Защо комуникацията е важна?

 „Ключът е в изслушването.”

 „Родителите ми ме изслушват.”

 „Баща ми говори с мен за всичко и е много отзивчив.”

 „Понякога, когато се разстроя и отида при баща си, той е отнесен и не ме слуша.“

Съдейки по отговорите на случайно избрани ученици от САЩ, Германия, Испания, Норвегия и Гватемала, най-важният фактор да не провокираме гняв у децата е комуникацията. Няколко хиляди ученици написаха отговорите си на въпросите: „Какво правят родителите ти, за да не те ядосват?“ или „Какво трябва да правят родителите, за да не провокират гняв у децата?“ Повече от половината запитани посочиха изслушването и разговорите с родителите като начини за поддържане на хармонията у дома.

Типичен отговор беше даден от тийнейджърка от Юта: „Родителите ми ме изслушват. Ако например закъснея вечер и нямам добро оправдание, ме оставят сама да избера наказанието си. Никога не крещят, просто ме питат какво наказание си избирам. Ако не е достатъчно адекватно, ме наказват, както сметнат за необходимо.“

„Онзи ден получих двойка в училище и не знаех какво наказание заслужавам, затова баща ми ми забрани да отида до Калифорния със съучениците си. Но по някаква причина това не ме ядоса, защото той не ми крещя, сякаш ме мрази. Просто спокойно ми заяви, че няма да отида, освен ако не му докажа, че мога да повиша оценката си преди пътуването.“

Освен нуждата от комуникация, в отговорите си тийнейджърите назоваха и следните важни за тях неща в отношенията им с родителите:

       
-  да изразяват обичта си и да напомнят на децата си, че са обичани; 

-  да уважават личното им пространство, давайки им лично време и да чукат на вратата, преди да влязат в стаята им; 

-  да имат справедливи изисквания и да обмислят предложенията им. (Това важи най-вече за използването на семейната кола.);

- да им помагат да се справят с гнева като им дават шанс да се успокоят, да не ги дразнят и т.н.

- да няма любимци в семейството.

Ето и няколко други доста интересни отговори:

 „Имам шест братя и сестри и нашите родители никога не ни крещят.“ Казва 17-годишно момче от Норвегия. „Майка ни винаги ни шепне в ухото, когато ни прави забележка.“

„Ако поискам да направя нещо, винаги ми позволяват, така че нямам много причини да се ядосвам,“, споделя гимназист. „Освен това баща ми винаги ми повтаря, че ме обича (поне по два или три пъти на ден) и е трудно да му се ядосам, като знам това.“

 „Според мен единственото, което родителите трябва да казват, е: „Обичам те и те ценя.“

 „Аз смятам, че родителите просто трябва да вярват на децата си и да проявяват разбиране, когато сгрешат.“ – споделя момиче. „Вместо да наказват или бият, трябва да опитат да разберат защо са го направили. Седнете с тях и поговорете, за да узнаете как се чувстват. Например миналата седмица се прибрах вкъщи късно. Нашите ми спряха джобните и ми забраниха да виждам приятеля си. А аз дори не бях с него – бях с пет други момичета.“

 „Родителите ми винаги са ме хвалили за всичко, което правя, независимо дали съм измила чиниите, без да са ме помолили, или съм получила отлична оценка. Ако не го правеха, сигурно щях да съм разочарована и избухлива.“ - признава друга ученичка.

 „Майка ми и баща ми изслушват моето мнение, дори да съм го споделяла стотици пъти. Винаги са до мен, за да ме насочват и напътстват.“

 „Майка ми и баща ми ме обичат и не се притесняват да ми показват любовта си. Не се боят да признаят, че грешат. Научили са ме да признавам грешките си и това наистина ни помага да се разбираме. Мама и тате са разведени. Това вече не ме притеснява толкова, колкото преди. Виждам баща си на почти всеки празник. Показва истинска любов и наистина се интересува от нас. Обажда ни се поне веднъж на всеки две седмици. Това определено се отразява на сметката за телефона, но баща ми поставя любовта пред парите. Мама и аз не сме просто майка и дъщеря, ние сме най-добри приятелки. Говорим за всичко – от готвене до момчета. Тя ме разбира повече, отколкото някой би предположил.“

 „Това, което наистина ни обединява нас с мама, е честността ни една към друга. Тя ми споделя проблемите си и ме моли за съвети! Тя ме кара да се чувствам като зрял човек. Помага на братята ми да се чувстват като мъже. Когато имахме нужда да вдигнем антената на телевизора, тя прехапа устна и позволи на братята ми да я сложат. Мама научи мен и 9-годишната ми сестра да готвим. Тя прави много неща с нас.“ 

„Баща ми обучава братята ми и силно вярва в тях. Той ни има доверие и е много открит с нас. Мама е същата.“

„Всичко, което родителите ми правят за мен, ме кара да ги обичам, уважавам и да ме е грижа за тях. Моля се да бъда такъв родител и за собствените си деца.“

„Би било по-добре, ако ме слушаха поне малко, за да разберат как се чувствам аз. След като ми обяснят даден проблем, бих искала да ме посъветват и да ми кажат какво те биха направили на мое място.“ – споделя 16-годишно момиче от Испания.

 „Имам много добри родители, които винаги са ме боготворили,“ казва 16-годишно момче от Франкфурт, Германия. „Не се делим на поколения в семейството ми и мисля, че е защото родителите ми съзнателно се опитват да избягват конфликти с децата си.“

 „Те ме оставят да взимам собствени решения. Дават ми съвети и не се опитват да ме принуждават да правя нещо. Питат ме за мнението ми и го уважават.“

Превод: Мария Петрова

Оригиналният текст може да прочетете тук. 

Препоръчваме ви още:

Темите табу 

Мамо, скучно ми е