Имали ли сте някога усещането, че живеете в зона на военни действия? Добре дошли в клуба на мъжките майки. Добри са ми момчетата, не мога да се оплача, обаче има дни, в които сякаш се събуждат с взаимна нетърпимост и става страшно. И схватките не винаги се ограничават само до Косьо и Коко, които са близки по възраст. Когато батко Теди и бебе Алекс се включат с пълна мощ, наистина ми идва да си плюя на петите и да емигрирам някъде.

Най-любимите им спорове са на екзистенциални теми. Кого повече обича Чара? Чие коте е Фройд? Кой е получил по-голям подарък за рождения ден? Кой има повече топчета в супата? И всякакви тем подобни философски въпроси.

Обикновено спорът протича по следния начин:

– Коко, бях си оставил един шоколадов бонбон в кутията? Ти ли го изяде?

– Не, Косьо, изобщо не знаех, че са останали бонбони от снощи!

– Лъжеш, ти си го изял, лакомия такава!

Няма да стане с политика на ненамеса, затова се обаждам от кухнята с примирителен тон:

– Момчета, не се карайте! Аз го изядох!

– Не е вярно, мамо! Ако ти го беше изяла, щеше да хвърлиш кутията! Не го прикривай твоя любимец, Коко е бил!

Коко извива пронизително гласец, при което Чара също започва да вие. (Хъскитата имат този отвратителен навик, щом някой повиши тон, започват да вият едновременно с него. КОШМАРНО Е!)

– Косьо, не лъжи, не съм ти докосвал бонбона! Сигурно е бил Алекс!

– Нищо подобно, не го обвинявай! Алекс не може да стигне сам до шкафа с бонбоните!

Тук и Алекс решава да се включи.

– Икам бобон! Къде са бобоните? Кой аде бобоните МИИИИИ!

Алекс реве, Чара вие, Коко стиска юмруци, Косьо с ръце на кръста се надвесил над него. Втурвам се в хола като опитен миротворец:

– Момчета, престанете! Млъквай, Чара, само ти си ми пискюлът! Може ли за един бонбон да се вдига толкова шум! Утре ще купя бонбони.

– Не, мамо, вие не сте го научили това дете, че не може човек да си остави един бонбон и някой да му го изяде! Дано те хване алергия от шоколад, Калояне! Тогава ще видиш ти!

– Косьо, престани! Не съм аз! Сигурно Теди го е изял.

Алекс, чул-недочул, писва още по-силно:

–  Теди аде бобона! Моя бобон! Тъп Теди! 

Теодор се чуди откъде му е дошло, но не си оставя коня в ряката:

– Абе, вие луди ли сте? Аз дори не живея тук! Даже не съм ги опитал бонбоните! Откъде-накъде ще ме обижда това вчерашно лайненце?

Алекс побеснява. Крещи, та чак пяна му излиза на устата:

– Не съм „ако“! Ти си бебе! Тъпо бебе! Теди – гупак!

– Я да млъкваш, паразитче такова! Мамо, това дете не може да е от нашето семейство. Сигурна ли си, че не са ти го разменили в болницата?

Коко намира удобен момент да се включи:

– Не Алекс, а Косьо е разменен! Само той е с кафяви очи! Затова ме тормози, защото не ми е никакъв брат! Сега едно добро дете някъде по света НЕ обвинява брат си за тъпия шоколадов бонбон! Поне да беше от хубавите, а не с гаден плодов пълнеж!

ОПААА!

Кавгата се развихря с пълна сила. Налага се да взема спешни мерки. Давам на заден и се изнасям към коридора. Каква нинджа съм, ако не мога да ставам невидима?

Ще отскоча до магазина за бонбони.

Пък може и да си ги изям сама на връщане.