Името ми е Софи, на 14 години съм. Живея и уча в София. Имам по-малка сестра, която се казва Вероника, и разликата ни е две години. Родителите ми са женени от 15 години и са щастливи заедно.Аз тренирам джудо, както и сестра ми, и двете сме доста добри, но има все още какво да учим. Баща ми работи предимно с компютърна техника. Майка ми се занимава с финанси, но хобитата й са доста. Една част от тях са фигурното пързаляне и кулинарията. Тя е страхотен готвач и родител. През зимата, всяка неделеля, ходим на кънки, а през лятото обикаляме различни интересни дестинации из България и извън нея. Имаме и домашен любимец, който се казва Маци, и е сиамска котка. Той ни допълва, за да станем едно истинско голямо и здраво семейство.

Откога се занимаваш със спорт, защо избра джудото?

Тренирам джудо вече шеста година, но професионално от три. В началото беше просто от любопитство, но постепенно задобрявах все повече и повече. Този спорт ми стана най-добрият приятел и враг до някаква степен.

Разбрах, че учиш в училище “Джон Атанасов”. Как започна любовта ти към компютрите и математиката?

Любов към математиката нямам. Беше ми доста трудно в началото на седми клас, но имах страхотен учител, който само за 3 месеца ме научи на всичко. Винаги съм се интересувала от компютрите и исках да се развивам в област, която ми харесва, както и да върша с удоволствие работата си.

Спомена, че си единствено момиче в клас от 24 момчета. Според теб кои са плюсовете и минусите да си в клас с толкова много момчета?

Всъщност сме три момичета и смятам, че плюсовете надделяват тук. Понякога да си около момчета е интересно. Научаваш повече за интересите им, както и за хобитата им, защото не всички играят на компютъра и на футбол. Смятам, че част от тях винаги е готова да помогне и са много предани. Единственият минус, е че понякога малко се лигавят.

Твоите съученици сигурно много се възхищават и мъничко завиждат на спортните ти постижения. Молят ли те понякога да им разказваш за джудото?

Въпросите, които най-често ми отправят, са главно да им обясня правилата и целите, както и колко време тренирам и дали ми е трудно в такъв мъжки спорт.

Какви състезания ти предстоят?

Това, за което работех най-много, премина и останах доволна. Иначе ми предстоят още два или три международни турнира до началото на лятото.

Имаш ли други интереси освен джудото и програмирането?

Да, имам. Запалена съм по фотографията и обожавам да снимам всичко интересно покрай мен. Още обичам да чета и да гледам филми.

Как се забавляваш?

Най-често излизам с приятели или си пускам някоя хубава песен.

Малката ти сестра върви по твоя път. Разкажи ни как се разбираш с нея. Трудно ли е да си пример за подражание или се случва съвсем естествено?

Както е нормално, имаме понякога по някоя караница, но се обичаме и подкрепяме една друга. Тя ме подкрепя на всяко състезание, помага ми с разгрявката и после аз й връщам жеста. Не се притеснявам, че съм лош пример за подражание, и всичко се случва съвсем естествено. Доста сме различни една от друга, но това е хубавото.

Коя своя мечта искаш да осъществиш в най-скоро време?

Искам да снимам късометражен филм, който и да е полезен и да е интересен.

Имаш ли планове за бъдещето си?

Единственият ми план е само напред и нагоре.

В заключение искам да кажа, че съм доволна от живота си, от семейството ми, което ме подкрепя постоянно, както и от приятелите ми, винаги готови да ми помогнат.

Препоръчваме ви още:

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Марина - фурията, която няма граници