Автор: Нора Разлогова

След 3 дни ще навърша 47 години. Обикновено около рождения си ден човек се връща в спомени, прави равносметки. Аз имам една прекрасна способност да помня само хубавите неща. И огромния късмет за тези 47 години да натрупам прекрасни спомени и вълшебни мигове от всеки един етап от живота ми дотук.

От няколко дни, изслючително осезаемо, се завръща в съзнанието ми един спомен от навечерието на мой рожден ден. Била съм на около 8-10 години, не помня точно. Както всяка година по това време, с дядо тръгваме за подаръци за рождения ми ден. Озоваваме се в тогавашния мол - ДетМаг.

Моят дядо беше френски възпитаник, аристократ по душа, по възпитание, по външност, по образование, по всичко. Сега ми е пред очите. Как седи в онзи магазин, опънат като струна, горд, достолепен, величествен, като катедрала. Облечен в гълъбовосив кашмирен балтон до земята, с шал, бомбе и ръкавици 2 тона по тъмносиви от балтона, наблюдава как малката Кифличка пробва рокля след рокля, обикаля магазина, оглежда се в огледалата, влиза и излиза от пробната, иска да пробва нови и нови неща... Повече от час. Нито за секунда по лицето на този свят човек не пробягна и сянка на раздразнение, на отегчение, на напрежение. Гледаше ме изпълнен с щастие и на всяко мое: “Дядо, искам и тази рокля!” - отговаряше - “Добре, деденце, ще я купим.”

И така, на финала, сме струпали 8 рокли. Обаче имаме проблем! Има една девета, която аз неистово желая, но ми е голяма, а няма моя размер!

- Норичка, тази рокля ти е голяма, чеденце, остави я, ще дойдем пак. Нали взехме други.

Аз го поглеждам, очите ми са пълни със сълзи, брадичката ми трепери:

- Но аз я искам! Толкова е хубава! - една сълза вече се стича по бузата ми. Това Методи Разлогов не може да понесе...

- Добре, рожбо, ще я вземем, пък баба ще ти я стесни.

Да познаваш корените си повишава самооценката

Баба беше шивачка. Даже не знам дали това е точната дума. Тя беше моделиер, дизайнер, художник, творец! Фантазията и ръцете й раждаха невероятни творения, като непипани с ръка. В едни други времена, или друга държава, баба щеше да е Коко Шанел.

Купуваме и деветата рокля… Прибираме се у дома с тези трофеи и дядо щастливо казва на баба:

- Наде, много е доволно детето, много красиви неща си избра! Едната рокля й е малко голяма, ама ти ще я оправиш!

- Браво, Методи! Много хубаво сте направили! Норичка, ще я оправим, бабе! Веднага! Ти сега само малко ще хапнеш, че нищо не ядеш, чеденце, и после веднага ще я оправим! И не само, ами баба и други ще ти ушие! Знаеш ли какви красиви платове имам, само хапни и почваме!

Такива случки имам стотици. Тези хора обаче не ме превърнаха в лигла и глезла! Генетично, и с възпитанието си, те ме научиха да обичам и да давам от душа и от сърце! Да се радвам да подаря, да се грижа, да помагам, да подавам ръка, да имам необходимост да правя всичко това!

Днес направих баница с локум. По рецепта на баба. В памет на дядо, който много я обичаше.

На рождения си ден ще бъда с нова рокля. Отново в тяхна памет. Една обикновена рокля, няма как да имам вече по-хубава от Деветата...

Мили мои предци, обичам ви! Всички! Благодаря за всичко! За любовта, за грижите, за гените, за възпитанието, за образованието и... за деветата рокля!

Целувам ръцете, които са ме отгледали, и се покланям до земя.

Препоръчваме ви още:

Най-готиният дядо на света

Ние бяхме и вече не сме

В какво се превръщат мъжете

Популярният инженер, предприемач, изобретател и мултимилиардер Илон Мъск откри собствено училище преди няколко години. В учебното заведение, в което учат и децата на основателя на SpaceX и Tesla, липсват традиционните класове и предварително уточнена програма. Защо на именития бизнесмен му е било нужно собствено училище?

През 2014 година Илон Мъск създава Ad Astra. Предприемачът дълго време търси учебно заведение, в което да запише децата си. Той е баща на 5 деца – близнаци, които се появяват на бял свят през 2004 година, и тризнаци, родени две години по-късно. Известно време момчетата посещават училище за надарени деца в Лос Анджелис, но баща им е недоволен от качеството на образованието, което получават там и ги отписва.

Бизнесменът разкритикува традиционната образователна система в САЩ и кани при себе си само един от учителите в предишното училище на децата си. Купува имение в Южна Калифорния и открива собствено учебно заведение от затворен тип.

Какво все пак е известно за това училище?

Независимо от това, че съществува вече няколко години, за него се знае твърде малко. Училището има сайт, който е със специален достъп. Липсват официални данни за контакт. Родителите, които изпращат децата си там, подписват договор за конфиденциалност.

Според журналистката Кристин Саймън, която пише за частните училища в Лос Анджелис, Ad Astra е най-недостъпното от всички учебни заведения, които са й известни. Освен петимата синове на Мъск в него учат още около 20 деца (според други източници 30 или 40). Предполага се, че са деца на служители в SpaceX. Твърди се също, че децата преминават през специален тест за интелигентност.

В Ad Astra преподавателите са трима. Липсва традиционното делене по класове според възрастта, децата между 4 и 7 години сe занимават в обща група. Няма предварително изготвена учебна програма, учениците сами избират какво и кога да учат. Няма оценки.

Училището е експериментално и самият Мъск не би могъл да знае колко дълго децата ще се обучават в него.

Австралийско училище като Дисниленд

Какво и как учат в Ad Astra

Оказва се, че оскъдната информация за тайнственото училище е споделена от самия Мъск, в интервю за китайска телевизия. По думите му основната идея на това училище е децата да изучават областите, които са им интересни, и да се учат да решават проблеми от най-различен характер. Според милиардера способността да се справят в най-различни ситуации е много важна: „Да вземем например урок, в който става дума за това как е устроен и работи двигателят. В традиционното училище ще ви кажат, че трябва да изучите всички отвертки и гаечни ключове, които могат да ви помогнат да го ремонтирате. Това е неправилен и сложен подход. По-добре е да покажете на децата един двигател и да им предложите да го разглобят. Как да го направят? Ето затова ще им е нужна отвертка.“ – разказва Мъск.
Учениците изучават системите на изкуствения интелект и се учат да съставят умни алгоритми. Проектират роботи, позволено им е дори да правят опасни опити в лабораториите на училището. Имат собствена валута Astra, с която могат да търгуват помежду си.
Според доклад на портала Ars Technica, годишната издръжка на училището е 475 000 долара.

Децата трябва да могат сами да изберат тази област от знанието, която ги интересува.

„Някой обича математиката, друг езиците, трети – музиката. Много по-логично е учебната програма да бъде обвързана с това, какво влече детето в момента, а не да го принуждаваме да минава през цялата учебна програма.“

Един от малкото посетители, допуснати в училището е Питър Диамандис, председател на фонда X Prize, споделя свои впечатления. По думите му един от предметите, които задължително изучават децата в училище, е етика и нравственост. Обучението преминава под формата на беседа, в която се обсъждат сценарии на ситуации, с които децата могат да се сблъскат в реалния живот.

„Ето каква ролева игра видях, когато посетих модула етика и нравственост в Ad Astra. Представете си малко градче на брега на езеро, в което повечето жители работят в една фабрика. Тя замърсява езерото и всичко живо в нея. Закриването на фабриката би означавало много хора да загубят работата си. А ако се запази фабриката езерото ще бъде унищожено. Задачата на децата е да кажат как биха постъпили в тази ситуация. Това им помага да развиват критичното си мислене.“, разказва Диамандис.

В Ad Astra няма часове по изкуства, макар самият Мъск да твърди, че сред учениците е един от най-добрите цигулари в света, само на 12 години. Няма и часове по езикова подготовка, тъй като милиардерът е убеден, че в бъдеще технологиите ще премахнат необходимостта от владеене на езици.

5-те най-красиви училища в света

За какво е всичко това

Мъск е убеден, че евтината работна сила, която само изпълнява команди и извършва механични действия, след време няма да бъде необходима. Ще я заменят автоматизирани процеси.

„Задачите в бъдеще съществено ще се различават от проблемите, с които сме се сблъсквали в миналото. Творчеството и опитът ще станат определящи фактори за успеха.“

Според предприемача училището трябва да е модел на реалния свят. Проектното обучение ще допринесе за развитието на съзидателно любопитство у децата, на креативно мислене, умение за работа в екип и увереност в собствените сили. Всички тези навици са много важни за задачите, които ще им се налага да решават като възрастни. Учениците на Ad Astra ще бъдат готови да правят това, защото никой не се опитва да ги постави в рамките на оптимизираната версия на света, която се преподава в традиционното училище. Освен това според Мъск една от основните задачи на възрастните днес е да научат децата да мислят и да се погрижат за етичните последици от развитието на технологиите.

Снимка: arstechnica.com

Източник: osvitoria.media

Препоръчваме ви още:

Училище от бъдещето - Сингапур

6 университета, които предлагат програми за електронни спортове

За дигиталните деца и... аналоговите им родители

Автор: Калоян Явашев

Аз съм бургазлия. Роден съм до морето, винаги съм живял до морето и за мен морето е даденост. Не се вълнувам и не изпадам в екстаз, когато се опъвам на плажа с питие в ръка. Плажът е леснодостъпно забавление, което ми е леко поомръзнало и даже вече ме отегчава. Наличието на трите ни деца, дори ме кара да заобикалям плажовете отдалеч и да парирам всякакъв зараждащ се интерес към пясъка от тяхна страна.

Жена ми обаче не е от Бургас. Тя обожава плажа и морето. В миналия си живот е била делфин. В по-миналия пак. Явно е сгафила нещо и накрая се е преродила като моя съпруга и ми е родила деца. Вкъщи е повече от ясно кой командва и още в началото на лятото съм забранил да се отваря дума за плажуване. Точка! Да не съм луд да ходя на плаж с две невръстни клептоманчета и всеядно бебе. Ще ги водим по площадки, разходки, детски клубове, но не и на плаж.

7:00 е и какафонията е в началото си. Показвам се от спалнята и в коридора виждам наредени сакове и чанти. Край, този път Росито ме напуска! Чудя се защо, но само за последната седмица съм й дал поне три повода. Поглеждам струпания чеиз и гузно влизам в хола. Тъща ми храни близнаците, а бебето ръмжи захапало зърното на майка си. Посочвам чантите в коридора и с треперещ глас питам:

- Туй?!

Росито грейва насреща ми и вика:

- Отиваме на плаж!

- Моляяяяяя, ти луда ли си? - аз нали уж забраних плажа?!

После през главата ми минава един вариант, на който съм съгласен. Аз и Росито сами на някой тих и забутан плаж, а рибите се изчервяват, докато ни гледат под водата. Дори и шамандура има, която ползваме за подпора и за нещо, което видях в едно списание. Питам с надежда:

- Ама сами, нали?

Да, бе! Голям веселяк съм бил. Да съм се оправял набързо и да почвам да нося багажа към колата. Поглеждам пак чантите. Едно време ходех на плаж с хавлия и джапанки, а сега все едно съм тръгнал на спасителна акция. Опитвам се да намаля броя на чантите, но жена ми ме уверява, че всичко вътре е жизненоважно и без него няма да оцелеем. Въздъхвам и почвам да премятам чанти и сакове на гърба си. Поглеждам се в огледалото и веднага минавам на диета. Цели десет минути не ям хляб и свалям 2 грама тлъстини. Почти заприличвам на Роналдо, но само в прическата. Натоварваме се в колата и тръгваме. След две секунди идва първия въпрос. Боримир:

- Тате, къде отиваме?

- На плаж, тате. - процеждам през зъби.

След секунда и половина се обажда вечно неразбралата Микаела:

- Къде е плажът?

- Тука е, тате - май си изядох едната пломба.

После пак:

- Тате, къде отиваме?

- Тате, къде е плажът?
...
След 20 минути и триста еднакви въпроса, с триста еднакви отговора, аз паркирам. Отварям багажника и пак се натоварвам като унгарски кон. Дори за единия сак не ми остава място и го дърпам със зъби към плажа, като немска овчарка. Нанасяме се под един чадър и почваме да разхвърляме произволно навсякъде. Идва някаква руса мацка с татуировки и изрязан бански да иска пари за чадъра. С риск да се задуша, гълтам корема и подавам парите. Тя ми се усмихва и ме пита дали искам и шезлонг. Ей, още хващам окото, а? Вдигам си едната вежда и тъкмо да й обясня едно нещо със шезлонг дето съм го виждал в едно списание, поглеждам Росито. Едновременно кърми бебето, маже с крем двете деца, разтървава ги, надува един дюшек, кара се на майка си, говори по телефона и ме праща за сладолед. Тая русата да си взима татуировките и да изчезва, друга като жена ми няма.

Да случиш на съседи

Приближавам се с физиономията на влюбен бухал, а Росито, неразбрала моето настроение, ми хвърля един пояс и ми вика – „Надувай!“ - Ще я утрепя тая и ще я заровя под чадъра! Минахме две бензиностанции, вкъщи имаме три помпи, а тя забравила да ми каже и сега да надувам с уста. Хващам гадния пояс и почвам да надувам. Уж малък, пък как трудно се надува! След три минути духане нищо не се случва. Махам тапата и пак опитвам. След две минути съм го надул, но съм с посиняло лице и изпъкнали очни ябълки. На ръба съм да припадна. Кислородът не ми стига, ушите ми бумтят, а краката ми се подгъват хем в коленете, хем в глезените. Дори не мога да си мръдна клепачите. Писва ми и почвам шумно да протестирам. Искам на капаните, не искам на плаж! Отсреща се задават съседите. Мегито (блондинката с избухливия характер), мъжът й Робърт и синът им Кристиян, който е на възрастта на близнаците. Мегито и Крис ги различавам ясно, а движещата се планина чанти и сакове би трябвало да е Робърт. Нанасят се до нас и вадят малка надуваема лодка. Естествено, Мегито също не е казала нищо и лодката има нужда от надуване. Получава се следния разговор. Мегито:

- Ще надуете ли лодката?

Аз посочвам безмълвно, а Робърт пита вместо мен:

- Тая лодка ли?

- Да, що? - Мегито моментално надушва скандала. Робърт е озадачен

- С какво да я надуем?

- С уста, бе Робърт! - чувайки това предложение, аз си повръщам жлъчката. Все едно ще строим "Титаник" с керпеден и габърчета.

- Ама тя е голяма. Ще надуваме цял ден - съпругът на Мегито се опитва да я вразуми.

- Айде, айде. Вчера пихте узо до сутринта, днес една лодка не можете да надуете.

Вярно е, пихме доста. Накрая дори спорехме тенис ли гледаме или предаване за лов. После се спряхме на компромисен вариант, в който тенисистите стрелят по зайци. Надухме гадната лодка и паднахме омаломощени на пясъка. Искаме на капаните. Лошо ни е, много ни е лошо. Вие ни се свят и халюцинираме. Робърт обяснява на един гларус, че са били съученици, а аз съм им бил класна. Сега обаче трябва да вземем купчината откраднати играчки и да я върнем на легитимните им собственици. Пет чанти с играчки сме донесли, но децата не им обръщат внимание, а ходят да крадат. Защо ги мъкнем тогава? Аха, защото имало други деца, които крадат от нашите. Звучи логично и след уточняване на собствеността, Робърт се измъква и се връща с две бири и цаца. Алелуя, жив и здрав да си! Оставят ни бебето и всички отиват дружно във водата. Ние седим под чадъра, пием бира и обичаме живота. Дори и когато една жена ни направи забележка, че бебето яде пясък не ни се разваля настроението. Да яде, да се захранва! Ние навремето колко пясък ядяхме и сега нищо ни няма?! Затова сега имунната ни система е като на хлебарка. Госпожо, благодаря за забележката, но ние ще се оправим. Изплаквам устата на бебето с бира, а госпожата ме гледа потресена. И аз съм потресен. Бирата е свършила! Бягам за още две и сядам доволен под чадъра. Бебето е цялото в пясък и си лапа ръцете. Няма вода и го мия с бира. Бягам за още две с порция миди. Госпожата е възмутена:

- Ама ще го напиете с тая бира!

- Глупости, той носи на алхохол. Снощи знаете ли колко узо изпи? - успокоявам я весело, а тя ме гледа все едно съм медуза с уокмен.

- Бебето ви пие узо? - пита с трепереща брадичка.

- Не, кой ви каза? - тая жена луда ли е? К'ви глупости ме пита?

- Вие.

- Аз говорех за него - и й посочвам Робърт, който вече е замътил погледа и се хили като пеликан в рибен магазин.

- Ох, извинявайте, не ви разбрах - усмихва се успокоена. Жената май не разбира, че ние сме вещи в гледането на деца.

После се връщат съпругите с децата и започват с гадните въпроси:

- На нас бира взехте ли?

- Защо бебето е на слънце?

- Защо бебето е заспало и хърка?

- Защо бебето е заспало на слънце, хърка и има джапанка в устата?

- На кого е джапанката?

- Защо Робърт пак си говори с онзи гларус?

Под достойнството ми е да отговарям на такива провокативни въпроси и мълча като скумрия. След плажа се прибираме и уговаряме да гледаме финала на Световното. Жените и децата искат да го гледат с нас. Ние с Робърт не искаме. Жените и децата побеждават в спора и накрая се разбираме да го гледаме вкъщи. Аз и Робърт вдигаме температура и ни се повръща. Веднага е обявена карантина и сме изолирани в другия апартамент. Вероятно мидите са били кофти. Жените гадаят какво ни има, а Мегито предлага по примера на БАБХ направо да ни евтаназират за всеки случай. Набързо се изнасяме и отиваме да гледаме мача. Сами сме, имаме узо, телевизор и тишина. След пет часа финалът е свършил, узото е свършило, температура нямаме и сега спорим кой всъщност победи на Евровизия. Аз съм за Джокович, а Робърт настоява, че победителят е Мароко. Жените казват, че утре пак ще ходим на плаж. Ние обаче знаем къде продават едни специални миди, които ще ни избавят временно от мъките.

Препоръчваме ви още:

Явашеви на почивка

На 21.07 от 11 часа столицата ще бъде открит Smarty Kids Център по Ментална аритметика. Началото ще бъде отпразнувано с игри, рисуване и подаръци. Всеки на възраст от 4 до 12 години е добре дошъл. Децата могат да си доведат помощник - мама, татко, баба...

Желаещите могат да се запишат на шоу урок. Той ще представи пред децата методите на обучение, ще усетят атмосферата и заряда на заниманията. Разбира се, шоу урокът не се заплаща.

Още за събитието можете да научите тук. Следете го във фейсбук. Повече за Smarty Kids прочетет в сайта на центъра.

Smarty Kids Център по Ментална аритметика се намира в София, ул.Граф Игнатиев 12, ет. 3
Дата на откриването: 21.07.2018 от 11 часа.
Вход - свободен.

Препоръчваме ви още:

Хитови предложения за езикови ваканции в чужбина

Автор: Валентина Вълчева

- Мамо, извинявай, но трябва да станеш!

„Извинявай”?!

Поглеждам безкрайно подозрително през тъмнината към Престолонаследник №1. Когато е любезен, става интересно. Особено посреднощ.

- Защо?

- За да ми светнеш лампата в коридора, да отида да пишкам. Но ти не се страхувай – аз ще съм зад тебе! Нали съм твоят рицар!

Напушва ме на смях, но съм сериозна.

- Страх ли те е от тъмното? – питам.

- Не ме е страх – аз съм герой. Ти нали знаеш, че в тъмното е като в светлото, само че не виждаш нищо? Нали ти казвам, че ще те пазя. Само светни лампата!

Ставам и тръгвам към вратата, а той ме е стиснал за ръката и набива крак по войнишки. Не го е страх, бе! Ето! Пази ме, докато аз търся в тъмното ключа на лампата. Докато стигнем, намирам една особено ръбеста играчка, забравена на пода.

В момента, в който светвам, стойката му се изправя, разперва ръчички и възкликва:

- Видя ли?! Няма нищо страшно.

Влиза в тоалетната, но на вратата добавя:

- Изчакай ме тук, ако те е страх да се върнеш сама в стаята!

- Добре.

Докато вярва, че ме е страх, той е моят герой!

Изчаквам го да приключи и пак, стиснали ръце, се връщаме в леглото. За всеки случай оставям лампата в коридора светната.

- Цун и гун за това, че те пазих!!! – въздъхва той и заспива още преди да го е довършил.

Гушвам го.

Има си свое легло откакто Престолонаследник №2 получи в наследство бебешката му кошарка, но предпочита да е при мен. В неговото спи баща му напоследък, когато изобщо си е вкъщи.

Страхове му все още са простички, детински.

Детските страхове

Моите са доста по-екзистенциални, ако не броим тези от зъболекари и паяци. Като на всеки родител всъщност. Малко гадно и депресиращо е да установиш, че с възрастта страховете ти вместо да намалеят, стават повече и по-силни. Нищо чудно, че старите хора почти не могат да спят. (Така съм чувала, де. Дано не го разбера скоро от първа ръка!) Едно време най-големият ми ужас беше да не ме скъсат на изпит. А сега… ако трябва да цитирам мъжа ми: „Откакто се родиха децата, станах егати шубето!”

Страх да не ти се случи нещо, защото кой ще се грижи за тях?

Страх да не им се случи нещо, защото как ще го понесеш?

Страх от това, че един ден ще открият гадните страни на света, който сме им натресли, и ще бъдат разочаровани. (Не, не си въобразявайте, че нямаме участие в превръщането на света в „тотал щета”, колкото и да сме дребни. Всички сме на клончето!)

Страх от „измамните блаженства”, които провалят толкова много други съдби и животи! (Виждала съм го отблизо – съсипващо е, дори и когато си просто безпомощен свидетел. Или може би най-вече тогава!)

Страх, че няма да ме познават. (Ако щете, вярвайте – започнах да си водя дневник! В случай, че ме сполети някой неочакван Алцхаймер например… )

Страх, че няма да им трябваш. (Което би трябвало да е хубаво, но не е!)

Страх от всичко гадно, което не мога да предвидя или контролирам. (Като се започне от пияни шофьори, та се приключи с твърде напористите непознати лели/баби, които нямат друга работа, освен да раздават акъл с кофи. Щото, видиш ли, само те деца са гледали.)

Страх от хората. (Наистина! Понякога ме ужасяват!)

Страх от…

И от мен ме е страх.

И от тях двамата.

А него засега го е страх само от тъмното и от височини.

Щастливец!

Препоръчваме ви още:

Денят, в който пораснах

Родителството: Безсънието на един живот

Тъмната стая

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

Казвате ли следните изречения на детето си: „Внимавай да не се удариш!“; „Внимавай да не се нараниш!“; „Внимавай да не паднеш!“; „Внимавай, ще те заболи!“; „Пази се от това!“; „Пази се от онова!“; „Внимавай, ще настинеш!“; „Така ще те заболи!“; „Ще паднеш и ще ревеш.“

Време е това да приключи! Не правите добро. Някой трябва да ви хване и да ви разтърси.

Увреждате на повече нива, отколкото предполагате. Добре де, извинявайте, ако не вие, то майка ви или свекърва ви със сигурност го правят. Знаете, за някои хора, това означава добрина, значи загриженост. А какво е добрината и грижата - любов. Изразяват обичта си по този начин. Поне така казват, че правят всички тези неща за детето ви, защото го обичат. Хубаво, ама това не пречи да му вредят.

Сега ще ви кажа малко от моя опит с петгодишния ми син. Беше малък, когато се наведе и си пръсна веждата в ръба на масата. После падна и си сцепи устната. После пък си счупи ръката в китката, когато беше на три години. Няма да говоря за дребните наранявания, защото те са част от ежедневието на едно дете, без значение момче или момиче. И в трите ситуации присъствах, не са ми ги разказвали хора. Просто така се случи. И трите ситуации бяха ужасно нелепи. И трите, въпреки моето присъствие, не могат да се предотвратят, а камо ли да се прогнозират. Писано ли е - ще стане.

Не можеш да вкараш детето в изолатор, да му нахлупиш един скафандър, да му сложиш наколенки и други предпазни средства, да го заключиш в каторгата и на всеки три часа да му даваш вода и малко бисквити. Тогава знаеш ли какво ще стане, тогава ще се задуши. Никога не можеш да предвидиш какво ще стане. И да, опасностите са кофти нещо, няма да се правя на важна, защото и аз си падам малко бъзла. Шубе ме е, честно. Особено като знам и още какво ме очаква. Обаче истинската опасност е прекалената бдителност. Прекомерната ти помощ, с която правиш "добро", а всъщност мечешка услуга. Не помагай! Не бутай дупето на четири годишното си дете по пързалката, не го подпирай, не му дръж ръката постоянно, не го люлей, не му подавай ръка да слезе от второто стъпало. Майка съм и не минава ден без парк, без тези сцени.

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Правейки изброеното горе, създаваш неуверено в себе си дете.

Дете, а после зрял човек, неспособен да се справи с нещо в живота. А животът е пълен с препятствия, предизвикателства, провали, неуспехи, загуби, изобщо трудности, които идват ей сега. Ако наистина искаш да помогнеш и това да бъде добронамерено, просто създай уверено дете със самочувствие у себе си. Дете, което да си вярва. Работи в тази посока. Тя ще се отплати, а другото носи само грешки и тегоби.

Знам и за майки и баби, които отиват в тоалетната заедно с четири, пет и шестгодишни деца. Познавам такива. Отиват пак от пустата добрина, за да "помогнат" детето да си измие ръцете, да го изпишкат, а после и да го избършат. Стига! Баста!

Има и баби, които не виждат внуците си често и отсъстват от живота им. Внучето вече е на пет, но в представите на бабата то е още онова бебе, на което му обираме и старателно попиваме лигата от устата. Видят ли се, бабата започва да обяснява на всяка крачка колко е опасно да се бяга, тук непременно ще се падне, там обезателно ще се спъне, а на пързалката не можем сега да се спускаме, защото СЛЪНЦЕТО Я Е НАПЕКЛО И ТЯ ЩЕ Е НАГОРЕЩЕНА! Подобна психика за мен е болна и е хубаво, че този вид баби се срещат рядко с внуците си. Умишлено да втълпяваш подобни небивалици и детето зорлем да се превърне в един страхлив и боязлив човек е страшно.

Детските очи трябва да търсят и откриват щастието, приключението, да изследват всичко и по този начин да го разбират.

Детските очи трябва да са пълни с радост, дяволита пакост, любознателност. Детските очи не са място за изкуствено набит страх, защото тези очи гледат и към вас! Когато подобна баба втълпява тези изречения, навън и вкъщи, тя си мисли, че компенсира и наваксва пропуснатото време. Времето не може да се компенсира. Петгодишното дете е самостоятелно и подобна "помощ" като това да го буташ по пързалки и люлки - не му трябва!

Пречите, вредите и не помагате!

Нека се удари. Нека си обели коляното. Нека се напикае. Нека остане и малко урина в бельото. Нека падне докато бяга, а даже и докато върви. Предлагам дори и да падне, когато се е качило на катерушката и просто е дете. Просто е себе си и така изгражда характер. Характер на човек, който ще се справи с това, а после същият ще се справи и с нещо по-голямо. Защо? Защото ще си вярва, че може!

Червената зона и жълтата зона

На родителите и роднините, които се страхуват от морската вода и пясъка, пък предлагам следното - оставете детето да си хапне пясък, да си пийне морска вода с чужда урина и не носете тринадесет вида бански за плажа. Кому е нужен един бански за морето, един за след водата, един за пясъка и последен бански, с който да се препича на хавлията. Ох, забравих, че има и бански за тръгване от плажа. Оставете детето с мокрия бански, та да му дойде акълът. Неговият ще дойде преди вашия, бъдете сигурни, пак ще говорим.

Поставете си някакви нормални граници в главата, сложете първо ред там, а после поставете такива и за вътрешна и външна игра. Не ходете постоянно след това дете, говорейки къде, как и колко ще се нарани. Откъде ще текне небивала кръв, откъде ще се избият два предни зъба, откъде може да се падне. Да се пада!

Синът ми борави с ножици. Вярно, като за дете са, малък размер. Забележете и как звучи, такива ножици се продават и трябва да ви кажа, че работят като ножиците за възрастни. Три пъти си е подстригвал сам бретона, два пъти е рязал коса на кукла, а вече съвсем спокойно ги ползва, за да отваря разни пакети с храна или изобщо нещо да си послужи с тях. Отначало малко се страхувах, къде да търся лекар, който да лепи пръсти? Но го насърчавах, подкрепях го и му вдъхвах увереност. Към момента реже по-прецизно с ножици от квартален фризьор, а боклука си го хвърля в коша.

Мисля, че беше април, когато медицинската сестра в неговата градина ми се обади по телефона.

Звучеше притеснена, уплашена и вместо тя мен - се наложи аз да успокоявам нея. Каза ми, че синът ми се е наранил по време на игра, в момента плаче, носът му е обелен и са му сложили лед на болното място. Попита какво ще правя, ще идвам ли да го взимам? Отвърнах категорично - не!

Какво ще създам у това дете? Неспособността да се справя с проблеми, а на първото обелване, плач, рана - майка му чинно притичва и си прибира детенцето. И какво по-различно бих могла да направя вкъщи от сестрата в градината. Нищо! Затова пък ще внедря у детето нарочно мисълта, че на всяко падане и удар, мама идва на пожар, защото синчето й плаче. Това ще мине. Раната ще оздравее, ще хване кора, а после ще се забрави. И така до следваща рана. Ръката ще се счупи, ще й сложим гипс, ще мине месец и после ще го свалим, за да се върнем към нормалния си бит.

Но другото - колко съм неспособен, неуверен, плах и живея в свят пълен с опасности - това няма да мине. Това травмира детето за цял живот. Тази рана е по-дълбока.

Децата не са глупави. Може да се налага да повтаряме нещо повече, но децата имат своя разум и често пъти го използват да се предпазят сами. А грешките и опитът, които само придобива едно дете в парк или площадка, са най-добрите учители.

От вас зависи какво ще кажете след това: „Повече няма да стъпваш там, казах ли ти, видя ли?“ или  „Голяма работа, ще се справим и с това, приличаш на Брус Уилис, ама и той дори не може така! Щото Брус си има каскадьори за тая работа и получава хонорар. А ти си разби главата за без пари в паважа.“

С многото "внимавай" не помагате, а пречите.

Но коя съм аз да ви давам непоисканите си съвети - все пак веднъж отидох до магазина и оставих детето си самò вкъщи.

Препоръчваме ви още:

6 опасни игри, полезни за детето

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Изборите, които правим за децата си 

И мама е правила глупости

- Може ли сладолед?

- Стига толкова, ще те заболи гърлото!

Този разговор е провеждал всеки, който някога е бил дете, а после и родител. Лекарите обаче твърдят, че напразно ни плашат със студените лакомства.

„Не пий студено!“, „Изчакай сладоледа да се размрази!“, „Не почвай динята, преди да се е стоплила!“. Страхът от студените храни и напитки ни преследва едва ли не от раждането. Дали е основателен? Ето какво мислят специалистите.

Плюсовете и минусите

Татяна Буцкая, педиатър и популярен блогър, признава, че се отнася скептично към сладоледа.

Първо, сладоледът не е продукт от детското хранене. Затова не бързайте да го давате на детето, преди да е навършило 2-3 години. Четете описанието на състава му. Търсете натуралните продукти.

Второ, не забравяйте, че сладоледът е десерт. Лесноусвоимите въглехидрати не са за предпочитане в ежедневното детско хранене. Излишъкът на сладко може да наруши баланса на чревната микрофлора, да потисне изработването на соматропин в организма (това е хормонът, който стимулира растежа), в отделни случаи може да причини диабет.

Трето, сладоледът е много калоричен продукт. Енергийната стойност на популярното ескимо например е около 270 калории. Ако изяде два сладоледа, малкото дете ще получи 540 калории. Това на практика е ¼ от енергийната стойност на менюто на ученик в началния курс. Затова, ако детето не се оплаква от липса на апетит, не пропуска хранене и има склонност към затлъстяване, е по-добре да не консумира сладолед.

Детето яде твърде много сладко

Няма да се разболее

Може ли сладоледът да те разболее през лятото? Този въпрос изниква всеки път, когато дребосъкът помоли за любимия си десерт. Подобни опасения са излишни. Инфекциозните заболявания се появяват не заради студа, а заради бактериите и вирусите. Ако детето е здраво, смело купувайте сладолед. Проблем може да има само в два случая:

1. Ако има хронично огнище на инфекция (възпаление на сливиците, аденоидит, тонзилит, хроничен отит). В този случай сладоледът може да е провокиращ фактор.

2. Ако детето е в процес на разболяване. Възможно е микробният агент вече да е попаднал в организма и появата на първите симптоми да е въпрос на време. В този случай сладоледът е катализатор на заболяването. Под влиянието на студа кръвоносните съдове се свиват, получава се спазъм, в кръвта постъпват по-малко лимфоцити и защитните сили на организма отслабват. Особено изразен е този ефект, ако детето изяде няколко сладоледа за ден.

Все пак, в някои случаи, сладоледът има почти лечебен ефект (при болки в гърлото, по време на херпангина например). Сладоледът може да облекчи болезнените усещания при отит и ангина, при условие, че детето боледува за пръв път и не са станали хронични. Под въздействието на студения сладолед отокът спада и възпалителният процес се забавя.

Препоръките на д-р Масларски

Как работи студеното

Лекарите казват, че сам по себе си студът не вреди на детето. Някои педиатри твърдят, че сладоледът може дори да бъде полезен като източник на калций и начин за закаляване на носоглътката. Популярният детски лекар д-р Комаровски също е привърженик на тази теория.

„Детското гърло не се бои от студа, това е предубеждение с вековни традиции. Ако давате на детето хладни напитки системно, то никога няма да разбере какво е ангина. Възрастните обаче сами пускат болестта в организма, защото от ранно детство затоплят всичко, което предлагат - започва се с подгряването на млякото, а после и на всичко останало.“

Ето как с няколко стъпки може да се закали носоглътката, според д-р Комаровски.

Първата стъпка е да престанете да топлите всичко и да давате на детето да пие вода или мляко със стайна температура.

Втората стъпка е да научите детето, когато пие студена напитка от хладилника (или такава, в която има лед) да задържа течността в устата си, преди да преглътне.

Третата стъпка е хапването на сладолед на малки порции.

Четвъртата стъпка е да замразяването на сок или компот и предлагането им като леден десерт.

Подобен подход е уместен, когато детето е напълно здраво. Ефектът от закаляване на носоглътката е видим при редовен контакт със студа.

Източник: wday

Препоръчваме ви още:

6 типични грешки при закаляването

На какво учат децата в Wooranna Park

Докато в едни училища се опитват да въведат обучение по програмиране, в други въвличат децата в създаване на собствена криптовалута. Експериментът по внедряване на цифровите инструменти в учебния процес започна още през 90-те години на миналия век и вече носи плодове. Ето една история за училище за неблагонадеждни деца, което впоследствие се нарежда сред най-прогресивните учебни заведения в света.

Според философията на създателя на Wooranna Park Рей Тротър, учениците са в състояние да поемат отговорност за собственото си обучение, като си поставят различни учебни и възпитателни цели в междудисциплинарни проекти. Учителите са в ролята на треньори и мотиватори. Благодарение на този поход, и на свободата да избереш инструментариум в рамките на учебния процес, децата тестват знанията си с това, което им е най-интересно – от компютърни игри до устройства за виртуална реалност.

Всъщност обичайните рамки за училищно заведение липсват – учениците сами предлагат образователната си програма, приложението й в практически задачи, дори избират преподавателите си сами или гласуват кои експерти да бъдат поканени.

Във Wooranna много прогресивни технологии са били внедрени по-рано откъдето и да било. Първият 3D принтер е бил използван там още през 2009 г., а днес шестгодишните възпитаници на училището печатат на него проектите си.

Учебното заведение е символ на иновациите в образованието и е получило неофициален статут „училището на Дисниленд“. За първи път в Австралия, през 2015 година, Wooranna Park започва да получава частни инвестиции в биткойни от впечатлени спонсори, които решават да заплатят за изграждането на лаборатория по иновации. Първоначално учебната програма по криптотехнологии представлявала цифрови токени за вътреучилищно гласуване, но децата така се увлекли по финансите на блокчейн валутите, че „вуранакойните“ станали пособие за изучаване на начините за създаване на собствена криптовалута.

В края на 2017 г. група четвъртокласници само за няколко седмици успява да разработи своя собствена валута и да я подготви за сертифициране по ICO. Сега учениците официално имат собствени криптопортфейли.

Въз основа на опита на Wooranna, през 2018 г. австралийското правителство включва преподаването на blockchain и криптоалгоритми в учебната програма, започвайки още в начален курс. По думите на министъра на образованието на Австралия „обучението чрез криптотехнологии позволява да постигнеш много цели наведнъж, включително и да дадеш на децата финонсово и цифрово образование“. И това далеч не е всичко.

Ето как изглежда училището отвътре

Обучението в някои класове протича на специално създаден международен сървър на играта Майнкрафт, който е включен към децентрализираната блокчейн база данни. Децата се обучават във всичко - от математика и граматика до създаване на QR кодове и Java програмиране. В резултат още от детската градина те могат да боравят с криптовалути, намират нови обекти в Космоса с помощта на специални изчислители и… можем да изброяваме още много дълго.

Препоръчваме ви още:

Училище от бъдещето - Сингапур

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Бизнесът трябва да влезе в училище