Автор: Мая Цанева

Всяка година, почти по едно и също време, медиите и интернет гърмят със заглавия и коментари-бомби как нацията намалява. Нямало достатъчно бебета българчета, "защо не раждате" и т.н. Миналата година голямата бомба беше предложението за значителни социални облекчения за трето дете в семейството. Горките първо и второ, за тях - нищо. Тази година пак се броим. И ще кръщаваме масово. Е, аз съм против кампаниите за повече деца. Мотивите ми са лични. Преди може би около 10 години един гинеколог ме изгуби като пациент, защото не веднъж, а няколко пъти ми натърти как трябва да забременея, ако е възможно веднага, само защото наближавам 30 години. Предложи дори и да помогне, ако се налага. Спрях да го посещавам и няколко години по-късно, без натиск, родих първото си дете. И съм щастлива, защото имам дете по собствен избор.

Ама вие луди ли сте?

През последната година около мен приятели се сдобиха с първо, второ, трето и четвърто дете, а други продължават да са само щастливо необвързани лели и чичовци. Нито един от тях не промени плановете си за живота заради поредната кампания за масово кръщение, щедрите добавки за втори и трети наследник или заради бонусите във фирмата. Обикновено става дума за планиране и много любов. Вярвам, че изборът "ЗА" и "ПРОТИВ" едно, две, пет деца е по-сложен от една бакалска сметка, както ни се представя. Разбира се, финансовата нестабилност или богатство имат значение, но това не е единственият фактор, за моя радост. Обикновено уравнението включва "здраве" , "любов", "отговорности и радости в семейството", "кариерно развитие", "планове за бъдещето" , "колко стаи имаме" и куп други фактори. Аз не познавам математик, който да изчисли формулата за лично и семейно щастие, но все пак съм филолог.

Детето на държавата

Има много домове, в които поради различни причини няма следи от пастели по вратата и стикер на Спайдърмен на хладилника. Често те са болезнената рана зад статистиката за спада на раждаемостта. Те знаят какво и колко им струва да продължат напред без деца, но със сигурност не искат да са сочени с пръст. Намират начини да живеят и продължават да се стремят към щастие. Други са щастливи/нещастни сами, с време за протяжни кафета и вечери гурме с приятели, в търсене на нова/изгубена любов, или пък са си самодостатъчни. Някои имат куче или котка, или папагал. Други колекционират концерти и пътувания. И са щастливи! Защо някой да им навира под носа отговорността да създават или раждат деца... Те имат право на личен живот без смяна на памперси, посещения при педиатри, кандидатстване за ясла и гимназия. Ако не са те, кой ще глези нашите деца, и на кого ще завиждаме тайно и открито? Затова хайде да замълчим и да се концентрираме в преследване на собственото си щастие, а не в калкулации на бакалски сметки за общественото благополучие. Светът е голям и децата дебнат навсякъде, но не на всяка цена.

Препоръчваме и още:

Колко е важно да бъдеш сериозен

Моля, подкрепете многодетните семейства!

Майчинство for sale