Вече е трайна тенденция жените да усвояват мъжкия модел на поведение, а мъжете да търсят нежност и разбиране. Отношенията между половете стават все по-сложни. Или пък не?

„Как да го разбирам?“, пита се 33-годишен мъж. „Мина месец, откакто се запознах с една много красива брюнетка. Изкарахме нощта заедно, поисках телефонния й номер. Тя се засмя и каза, че ще ме потърси. Бях сигурен, че ще се обади. И двамата сме необвързани. Не мога да изхвърля тази история от главата си. Все се питам – къде сбърках? И изобщо как да се държиш в такива ситуации с жените? Вече нищо не разбирам.“

Мъжът е в недоумение и можем да му съчувстваме. Както и на приятеля на една 40-годишна дама: „Той беше от тия, които винаги съм харесвала. Ние си прекарвахме добре, забавлявахме се заедно, той беше галантен, имахме сходни вкусове. Но в леглото се оказа твърде сдържан и на мен ми стана скучно. Затова се разделих с него. Имам нужда от активен мъж, за да не ми се налага да гадая желае ли ме наистина.“

Напоследък никак не са малко жените, които искат да контролират всичко, играят по собствени правила, а след това се оплакват от слабохарактерните си партньори. Сексолозите в един глас ни убеждават, че съвременните мъже придобиват някои женски качества – те са раними, търсят нежност и разбиране. В същото време дамите все по-често действат по мъжки – вземат решения, поемат отговорности, изразяват открито желанията си.

Мачото и блондинката
Животът се променя, ролите в сериала му също, но отвсякъде продължават да ни налагат стари модели – в рекламите, по телевизията. Там мъжът и жената както в доброто старо време, имат все едни и същи роли – тя  е идеалният обект на желанието, със съблазнителен бюст, къса пола и високи токчета; той – с тридневна брада, силни ръце, целият в мускули. Този модел е толкова остарял, че по-скоро предизвиква иронични реакции. Каква е целта на непрекъснатото акцентиране върху пола? Да не би да убеждаваме сами себе си в нещо? Оказва се, че е точно така. Потвърждават го и психолозите, и сексолозите. Ако отделяме прекалено голямо внимание на външните признаци, значи сексуалната ни идентификация става все по-размита. Традиционно (в минали времена) мъжът е този, който работи. Прекарва времето си извън дома, в „лов“, и това навремето му е отреждало водещата позиция в семейството. Сега жените все по-често са лидери. Мъжкото превъзходство вече не е неоспоримо, физическата сила е все по-рядко търсена, силният пол прекарва повече време с децата си, грижи се за своята външност и тялото си. От друга страна жените, които правят кариера, често се чувстват не на място: неудобно им е, че изкарват повече от мъжете си, преживяват факта, че нямат достатъчно време за децата и дома си. Тези вътрешни противоречия, без съмнение, се отразяват на интимния живот на двойката. Когато днешната независима, реализирана жена срещне мъжа на мечтите си, изведнъж разбира, че не би могла да живее с него. Да, той е готов да се грижи за нея и да я защитава, но в същото време се държи покровителствено, смята се за водещ в двойката. И тя неизбежно стига до въпроса: „Кой е той, че да диктува живота ми?!“

Пълното равноправие
Жените и мъжете започнаха твърде много да си приличат. Учат заедно, работят заедно, делят си домакинските задължения, заемат сходни служебни позиции, водят един и същ начин на живот. Това ги сближава и ги прави по-разбираеми един за друг… до момента, в който стане дума за сексуалността. В това отношение природата не се е променила – ние все така настойчиво продължаваме да търсим своята половинка и точно различията ни привличат един към друг и ни възбуждат.

За да се получи двойка, партньорите трябва да се уравновесяват един друг. Целеустременият мъж е ориентиран извън дома – той остава класическият „източник на средства“. Въпросът обаче е – съгласна ли е жената с ролята „жена на мъжа си“? Ако пасивността не я устройва, може да опита да съвмести двете роли, което е сложно. Особено трудно е на по-енергичните и самостоятелни дами: те не умеят да делегират правомощия, смятат, че винаги са прави, не са готови да признаят слабостите си.
Много момичета с „характер“ в младостта си избират ролята на фатална жена, с която се застраховат от разочарования, защото водещата роля е тяхна. Донжуанският стил предполага нежелание да се разпознават своите и чужди чувства и умение да се преминава от приятелски отношения към секс и обратно без душевни страдания.

„Често ми се струва, че съм влюбена, а после разбирам, че е по-добре да бъдем просто приятели“, споделя 27-годишна жена. „Но когато призная това на мъжа, той се обижда и не иска да ме вижда повече. Жалко, защото можем да бъдем наистина добри приятели.“

А какво мислят мъжете?
Те, както и преди, искат да бъдат харесвани от жените. Притесняват се, ако не могат да удовлетворят желанията им, неприятно им е, че ги сравняват с други. Много от тях се чувстват жертви, средство за забавление на жената до себе си, сексуалният им живот започва да куца. Ако жената не предизвиква доверие, или се държи твърде освободено, мъжът предпочита да се оттегли. Това, че жените изпитват желание за секс, отдавна не е неудобна истина, но когато без да се притесняват, го изразяват открито, мъжете все още се объркват. Когато мъжът обича една жена и й се доверява, мечтае да бъде най-добрият в нейните очи и това го води към компромиси, промяна в поведението, които рано или късно я разочароват.

Стилът „фюжън“
Психическата бисексуалност е едно от откритията на Фройд. Благодарение на нея във фантазиите на мъжете и жените се срещат доминиращи, пасивни, завладяващи образи. Мъжът, на когото му харесва жената да е „отгоре“, е по-чувствителен, твърдят експертите. А жените, както знаем, нямат нищо против да доминират и в секса, особено ако това ги прави по-привлекателни за партньора.

Какви са прогнозите?
Накъде вървят връзките, когато отношенията се променят буквално пред очите ни? Ясно е, че се създава нов модел на отношения, който не е съществувал до момента. И всяка двойка ще търси този, който й подхожда. Поне можем да се надяваме.


Източник: psychologies

Препоръчваме ви:

За любовта - по мъжки
Въжето се държи от двама 
10 неща, които щастливите двойки НЕ правят