Автор: Мария Пеева

Първото си дете родих на двайсет и все още бях напълно ошашавена от майчинството, когато всички около мен се втурнаха да ми дават загрижени и твърде противоречиви съвети.

- Нали няма да го оставиш самичко да расте това бебе?

- Добре е да нямат голяма разлика.

- Изчакай две-три години.

- Най-хубавата разлика е пет години.

А майка ми допринасяше към общия хор с категоричното:

- Едно дете е достатъчно. Ето, ти си едно дете, можеш ли да се оплачеш? Всичко е за теб. И внимание можеш да му обърнеш, и да се грижиш добре за него. Не ти трябват повече.

Даже предложи да ме заведе да си сложа спирала.

Единственият свеж глас в пустинята беше свекърва ми, която за някои неща ме ядосваше, но специално по тази тема беше твърдо на мнение, че тия неща ще си ги решаваме ние с Иван и никой друг няма думата.

След 9 години забременях в най-неподходящия момент, когато мъжът ми беше без работа. Отново ме затрупаха със съвети, включително и майка ми.

- И сега какво? Ще го махнеш ли? Изобщо не ви е моментът за второ дете.

- Виж накъде е тръгнал този свят - войни, земетресения, бедствия. Кой ражда деца в такива времена?

- Поне мъжът ти да имаше работа.

- Точно си отслабнала и изглеждаш прекрасно, сега всичко отначало… Ти си знаеш, ама ти се чудя.

А свекърва ми вече беше заминала за Канада и с обичайното си чувство за хумор каза, че не сме честни, защото сега ще изпусне веселбата. Слава богу, няколко приятелки ме подкрепиха.

- Не се притеснявай. Работата ти е такава, че може и вкъщи да работиш, ако се наложи.

- Иван няма да се остави така, ще видиш колко бързо ще започне на ново място.

- Е, какво като сте на квартира? Всичко ще се нареди, сигурна съм във вас.

И бяха прави, както съм ви разказвала. Иван не само си намери хубава работа, ами и най-после започна да прави истински пари и голямото бреме падна от моя гръб.

Подходящият момент за второ дете

След пет години забременях за трети път. Повечето съветници вече ме бяха отписали като "кауза пердута" или, иначе казано, дебела глава и ми спестиха коментарите. Само една претенциозна позната, която от години безуспешно търсеше мъж с положение и с неразбираема за мен гордост обясняваше на всички, че все пак е родила веднъж, само за да плати своя дан на общественото мнение, се пошегува с присъщия си високопарен стил:

- Не мога да разбера тази страст на някои хора да се размножават толкова.

Обикновено си премълчавах, когато ме дразни, най-вече от уважение към възрастта й, но този път не останах длъжна:

- Може би защото се обичат.

Когато забременях за четвърти път, за щастие вече на никого не му беше интересно и ни оставиха на мира. Нямаше коментари от сорта “ама как ще се справите” и “вие сте откачили”. Съдниците осъзнаха, че изглежда някак се справяме и не само се справяме, ами дори ни харесва.

Излиза, че чак с четвъртата си бременност усетих колко е приятно, когато около теб само се радват на новината и никой не споделя "най-добронамерено" загрижеността си за благото на вашето семейство.

Разказвам ви всичко това, защото много майки споделят с мен огорчението си. Огорчение от забележките на околните, подхвърлени като шега или пък съвсем сериозни. Коментари в групите или на детската площадка, или в офиса, или от роднините им. И интересното е, че тези забележки може да са всякакви. Няма значение дали имате едно, две или пет деца, или пък изобщо не сте мислили за деца, винаги ще чуете някой коментар: “Защо още нямате дете? Защо не осиновите? Пробвахте ли инвитро? Защо имате само едно дете и не мислите за второ? За какво ви е второ дете с такава малка/голяма разлика? Ама вие луди ли сте да искате трето? Дано поне е момче! Пак ли момче? Боже, четвърто? За момиче ли се опитвате? Има ли близнаци? А от колко бащи са?”

Уроците, които научих

Ако щете вярвайте, питали са ме дори “Как ги храните тези деца?” Чувала съм и мнения, че трябва да родиш само едно дете, за да може да му отделиш повече внимание. Или пък, че в никакъв случай не бива да е само едно, защото ще стане егоист. Или пък, не дай си боже “нещо да се случи”, ако е само едно… Сякаш ако "нещо се случи" и са повече, боли по-малко. Изобщо съдници и експерти има много, и всички са компетентни и добронамерени, и също така са идеални майки, и знаят точно какво “трябва” да се направи във всеки един момент и колко "трябва" да са децата ви и също така кога "трябва" да ги родите.

Не им се впрягайте, момичета. В тази работа “трябва” няма. 

Има само двама души, които се обичат и взимат решението си сами. Защото единствено те знаят кое е най-добре за тях и тяхното семейство.

И ако искате деца, нека да е леко бременеенето с първото, второто, третото, четвъртото или което и да е подред! Успех!

*************

Вижте и какво споделя Мая, която е майка на едно момченце, в статията си за и против още едно дете.