Ninja Editor
Не е задължително да си професионален фотограф, за да създадеш снимка „една на милион“. Понякога тайната на успеха се състои в това - съдбата, специалният момент и правилният ракурс да се съединят в идеален пъзел. Следващите 25 снимки са създадени точно в мига, който фотографът не е пропуснал.
Мислех, че се снимам със статуята на Кинг Конг,
а той се оказа жив и ме прегърна.
© IdiotOlympics/twitter
Направих снимката точно в момента, в който приятелят ми разбра,
че сприятеляването с белката няма да се получи.
© smcochr2/reddit
Очите ти са като две дълбоки езера.
© TomFoins/twitter
Помогнах на приятелката си да гарнира сладоледа си с безалкохолно.
© drumsofdoom/reddit
Веднага ти се приисква да изпиеш едно хапче против главоболие.
© cedricludovic/reddit
Моментът, в който разбираш, че у жена ти се е вселил Дяволът.
Не, това не е декор на покрива,
а магията на идеалния момент по време на авиошоу.
© zorrollo/reddit
Ракурсът и композицията могат да превърнат и най-невинната снимка
в кадър от филм на ужасите.
© bboombboommp3/twitter
Когато железният ти „кон“ се окаже необуздан жребец
© dicklee1312/reddit
Снимай какъв добър готвач съм!
© 2-718/reddit
Радостта на победителя може да бъде болезнена.
© Eski_T36/reddit
Неслучайно футболът е един от най-травматичните спортове
© creamyvegeta/reddit
Във Франция използват специално обучени орли за лов на дронове.
Виж какъв голям балон мога да надуя!
© batmanshome/reddit
Уникалният момент на радост... и болка от загубата
© luckylag/reddit
Раничко се смее, след миг ще бъдат мокри и двамата.
© jsricher81/reddit
Винаги можеш да паднеш грациозно,
независимо от размерите на коня.
Умението да жонглираш е много полезно за всеки родител.
Когато ти излезеш добре на селфито, но приятелката ти не съвсем…
© unknown author/imgur
Снимай ме как „държа“ слънцето!
Сезонът за лов на сапунени мехури е официално открит.
© caramiao/reddit
Когато мощта на стихията и професионализмът на фотографа
създадат шедьовър
© Zaychig/pikabu
Исках просто да направя една мила снимка, когато се случи всичко това…
© jayleaaan/twitter
Моментът, в който пинятата най-после се пръсна
Както може да се види на снимката,
всеки е сам по себе си застрашен.
А вие успявали ли сте да снимате подобни уникални кадри? Споделете с нас фото шедьоврите си.
Препоръчваме ви още:
Откровено за първата фотосесия на детето
15 доказателства, че мъжете не порастват
Източник: adme.ru
Автор: Соня/Светът на Сончето
Дъщеря ми, като малка, беше доста дива. В детската градина нея, заедно с още две девойки, ги наричаха "Трите бесници". Когато дойде време да бъде в първи клас, реших да търся строга начална учителка. Поразпитах моя позната, тя ме насочи и аз я избрах, без да я познавам - Нашата учителка. И нито за миг в следващите осем години не съм съжалила за избора си. Първата година първокласничката се прибираше с нашарени в червено тетрадки и почти ежедневни забележки, че "нарушава дисциплината в час". Четвъртата година тя и нейните съученици посрещаха всеки влязъл в класната им стая, ставайки прави, усмихнати, изричайки "Добър ден!" и пазейки пълна тишина през учебните часове. Класът завърши началното си образование с голям успех, щастливи, задружни и сплотени, покрай тях, ние - родителите им, също.
Когато дъщеря ми трябваше да започва пети клас, синът ми беше на шест години и четири месеца. С таткото обсъждахме дали да го дадем една година по-рано на училище. Много трудно решение. Все се питах дали не го ощетяваме с детството, дали ще се справи, имайки предвид, че ще е по-малък от съучениците си, дали няма да съжаляваме за взетото решение? Но везните се наклониха в полза на доброто начално образование, което беше получила кака му при своята госпожа, направихме избора и той започна първи клас при Нашата учителка. Това будно дете тръгна с такова желание на училище и върви наравно със съучениците си от началото, нищо, че е по-малък с една година. Класът им е сбор от най-палавите, щури, шумни, своенравни и енергични човечета, срещани някога. И макар да имаше моменти, в които Нашата учителка се отчайваше и умората беше изписана на лицето й, тя не се отказа и пак успя да направи един успешен, дисциплиниран и респектиран клас, доколкото беше по възможностите и.
Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна
Нашата учителка е строга, изискваща дисциплина и старателна в работата си, но същевременно с това е състрадателна, опрощаваща и нищо човешко не й е чуждо.
Тя научи децата ми на грамотност и последователност.
Учебник, учебна тетрадка, тетрадка. Урок, домашно, упражнение. И двамата много рядко са имали нужда от нашата помощ с уроците, защото успяваха да разберат всичко в учебните часове. И двамата се стараят да пишат сами домашните задания и с голямо желание се включват в почти всички незадължителни, извънучебни проекти.
Тя научи децата ми на самодисциплина.
Дъщеря ми - вече тийнейджър в гимназия, и до ден днешен отива поне петнадесет минути по-рано на училище, не се поддава на провокациите на съучениците си да бяга от час и не отсъства от занятия без причина или без моето знание. Синът ми негодува всеки път, ако се случи да закъснеем някъде, независимо къде, и присъства дори в дните на спортните празници.
Тя научи децата ми на толерантност към съучениците.
Умее да решава проблемите, дрязгите, възникналите спорове и всевъзможни казуси и каши, по свой си начин, още в зародиш в класната стая. Непрекъснато им повтаря да зачитат съучениците си, да се уважават взаимно и да си помагат. Да бъдат добри, да си подават ръка и да бъдат внимателни един с друг.
Тя научи децата ми да харесват училището и да изискват повече от себе си.
3 елементарни стъпки към дисциплината и уважението на учениците
Не се ограничава само със задължителните учебни пособия, а се старае да им предложи допълнителна информация и да им предаде материала по достъпен за тях начин. Настоява децата да признават затрудненията с уроците си, държи на обратната връзка с нас, родителите, и изисква помощта ни. Не пести забележките и похвалите и дава всичко от себе си да направи нещата разбираеми и интересни.
Тя научи децата ми на респект към учителя и уважение към образователната институция.
Върл противник на телефоните в училище, всеки ден преди началото на часовете, тя ги прибира в една кутия и ги връща в края. Децата ми не приемаха това с досада, а напротив - като една рутина. Синът ми в началото каза: "Не ми звъни! Ако на теб ти е спешно, обади се на госпожата, а ако на мен ми е спешно, аз ще ти се обадя."
През всичките тези осем години и тя си имаше своите лоши дни и лични проблеми, но никога не отказа да изслуша, да се отзове, да бъде съпричастна и да помогне. Тя е мила, състрадателна, внимателна, загрижена и винаги е насреща.
Аз съм изключително щастлива, че децата ми имаха късмета да попаднат на страхотен учител и да получат изключително добро начално образование. Ако бъдат повече такива като нея, има надежда за българската образователна система. Няма да стигнат думите да благодарим за грижите, отзивчивостта, усмивката и знанията, които им предаде и ги подготви чудесно за по-нататъшен учебен период в живота!
За сина ми тя беше "Учителката на кака", после стана "Моята госпожа". За дъщеря ми тя винаги ще бъде "Моята любима учителка!", а за цялото семейство тя е "Нашата учителка"!
Нашата учителка е госпожа Дарина Тодорова, старши учител в 101 средно училище в София.
Честит празник, госпожо Тодорова! Сърдечно благодарим!
Препоръчваме ви още:
Не са ни толкова много учителите
Три великолепни години... като учителка
Децата все някога ще пораснат и тогава ще можем да им отмъстим!!!
И така, днес определено ни е трудно. Но! Децата все някога ще пораснат и тогава ще можем да им отмъстим. Това, разбира се, звучи отвратително, но пък ще е толкова забавно! Просто си го представете! Зверчетата са пораснали, поели са живота си в свои ръце и допускат грешката да ви поканят да им гостувате за няколко дни. Ето какво бихте могли да предприемете тогава!
1. Пристигайки у тях, тръшнете се на пода още в антрето и кажете, че искате ТЕ да ви съблекат! Когато опитат да го направят, кажете, че НЕ искате да се събличате!
2. Издебнете, когато порасналият ви наследник влезе в тоалетната, и угасете лампата! Не я светвайте, независимо от неговите вопли. Кажете му, че ще я включите, само ако ви позволи да влезете при него и да седнете в скута му.
3. Кажете му, че искате да му помогнете в приготвянето на вечерята, накълцайте краставиците на огромни парчета, размахвайки ножа към него всеки път, когато се опита да ви го отнеме, порежете се и ревнете с пълно гърло.
4. Когато тъкмо сте седнали да вечеряте, кажете му, че ви се ака!
5. Откажете категорично да опитате храната, която детето ви е приготвяло часове наред специално за вас! (Минете през някое кафене преди да му отидете на гости, за да не гладувате все пак!)
6. Изяжте всички възможни сладки, които откриете!
7. Изсипете: купата с декоративни топчета – на пода, горещия чай – върху себе си, чашата с вода – върху котката!
8. Кажете му, че искате да се калявате голи в снега, а после го молете да ви пожали!
9. Откажете да си легнете да спите!
10. Събудете се в четири сутринта, идете в спалнята му и го събудете, за да го попитате може ли да ви пусне да гледате клипчета в YouTube!
11. През целия ден мрънкайте и плачете така, все едно всичко ви причинява небивало страдание.
11 признака, че вече не сте аматьори
12. Вземете му телефона, скрийте го и си придайте невинен вид!
13. Увиснете отчаяно на крачола му, докато не му смъкнете панталона. Убедете се, че го правите на много оживено място!
14. Накарайте го да ви купи нещо скъпо и красиво, после изгубете интерес към съответното нещо след не повече от пет минути!
15. Омърляйте си чорапите и ревнете, че не можете да излезете в този вид, независимо, че имате още пет чифта чисти. Не приемайте предложение да обуете някои от неговите! Вие имате нужда точно от тези, с розовите ивички. Никакви други!
16. Размотайте руло тоалетна хартия и я разпилейте из цялата къща!
17. На всички въпроси отговаряйте с „не”!
18. Ухапете детето си в най-неочакван момент!
19. Пейте с пълно гърло песен, на която почти не знаете текста!
20. Настоявайте „Виж ме!” на всеки пет минути, особено когато правите нещо абсолютно скучно и незначително!
Източник: n-e-n.ru
Препоръчваме ви още:
Житейските правила на дребосъка
Този разказ ми прати една съвсем млада, 20-годишна майка. Радвам се, че има такива смели и силни момичета и ми е много приятно да споделя с вас нейната история. Днес нейният Борис навършва точно два месеца.
Докато лежах с моя Борис, четях "Плевел и плява" за пореден път и намирах голяма част от себе си в думите на Яна. Виждайки своите чувства, описани от нея, събрах смелост да разкажа и моята история, за това как се сдобих с малко Бобче. Първо искам да уточня, че се запознах с Мама Нинджа в края на бременността си, когато вече отдавна бях решила, че синът ми ще се казва Борис. И ето че с два месеца разлика две малки човечета на име Борис се появиха в нейното семейство, а след два месеца и в моето. И общото между тях е не само името, а и че са целият свят за своята майка.
Всъщност моето Бобче не влизаше в плана. И въпреки това, когато видях ясните две черти, почувствах такова щастие, каквото никога не бях изпитвала, исках да кажа на целия свят. Но още на другия ден всичко приключи. Осъзнах, че с татко му сме пред раздяла. Преди седмица се бяхме скарали жестоко и оттогава не бяхме си говорили. Даже бях решила, че това не е човекът за мен и че всичко е приключило. Всъщност едва сега започваше. До края на живота си ще съм свързана с този човек, защото каквото и да е, той е баща на детето ми.
После майка ми ме направи на пух и прах. Направо ме смачка безжалостно. Не че нямаше основание за притеснения, но точно в този момент очаквах друго от нея. А тя започна - "Откъде майчинство (работех сезонно на морето)? Къде ще живееш? Какво ще му осигуриш? Как ще го гледаш, като си безотговорна и не се спираш на едно място?" - и куп други неща. Повече не изпитах радост през цялата си бременност. Чувствах или нищо, или страх и тъга. А след 2-3 месеца се разделих с баща му, не издържах психически. Останах сама, бременна, с куче, с апартамент, в който нищо не беше правено и местено от 1993, пълен с вещи, дрехи и мебели от времето на баба ми...
Къде от безизходица, къде от инат се справих сама с ремонта. Преместих мебелите, махнах мокета, боядисах, освежих. Подготвих гнездото за малкото птиче. И улисана в работа и ремонт, започнах да си мисля, че всичко ще е наред. Работя все пак, а майка ми ми помага, ще ми даде и дрешки, количка, креватче. Някак ми стана светло. Ще ни бъде. Всички това ми казваха. Всички ме подкрепяха. И аз смело твърдях, че мога и ще се справя. Много е лесно да си смел пред приятелите си, но какво изпитваш вътрешно, само ти си знаеш. Някъде под оптимизма се промъкваше един неясен страх какво ще се случи, ако някоя от колебливите основи на щастието ми се пропука... А страховете нерядко се сбъдват.
Останах без работа в 5-6-ия месец. Отново загубих надежда. Затворих се вкъщи и в себе си. Цял месец не мръднах, не разхождах кучето си редовно, а когато го правех, беше за кратко. Не говорех с никого, само лежах, ядях по веднъж или два пъти на ден сандвичи и друга суха и вредна храна. Това беше тъмният период, когато депресията беше на път да ме погълне. Добре че заради Сара, милото ми кученце, си наложих през януари да излизам редовно и се запознах с други хора кучкари в парка. Може би ви звучи смешно, но понякога си мисля, че моето куче ме спаси от дупката, в която бях изпаднала. Макар че дори когато влязох в болницата, си мислех "Е, хубаво ще го родя, а после какво ще го правя?!" Казвах си, че не съм достатъчно отговорна и зряла, за да бъда майка, че няма да се оправя финансово и тем подобни. Всъщност винаги много съм искала да бъда майка, но не си го представях така... Да съм сама.
Никога не съм си помисляла за аборт или да го изоставя. В един момент се чудех само дали ще го обичам, когато се сблъсквам с толкова трудности всеки миг и ден. Усещах се някак празна откъм емоции. Постоянно си мислех, че не го обичам достатъчно. Когато се роди, нещата не се промениха особено. Грижех се за него, посветих се изцяло на това, справях се добре, но се чувствах твърде малко заинтересована, твърде сериозна... Сякаш нищо от това, което правех, не беше достатъчно. Не бях достатъчна, не го обичах истински, а по-скоро по подразбиране - защото майките обичат децата си. Сякаш не изпитвах тази еуфорична обич, това преизпълващо щастие, което другите майки, познати и непознати, описваха.
До днес. Вече изморена, го гледах как си лежи и ритка доволно. Попитах го ще даде ли на мама усмивка и той се засмя, вперил в мен големите си живи очички. За първи път изпитах усещането, че се усмихва не просто така, само от бебешко щастие, заради пълното тумбаче. Не, той се усмихна на мен, сякаш на този свят няма никой друг освен нас - той и аз, ние, двамата, един до друг и един за друг. И се появи най-после онази еуфория, онази преизпълваща те любов, за която само бях слушала. Исках да го хвана и да го стисна силно в прегръдката си. Изпитах най-голямото щастие, по-голямо от това, което почувствах, когато разбрах, че е на път. И най-после осъзнах колко любов изпитвам под пластовете на тревогите и притесненията за утрешния ден. Колко по-истински е животът ми и аз самата, благодарение на това, че го имам. И колко повече ми дава той, отколкото аз някога бих могла да му дам.
Какво ще правя занапред? Ще си го гледам сама, и добре ще го гледам. И кучето ще си гледам. Обожавам ги, те са моето семейство! Отново съм щастлива. Останалото, както казва Яна, е плевел и плява!
Препоръчваме ви още:
Накъде ще поеме порасналото ни дете? Родителите могат да му помогнат за този важен избор, но без да програмират съдбата му.
Да се доверим напълно на 17-18-годишен тийнейджър е лесно, когато сме сигурни, че е достатъчно отговорен и самостоятелен да взима решенията си. Но дори ако не сме, не бива да сме твърде настоятелни. Идеята е да помогнем на детето да намери СВОЕТО решение, а не ние му наложим нашето виждане.
„Исках да уча режисура, но баща ми твърдеше, че с такава професия никога няма да си намеря сигурна работа. Според него инженерството е значително по-надеждна и добре платена професия. Винаги съм слушала родителите си. Постъпих в инженерна специалност. В университета беше забавно, участвах в няколко студентски спектакъла. Така и не напреднах със знанията, а и нямах никакво желание да работя по специалността си. Това беше грешка. Не мога да спра да мисля, че всичко можеше да протече по друг начин. Обвинявам себе си, че не осъществих мечтата си.“
Главното правило е, че детето трябва само да вземе окончателното решение при избора на професия. Ние можем да го посъветваме, да споделим опит, знания, но не и да преценяваме вместо него.
Как да сме сигурни, че тийнейджърът е достатъчно самостоятелен? Това се проявява в най-елементарните неща:
- знае какво да си облече, обуе, има собствен стил;
- сам се грижи за себе си и помага на родителите си;
- решава къде и с кого да отиде, прави го обмислено и правилно;
- има собствено мнение, което в повечето случаи е логично;
- знае какво иска и какво не;
- носи отговорност за действията си.
Това са качества, които се възпитават от ранно детство. Ако имаме проблем с тях, задачата се усложнява. Трябва да положим известни усилия, за да помогнем на детето си да стане по-самостоятелно.
8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен
Но да видим първо кои са най-търсените професии
Специалистите по пазара на труда препоръчват да не се избира професия според престижа, а според перспективите да бъде актуална дълго време и да предполага развитие в бъдеще. В последните десетилетия няколко професии са в челото на класацията и не са детронирани до момента.
IT специалисти
Маркетолози
Инженери
Лингвисти, владеещи няколко чужди езика
Специалисти в сферата на здравеопазването - лекари и медицински сестри
Психолози
Педагози
Висококвалифицирани работници в сферата на производството, търговията и обслужването
Можем да проучим актуалното търсене и да проследим тенденциите през последните пет години. След това да определим заедно за коя от посочените професии детето има способности и интерес. Възможно е точно неговата професия да е в този списък.
Ако не е така, не бива да драматизираме – все пак водещо е желанието му.
Каква е подходящата професия за вашето дете
Анализ
До този момент детето вече би трябвало да се е спряло на един или няколко варианта. Трябва да открием възможно най-подробна информация, свързана с дадената професия. Можем да разпитаме близки или познати, които я упражняват, и да узнаем всяка подробност за нещата, свързани с нея.
В някои компании вече е прието да има приемни дни, по време на които може да се наблюдава работния процес и да се получи информация за естеството на работа. Твърде вероятно е първоначалната представа на тийна да не се покрие с реалността и е добре това да стане ясно по-навреме.
Важно е да вземем предвид и как се отразява на физическото и психическо здраве даден вид труд. Сложността трябва да съответства на възможността да издържиш. Няма идеални условия, но ако дъщеря ни например се ужасява от вида на кръв може би трябва да се насочи към вид медицинска специалност, която няма да поставя нервите й на изпитание.
Варианти за образование
В последните години много упорито се говори, че професионалната ориентация трябва да се осъществява в много по-ранен период, а не в навечерието на завършването на средно образование. С тази цел, в началния курс, вече има опити да се представят различните професии. Образователната система обаче, не е адекватна на изискванията, които поставя пазарът на труда. Необходимостта от ранно профилиране на децата все още няма реално осъществяване. Все пак можем да помогнем на детето си, когато избира посоката на образованието си след 7-и клас. Професионално или гимназиално образование – това е избор, който трябва да бъде направен много внимателно. При проучване на средните училища е добре да се провери и каква е реализацията на завършилите ги ученици – в какъв профил имат най-много приети възпитаници, какво е по-нататъшната им кариера.
Бизнесът трябва да влезе в училище
Да изберем университет
Тактиката не е по-различна от избора на учебно заведение след 7-и клас.
1. Проучваме рейтинга на университетите, които интересуват детето.
2. Добре би било, ако му се осигури възможност да общува с някои от учещите там.
3. Възможно е да има ден на отворените врати, за запознаване с условията в учебното заведение.
4. Можем да проучим заедно кои браншове и компании са дали възможност за развитие на завършилите съответния университет.
5. Ако тийнейджърът все още не може да избере конкретно направление, в което ще се развива, може да се спре на университет, който предлага повече специалности. Това осигурява по-голяма гъвкавост, ако с времето се окаже, че избраната посока не е най-желаната всъщност.
6. Друг важен момент е размерът на стипендиите, които предлага учебното заведение, възможността за специализации и връзки с други университети, наличие на споразумения с компании, които осигуряват възможност по стажантски програми.
Днешните деца - какво ги чака утре
Какво е добре да не правим
Да забравим за тестовете по професионална ориентация. Колкото и наивно да звучи, в интернет е пълно с такива и лесно могат да заблудят. Те са непрофесионални. Изобщо този начин за избор на професия е за случаите на безизходица, когато тийнът няма абсолютно никаква представа с какво би искал да се занимава.
Не бива да се прави избор и само на базата на това, кои са били любимите предмети на детето в училище. Добър си по математика – компютрите са твоето бъдеще. Влече те литературата – филологията е твоята специалност.
Ако все пак детето ни няма окончателно решение за избор на професия, не бива да оказваме натиск да постъпи в университет на всяка цена. По-добре е да отложи този старт с година, за да има време внимателно да обмисли избора си. Твърде вероятно е, той да се окаже съвсем различен от първоначалния.
В периода 18-23 години човек рязко израства, променя мирогледа си.
В някои случаи може да се окаже, че избраната специалност не е тази, в която порасналото дете би искало да се развива, и да прекъсне следването си, като започне отначало. Това е по-добър вариант, отколкото да се сдобие с документ за нещо, което не би искало да бъде.
Това, което детето ни трябва да разбере е, че дипломата не е договор за цял живот. Всичко може да се промени, ако откриеш интересите си другаде.
Абсолютно недопустимо е да налагаме своя избор. Всеки има свой живот и той може да бъде съвсем различен от нашия. Правото да се самоопределиш е основно човешко право, което не бива да бъде нарушавано.
Материала подготви Янка Петкова по идеи от интернет.
Препоръчваме ви още:
Гордея се с труда на моите родители
Голяма част от българите прекарват своята лятна почивка в Гърция - близо, удобно, чисто и предпочитано. Повечето почиващи са семейства с деца и за тях сме подготвили малко полезна информация.
Пътуване
Всяко дете преминава през ГКПП с паспорт, няма друг вариант. Ако родителите са с различни фамилии, е добре да се носи копие от акта за раждане, за да се посочи майката. Ако се пътува само с един родител (или с придружители), е нужно нотариално заверено пълномощно. В Гърция важат правилата за детски столчета и седалки, както в България и Европейския съюз. Глобите за пътуване без столче са големи. Принципно в Гърция плащанията в едноседмичен срок са наполовина от сумата, но не могат да се превеждат по банков път, а в тяхната поща - ΟΠΑΠ. Има нов проектозакон, който гласи, че ако се пуши в кола с дете, директно се отнема книжката на шофьора и се свалят номерата на колата, така че внимавайте.
На път
Пътуването с деца е трудно, затова предвидете лекарства или близалки против гадене. Имайте предвид, че по магистралите не е както у нас – да има често заведения и бензиностанции. Можете да изминете десетки километри, без да срещнете такива и да се наложи отбиване от главен път. Подсигурете се с вода и храна, ако пътувате на далечно разстояние. Близките дестинации в Северна Гърция са на не повече от два-три часа с кола от границите Кулата, Илинден, Маказа и Златоград. Относно лекарства и антипиретици в аптеките се предлагат почти същите марки като у нас - Панадол, Нурофен, Ибупрофен, на почти еднакви цени. Хомеопатичните лекарства са с доста ограничен избор, а нашият любим витамин C на ампули го няма и няма да ви разберат, ако търсите такъв.
Бебешки и детски продукти за хранене
Сред бебешките шишета и биберони преобладават марките Чико и Нук. В Гърция има няколко големи вериги супермаркети, заредени с всякакви хранителни стоки. Цените са близки до тези у нас, често има промоции - при закупуване на два продукта, третият е подарък. Бебешките пюрета са изключително ограничени, на Нестле се предлагат 2-3 вида месно-зеленчукови и още толкова плодови, има и още една местна марка. Гърците нямат манталитета да хранят децата си с готови пюрета.
От адаптираните млека в супермаркетите ще срещнете Фризолак, Нан, Аптамил, Алмирон и няколко местни. Цените са малко по-високи от тези в България. От бебешките каши има избор предимно на гръцки марки. Хубави са и имат различни варианти на млечни и безмлечни, същите се предлагат и от Нестле. Бебешките бисквити са основно на марката Нутриция.
Пелените и мокрите кърпички се предлагат в изобилие, почти всички са познати марки у нас, като за гърците фаворит са Babylino и се ползват като нарицателно за пелена, както у нас е прието да се казва "памперси".
По заведенията в Гърция рядко се срещат супи, които ние сме свикнали да предлагаме за основно на децата. Ако има някъде пилешка супа, то тя ще е гол бульон с цяло парче пиле. Рибената супа може да е бульон със зеленчуци и в отделна чиния се сервира филето от риба. Тя е скъпа, често с цената на порция риба. По таверните предлагат риба и рибни деликатеси, картофи, ориз с морски дарове, скара, по-рядко готвени ястия. Гърците са известни с гиросите си (като дюнерите у нас), но далеч по-вкусни. Цената им е 2-4 евро. В почти всеки курорт има седмичен пазар, на който се предлагат пресни зеленчуци, риба, зехтин, маслини. Внимавайте с домашния зехтин, някаква българска заблуда е, че като е домашен, и на по-ниска цена, е с по-добро качество, невинаги е така. Фабричният преминава технология на обработка като най-добър е студено пресованият Extra Virgin зехтин. Домашният не минава достатъчно филтриране, остава мътен и с тежък вкус. Марки на пазара много, лична препоръка за качествен зехтин е Колимвари - от местност в Крит с дългогодишна история в отглеждането и преработката на най-високо качество зехтин.
Лекари и болници
В района на Северна Гърция болници има в големите градове - Кавала, Драма, Серес, Александруполис, Ксанти. Малките населени места нямат болници, често имат здравен център. Хубаво е да имате някакъв вид здравна застраховка или Европейска здравна карта. Те ще покрият, според условията им, прегледи, манипулации и изследвания. Частните прегледи при педиатър варират около 30-50 € на преглед.
Ако почивате в район с каменисти плажове, е хубаво да имате аква обувки, за вас и за децата, защото убождането от морски таралеж е неприятно. За предпочитане е да не са силиконови, бодлите ги пробиват.
По сергиите, аптеките и супермаркетите ще откриете много голям избор от слънцезащитни продукти и репеленти. Аутан е често срещан, има също и гръцки марки на био основа. Една от най-известните е Crilen на марката Frezyderm. Тя предлага висококачествена бебешка и детска козметика.
На море в Гърция - Неа Ираклица
Лепенките, които се слагат на количка, дрешка или одеяло са удачен вариант за малки деца. В България ги има под формата на усмихнати жълти човечета, в Гърция са подобни, но доста по-скъпи.
Относно козметиката има такава, която се предлага в аптечната мрежа, и такава - в супермаркетите. Известна и с традиции, е марката Proderm за бебешка козметика. На достъпни цени е.
За пране на бебешки и детски дрешки в магазините има Ariel, Proderm и гръцки марки зехтинови прахове.
Благодарим на Антоанета Матзиари от сайта greobg.com за полезната и изчерпателна информация.
Препоръчваме ви още:
Малко слънце и някой, когото обичаш
Сините флагове на Северното гръцко крайбрежие
Автор: Севдалина Георгиева
И така, майка съм и имам цели две деца. Все още са цели.... Живеем в София, България.
Честичко чувам, че майките са виновни, семейството е виновно при някакъв инцидент. По медиите все някой пита къде е била майката на това или онова дете, пострадало, защото майката еди-какво си. Нахапано от кучета дете: Къде е била майката? Защо е тичало? Кой му е позволил да тича? Защо не е било научено, че като тича или рита топка, дразни кучето? Защо е викало, крещяло, смеело се е? Защо? Защо майка му не го е научила, че така пречи на хората или на кучетата? И да не продължавам още за катастрофите на пешеходни пътеки и т.н., и т.н. И все си трая, защото си казвам, че не съм наясно с конкретната ситуация, че може пък майката да е виновна, че може пък наистина да е проявила немарливост, невнимание и даже вътрешно започвам да се чудя каква майка съм аз и дали правя всичко възможно да предпазя децата си от опасностите навън...
Е, може ли такива работи, как си гледате децата?
Източник: offnews
Вчера обаче прочетох случайно излиянията на една Майка, чийто син блъснал с колелото си дете и избягал. Добре, това е инцидент. Никой зад волана на колело, кола, мотор или трактор не е застрахован от такъв инцидент. Ясно е, че всеки ползва тези средства, за да се придвижва, а не с нагласата да мачка хора. Случило се е. Разбирам. Но не схващам защо Майката на мъжа (при това с криминални прояви), блъснал детето, обвинява майката на блъснатото дете?!? Трябвало като разхожда в парка детето, да го държи за ръка! Вместо да се извини за инцидента и да предложи някак да помогне, и да се моли това дете да оздравее без сериозни последствия (все пак кракът му е счупен на няколко места), Майката тръгнала да напада майка му и да я вини, че не го държала за ръка?!?
Е, СТИГА ВЕЧЕ!!!!!! ПИСНА МИ!!! ТИЯ ДЕЦА ПРЕЧАТ! ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ, КАЗВАМ ВИ!
ПРЕДЛАГАМ:
Не да ги държим за ръка. Не! Да ги връзваме в парка! Най-добре на къс повод, за да не тичат, и да са със залепени усти, за да не вдигат шум! Ако въобще се налага да ги извеждаме. Хубаво си помислете, преди да излезете на разходка в парк с детето. Има ли неотложна нужда? Ако не – по-добре вкъщи пред телевизор, таблет, телефон, компютър... Няма какво да се пречкаме на велосипедисти, мотористи и свободно тичащи питбули. В крайна сметка в България децата ни са на последно място в приоритетите на управляващи, медии и общество, освен ако не е някаква сензация, от която някой ще натрупа дивидент... с децата не се занимаваме. Пречат ни! Кучетата са по-важни от тях.
Предлагам тези, които поради някаква сериозна глупост сме създали деца в България, да направим всичко възможно още тия дни да им купим еднопосочни самолетни билети за далечна дестинация, за да не пречат тук!
Препоръчваме ви още:
Автор: Мая Цанева
Всяка година, почти по едно и също време, медиите и интернет гърмят със заглавия и коментари-бомби как нацията намалява. Нямало достатъчно бебета българчета, "защо не раждате" и т.н. Миналата година голямата бомба беше предложението за значителни социални облекчения за трето дете в семейството. Горките първо и второ, за тях - нищо. Тази година пак се броим. И ще кръщаваме масово. Е, аз съм против кампаниите за повече деца. Мотивите ми са лични. Преди може би около 10 години един гинеколог ме изгуби като пациент, защото не веднъж, а няколко пъти ми натърти как трябва да забременея, ако е възможно веднага, само защото наближавам 30 години. Предложи дори и да помогне, ако се налага. Спрях да го посещавам и няколко години по-късно, без натиск, родих първото си дете. И съм щастлива, защото имам дете по собствен избор.
През последната година около мен приятели се сдобиха с първо, второ, трето и четвърто дете, а други продължават да са само щастливо необвързани лели и чичовци. Нито един от тях не промени плановете си за живота заради поредната кампания за масово кръщение, щедрите добавки за втори и трети наследник или заради бонусите във фирмата. Обикновено става дума за планиране и много любов. Вярвам, че изборът "ЗА" и "ПРОТИВ" едно, две, пет деца е по-сложен от една бакалска сметка, както ни се представя. Разбира се, финансовата нестабилност или богатство имат значение, но това не е единственият фактор, за моя радост. Обикновено уравнението включва "здраве" , "любов", "отговорности и радости в семейството", "кариерно развитие", "планове за бъдещето" , "колко стаи имаме" и куп други фактори. Аз не познавам математик, който да изчисли формулата за лично и семейно щастие, но все пак съм филолог.
Има много домове, в които поради различни причини няма следи от пастели по вратата и стикер на Спайдърмен на хладилника. Често те са болезнената рана зад статистиката за спада на раждаемостта. Те знаят какво и колко им струва да продължат напред без деца, но със сигурност не искат да са сочени с пръст. Намират начини да живеят и продължават да се стремят към щастие. Други са щастливи/нещастни сами, с време за протяжни кафета и вечери гурме с приятели, в търсене на нова/изгубена любов, или пък са си самодостатъчни. Някои имат куче или котка, или папагал. Други колекционират концерти и пътувания. И са щастливи! Защо някой да им навира под носа отговорността да създават или раждат деца... Те имат право на личен живот без смяна на памперси, посещения при педиатри, кандидатстване за ясла и гимназия. Ако не са те, кой ще глези нашите деца, и на кого ще завиждаме тайно и открито? Затова хайде да замълчим и да се концентрираме в преследване на собственото си щастие, а не в калкулации на бакалски сметки за общественото благополучие. Светът е голям и децата дебнат навсякъде, но не на всяка цена.
Препоръчваме и още:
Колко е важно да бъдеш сериозен
- Най-популярни
- Най-нови
