Как да изградим силна връзка с децата си?

Първото ниво на привързаност се появява след раждането. Това е привързаност чрез органите на чувствата – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Кои са лесните ежедневни стъпки към изграждането й:
- да се усмихваме и говорим нежно на бебето от първите минути заедно;
- да кърмим;
- да го гушкаме и носим на ръце;
- да му правим масаж и да му говорим или пеем песничка;
- да повтаряме заедно първите му звуци;
- да гъделичкаме мъничето;
- да целуваме бузките и дупето;
- да „хапем“ ръчичките и крачетата;
- да спим заедно;
- да спим заедно през деня (или просто да лежим до детето);
- да слагаме детето да спи върху нас, по време на дневния сън;
- да се къпем заедно във ваната;
- да пеем;
- да танцуваме с детето на ръце;
- да използваме различна интонация, когато разговаряме или четем приказка;
- да правим „муцунки“ един на друг;
- да се гледаме заедно в огледалото;
- да четем стихове изразително;
- да разглеждаме заедно картинки, книги, улици, паркове;
- да рисуваме картинки по „поръчка“ на детето;
- да милваме лицата си с ръцете на другия;
- да позволим на детето да взема храна от чинията ни, за да опита, ако му е интересно.

От 1 до 3 години
През втората година се развива способността на детето да се привързва, посредством имитацията. Детето имитира тези, които обича, старае се да прилича на тях: с поведението, интонацията, предпочитанията си.
Всичко, което сме правили заедно до момента, изграждайки връзката помежду си е все така важно, но можем да добавим и нови моменти в общуването си:
- да направим заедно списък на покупките с картинки;
- да пазаруваме заедно;
- да возим детето в количката за пазаруване;
- да поверим управлението й на по-голямото дете;
- да позволим на каката или баткото да подават продуктите, а малкото да ги нарежда в количката;
- да позволим на детето да прибере бележката с покупките и да я „пази“;
- да играем на „какво работи мама (или тате)“;
- да позволим на детето да премери или да поноси дрехите, които иска, дори да не им е сезона;
- да се облечем еднакво и да си направим „снимка на близнаците“;
- да обличаме детето с подходящи аксесоари;
- да му позволим да ни помага в подреждането на продуктите в хладилника;
- да мием заедно съдовете – можем да му доверим по-малките и леки предмети;
- да приготвяме заедно по-лесните ястия;
- да печем заедно курабии, а детето да изрязва фигурки от тестото;
- да сортираме заедно дрехите за пералнята;
- да му позволим да натисне копчето на пералнята;
- да „мием“ колата заедно;
- да се грижим заедно за цветята, да си засеем малко собствена градина;
- да рисуваме заедно с пръсти;
- да изрисуваме лицата си един друг и да поиграем на клоуни;
- да си изберем аромат и да се парфюмираме;
- да изпращаме заедно тате, който отива на работа и да му махаме от терасата;
- да хвалим детето за помощта, която ни оказва всеки път;
- да си измислим някаква собствена голяма „тайна“, която „само аз и ти знаем“;
- да си измислим наши собствени знаци, с които можем да си „говорим“, без другите да разбират;
- да си направим бърлога от възглавници, одеяла, столове и други „подръчни материали“;
- да разиграем сцени от любими приказки;
- да позволим на детето да „помага“ на тате в ремонта на нещо, да подава инструментите;
- да му позволим да седне на шофьорското място, докато колата е спряна, и да „покара“ въртейки колана, издавайки специалните звуци; да пусне уредбата в колата и т.н.;
- да приготвим заедно картичка или подарък за някой друг;
- да играем на криеница вкъщи;
- да търсим предмет на принципа „топло-студено“;
- да вървим в стъпките на другия – по пясъка, в снега – пръв е таткото, а всички останали стъпваме в оставените от него следи, докато обсъждаме чии са най-големите стъпки и колко трябва да порасне детето, за да оставя такива следи;
- да измием косичката на момиченцето с нашия шампоан, да го оставим да пробва крема ни за лице или ръце;
- да си направим си венчета от цветя;
- да нарисуваме на тате смешна картинка, за да не е тъжен, след това му я подарим и после проверяваме забавлява ли се наистина;
- да се гледаме продължително в очите, да играем на „разсмиване“;
- да играем на „огледало“ – седнали един срещу друг - мама прави смешни физиономии, а детето ги повтаря, после си разменяме ролите
- когато се сърдим, да се сърдим на шега, да се „хапем“, „щипем“, да се „гоним“ като в игра;
- да се крием семейно под одеялото и да си разказваме истории;
- да си облечем една дреха заедно – старата тениска на тате например
- да не забравяме да снимаме всеки момент от съвместните ни преживявания.
 

От 3 до 5 години
Към третата година у детето се развива способността да се привързва. Това става с откриването на чувството за принадлежност и верността. Появява се желанието да бъдеш на нечия страна, да притежаваш: „Това е моята майка!“. Проявява се ревността.

Какво можем да правим:
- да играем на „мама и аз срещу възглавниците“ или „аз и тате срещу прахосмукачката“;
- с по-големите деца да си организираме срещи „насаме“ – да отидем заедно „на кафе“ само двамата, за риба, да поритаме топка, да купим нещо за дома;
- да споделим с детето хобито си;
- да го вземем един ден на работа с нас (ако това е възможно);
- да му позволим да ни „храни“ с лъжичка, така, както ние сме го правили за него до момента;
- да му позволим да излее гнева си;
- да плуваме заедно в басейна;
- да търсим съкровища;
- да събираме листа, кестени, жълъди;
- да караме колелета или ролери заедно;
- да се надбягваме;
- да се обличаме в клоунски костюми;
- да си устройваме семейни спектакли с кукли или ние самите да сме актьори;
- да разиграваме любими сцени от приказки или филми;
- да се търкаляме по дивана и да се бием с възглавници;
- да си разменим ролите и да позволим на детето да бъде родител за малко;
- да пеем заедно караоке;
- да украсяваме заедно дома за празниците;
- да правим заедно сапунени мехури и да ги пукаме;
- да танцуваме заедно и да „свирим“ с подръчни инструменти;
- да позволим на детето да ни „гримира“, да ни направи „прическа“;
- да го разхождаме на раменете си;
- да танцува с нас върху стъпалата ни;
- да правим упражнения заедно;
- да играем на „прави като мен“;
- да се надскачаме, надбягваме и надпяваме заедно;
- да си подаряваме „джобни“ целувки, които се прибират „за после“ и във всеки удобен момент могат да се „извадят“ и сложат на бузката, ако мама или тате ги няма.

Към четвъртата година детето осъзнава собствената си важност и значимост в живота на близките. Децата стават по-компромисни, по-отстъпчиви и щедри. Търсят потвърждение, че са важни за нас.

Какво можем да правим заедно:
- да играем на криеница;
- да играем на „среща и раздяла“;
- да приготвяме заедно масата за хранене, да възложим на детето подреждането на приборите, да налеем заедно сок в чашите;
- да направим кът на детето в банята, с неговите принадлежности;
- да му поверим поливането на цветята;
- да се смеем заедно на шегите му;
- да го нахраним, ако ни помоли, дори да може само, то просто търси близост;
- да одобряваме приятелите му, а ако не харесваме някои техни черти много подробно да обясним на детето защо това е така.

Петгодишното дете открива обичта. То ни дава сърцето си. Ако по-рано е казвало: „обичам мама“-  повече имитирайки другите, сега вече наистина знае какво е това. Може да пее песни за любовта и да рисува сърца. Тази привързаност чрез емоциите е времето, когато детето е физически готово да се разделя с хората, които обича, без да пострада съществено психиката му.

Какво можем да правим:
- да направим картичка за баба, която живее другаде;
- да отидем заедно и да пуснем писмото в пощата;
- да разглеждаме заедно семейните снимки;
- да търсим мама и тате по снимките и да ги посочваме;
- да разглеждаме заедно първия албум на детето;
- да му разказваме какво бебе е било и как сме очаквали да се роди;
- да звъним заедно на тате в работата;
- да си правим чести семейни прегръдки.

От 5 до 7 години 

Последното ниво на привързаност – когато те опознават. Детето започва да споделя свои тайни, за да можем по-добре да го разберем, да е по-близо до нас. Психологическата привързаност е най-дълбоката привързаност и най-уязвимата. Не всеки възрастен има подобен опит.

Какво можем да правим:
- да споделяме с детето своите чувства – „днес се разсърдих на…“, „беше ми тъжно защото…“, „зарадвах се, че….“;
- да поискаме извинение от детето, ако сме избухнали;
- да назоваваме чувствата му с конкретните думи;
-  да го слушаме активно;
- да обсъждаме заедно възникнали конфликти, след като първоначалната буря е утихнала;
- като крайна мярка, ако детето е силно разстроено – да спим при него, за известно време, докато се успокои и почувства сигурно.

От 7 до 11 години

Какво можем да правим:
- да споделим хобито му;
- да му поверим приготвянето на вечерята или закуската;
- да му четем на глас вечер, както сме го правили и преди;
- да не пропускаме ден без прегръдка (минимум 8 J);
- да му правим масаж, ако ни помоли, това е начин да задържи близостта си с нас;
- да гледаме семейно видеа от бебешкия му период;
- да водим лична кореспонденция помежду си.

От 11 до 17 години е важно:

- да прегръщаме детето си;
- да го слушаме активно;
- да бъде бъдем на негова страна при „заплаха отвън“;
- да си отделим специално време да бъдем един с друг;
- да го търсим за съдействие, ако не можем да се справим с функция на телефона или с компютъра си;
- да се съветваме с него по семейни въпроси;
-  да запазим тактилния си контакт – докосване, целувка се при среща и раздяла, прегръдка, тези ритуали са много важни, за да съхраним близостта си;
- да си пишем забавни съобщения;
- да го посрещаме и изпращаме, казвайки му нещо мило всеки път;
- да го слушаме, когато има потребност да ни каже нещо, а не когато имаме време;
- да го питаме го за мнението му – от политика до цвета на салфетките, които мислим да купим;
- да го помолим да обоснове мнението си;
- да му задаваме въпроси;
- да го учим го да формира мнение и да го отстоява;
- да гледаме заедно новини, обсъждайки това, което се случва в страната и по света.

И да го обичаме, обичаме, обичаме – във всяка възраст, по всяко време на денонощието!

Материала подготви Янка Петкова