Автор: Мая Цанева

Аз съм отглеждана по теорията и практиката на д-р Спок  и „Синьо лято“, синът ми няма и идея какво е това. Накратко имам уникалния шанс да възпитавам дете в среда, която няма нищо общо с моето детство.  Но също като много мои връстници се оглеждам като войник  в засада за капани на новото време.  Уж светът е голям, уж ние сме свободни,  а е толкова страшно…

1. Врагът в стомаха ми

Свърши се тази с „яж, баби, яж!“. Като изключим децата с действителни алергии или специфични хранителни нужди,  за които диетата е  задължителна, всички останали сме в капана на подозрението, че  всяка нормална храна от детството ни е потенциално ОПАСНА. Филии с лютеница за закуска? Не, не знаеш какво има в нея. Хапни мюсли с чия!  Мляко с какао…Нее, смути.  Авокадо за следобедна закуска – отличен избор. Баничката на баба изглежда като опасна калорийна бомба, дори и да е сготвена с био или екопродукти. Колко от вас всъщност обичат новите храни? Признайте си, когато децата не гледат, похапвате тайно вафла с фъстъци или торта с маргарин, само защото ви е вкусно.  Като деца ядохме баничките като подметка от лавката край училище, хамбургерите и картофките от Макдоналдс, изпихме и литри сокчета на прах. Но оцеляхме. Децата също се оцелеят, дори и да изядат няколко Е-та повече.  

2. Операция “Чисти ръце”

Вода и сапун за чисти ръце. Ние и микробите на 80-те години се разбирахме добре. Отупвахме прахта и продължавахме играта.  Днес борим микроба яростно с мокри кърпи за ръце и дупе,  лосион, сухи кърпи. Но май мръсното не е чак толкова лошо, поне така учените казват.  Учи организма да оцелява. Майкъл Джаксън, маниак на тема чистота,  си отиде от този свят, не, защото беше с мръсни ръце, нали? И аз, и вие сме яли пясък, някое червейче в черешите от двора или немита ябълка, но сме живи. Защо децата ни да не могат да се насладят на малко органична храна?

3. Колкото повече, толкова повече

Обичам Мечо Пух. Но  „Колкото повече, толкова повече“ не винаги е на хубаво. Моето дете има повече играчки, дрехи и козметика, отколкото вероятно аз ще имам през целия си живот.  Въпреки това, за да компенсираме недостига от детството ни, му купуваме още повече, защото е достъпно. Заради количеството, рядко цени нещата си, макар че не получава всичко, което поиска.  Аз още тъжа по любимия си мечок и по една синя рокля.  Дали момчето ми ще има своята любима играчка и блузка завинаги, не знам.

4. Токсикомания

Сутрин Митко пие сироп за имунитет, витамини, прополис и още нещо. И всеки ден, без да е болен. Лекарствата и хранителните добавки  са приятно овкусени и той дори си ги търси.  “Направи го токсикоман”, както казва мъжът ми и е прав.  

5. Свобода, ама друг път

Ние сме деца на демокрацията. Пътуваме, работим по света, имаме права на европейски граждани. Искаме същото за децата си, ама друг път.  Светът е голям и спасение/опасности  дебнат отвсякъде. Ние сме пораснали  на принципа “проба-грешка”. Защо нашите деца да не могат? Стига да имат смелост и силна подкрепа, светът е техен.