Автор: Надя Колева

Макар детето ми да е вече почти на 2 годинки, все още в съзнанието ми са ясни спомените от времето, когато бях бременна. Познати и непознати се надпреварваха да ми дават най-различни съвети, някои от които – съвсем доброжелателни, а други граничеха с абсурда. Но почти всеки срещнат ме съветваше да се наспя сега, защото като се роди бебето, край със спането! На което аз обикновено отговарях с усмивка и леко недоверие. Честно казано, сега вече съжалявам горчиво за пропуснатото време, което съм прекарала в гледане на филми или пред компютъра – и когато е можело е да спя!!! Но така е с повечето бременни, сякаш след появата на заветните 2 чертички изведнъж Вселената налива в умовете ни някакво необяснимо вековно „познание“ и ние вече знаем всичко, просто ей така. За какво ми е да слушам другите, минали по моя път? Аз знам най-добре! (горчиво „ха-ха-ха!“)

Само че бременността минава толкова бързо, всъщност съвсем неусетно, макар тогава да не изглежда така. И всичките книги, които успеем да прочетем за отглеждането на бебето няма как да ни подготвят за реалността, защото бебето не е изпит, за който можеш да се подготвиш толкова добре, че да ти пишат „отличен“.

И ето, идва денят, дългоочакваният ден, в който всичко е минало успешно, вече ви изписват, и в родилното ти връчват едно мъничко (плачещо!) вързопче, което те е страх да държиш в ръцете си... Настава приятно суетене и вълнение. Роднините се надпреварват да коментират на кого прилича бебето. „Ах, има носа на мама и косичката на тати, а тези пръстчета, дали не бяха на баба?“... А родителите са в пълно неведение какво ги чака, докато не настъпи първата нощ след прибирането от родилното, когато се оказва, че макар бебето да е изкъпано и накърмено по всички (писани и неписани) правила, сънят е мираж… и май дълго време ще бъде така!

Почти всяка книга, която прочетох, включваше своеобразна таблица относно това колко трябва да спи бебето, като, разбира се, часовете за сън намаляват с течение на времето. Горе-долу информацията изглежда така:

- Новородените до 6м. спят средно около 16-20 ч. на денонощие.

- Бебетата от 6м. до 1г. спят средно около 13-14 ч. на денонощие.

- Децата на възраст от 1 до 3г. спят средно 10-13 ч. на денонощие.

Интересното е, че в книгите пише, че макар накъсаният сън да е нещо типично за новородените, след навършване на 6-месечна възраст, най-малкият член в семейството вече трябва да спи цяла нощ! Още по-изумителното е, че това го пише във всички книги и статии, които съм прочела! Сякаш нещо магическо се случва след навършване на заветните 6 месеца и бебето от само себе си започва да спи НЕПРОБУДНО цяла нощ!

Е, мили родители… Мисля, че ще ви разочаровам. Моят малък крадец на сънища е на почти 2 годинки и засега сигурно сме спали ЦЯЛА нощ 2 или 3 пъти! Дъщеря ми е живият пример, че сънят е силно преекспониран, и очевидно някои хора просто нямат нужда от такива екстри. За мен е пълна мистерия как успява да си почине и да събере сили, след като през цялата нощ ни е будила средно между 3 и 6 пъти, като едва ли ѝ се събират повече от 5-6 часа сън на денонощие. А сутрин вече е ококорена преди нас и е пълна с енергия! Как го постига? Чакам я да порасне, за да ми обясни, но подозирам, че ще си остане загадка.

Но искам да кажа на всички бременни – мили момичета, наспете се сега, защото когато се появи вашият малък крадец на сънища, вече ще е късно! Разбира се, пожелавам на всички ви, дано да ви се родят от бебетата „еднорози“, за които само съм чувала – тези, които спят по цяла нощ! Но за всеки случай, наспете се, докато е време!

Препоръчваме ви още:

Помощ! Детето не спи! 
Когато не иска да спи само 
Защо е нужен режимът

Автор: Янка Петкова

„С мъжа ми работим в Германия. За тригодишния ни син се грижи баба му, моята майка. Така се случи. Не сме само ние. Никак не е лесно. Като всички нормални родители и ние обичаме детето си и трудно преживяваме, че е далеч от нас. Мъчно му е и на него. Всеки път, когато се разделяме по скайп, плаче. Аз плача, когато си изключа компютъра. Надявам се до една година да се устроим и да го вземем при нас.“
В. Г., 29-годишна, живее и работи в Германия от 18 месеца

Преди години, в парка, в който разхождах дъщеря си, се сприятелих с една жена, която отглеждаше внучката си сама. Видях я да спи на една пейка, вкопчена в бебешката количка. Седнах до нея. Жената се стресна и се извини сънено, че цяла нощ е будувала, защото бебето плачело. Нямало кой да й помага. Дъщеря й, завършила Оксфорд, правела кариера в Ню Йорк. Майчинството й свършило и трябвало да се върне на работа. Била служител в някаква много престижна банка. Бабата пък трудно се справяла с грижите за бебето там и решили, че ще е най-добре да дойде с него в България. Момиченцето беше на месеци. Живя с баба си тук пет години. Замина, когато трябваше да тръгне на училище. Чувах жената да обяснява, че ще може да види майка си „на компютъра“, но забелязвах, че не проявява особен ентусиазъм. От първия миг, в който е било способно да мисли, е с баба си. Тя беше най-близкият му човек. Майка си и баща си получаваше като бонус два пъти годишно – веднъж през зимата, като отиваха с баба в Америка за месец-два, и веднъж през лятото, когато родителите му идваха тук, за морската семейна ваканция. Когато момиченцето трябваше окончателно да се премести в Ню Йорк, баба му отиде с него, за да се адаптира по-лесно. След половин година жената се върна в България. Каза, че й било много трудно да свикне там, но виждах, че й е не по-малко трудно и тук, без внучката. По някое време изчезна от парка. После от обща позната разбрах, че се е преместила при дъщеря си за постоянно. Детето така и не могло да свикне без нея. „Виждахме“ се няколко пъти след това по скайп. Момиченцето вече учеше в частно училище, ходеше на балет и пиано. Имаше и братче. Майка му станала много търсен инвестиционен консултант. Нещата се бяха наредили.

Поредната скайп история, една от многото, на които съм била свидетел, през последните години. Децата растат без сигурността и подкрепата на родителите си, без прегръдките, които ти създават спокойствието, че си закрилян, без контрола, който може да те спре да направиш сериозна или фатална грешка. Но не е по-лесно и на родителите. Постоянната неизвестност, невъзможността да знаят какво се случва с детето, им създава усещане за безпомощност. Отдалечил си се от детето си, уж за негово добро, за да му създадеш нормален живот, без лишения, но в същото време си го лишил от това, което му е най-нужно – да усеща, че е обичано и закриляно. Така попадаш в капаните, в които се ловят скайпродителите.
Детето на жената, която работи в Германия за по-добро бъдеще, е тригодишно. В тази възраст седмицата като че ли се равнява на година – с ежедневните постижения на малкия човек, с непрекъснатото усвояване на нови думички и навици, с откритията, които прави любопитната му тригодишна глава. При всеки разговор майката открива нови и нови неща за него, но може само да се порадва пред камерата на лаптопа. Поредната седмица, в която не е била до сина си. А той расте, поумнява, отдалечава се от майка си и все още настойчиво я пита кога ще дойде да го вземе. Този въпрос е най-мъчителен, споделят родителите, откъснати от децата си. Защото нямаш честен отговор и защото не искаш да разочароваш и разстроиш детето си за пореден път. Знаеш, че след отговора ти някой ще заплаче или просто ще излезе от мрежата, излъган в очакванията си отново.

„Мамо, виж, изядох си всичко на вечеря, спах на обяд, прибрах си играчките. Много съм послушен. Сега ще дойдеш ли да ме вземеш? Баба каза, че ако съм послушен, ще ме приберете при вас.“

В такива моменти се чувстваш безсърдечно, безмозъчно същество, неспособно да създаде нормално семейство, да отглежда детето си. Всеки родител, на когото поне веднъж се е налагало да откъсне вкопченото в себе си мъниче, за да излезе някъде, може да разбере това. А ако е не става дума за няколко часа, а за месеци или години? Да поддържаш близостта с децата си в такава ситуация без съмнение е сложно. А най-сложно е да останеш родител, в неформалния смисъл, макар и по мрежата. Това, което са споделяли с мен близки скайп родители, ми напомня разходка в минирано поле – нямаш друга опция освен да опитваш да намалиш пораженията, колкото можеш. И да се учиш от грешките си, попаднал в поредния неочакван капан. А капаните никак не са малко.

Да излъжеш детето
Това се случва най-често. Говориш с него, съобщаваш му, че след седмица ще се видите. Купил си си самолетен билет преди месеци. Всеки ден по скайп пресмятате колко време остава до срещата ви. Всеки разказва на другия как се подготвя за нея. И изведнъж се случва така, че не можеш точно в този момент да тръгнеш, защото трябва да заместиш болен колега. Не искаш да спориш с шефа си, защото си успял с големи усилия да намериш тази работа, и той го знае. Примиряваш се с разочарованието, но изтръпваш при мисълта, че ще трябва да съобщиш лошата новина на детето си – малкият човек, който седмици наред живее с очакването на срещата ви. Следващият път детето отказва да те види и чуе, защото не може да ти прости, че си го излъгал, защото е самотно, а си му отнел мечтата да бъде прегърнато от теб. И ти трябва да се примириш с празния екран.

Отсрочените обещания
Ние, които сме при децата си, знаем колко трудно е да обясним на невръстния човек, че трябва да се разделим с него, дори за час. Съветват ни винаги да обясняваме, че непременно ще се върнем след час или повече при него. Пускаме го на ясла или детска градина със същата уговорка и го правим, за да не накърним крехкото чувство за сигурност, което му създава присъствието ни. И винаги обещаваме да го компенсираме с нещо – с четене на приказки, с игри само двамата, с лакомство или с нещо друго любимо. Скайпродителите нямат тази възможност. Но в стремежа си да потушат разочарованието и тревогата дават обещания, които знаят, че са неизпълними.

Скъпите подаръци
Те са друг, много често срещан капан. Естествено е желанието да компенсираш отсъствието си и една от малкото възможности, да го направиш от разстояние, е да подариш нещо, което детето ти силно иска да притежава. Правиш този жест с лишения, които често са пряко сили, защото всяко евро е предварително разчетено, но си струва да видиш мимолетната радост на детето си в другия край на линията. Няколко минути радост, след седмици лишения, една усмивка, която ще успокои гузната ти съвест за кратко. Модерните играчки се трупат в детската стая, в която не си влизал от месеци. Започваш все по-усърдно да плащаш за радост и рано или късно поредният подарък става единственото, за което говорите по време на скайп срещите си. А разочарованият малък човек се научава да те манипулира, използвайки чувството ти за вина. Така подаръците, които уж трябва да ви сближат, ви отдалечават бавно и сигурно.

Възпитание от разстояние
Безполезно начинание е. Възпитаването е труден процес, дори когато имаш възможност да говориш с малкия немирник очи в очи. А ако си просто някакво изображение от монитора си още по-неубедителен. Дали си в правото си да изискваш послушание и обещания, ако ти самият не си в състояние да изпълниш единственото, което иска детето ти от теб – да си до него? Можеш ли да обясниш достоверно на мъника, че не трябва да се бие с приятелчето, което му се е присмяло, че на тържеството за Осми март, вместо майка му, е присъствала неговата баба? Като че ли нямаш много опции. Остава ти само да се надяваш, че няма да е твърде късно да поправиш грешките си, когато най-сетне имате възможност да бъдете заедно.

Постоянното чувство на вина
То е деструктивно и много вредно. Това ти е ясно. Храни се от твоята безпомощност. Наслагва ти усещането, че си наблюдател в нечий живот, в който би трябвало активно да участваш. Толкова е силно и постоянно, че все по-често те кара да се замислиш дали решението ти е правилно. Не виждаш друга възможност и това още повече те гнети. Ти не си пълноценен родител, въпреки ежедневните усилия, които полагаш. Всеки жест е грешка и вреда, защото е подхранван от постоянното чувство за вина. Контролът ти се изплъзва. Уволнен си от позицията родител, отстъпил си мястото на някой, който е ежедневно до детето ти. Мислиш, че това е несправедливо, но не можеш да протестираш срещу обстоятелствата. Методично се отдалечаваш от основното си предназначение – да бъдеш източник на любов, сигурност и спокойствие за детето си.

Малко факти
Българчетата до 18-годишна възраст, оставени от работещи зад граница майки и бащи, са 267 753, показа изследване на неправителствени организации, оповестено преди три години. Най-голям е техният брой в районите на Източните Родопи, Северен Централен и Северозападен район. Там процентът на тези деца надвишава 60 на сто. Повечето са гледани от близки и далечни роднини, а понякога дори от съседи. Голям е процентът на отпадащите от училище сред тях, защото няма кой да ги контролира. Често се затварят в себе си, проявяват враждебност към околните, защото са обидени на родителите си и се чувстват изоставени. Тези деца са с по-нисък успех, повтарят класовете по-често и боледуват повече от останалите. 40 % от децата с родители, които работят в чужбина, се превръщат в „клиенти“ на детските педагогически стаи. Провиненията им най-вече са свързани с употребата на алкохол и наркотици. Представители на съществуващата „гореща линия“, споделят, че зачестяват обажданията на такива деца, които желаят да споделят свой проблем. Авторите на изследването препоръчаха създаването на специфични консултативни групи, които да работят с децата, със заминаващите им родители, и с тези, които ги отглеждат в България.

Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си 
Капани за модерни родители 
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие?

„В решението за броя на децата, държавата не взема участие. Защо тогава многодетните семейства търсят привилегии от нея?“ Това е много разпространено мнение, което показва обществените нагласи към семействата с повече от две деца. Да, държавата не участва във вземането на това решение, но не са ли дискриминирани многодетните семейства, които отглеждат поколението си отговорно, разчитайки на собствените си сили и са коректни данъкоплатци, за разлика от други многодетни семейства, които вегетират с помощите, отпуснати им от държавата. Кой модел заслужава да бъде поощрен от държавата? 

Право на еднократни помощи при раждане и отглеждане на дете

Парична помощ при бременност – отпуска се на жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода за достъп до помощта, който се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, когато нямат право на обезщетение за бременност и живеят постоянно в страната. За 2017 г. размерът на помощта е 150 лв.

Парична помощ при раждане на дете – не е обвързана с доходен критерий и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет (за 2017 г. е в размер на 250 лв. за първо дете; 600 лв. за второ дете; 300 лв. за трето, и 200 лв. за четвърто и всяко следващо). За определяне на размера има значение поредността на детето. При раждане на близнаци се изплащат общо 1200 лв. Ако до навършване на 2 години на детето се установят трайни увреждания от 50 или повече от 50 %, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ (за 2017 г. в размер на 100 лв.).

Парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година – отпуска се независимо от доходите на семейството, когато децата не са оставени за отглеждане в институция (за 2017 г. размерът е 1200 лв. за всяко дете).

Парична помощ за семейства с нисък доход, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище  - 250 лв. (за 2017 г.).

Забележка: Размерите на изброените помощи се определят със Закона за държавния бюджет и могат да се променят всяка година. За да могат да получат помощи с доходен критерий (като еднократна помощ при бременност), семействата и бременните жени трябва да имат средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца по-нисък или равен на определения за целта в закона (за 2017 г. сумата е 400 лв.).

Месечни помощи за отглеждане на деца

Месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 35 лв. Предоставя се в пари и/или под формата на ваучери на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на 400 лв. Изплаща се всеки месец до завършване на средно образование, до навършване на 20 г., на деца, които живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция. За дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, тази помощ се получава независимо от дохода на семейството и е в двоен размер. Размерът на помощта се определя ежегодно oт МТСП.

Месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година - 100 лв.
Предоставя се в пари и/или под формата на ваучери на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на 400 лв., при следните условия:

– майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване;

– детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка;

– детето живее постоянно в страната.

Помощта може да се получава и от самотен баща, осиновител или приемно семейство, ако отговарят на посочените по-горе условия.

Месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.

Право на отпуск

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

Полага се при използван отпуск поради бременност, раждане или осиновяване. Когато детето не е оставено за отглеждане в детско заведение, По време на отпуска се заплаща обезщетение и периодът се зачита за трудов стаж.

Правото може да бъде отстъпено на бащата (осиновителя) или на един от родителите, ако работят по трудово правоотношение.

Важно! Ако майката не се възползва от полагащия й се отпуск или употреби само част от него,  се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Отпуск за кърмене и хранене

Ако майката кърми детето си, до навършване на 8-месечната му възраст, й се полагат по 1 час два пъти дневно или 2 последователни часа платен отпуск при пълен работен ден от 8 часа.

Ако кърми близнаци или недоносено дете, й се полагат по 3 часа платен отпуск на ден до навършване на 8-месечна възраст, а след това по 2 часа на ден, докато това е необходимо, по преценка на здравните органи.

Ако е с намалено работно време (по-малко от 8 часа), този отпуск е обикновено по 1 час дневно и по 2 часа, в случай на кърмене на близнаци или недоносено дете. Този вид отпуск  се дава с по преценка на здравните органи.

Право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
След използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст има две възможности:

Право на 6-месечен неплатен отпуск за отглеждане на детето до навършването на 8-годишна възраст. Майката може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител.

Ако майката е самотен родител й се полагат 12 месеца неплатен отпуск, докато детето навърши 8-годишна възраст. Това е възможно в случаите, когато не е в брачни взаимоотношения с другия родител и не живее в едно домакинство с него; както и когато другият родител е лишен от родителски права или е починал.

Забележка: Този вид отпуск може да се ползва наведнъж или на части (но за не по-малко от 5 работни дни). При ползване на най-малко 10 работни дни, жената е длъжна да уведоми работодателя си. Времето, прекарано в отпуск се счита за трудов стаж.

Платен отпуск за две и повече деца

При 2 деца, до навършването на 18-годишна им възраст, майката има право на 2 дни платен отпуск всяка година допълнително, когато това е уредено в колективния й трудов договор.

Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за нея, от посочените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят й е обвързан.

При повече от 2 деца, до навършване на 18-годишната им възраст й се полагат 4 дни платен отпуск.

Забележка: Този отпуск се дава при желание и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при напускане на работа.

Права на многодетните семейства според критериите за прием детско заведение и в училище
Тези права са отразени в социалните критерии за прием. Определят се с решение на местните общински съвети. За София при кандидатстване в детска градина децата от многодетни семейства (три и повече деца), получават 2 точки, децата близнаци също 2 т. Облекченията в таксите на общинските детски градини за многодетни семейства се определят с решение на конкретната община.
20 са точките, които дете от многодетно семейство получава, според социалните критерии за прием в първи клас.

Данъчни облекчения за деца

1. 200 лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете;

2. 400 лв. - при две ненавършили пълнолетие деца;

3. 600 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.

Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Условия за ползване  
Детето е от държава член на ЕС или на друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; не е навършило пълнолетие; не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.
От облекчението може да се възползва родителя (ако не е лишен от родителски права), настойник, попечител, близък, при когото е настанено детето или приемен родител.

Данъчно облекчение за деца с увреждания

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели се намалява с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 % вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган, като облекчението се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Условия за ползване
Детето е от държава член на Европейския съюз, или от страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; не е навършило пълнолетие; не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция. От облекчението може да се възползва родителят на детето, негов настойник или попечител, член на семейството или близък (ако детето е настанено при него); приемен родител.

Право на безплатен транспорт
Многодетните майки имат право на безплатно пътуване в страната с железопътния и автобусния транспорт само веднъж в годината - отиване и връщане. Правото на безплатен транспорт се ползва след представяне пред превозвача на удостоверение, издадено от дирекция „Социално подпомагане " по настоящ адрес на майката.

Удостоверението за безплатно пътуване се издава въз основа на подадена молба-декларация по образец, към която се прилагат копия от удостоверенията за раждане на родените (осиновените) от майката деца или удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от общинската администрация.

При подаване на молба-декларацията се представя документ за самоличност. Разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на молба-декларация по образец, подадена в едномесечен срок от крайната дата на извършеното пътуване. Към молбата се прилагат билетите и се представя копие от удостоверението, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.

Право на намаление при ползване на обществен транспорт
Всяка община определя размера на картите за намаление при пътуване с градски транспорт на многодетни майка, ако такова намаление е одобрено.

Източници: lex.bg, pravatami.bg

Препоръчваме ви още:

За гледната точка 
Военна зона 
История с телешки опашки

Министерство на здравеопазването (МЗ) инициира сформирането на междуведомствена работна група, която ще има за задача да разработи и предложи мерки за ограничаване употребата на наргилета и растителни изделия за пушене. Първата среща ще се проведе утре (30.08.) с участието на представители на министерствата на икономиката, на вътрешните работи, на земеделието, храните и горите, на образованието и науката, както и на медицински специалисти и представители на местната власт, ангажирани с проблема. Преди дни експерти от Националния център по обществено здраве и анализи и от МЗ обсъдиха научните доказателства за здравните рискове за пушещите наргиле. Информацията ще бъде ползвана при разработването на мерките. След приключване дейността на работната група, Министерството на здравеопазването ще излезе със законодателна инициатива за регулацията и контрола върху употребата на наргилета и растителни изделия за пушене. Към момента тя не е регламентирана в българското законодателство.

За вредата от пушенето на наргиле се говори от години. През 2014-а година Ройтер цитира изследване, според което това може да доведе до пристрастяване и е вредно за здравето. "Подсладеният вкус на тютюна за наргиле го прави по-привлекателен за децата и те погрешно решават, че то е по-малко вредно.“, твърди Трейси Барнет от Университета във Флорида. - Еднократното пушене може да причини отравяне с въглероден окис или други заболявания като туберкулоза, херпес, респираторни заболявания. Редовното пушене може да доведе до сърдечни болести и много видове рак. Водата не филтрира токсините“. Новото проучване събира резултатите от предишни изследвания на пристрастяването, увреждането на белия дроб и опасностите за здравето, свързани с пушенето на наргиле.
Според  Световната здравна организация (СЗО) пушенето на едно наргиле продължава между 20 и 80 минути, през това време човек може да вдиша толкова дим, колкото пушач, изпушил 100 или повече цигари. Учени от университета Анауак, Мексико, оповестиха изследване, според което нивата на никотин в урината на човек, пушещ наргиле всеки ден, са еквивалентни на тези, които един пушач има, ако пуши по 10 цигари дневно. Според специалистите това е повече от достатъчно количество, за да доведе до пристрастяване. В научната литература наргилето се свързва със здравословни проблеми като хроничен бронхит, рак на белия дроб, рак на устната кухина, на простатата, сърдечни болести и усложнения при евентуална бременност – същите, които се срещат и при употребата на цигари, пише Ройтерс. Пушещите наргиле са изложени и на риск от хепатит C и херпес, тъй като в повечето случаи няколко души използват една и съща приставка. 

Източник: mh.government.bg

Препоръчваме ви още:

Детето и наргилето 
Детето ми няма самочувствие 
Ти, сериозно ли?!

или Съветите на Джек Ма

Най-богатият човек в Китай разказва как е градил кариера през всяко десетилетие от живота си.

Кои сте вие – X, Y или Z? Още през 1991 година американският икономист Нил Хоу и историкът Уилям Щраус решават да класифицират различните поколения според интересите, навиците и жизнените им цели. Поколението Х са родените между 60-те и 80-те години на миналия век, поколението Y (известно още като милениали) - в следващите години до края на 20-и век, а поколението Z (или Homeland Generation) са родените през 21-и век. Ако в момента поколението Z все още учи, динамичните „игреци“ вече се реализират професионално, техните вкусове и навици се наблюдават от работодатели и компании за наемане на персонал. Какви са тенденциите? Натискът над младото поколение, което поема лидерските и ръководни позиции в ръцете си, се увеличава. Все повече работодатели предпочитат да наемат млади, неопитни кадри, които да обучат според собствените си изисквания, тъй като те вече са коренно различни от актуалните досега. Това, което се цени у всички кандидати обаче, независимо от възрастта им, е жизнената енергия, която влагат в работата си, желанието да предлагат нови идеи, да променят това, което не им харесва и да се развиват. Дори да им липсва опит, страстта към работата може да спечели всеки ръководител.

Известният предприемач Джек Ма, създателят на платформата за търговия Alibaba, е най-богатият човек в Китай. Състоянието му се изчислява на повече от 30 милиарда долара. Г-н Ма споделя съветите си за кариерно развитие и разказва какви са били приоритетите през всяко десетилетие от живота му. 

До 20 години: Учете
На самия Джак Ма не му потръгва особено с ученето. По време на Китайската революция той се опитва на два пъти да влезе в колеж и с големи усилия успява да попадне в педагогически институт. Увличайки се в изучаването на английски език (самостоятелно), успява да се усъвършенства до степен да отвори бюро за преводи. Днес дипломата от престижен университет несъмнено е плюс за старта на кариерата, но за работодателя има не по-малко значение и всеки практически опит, който сме успели да придобием. Доброволчеството, летните стажове, участието в студентски проекти и международни програми – всичко това добавя шансове по време на интервюто ни за работа. Както казва Джек Ма: "За да направите успешна кариера в съвременния свят, ще ви се наложи да учите цял живот."

20-30 години: Намерете си ярък лидер
В тази възраст, докато все още нямате сериозни семейни задължения, можете да рискувате и да пробвате силите си в предприемачество, да основете стартъп или да изберете път за кариерно развитие във вече съществуваща компания. Работата в голяма компания ще ви помогне да изучите „отвътре“ как действат главните структури и кариерни „стълбички“ във вашата сфера. Джек Ма смята, че е особено интересен опитът на малките компании, които се стремят да усвоят нови пазарни ниши, предлагат иновативни решения и се опитват да надникнат в бъдещето. Точно в такава компания според милиардера, имате големи шансове да срещнете силния лидер – не просто Boss, а ярък, нестандартно мислещ професионалист, който ще ви разкрие нови хоризонти и ще ви посочи нови възможности за развитие. Така или иначе времето между 20-30-та година е добре да се посвети на амбициозни експерименти. Рискувайте, опитвайте, сигурно ще преживеете и неуспехи и ще започнете пак отначало. „Всяка днешна грешка ще ви носи доходи в бъдеще.“ – твърди Джек Ма. 

30-40 години: Работете за себе си
Дори да сте наемен работник в голяма компания, в този период работете за собственото си благо: за да станете добър професионалист, за да си осигурите по-добър стандарт на живот. Може би това е най-подходящият момент да основете собствен бизнес: имате идеите и нужната енергия, познавате пазара, имате делови контакти и достатъчно професионален опит. Ако изберете този вариант, ще ви е от полза отрано да сте помислили за „финансовата възглавница“ и клиентската база, да сте получили необходимата магистърска степен (ако все още не сте) или квалификация в областта. Другата възможност е да обновявате своите компетентности, да следите за интересни позиции в други компании, да ходите на събеседване, за да не пропуснете по-добър шанс ( не е необходимо да обявявате това публично). В никакъв случай не забравяйте, че в този период работите само за себе си, дори да имате добър шеф.

40-50- години: Фокусирайте се върху това, в което сте силни
Колкото повече професионални и семейни задължения се появяват, толкова по-малко ще ви се иска да рискувате всичко постигнато. През това десетилетие можете да затвърдите позициите си, да използвате максимално своята компетентност, за да постигнете достоен резултат. Разбира се, във всяка възраст могат да се открият още неподозирани таланти, но ако на този етап решите да промените кариерата си, ще трябва да сте готови сериозно да работите над себе си и за известно време да направите крачка назад – и като професионална позиция и като доходи. При всички случаи ще трябва да се опирате на силните си страни, да не губите мотивация и твърдо да вярвате в успеха.

50 плюс: Работете с млади хора
Това ни съветва 52-годишният милиардер Джек Ма, който, както и преди, черпи вдъхновение от идеите и ентусиазма на младото поколение. Той е убеден, че тайната на успеха е да подкрепяш новото, да инвестираш в това, което се развива. Тази формула действа във всяка възраст.

Препоръчваме ви още:
Какъв да стана 
Мечта за работа vs работна мечта 
Децата и парите

Автор: Ина Зарева

Любовта не е суетна като влюбването, нетърпелива като привличането или безумна като страстта. Тя не идва с перли, Шанел и дантела. Не се облива в лукс, лазур и шампанско.

Любовта се ражда в шепи убождащи сълзи, смугъл джаз и облак от съмнения. После расте от думите, набъбва от жестовете, разцъфтява от спазените обещания.

Става твърда, силна и безкрайно издръжлива. Очите ѝ не търсят останалите, звездите ѝ отдавна са свалени, за да осветяват стъпките в непрогледното, а музиката ѝ е само навигатор.

Любовта не е капризна, обидчива и отегчена. Тя не живее в шумното, във видимото, в публичното. Не си облича новите рокли и не плува в парфюм. Не се хвали, не се гордее и не триумфира.

Любовта е онова, което свързва заради празнотата, мълчанието и липсата. Тя изгражда там, където е празно, запълва фугите, оцветява стените. Тя не се настанява в хотелска стая или замък, не пие коктейли и не пуши пури. Тя започва работа още в тъмното и не спира никога. Премерва, чертае, дълбае, кове, изглажда, запълва, шлифова, инкрустира, а когато се отдръпне да погледне и не й хареса, започва отначало.

Любовта е студена кърпа на челото ти, когато гориш от треска. Спокойни, топли ръце върху треперещите твои. Вяра, когато си разпънат от съмнения. Усмивка, която изпарява мъката. Бинт върху раната. Страст върху белега.

Любовта е будилникът преди твоя. Чашата с димящо кафе. Картичката с онова изречение. Оголването до обръщане на хастарите. Думи, които болят и лекуват.

Любовта е малък куфар, билет и юмруче в твоята шепа. Без въпроси, уговорки и уточнения.

Любовта е таванска стая с легло и два стола.

Любовта е безсънни нощи учене и безкрайни дни работа.

Любовта е нощен влак до морето през първата брачна нощ.

Любовта е лист хартия с три думи: „Вярвам в теб.“

Любовта е шепа стотинки, дълги сметки за плащане и препечен хляб.

Любовта е посято цвете и пуснато на свобода врабче.

Любовта е мечти, които сърбят от желание и цели, които са примамливо близки.

Любовта е да разбереш можеш ли все още да обичаш другите, а не себе си, в ролята на обичащ другите.

Любовта търпи чуждата болка, но не причинява нова. Разбира чуждото съмнение, но не се съмнява. Изслушва упреци, но не упреква.

Любовта може да понесе всичко, което не разрушава изграденото от самата нея. Тя не търпи страдание, грозота и унижение, договори и споразумения, подаяния и милостиня.

Любовта не си тръгва шармантно, саркастично и със замах. Не оставя сълзи, въпроси, самота и спомени.

Тя стои до последно и остарява бавно, трудно и болезнено. Върви тежко и клатейки се, си проправя път между страстта и сластта, които ѝ се подиграват, сочейки я с пръст и шепнейки си нещо с неприличен кикот.

Не забравя нищо, не обещава и не завещава.

Любовта остарява, само ако е сама.

Препоръчваме ви още:

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято 
Дивите цветя, оито осмислят живота ни 
Имаше един Иван

Всеки, който посети районната здравноосигурителна каса за заверка на рецептурни книжки, подаване на документи или получаване на протоколи за скъпоструващи лекарствени продукти и др., заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще има възможност да получи безплатно и своя Уникален код за достъп (УКД) до електронното си медицинско досие. С това се поставя началото на кампания за засилване на обществения контрол върху изразходване на публичния ресурс, с който Националната здравноосигурителна каса закупува медицински услуги в полза на пациентите.

С УКД всеки гражданин ще може да упражни правото си да провери дали отразените в личното му досие дейности действително са извършени. Ако констатира разминаване в данните, той може да подаде сигнал до районната или до Националната здравноосигурителна каса. Контролните органи на институцията ще извършат проверка, като информират и гражданина за резултатите от нея. При необходимост ще се коригира електронното здравно досие с действително извършените в полза на пациента дейности.

Националната здравноосигурителна каса ще предостави на всеки български граждани УКД, като апелира за осъществяването на активен контрол от страна на гражданите върху изразходване на средствата за здравеопазване.

Източник: www.nhif.bg 

Препоръчваме ви още:

Да родиш в България  
Да дариш живот 
Как се лекуват неродени бебета

или Коя жена е емоционално привлекателна

Всеки мъж забелязва красивата жена, но само физическата привлекателност не е достатъчна за сближаване. Така смята… мъжът. Блогърът Франклин Мадисън споделя какво означава за мъжа емоционалната връзка и с какво жените привличат мъжете всъщност.

Взаимната симпатия се установява веднага. Това е нещо особено в погледа, в движението на ръцете, което ни кара да обърнем глава. Но жената, с която бихме споделили живота си, избираме по емоционалната привлекателност. Емоционалната връзка е доказателство за дълбоки отношения, тя поддържа желанието ни да бъдем заедно, дори когато чувствата започнат да губят първоначалната искра.
Опитът със срещите, разделите и отношенията, които са ме правили щастлив или нещастен, ми помогна да определя качествата на емоционално привлекателната жена.

1. Тя е търпелива
Много от нас мислят, че емоционалността не кореспондира с мъжествеността и непрекъснато носят маската на невъзмутимост. Но, рано или късно, срещаме жената, която разбира какво крием от останалите – ранимост, неувереност. И въпреки това не смята, че сме по-малко мъжествени. Така получаваме своя шанс да се разкрием. Жената знае, че това не е лесно, че ни е нужно време, дори, когато я обичаме. Затова не ни пришпорва, не ни измъчва с въпроси ценим ли отношенията си с нея. Нейното търпение и умението да види в нас това, което е скрито под повърхността, ни позволява да се отпуснем и да бъдем себе си.

2. Тя е уверена в себе си
Той ви е избрал, независимо от несъвършенствата във външността ви. Вие може би се мислите за закръглена, но това може да му харесва. Главният афродизиак, който привлича мъжа, е вашата увереност. Най-лошото, което можете да направите, е да обсъждате излишните си килограми и да се оплаквате, че не изглеждате достатъчно добре. За него вие вече сте на пиедестал. Ще бъде огорчен, ако заради собствените си комплекси не дадете шанс на връзката ви. Нещо повече – ще разрушите представата му за жената, която обича себе си, тялото си, ще го лишите от удоволствието да ви се възхищава.

3. Тя гледа на живота позитивно
Когато мъжът споделя плановете си с вас, за него е важно да усеща вашата заинтересованост и подкрепа. Ако започнете да му изтъквате възможните рискове и да се съмнявате в реалистичността на намеренията му, ще му отрежете крилата. Поощрявайте желанието му да си поставя високи цели и да приема предизвикателства. Ако все пак имате някакви съмнения, върнете се на този разговор малко по-късно. Възможно е през това време той сам да успее по-добре да обмисли идеята си и да се съгласи с вашите забележки.

4. Тя не живее с миналото
Важно е да знаеш, че партньорът ти е готов винаги да те изслуша. Но безкрайното връщане към предишни преживявания, рискува да превърне отношенията в незарастваща рана. Ние сме привлечени от жени, които умеят да извлекат уроците си от миналото и да вървят напред. Не ни посвещават отново и отново в подробностите на минали връзки. Това лишава отношенията от въздух, чувстваме се излишни. Харесва ни, когато жената разбира къде е границата между искреността и личното пространство.

5. Тя умее да пази тайните ни
Ако мъжът сподели с вас съкровените си тайни, той би искал да е сигурен, че казаното ще остане между вас завинаги, че няма да разкажете чутото на майка си, сестра си или на приятелката си. Можете да разрушите доверието помежду ви, ако в спор използвате тази информация срещу него, дори да няма свидетели. За него това е сигнал, че манипулирате доверието му.

6. Тя умее да изслушва
За много мъже е трудно да говорят за това, което ги вълнува. Затова ще сме ви благодарни, ако ни помогнете да го направим. Проблемът е, че невинаги сте склонни да ни изслушате. Вие умеете да изразявате чувствата и емоциите си значително по-добре, затова понякога не ви достига търпение. Прекъсвате ни, правейки собствени заключения. Тогава съжаляваме, че изобщо сме започнали разговора. Бъдете търпеливи, не ни пришпорвайте, не бързайте с изводите, просто ни изслушайте докрай. Дайте ни възможност да споделим всичко, това ще ни помогне да осмислим трудната ситуация, в която сме попаднали.

7. Тя говори честно и открито
Ние не умеем да четем мисли. Трябва да чуем какво наистина искате и чувствате. След дълги години съжителство някои от нас се научават да отгатват настроенията и мислите ви. Но като цяло трудно предсказваме женските желания. Моля, говорете открито.

8. Тя не очаква съвършенство
Ние ценим жените, които се отнасят към недостатъците ни с чувство за хумор и снизходителност. Избирайки мъжа, вие приемате всички аспекти на личността му. Както и той вашите.

Препоръчваме ви още:

Нежните мъже и силните жени 
10 неща, които щастливите двойки НЕ правят 
Думите, които спояват връзката ни