Ето един парадокс – колкото повече се стремим да защитим децата си в ранните им години, толкова повече тревожности развиват. Може би не им достигат игри с риск.

Ние разбираме грижата за детето като осигуряване на безопасността и здравето му. Супичка за обяд, шапка за слънцето, по-далеч от люлките.

Сега изследователите са готови да подарят на родителите нов страх – опасността от психопатологии сред децата заради твърде безопасното им детство.

Възможно е скоро нещата да започнат да изглежда другояче: „Знаеш ли, по моето време, в такива топли летни вечери, ходехме да се крием на гробищата. Искаш ли да опиташ?“

Колко прекрасно безопасно изглежда детството на днешните деца, сравнено с нашето. А можем ли да си спомним как беше по наше време? Когато обикаляхме изоставени строежи и чупехме стъкла, когато се опитвахме да се катерим като Тарзан по дърветата.

Слава Богу, нашите деца растат без това – те карат тротинетките си с каски, играят на площадки с мека настилка. На краката си имат наколенки, лицето им е намазано със слънцезащитен крем. Като че ли най-екстремното, което може да им се случи, е да се пуснат по пързалката. После е време да се прибират вкъщи.

Удобното дете

Къде е проблемът на твърде безопасното детство

Американският психолог Питър Грей твърди, че от 50-те години на миналия век досега има непрекъснато нарастване на детските и тийнейджърските психически разстройства – тревожност, депресия, нарцисизъм, усещане за безпомощност, суицид. Той свързва това с орязването на детската свобода – липсват игрите на двора и рискованите занимания. Колкото и да е странно, точно те помагат на децата да си изградят самоконтрол и да регулират емоциите си.

Тази теория се подкрепя и от други учени. Изследване публикувано през 2015-а година разкрива, че рисковите игри на открито имат положително въздействие върху много показатели на детското здраве и поведение - намаляват травматизма сред децата и проявите на агресия.

Лишавайки децата от възможност да се изправят срещу страховете си, ние потискаме емоционалното им развитие. Кое всъщност е по-лошо - веднъж да си счупиш ръката, падайки от дървото или цял живот да страдаш от фобия към височините? 

Оказва се, че дръзките експерименти, на които са склонни бащите, имат дълбоко еволюционен смисъл.

Мощните страхове (височини, брадати мъже, тъмни коридори) са нужни, за да пазят децата от ситуации, с които не могат да се справят заради невръстната си възраст.

Но човек расте и този товар започва да му пречи. Изпитвайки страх в една или друга ситуация, която преодолява, детето се учи да се справя с тревогата си. Тези малки победи предизвикват силни положителни емоции, чувство за мощ, за контрол над себе си и обстоятелствата, възможност да продължиш да се развиваш.

Дребосъкът се подлага на стимули, от които по-рано се е боял и така пораства емоционално, а първичният детски страх се утаява. Този процес е полезен защото детето само преодолява страховете си, превъзмогва себе си и се развива. Но в общество, в което не му позволяват да играе игри, в които има риск, то става невротично и податливо на различни психични патологии.

Смуче си палеца, гризе си ноктите

Как да научим детето да рискува?

На този въпрос може да отговори Елън Сендсетър, преподавател в Университета в Трондхайм Норвегия. Тя е отделила шест категории рискови игри, от които децата се нуждаят.

Изучаване на височини

Разбира се, няма да стане, ако детето наднича през стъклото на прозореца на десетия етаж. Децата се катерят по дървета, по плашещи майките катерушки, по опасни конструкции като водни кули или мансарди. Така, благодарение на собствената си ловкост, изпитват завладяващото чувство за покоряване на височини.

Развиване на скорост

Ролери, скейтбордове, бънджи, въжени атракции, скоростни влакчета и екстремни люлки – всичко това е нужно, за да се преодолее страхът от стремителното движение. Ако сте против непредвидените екстремни изпълнения, тогава може би ще трябва да му позволите да се спусне със скутер от рампа, в контролирана среда.

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

Игра с опасни инструменти

Разбира се, нямаме предвид мятане на ножове, но да държиш в ръка нещо, което при невнимателно ползване може да те нарани, означава да усещаш властта си над ситуацията. Това няма да стане с пластмасов комплект на домашния майстор, но ще е от полза, ако позволяваме на детето да вземе в ръце някои от инструментите на тате.

Опасни места
Удивително е как между всички красиви детски площадки децата могат да изберат място, до което има дълбок водоем, каменист участък или твърде стръмен хълм. Тези пространства са добри и с това, че предоставят възможност да развиеш скорост; да добавиш още нещо опасно – палене на огън, разглеждане на остри камъни или стъклени отломки, които си отрил наблизо.

Контактни игри

Народна топка, прескочи-кобила, и подобни "диви" занимания от миналото са нужни, за да почувстват себе си и своето тяло, човека в близост. Понякога може да усетят и лакътя му в челюстта си.

Изчезването

Докато децата играят на криеница, те се учат да се отделят и оцеляват сами, по-големите рискуват повече и се отдалечават на прилично разстояние, блазни ги дори мисълта, че биха могли да попаднат на самотен остров без мобилен телефон. Или просто да се изгубят.

Ваканцията - урок по самостоятелност

Понякога, ние възрастните, разваляме тези игри с настойчивото си наблюдение. Глупаво е да изчезваш, ако на метри от теб е майка ти. През 90-те години на миналия век в Швейцария провели изследване с петгодишни деца. На една част от тях било позволено да играят без наблюдение, на другата част – не. Децата от втората група живеели в райони с оживен трафик, но пък родителите им добросъвестно ги водели в парка и следели да прекарват времето си активно.

Според анализите „дворните“ деца показали по-високи резултати. Те имали средно по двама приятели повече от конкурентите си от парка, по-добри социални навици и по-уверена физическа подготовка.

Между другото, сега насърчават родителите в Швейцария да пускат децата си сами на училище (става дума за 5-годишни, които не живеят твърде далеч от училището). Учат децата на основните правила за безопасност и след това ги оставят на „свободно плаване“, а на родителите, които продължават да водят своите наследници за ръчичка, обясняват, че това не е от полза за детето.

Всъщност това може да подскаже на някои родители как най-добре да прекарат ваканцията си с децата. Могат да отскочат до Швейцария или да превърнат двора на село или на вилата в пълно с опасности място.

А може и да пощуреят в парка.

Как изолацията пречи на развитието можете да прочетете в Децата и техните лоши приятели,  за безобидните реплики, които могат да бъдат опасни, можете да научите повече от Няма страшно. Как можем да възпитаме у детето самостоятелност вижте в Сам вкъщи. 

Източник: mel.fm