и какво ли още не. После следват срещите и съответно пререканията с други деца за играчки или кой знае какво. После сложна борба по надхитряне, за да го отскубнете от площадката, при положение че вече се е пуснало 3945 пъти по пързалката и се е наровило до джобовете на новите си дънки в пясъчника. После прибирането – с придружаващ рев и опасност от тръшкане поради различни фактори: раздразнение, че играта е прекъсната; глад; умора; сънливост (но никога няма да си признае, че му се спи!) и др. неизвестни причини, за които науката мълчи. А и детето също! После повторение на обичайната процедура – миене, преобличане, хранене, мъката с приспиването… Докато спи, майката би могла нещо да свърши (не за себе си, разбира се). След събуждане се потретват вече познатите действия и вечерта още веднъж - в допълнение с къпането, чиято технология си плаче за отделна статия! И да, през този изтощителен 14-часов ден… е възможно майката не само да повиши тон на детето си, но даже да му се разкрещи. Макар и после да съжалява, защото всички вещи и не толкова вещи специалисти ще ви кажат, че не е полезно и направо е вредно крещите на детето.
Но: В никакъв случай не толерираме родители, които постоянно нагрубяват, навикват детето си, да не говорим за посягане. Такова дете ще порасне несигурно в себе си, с явно чувство за малоценност и в страх.
Със сигурност си млада майка, ако...
4. Ако имах дете, никога нямаше да му давам да яде сладко поне до 5-годишна възраст.
Със сигурност ви се вижда лесна работа. Просто не му купувам и толкова! Не е като да изкарва самО пари, нали? Да, ама не… Разбира се, важно е детето да не вкусва сладко до една годинка, това си е правило, всеки педиатър ще ви го каже. Някои успяваме до цели две. Нататък става вече излишно мъчение. Нека кажем, че не става дума за половин шоколад, а за хапчица от време на време. Факт е, че вие създавате навици у детето за всичко, включително го научавате по колко може да си хапва и то да го възприеме като някаква награда, а не като възможност за угощение по всяко време. Когато веднъж разпознае вкуса и вида на сладките неща обаче, добре е да ги криете на недостъпни места най-вече за да не го дразните. И ако пред едно 5-месечно бебе спокойно можете да изядете един сладолед, то не си въобразявайте, че можете да ядете каквото и да е пред 2-годишното, и то да не поиска да го опита.
5. Ако имах дете, никога нямаше да пренебрегвам приятелите си, себе си, кариерата си, живота си.
Наистина съществуват майки, които държат най-много на професията, кариерата си, социалния си кръг. Тези майки отучват детето от залъгалката, преди да навърши годинка, научават детето да ходи на гърне още преди да е проходило, пращат го в ясла още на годинка и 3 месеца. Сигурно такива деца порастват самостоятелни и много умни, а майките запазват всичките си приятели, израстват в кариерата и съхраняват вътрешния си мир непокътнат.
Аз обаче съм от другите майки. Помислете си само как тези моменти няма да се върнат никога. Никога повече детето няма да мушка ръчичка във вашата при първите си крачки, да се гушка във вас, защото се е уплашило от клаксон, да ви показва всяко намерено жълъдче като най-безценно съкровище… Така че, мили майчета, не знам дали да пренебрегвате приятелите си и понякога себе си, но със сигурност не пренебрегвайте тези блеснали детски очички, вперени във вас, пълни с любопитство, очакване и безрезервно доверие. Понякога е задушаваща мисълта, че детето ще порасне, а родителят ще бъде безжалостно детрониран от божествения си пиедестал. Но искрено вярвам, че родителите и най-вече родителите създават у детето критериите за добро и зло, правилно и грешно, възпитават у него ценности, които са все повече на изчезване днес. Не го учете да бъде агресивно, да посяга, да отвръща на всяка цена, да обижда, но и не го учете да расте в примирение и подчинение. Границата е тънка, но не чак толкова, че да не се види и с просто око – не толкова характерът, а родителите и семейната среда са определящи за това, един ден детето ви да порасне добър човек, който на свой ред да отгледа и възпита добри човеци.
Препоръчваме ви още:
Клише ли е съвременната майка?
Автор: Надя Брайт
Овен
За вас, горди представители на зодия Овен, 2019-а ще бъде най-силна в любовен аспект. Съвсем няма изненада, че някой ще ви обикне. Все пак всички обичаме енергията, с която ни завихряте около себе си и ни карате да се чувстваме най-важни на света. Чувството е божествено през цялата седмица, в която сте влюбени в нас.
Обаче през новата година Овните ще срещнат някой или нещо, което ще им подкосява копитцата дълго време. Казвам „нещо“, защото определено вашият партньор не може да бъде обикновен човек от плът и кръв. Трябва да е направен от неземна сплав, съставена от несъвместими на пръв поглед съставки. От стомана, за да ви е равен по твърдост (а и за да ви търпи). От памук, за да ви приласкава, когато се завърнете след поредната си битка. От смях, за да не ви е скучно. И не на последно място – от чест и достойнство. Защото вие по-скоро бихте умрели, нелепо блъскайки високото си чело в камък, отколкото да допуснете несправедливост. И въпреки всичко изброено – 2019-а ще ви снабди с това същество. От вас се искат само няколко неща. Първото е да не минете през него в лудешки бяг, а да го познаете. Второто... е, оттук нататък няма да ви уча. Вие знаете как да обичате. Само пазете главата.
Телец
Елегантен, добре нахранен и дразнещо порядъчен? Да кажем „здравей“ на Телеца. А през 2019-а Телците ще кажете „здравей“ на чисто новите си кариерни успехи и веселия шум на пари. Но в това няма нищо изненадващо – вие сте създадени, за да постигате материални успехи и да съграждате. Вашето предизвикателство, чеда на Венера, е да се научите да се влюбвате малко по.... социално приемливо да кажем. Когато сте влюбени, можете да построите цяла къща около обекта на любовта си, да го настаните на дивана, да сипете какао и да завиете двама ви с топло одеяло, докато клетият обект още изговаря фразата „и аз те харес... “ Знам, че това е чиста страст и добри намерения, но някои по-мнителни представители на зодиака може да го сбъркат с отвличане.
Светът се гради от хора като вас, но невинаги се движи по вашата логика. През 2019-а направете нещо необичайно - използвайте шията си и се огледайте в различни посоки, не се взирайте само напред. Знам, знам – не е приятно, но за вас предстои този урок – да се учите на гъвкавост и промени.
Разбира се, знам какво ще стане след като се огледате – ще изпръхтите тихо и ще продължите да вървите по пътя по собствения си начин. Също – ще си купите най-хубавия часовник например. Но поне не се сърдете, ако онзи дето завихте с одеялото, не се вписва точно в представите ви – не можем всички да сме идеални.
Близнаци
Скъпи Близнаци, надявам се, че ви намирам в обичайното ви добро настроение и се забавлявате. Искам да сте наистина спокойни - 2019-а ви носи възможности за добри бизнес партньорства и инвестиции. Само дръжте очите отворени. На всичките си личности.
В личен план обаче може да се случи всичко. Единственото, което няма да ви се случи, е рутина. Ще бъдете изправени пред сериозни решения. Но ако има някой в зодиака, който владее промените, това сте вие. Просто преди да решите, че партньорът ви е завинаги единственият, припомнете си – показахте ли му целия си пъстър характер? Ако не знае как Близнаците може да са добри и весели на вечеря, а преди заспиване да тъгуват, значи не е готов за вас. Макар че едва ли някой може да е наистина готов за вас. Любовта ви е като лунапарк – музика, захарен памук, шарени светлини. Само от време на време този, който пуска въртележката с кончетата, е пиян и понякога тя се върти много бързо, или наобратно, или направо подскача.
Но да се върнем на сериозните въпроси – може да решите, че искате дете от партньора си, а може да решите, че искате развод; може да се влюбите, но може и да поискате раздяла. С две думи – може всичко през 2019г. Затова мислете много. Зная, че сте по чувствата, обаче тази година ви носи това изпитание – да решавате и със сърце, и с разум. Само двете в комплект ще са вашата печеливша формула. А през останалото време – който го е страх от въртележки, да не ходи в лунапарка (и да не се влюбва в Близнаци).
Най-голямата кучка според зодиака
Рак
Раци мили и добри, тази година ще ви е спокойна. Не се очакват големи проблеми или промени, така че – лъснете черупките и се отдайте на заслужено безгрижие. Разбира се, никой от вас няма да бъде лекомислен. Дори не съм намекнала такова нещо. Просто казвам, че за малко може да не се притеснявате дали всички сметки ще са платени в срок, дали всички вкъщи имат топли дрехи, дали хотелът за лятната почивка ще е достатъчно уютен, дали свекърва ви всъщност не искаше наистина да ви обиди, като каза онова за кекса и дали... още много дали-та.
2019-а е година за подобряване на здравето, емоционалния баланс и изобщо – за грижи към себе си. Знам, че не сте свикнали да мислите за себе си на първо място, обаче това е предизвикателството сега. А и да си признаем – малко е трудно, да се грижиш за себе си, ако си защипал в грижи семейството си. Знам, знам.. всичко е от добри намерения. Обаче те май имат малко синини от здравия захват на рачешката любов. Затова – нека ползваме мъдро 2019-а и да обърнем грижовните щипки към себе си. Това е годината, в която ще успеете да свалите излишните килограми и да опитате всички модерни смутита (а това си е авантюризъм).
Най-важното е, че това е година на излекуване. Тежките неща, които носите със себе си, защото вие не забравяте и добро, и лошо, ще може да оставите. Някъде извън главите, извън домовете, извън черупките. Разбира се, не очаквам чудеса – знам, че докато медитирате, с едното око ще гледате към семейството и да не би някой да излезе без шал.
Лъв
Ако хороскопът на зодия Лъв не вещаеше слава за 2019-а година, просто щеше да се наложи да отхвърлим тази година. Не бихме искали и минута да живеем, лишавайки един Лъв от най-важното за него, та камо ли цяла година. Но за щастие 2019-а е година на слава, мили Лъвове. Каквото сте посели през 2018-а, сега ще блести с пълна сила като вас самите. Все пак имайте едно наум, че някои ваши близки няма да са съгласни всеки ден да са участници в спектакъла ви. Понякога се оттегляйте и оставяйте Рибите да си поплуват, Раците да се поскрият в черупките, а Везните да се полюшкат свободно на вятъра. И тъкмо когато се успокоят – скочете царствено на средата на сцената (което може да е просто холът ви) и ги спасете от нещо. Има-няма от какво – важното е, че вие ще ги спасите. Разбира се, това е шега – не се обиждайте. Сърцата ви са големи и благородни и ние знаем това. Просто не забравяйте, че мъркането е не по-малко важно от величествения рев (особено на средата на хола, нали).
И нещо много важно, драги Лъвове – 2019-а е година, в която имате шанс да влезете в много добра физическа форма. И не само шанс, а просто се налага. Да, знам че пак стана проблемно, като се опитах да ви наложа нещо... Просто яжте повече зеленчуци и си стискаме ръцете/лапите... без нокти, моля!
Дева
През 2019-а най-накрая всички канали за комуникация са отворени пред Девите и може ясно да ви чуват, когато казвате: „Ей! Не си бъркай в носа, изрежи си ноктите и се среши на път!“. То вие и преди им го казвахте, ама сега ще вземат и да ви чуят. Знам, че говорите така не просто защото държите на спретнатите детайли, а защото сте натоварени свише да се грижите за здравето, чистотата и реда в духовен и материален план. И то навсякъде – от вас самите, през дома ви, през всички около вас. А това е доста трудна роля, като имаме предвид каква менажерия е в останалия зодиак... Даже е възможно да сте се запознали с неврозата, покрай стремежа си за съвършенство. Даже е възможно да познавате неврозата съвсем отблизо (но ние ви обичаме и така). Обаче тази година идва вашият шанс – ще бъдете чути и милиони микроби ще умрат!
И още нещо – годината предвещава доста пътувания за вас. Значи ще можете да учите най-различни хора по света, че чорапите се гладят (с ръб) и че тази планета ни е единствена и трябва да живеем чисти духовно и физически на нея. Парите няма да са ви фокус, а в любовен план не се предвиждат бури. Обаче тази година нищо чудно да се влюбите още по-силно в партньора си и да се появи едно чудно бебче. Вие сте сред най-подходящите за родители от зодиака, нали?
Как остаряват различните зодии
Везни
Везни, тази година ще се обърнете към жужащия свят и към нови преживявания. 2019-а е годината, в която ще комуникирате много и ще отправяте послания. Едно от безспорните ви качества е, че сте изтънчени и елегантни без да сте сноби. Използвайте това, когато имате да казвате нещо. Също използвайте Инстаграм, Фейсбук, Туитър и понякога – таблото за съобщения във входа на кооперацията ви. Така ще спечелите немалко почитатели (а и може този от 3-тия етаж да спре да паркира на 2см от вашата кола). Не че ви трябват почитатели. На вас ви трябват красиви вещи и преживявания и лека гурме храна.
Ще усетите и други желания през 2019-а. Това е година, в която ще експериментирате повече от всякога в спалнята. И нямам предвид, че ще боядисате стените ѝ в екстравагантен цвят. Намеквам, че много ваши сексуални фантазии ще се осъществят. И без това сексът с вас не е скучен, а и често е с реквизит (да, розовото марабу Е реквизит, макар да е Шанел). Тази година партньорите на Везните ще се чувстват като спечелили от лотарията. Разбира се, това е една печалба, която ще изисква от тях да са винаги добре хидратирани и подготвени да прикриват изненада, но... струва си.
Е, горе-долу това са най-важните неща в годината на Везните. Ще кажете много неща и на много хора и само най-интелигентните ще ви разберат. А освен това накрая на годината ще можете да кажете: „50 нюанса сиво“, ли? Липсва им фантазия и мащаб.“
Скорпион
Не знам как да го кажа по-ясно – 2019-а ви е на пари, красиви Скорпиони. От десет години не сте имали по-голям късмет във финансов план. Само късметът ви е нов, всички други качества за печелене на пари, сте ги имали винаги. А сега наострете жилото в посока на добрите възможности, защото такива ще има.
Извън това няма да има кой знае какви промени. Продължаваме с тенденцията целият останал зодиак, да ви мисли за страшилище и сексуален звяр, а вие гордо да поддържате този имидж. Оставаме само най-близките ви хора, да сме наясно, че не сте страшилище (сексуален звяр май сте... ). Вие сте лоялни до края на живота си, ако изберете някого. Просто ситото ви е фино, а и не ви пука много за неизбраните. Тази година ще се огледате за нови приятели и ще изберете тези, които са целеустремени и можещи. Хвърлете един поглед и на сегашните си близки за всеки случай. Възможно е да се окаже, че някой е незаслужено близо.
Любовта и страстта ще са с вас и през 2019-а. Само внимавайте по кого се увличате, защото може партньорът ви да не прояви разбиране. Изобщо скорпионските дела трябва да бъдат вършени с повишено внимание, защото околните не са толкова психически устойчиви, колкото сте вие. От друга страна – нека оцелеят само най-силните, нали?
Стрелец
Стрелци, хороскопът за 2019-а сякаш е взет от рафта с фентъзи романите. Очаква се, моля ви се, през тази година да усвоите нови навици. Нови добре, ама навици?! Явно планетите нехаят, че вие искате просто да сте свободни, да видите целия свят и да се запознаете с всички (само тия „всички“ да не ви влизат в личното пространство). Може би ще поставите нова мишена пред стрелите си. Защото само поставянето на цел може да ви накара, да влезете в рамки и да следвате програма. Даже планетите имат и предложение за цел през тази година – нов дом. А какво може да накара един Стрелец, да построи нов дом? Любовта и грижата, разбира се.
Страх ме е, че вече казах толкова ограничаващи думи – навици, любов и построяване на дом, че вече сте преминали на друго четиво... Но ако още сте тук – годината ще бъде прекрасна като вас. Само като поемете по пътя ѝ, не се отплесвайте по малки интересности. И ще бъда пределно ясна и „тактична“ като Стрелец – някои флиртове може и да ги пропускате. Знам, че не е в стила ви, но тази година опитайте да не флиртувате с всеки привлекателен индивид. Може през един, примерно... Ще ви бъде трудно, да вземете всички уроци от годината, но ако се справите... Е, ако се справите, ще имате нови навици, дом и стабилен партньор (дишайте дълбоко, без паника!).
Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какво пиеш
Козирог
Съществува ли по-целеустремен индивид от Козирога? Не съществува. Само да не искаме да изразявате емоциите си, нали? Всъщност вие ги изразявате достатъчно. Просто ние не разбираме какво е „достатъчно“. Обаче тази година се пригответе за такова пътуване в царството на емоциите, от което ще ви омекнат рогата. 2019-а е годината, в която твърдият разум, с който сте обгърнали сърцата си, ще се обели слой по слой. Ще се наложи да преминете през различни фази на емоционално развитие и да вземете важни решения. Знам, звучи като наказание свише, но е просто урок. А уроци вие знаете да взимате.
Ето няколко съвета как да преминете през тази година на чувствата: 1) Ако някой извън кръга от тримата ви най-близки хора каже, че ви обича, запазете спокойствие. Много вероятно е човекът наистина да ви е заобичал, а не просто да се намира на приказка. Помислете хубаво как по-безболезнено да формулирате честния си отговор. Защото „дано и теб някой те заобича някой ден“ понякога е малко хард за неКозирог; 2) Ако ви попитат: „Как мина денят ти?“, опитайте се да намерите някаква история за разказване. Много често неКозирозите мислят, че наистина има какво да се споделя с другите за това как е минал денят. Не разбират, че вашият ден просто минава така, както трябва, и не виждате защо да разказвате, вместо да се отпуснете вече. Виждате, че деля хората на Козирози и неКозирози. Е, това е най-важният ви урок за тази година – да влезете в обувките на възможно най-много неКозирози и да вземете по малко емоция от всеки. Накрая ще си сглобите чудесен калейдоскоп. А още по-накрая ще го оставите настрани и просто ще си свършите работата и ще постигнете целите си.
Водолей
Ако срещнеш Водолей имаш само два проблема. Първо - да не се влюбиш и второ – какво да правиш след като се влюбиш в него? Защото няма как да се справиш с първото. А като стигнеш до второто.... пътища много. А за вас, Водолеи, 2019-а ще е магически миш-маш от приключения, които ще ви доведат до момент на дълбоко опознаване на себе си и партньора. Разбира се, при вас опознаването е свързано до голяма степен със създаване на мечти и утопии. За Водолеите обикновените партньорства не само не са привлекателни, те не съществуват. Нищо не може да бъде обикновено с вас и за вас. Това е очарователно и затова всички понякога се изкушаваме да влезем в красивия свят на някой Водолей. (А светът ви, уважаеми, е много приятен за влизане и много труден за оставане.)
Но тази година се налага да бъдете по-внимателни. Възможно е да срещнете любов, но е възможно и да си я измислите. Това, че летите нависоко, не означава, че сте неуязвими. Затова моля – ако се влюбите, между поезията в главата си опитайте се да вкарате и факти. Факти от реалността. Ще дам кратък пример. Ако някой ви каже: „Не ти се обадих, защото се бих с дракони.“, по-вероятно е този човек да злоупотребява с медикаменти, отколкото да е безстрашен рицар. Внимавайте за тези знаци, защото никой Водолей не трябва да страда, а само да бъде обичан.
Риби
Изглежда, че доста успешно ще преплувате през 2019-а, скъпи Риби. На първо място – от години планетите не са били така благоразположени към вашите финанси. Разбира се, вие умеете да успявате. Особено успешни можете да бъдете в начинания свързани с разбиране и помагане на останалите. Обаче друго си е, когато късметът е на ваша страна. А тази година той ще бъде точно там. Предизвикателството ви ще е да се вгледате по-дълбоко в себе си, да се справите с някои (тайни) чувства на несигурност и да вземете това, което ви се полага.
Любовта и приятелствата винаги са на дневен ред за романтичната ви натура. Навсякъде пише колко сте романтични и самовглъбени. Някой може да си помисли, че за вас любовта е само някаква философска категория. Но ние си знаем, че сте доста наясно какво искате в реалността и често това не е само една любов, един партньор и пр. Просто не го афиширате. Е, и тази година ще ви се получи. Ще имате както романтичните вълнения, които задвижват перките в желаната посока, така и чисто земните си наслаждения.
Изненадата е, че тази година може и да ви намерим в спортната зала. По принцип вие много уважавате спорта, просто не е за вас. Родени мъдреци, Рибите сте склонни да влагате цялата си енергия в духовното си развитие (работата, връзките си, подстригване на котката, каквото и да е – само не спорт). Е, тази година ви предизвиква с различна енергия. Ползвайте я – няма да е излишно да усетите нови сили в тялото си. Или поне да се снимате във фитнеса. Кой не би искал да ви види в спортен екип?
За автора:
Надя се занимава с Човешки ресурси, психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият й сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори.
Препоръчваме ви още:
Как раждат жените от различните зодии
Преди време във фейсбук „уловихме“ няколко трейлъра на филмчета, правени от деца. Оказа се, че това е част от проекта „Улови Пловдив 2019“. Идеята е на Георги Стоев – архитект по образование и учител по призвание. Ето какво ни разказаха той и децата, тръгнали „на лов за Пловдив“.
Учителят
Завършил съм УАСГ, София като магистър по архитектура. Огромното ми желание за работа с хора обаче ме насочи към учителската професия. Точно в този момент се запознах с целите и ценностите на фондация „Заедно в час” и реших да кандидатствам. Вече втора година преподавам математика като част от организацията. Краткият ми опит като училищен възпитател в родното ми село ме предизвика да мисля в посока кое наистина е важно за децата - развиване на умения, разширяване на светогледа, гражданска активност и себеотстояване.
Постепенно се роди и „Улови Пловдив” - проект, който дълго преди това обмислях. Инициативата цели да докаже на учениците, че могат да използват интересите си, за да създават дейности и продукти, полезни за цялата общност - най-вече чрез изкуство, което е и адекватната стратегия в контекста на ЕСК Пловдив 2019. Децата разказват истории от Пловдив, решават проблеми и конфликти, оставят послания. Киноклубът си е поставил за цел през месец юни да бъде и премиерата на първия ни късометражен филм. Преминахме заедно през идейната фаза и посланието, което искаме да оставим, работихме по сценария, проучвахме снимачни площадки и започнахме със същинските снимки, като вече даже публикувахме и първите ни тийзър трейлъри на нашия YouTube канал.
Много е важно учителят да направлява децата и да уважава техните идеи, защото в крайна сметка те ще научат много за писането на филмов сценарий, за операторското майсторство, ще подобрят уменията си за работа в екип.
Инициативата вече се разраства, като към нея се включва и друга група от ученици, работещи в момента по техния сценарий за филм ужас - или как приятели и семейство са готови на всичко, за да защитят близките си, и как това понякога прекрачва някои морални бариери - жанрът тук се сблъсква именно с общоприетите човешки ценности.
В проекта вече участват и други четири клуба - фотоклуб, клуб по френски език, клуб за творческо писане и клуб за корейски танци и култура - голямата идея е тези пет клуба, заедно с киноклуба, да дадат началото на нов ученически парламент в нашето училище, с което да привлечем повече ученици да използват своите интереси и силни страни, за да творят и променят средата около тях - така ще постигнем устойчивост на процеса - децата да израстват като пълноценни личности с убеждението, че най-голямата им сила е фактът, че всичко зависи от самите тях.
Децата
Кристияна Генчева
Обичам всички изкуства. Запалих се по идеята за филм от своя учител по математика и неговото предложение за създаването на Кино Клуб, а също така и от страстта си към киноизкуството. Ако мислите, че филм се прави лесно и че всичко, което виждате в готов вариант става от първия път при заснемането, то жестоко се лъжете. Честно казано, и аз първоначално си мислех така, но когато започнахме да създаваме филма, много бързо ми се промени мнението, но това съвсем не означава, че не е забавно. Филм със сигурност не се прави от един човек, а от много хора и всеки от тях играе важна роля за създаването му. Всяка част от създаването му ми е интересна, но може би професията на сценарист най-много ме привлича. Тъй като аз и моите приятели, които също участват във филма, сме от клас с профил “Музика”, тя е главната тема, която ни интересува. Сценария го написахме с много преработки и всъщност още не е на сто процента готов. Обмисляме и втора част на филма “Music speaks”.
Според мен най-незабравим момент от снимачните дни - няма. Специално аз никога няма да забравя всички снимки.
Калоян Тодоров
Страстта ми е музиката. По точно съвременната музика. Запалих се по идеята за филм когато разбрах за този конкурс. Отдавна искам да бъда актьор. Щом видях обявата за този конкурс си казах „ок, защо да не пробвам’’ и след това започна всичко. Няма точна формула как се прави филм. Просто трябва да си с точните хора на точното място и всичко друго идва от само себе си. Естествено, изисква се и търпение. Филмът се прави от всички. Всички даваме идеи и правим компромиси в името на проекта. Най-интересното в заснемането му за мен е ти да си оператор. Така имаш повече увереност. Темата на филма е музиката. Сценария го написахме за няколко часа, но той претърпя доста промени, което е нормално, все пак не може да стане от първия път. Аз подготвям и един самостоятелен проект, който скоро се надявам да види бял свят.
Милена Петкова
Обичам да пея, свиря и танцувам. Идеята за направата на филм дойде от господин Стоев, нашия учител по математика. Филм не се прави лесно, трябва да се въоръжиш с много търпение и постоянство, защото невинаги всичко става от първия път, понякога някои сцени се повтарят по 5-10 пъти, но въпреки всичко по време на снимките е много забавно. Не само актьорите правят филма, сценаристите и операторите също. Всеки от екипа допринася с нещо.
Най-интересни може би са ми пробните снимки, защото там опитваме различни неща и идеи, които по-късно може да използваме в направата на филма.
Професията актриса ме привлича, защото актьорът е в центъра на действията и наблюдава всичко отвътре.
Нашето училище е пряко свързано с музиката и така се роди идеята за сюжета на филма. Темите, които са засегнати във филма са приятелството и единството, как от врагове накрая всички са приятели.
Сценария написахме всички, всеки от нас даваше идеи и заедно взимахме решения, които са важни за него. Той претърпя много промени, за да може да достигне сегашния си блясък.
Моят любим момент е когато след снимките сядахме да си почиваме и обсъждаме всякакви теми.
Препоръчваме ви още:
Софи, която мечтае да снима късометражен филм
Марина - фурията, която няма граници
Празниците и семейните събирания са време за вкусна храна, добри традиции, задушевни истории и много любов. Но без дори да забележим точно в такива моменти дъщерите ни си изграждат грешна представа за физическите граници.
Случвало ли ни се е все някога – детето не желае да проявява радостта си при среща или благодарността си към други хора, а ние настояваме: „Чичо ти дойде, ела да го прегърнеш!“ – или – „Леля ти подари толкова красива кукла, дай й една целувка!“ Може би не е излишно да преразгледаме глeдната си точка за тези неща.
Да погледнем на това от следния ъгъл – казвайки на дъщеря си, че е длъжна да прегърне някого, само защото отдавна не го е виждала или защото й е подарил нещо, ние й формираме погрешно убеждение. След време, когато порасне, момичето може да започне да се запита - „Щом той ми плаща вечерята или е направил нещо приятно за мен, може би му дължа физически контакт?“
Как да говорим с детето за личните граници
"Понятието „доброволно съгласие“, с което възрастните са свикнали, на пръв поглед не се отнася до децата." – казва детският психолог Андреа Бастиани. – "Но представата за нарушаването на физическите граници на момичето и несъобразяването с мнението му, формирани в детството, могат да повлияят върху начина, по който възприема себе си и своето тяло. Освен това, уви, в обществото ни съществува сексуалното насилие над деца и запознаването на момичетата със собствените им физически граници може да им помогне да осъзнаят правата си, да разбират кога тези граници са нарушени и кога трябва да потърсят помощ от възрастните."
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Нека дадем на дъщерите си възможността да решат кога и как да засвидетелстват вниманието си към другия човек. Разбира се, много деца обичат да бъдат прегръщани, да бъдат целувани или да целуват някого от семейството, приятел или съсед и в това няма нищо лошо. Но ако момиченцето ни е сдържано, не бива да го заставяме да проявява внимание по такъв начин. Естествено, това не му дава право да се държи грубо. Съществуват много други начини да изразиш признателност и благодарност, които не изискват физически контакт. Може да каже, че много му е домъчняло за някого, да му се усмихне, да му „даде пет“, да изпрати въздушна целувка – това също са начини, с които можеш да изразиш чувствата си. Важно е то да знае, че може да избере този, който предпочита.
Източник: girlscouts
Препоръчваме ви още:
Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам