Има ли място за бебе?

Автор: Яна Пеева

Спомням си, когато се нанасяхме в предишния апартамент, в който живяхме, Мими оглеждаше спалнята и под нос смяташе нещо. Когато я попитахме какво мери, малко се смути, но все пак отговори: “Дали има място за бебе!” Тогава много се смяхме. Не само защото мястото, което всъщност мереше, беше една ниша, метър на метър, тъмна и отделена от останалата част на стаята, а и защото с Теди определено не искахме бебе. Още не бяхме женени, още имахме само кучето ни Алекса, която си водехме с нас напред-назад, прибирахме се по нощите, а във вечерите, в които си бяхме вкъщи, пушехме цигари до късно на терасата, аз седнала на земята, облегната на парапета, той срещу мен с краката ми в скута си. Още не се бяхме заженили (не, че не знаехме, че ще се случи), още дори нямахме Клара (първото бебе в живота ни, макар и куче).

Оженихме сме, преместихме се, сега бебето си има даже стая, въпреки че не я използва за нещо повече от гардероб и съблекалня. И въпреки моите бременни страхове и безкрайните сметки на Теди, оказа се, че място за бебе има, и то предостатъчно. И не само че го има това място, то е заредено с толкова много положителна енергия, че даже ми се струва, че животът ни преди е бил направо сив.

Плевел и плява

32491995 10209698431617672 6825586963383320576 n

Ясно, че няма как да сме същите като преди - ние и не искаме. Една приятелка ме попита какво е да имаш дете и единственото, което ми роди главата беше “ХУБАВО!”. Вярно, последните три месеца се возя на задната седалка, къпя се на отворена врата и по-често, отколкото ми се иска, вечеряме нещо поръчано. За сметка на това и в мен, и в Теди се събуди онова чувство, което те бута да правиш, да създаваш, да бъдеш и да виждаш. Повече. Не за нас, естествено - за онова от всеки от нас, което е отишло в него и онова в него, което все още не познаваме, но нямаме търпение да разберем.

Някъде прочетох или видях, или някой ми каза, че когато вече просто нямаш къде да побереш любовта си към един човек, си правите бебе.

А когато Борис заспи, хванал с цялата си малка ръчичка единия пръст на баща си, си мисля, че и да нямаше място за него, бихме обърнали света, за да му направим.


Препоръчваме ви още:

Не било чак толкова страшно

С Бобче в общината

Достатъчно е просто да обичаш

 

Последно променена в Вторник, 15 Май 2018 17:03
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

7 разядки за празниците

7 разядки за празниците

23 Дек, 2019 Кулинарно

Да помогнем на една майка

Да помогнем на една майка

19 Дек, 2019 Истории

Писмо от Дядо Коледа

Писмо от Дядо Коледа

29 Дек, 2019 Истории

Вълшебните сладки на Яна

Вълшебните сладки на Яна

04 Ян, 2020 Кулинарно

Време за вас

Време за вас

31 Дек, 2019 Истории

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам