Автор: Милена Макавеева

Здравословните проблеми около третата сливица са неприятни за детето и цялото семейство и изискват много търпение и упоритост. За съжаление при сериозни възпаления (аденоидити) се налагат консултации и с други специалисти извън УНГ докторите, а именно: стоматолог, ортодонт и логопед.

Ето основните причини за тях:

Дишане през устата

Уголемяването на третата сливица, при наличие на възпалителен процес, води до стесняване на пространството за дишане. Детето е с усещането за запушен нос и започва да диша през устата. То хърка, сънят става неспокоен, може да има моменти на сънна апнея. Нарушеният сън е причина за унесеността и общата отпадналост на детето, ниският тонус и отслабено внимание. Хроничното дишане през устата във възрастта, в която се развива лицевият скелет, води до редица особености във вида на лицето, наречени „аденоиден вид“, а именно: лицето се удължава, устата е отворена, горната устна е леко повдигната, а долната може да изглежда напукана и изсъхнала, наблюдават се тъмни кръгове под очите. Често се установява високо положение на твърдото небце, а също и зъбни деформации, може да се наблюдава лош контрол над саливацията (т. е., да изтича част от слюнката извън устната кухина). В една част от случаите може да се констатира и сухота в устата, което създава благоприятна среда за развитие на бактерии и предразполага развитието на стоматологични проблеми. Децата, които не дишат през носа си, нямат добро обоняние и респективно се намалява апетитът, особено сутрин. Гласът става гъгнив, а звуковете са нарушени – от една страна поради стеснението в кухините, което се отразява на резонанса, от друга, поради ниското положение и слабата подвижност на езика. Ако детето ви демонстрира някоя от гореизброените особености, не се колебайте да се обърнете към специалист, дори в случаите, в които е извършена операция, мускулите се нуждаят от време и усилия, за да работят отново правилно и оптимално.

Възпаление на средното ухо

Близкото разположение на третата сливица до Евстахиевата тръба е причината при чести аденоидити да се получи възпаление на средното ухо. Евстахиевата тръба е тази част, която свързва средното ухо с гърлото и нейната функция е да се вентилира и дренира средното ухо. Освен това е свързана и с поддържането на налягането на въздуха. Когато третата сливица се възпали и уголеми, тя често притиска входа на тази тръба, засяга нейното функциониране и бактериите и вирусите лесно преминават в средното ухо и го възпаляват. Резултатът от това е настъпването на „среден“ отит, което е свързано със силна болка и прием на антибиотици. Този процес е податлив за хронифициране, а честите рецидиви на отит водят до леко снижение на слуха. В ранните години това се отразява на разбирането на езика, например думите „коса“, „кожа“ и „коша“ могат да звучат еднакво на детето и то да се ориентира по контекста за какво му се говори. В предучилищна възраст тези проблеми биха могли да компрометират фонологичното съзряване, което е базисно умение за процеса на ограмотяване.

Независимо от възрастта на детето, ако то има част от тези проблеми, не отлагайте консултацията с логопед. Неговата работа в случая би била на първо място: оценка на състоянието, обследване на лицевата и орална мускулатура, говорна продукция и разбиране на езика; ако възрастта позволява: оценка на висшите корови функции и фонологични умения. Както разбрахте, честите аденоидити имат сериозни последици върху оформянето на лицевите структури. В компетенциите на логопеда е въздействието на говорното дишане, раздвижването на езика и правилното му позициониране в покой и при изговаряне, подобряване на контрола над слюнката. По правило се правят редица упражнения за подобряване състоянието на кръглия мускул около устата, който отговаря за движенията й, а също има отношение към продукцията на лабиалните звукове. Извършват се и различни упражнения, под формата на игра, за оптимизиране силата на долната челюст. Звуковете от речта, които са нарушени се коригират и автоматизират в спонтанната продукция. От огромно значение за цялостното възстановяване на детето с чести аденоидити е и посещението при стоматолог и ортодонт. Тяхната работа от една страна цели превенция и лечение на проблемите в устата, възникнали основно поради устното дишане, а от друга – да превентират или третират деформации на зъбните редици и челюстите, да подпомогнат правилното им конфигуриране по време на израстването и развиването на лицевия скелет.

Какво е важно да знаем за третата сливица

Третата сливица (може да се срещнат и понятията: аденоидна вегетация или небна тонзила) е образувание, което физиологично има всяко дете. Счита се, че тя се формира към първата година, най-силно е действието й между третата и петата година от живота, към седмата започва да започва да закърнява и напълно изчезва през пубертета. По своята същност тя представлява лимфна тъкан, намираща се в задната част на носа, в горната част на фаринкса. Заедно с небните сливици и лимфните възли под челюстта, на шията и около ларинкса образуват т. нар. Валдаеров пръстен, който е важен имунологичен орган за човека.  Функцията на аденоидната вегетация за организма е да формира имунен отговор при откриване на алергени и антитела в лимфната тъкан и по този начин да защити долните дихателни пътища от различни вируси и бактерии. Най-честата причина тя да се възпали и уголеми са вирусните инфекции. Установено е обаче, че когато тези възпаления са чести и продължителни, се регистрира и бактериална инфекция (най-често стафилококова или стрептококова). Съществен фактор при възпалителните процеси на третата сливица е контактът с дихателни алергени. Независимо от типа на болестотворния фактор, при наличие на възпалителен процес се наблюдава хипертрофиране, уголемяване  на лимфната тъкан на сливицата, което се отразява пряко на дихателните пътища и съседните тъкани и органи.  Дишането през носа става шумно, затруднено, постепенно се замества от устно дишане. Често срещано явление са хъркането и неспокойният сън. Разрасналата се аденоидна тъкан започва да отделя секрет, който се стича по задната стена на небцето, което е причина за дразнещата кашлица, особено интензивна през нощта и на сутринта. Много неприятно усложнение от секретирането на  аденоидна тъкан е възпалението на средното ухо, поради запушване на Евстахиевата тръба, което води до отит.

Диагностицирането на евентуален проблем с третата сливица у детето става от специалист оториноларинголог, или УНГ. Лечението, ако е установен аденоидит (възпаление на аденоидната вегетация) и той се хронифицира, е трудно и продължително. В част от случаите са налага оперативното й отстраняване.

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“ http://svetulkite.com/.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Препоръчваме ви:

Късно проговаряне 
Закаляване през първата година 
7 "безобидни" симптома при децата през първата година

Автор: Доротея Луканова

Настоящият текст се основава на лични наблюдения и анализи.

Заобиколена съм от различни интересни, преобладаващо артистични родители. Част от атмосферата на китния ни централен квартал. Напоследък обаче забелязвам една малко смущаваща тенденция и, повярвайте ми, щастлива съм, че Господ и родителите ми са ми спестили една дума – болна амбиция.

Първо, заради мен самата, а след това заради детето ми.

Първото, което най-много ме озадачи, е повсеместният опит, на почти всички около мен, да научат невръстните си дечица на чужд език. Та те още български не знаят!

Или честотата на желаещите да посещават уроци по актьорско майсторство или пеене. В стил „нашето гардже е най-хубаво”, групи амбициозни майки предимно, периодично записват децата си на това или онова още на 4 години, но само защото имат достатъчно търпеливи татковци, които да осигуряват логистичните процеси.

Седя и си мисля. Добре де, отсега сте го разпънали това дете на кръст, не, даже на петоъгълник. Какво ще правите по-натам, когато уроците го налегнат? Не се ли замисляте, че е малко много? Подозирам две основни причини за подобно поведение, без да изключвам и трета:

1. Нереализирани амбиции и желания в детството на единия или двамата родители.

Грешка: Вашето дете е личност, различна от вас. Уважавайте го.

2. Произход от малко населено място (не винаги, но често, аз съм от Стара Загора, уважавам избора на всеки да живее, където желае). В такива случаи идеята е да дадем всичко, което можем на детето да успее.

Грешка: Вземаме му най-ценното – ДЕТСТВОТО!

3. Детето наистина има разнообразни интереси и пред прага на пубертета определено има нужда от това да е ангажирано, за да не се чуди какво да прави. Защото много бързо идват щури идеи.

Грешка: Твърде много занимания наведнъж.

В заключение бих искала да кажа следното: нека следваме старата и работеща схема, когато порасналите ни деца бяха бебета: „Гледай детето, то ти казва какво да правиш.”

Същото е и с по-големите деца – те сами дават знаците, важното е да има кой да ги прочете.

Блога на Доротея може да следите тук. 

За благородната инициатива на авторката, можете да прочетете в Сборник "Детство" в подкрепа на децата с диабет.

Препоръчваме още:

Храната - такава каквато е

Кога ранното развитие забавя развитието

Децата не са проект на родителя

Автор: Ина Зарева

Митко е изоставен при раждането си. Заживява в един от цинично наричаните през социализма „Дом майка и дете“. Когато става на около 3-4 години, го вземат за осиновяване. Месец по-късно семейството го връща обратно. Митко продължава да живее в единствения „дом“, който има, и до 6-та си година е вземан от различни семейства и връщан обратно цели три пъти. Три пъти Митко е отварял сърцето си за нови Мама и Тате и три пъти са затръшвали вратата след него. На четвъртия път Митко получава новото си семейство. То е загубило единствения си син и отчаяно иска да запълни празнината. Толкова отчаяно, че сменят името на Митко с това на починалото момче и непрекъснато го сравняват с него във всичко. Митко, с новото име и новите родители, прави всичко по силите си, за да оправдае очакванията. Грижи се предано за тях, завършва висшето си образование, като едновременно работи и учи, за да не ги затруднява финансово. Създава семейство и ги дарява с внуци. Въпреки взаимните грижи и обич, неговата снимка никога не застава редом до тази на починалия син.

Днес Митко, с новото си име и собственото си семейство, живее спокойно, щастливо и където и да пътува, винаги взема децата си със себе си.

Пламен е изключителен музикален талант. Не парадира с това, въпреки купищата награди и признания. Артистичните бръчки по лицето му, всъщност са... белези от вилици. В дома се биели ожесточено за парче хляб. Бил от онези крайно мизерни, съвсем забравени домове, в които почти никой не влиза. А и когато влизали, него не го избирали, защото е мургав. Един ден дошла симпатична жена, хлапетата се нахвърлили в скута й, но тя видяла едно малко момченце, сгушено в ъгъла, което като срещнало погледа й, я дарило с най-разтапящата усмивка на света. И двамата се взели.

Днес Пламен има успешна кариера, щастлив живот, все така разтапящо се усмихва, а сърцето на майка му се пръска от гордост.

Александър загубва родителите си на 5. Осиновили го същата година. Казали му:

 – Няма вече да се казваш така, няма да си спомняш родителите и роднините си, от днес имаш нов живот - с нас и с новото си име.

Александър не можел да забрави така бързо миналото и любимите си близки. Не се получила емоционална близост с осиновителите. В живота му се редували унижения, лишения, побоища, бягства от училище. Взаимните обвинения довели до прекратяване на осиновяването. Сякаш е взет на лизинг, но е с фабричен дефект и го връщат там, откъдето са го купили. Само дето там, откъдето са го взели, 10-ина години по-късно нямало нищо и никой.

Днес Александър има акт за раждане, в който чиновническият гений е оставил графата за майка е празна. Празна. Все едно Александър се е самородил, самосъздал и никой, никога не е носил отговорност за него. Александър вече е голям, достоен мъж, отговорен поне за 10 семейства. Прегръща децата си и простичко им казва: „Моят род започва от мен, мама и вас.” После им чете приказки, разсмива ги и прави и невъзможното, което поискат от него. Единственото, което никога, никога, никога не прави е да ги удари.

Катя е прекрасно, слънчево момиче от български произход, осиновена от семейство турци. Разбира за осиновяването си на 15-ина години. Майка й разказва всичко и предлага да потърсят истинските й родители. Катя отказва. Цяла нощ говорят, плачат и се прегръщат, а после продължават напред. Напред, но не съвсем. В малкото селце, хората държат предразсъдъците си като бастуни – на тях се облягат, с тях ходят, с тях се и отбраняват. Ухажорите на Катя бързо се отдръпват, защото семействата им не искат да се сродяват с нейното, друговерно семейство. Родителите й са пред абсурдна дилема – да кажат ли на всички, че тя е осиновена, за да ги успокоят, че не носи гените им или това ще обрече Катя на още по-голяма изолация.

Има още стотици истории за осиновяването, доста от които не се и доближават до щастлив край за никой от участниците в процеса. Нещо повече – в края му и осиновители, и осиновени са много по-самотни и обезверени от времето преди да се срещнат.

Най-страшното, което може да се случи на едно дете, е да бъде оставено в институция, да няма семейство и да живее съвсем само на този свят. Затова държавни и неправителствени организации полагат огромни усилия то да не попада или да бъде изведено от институцията и да живее в семейна среда. С извършването на този акт, повечето хора смятаме приказката за завършила с хепи енд и затваряме страницата. А всъщност борбата тепърва започва. И тя е на всички нива - и в детето, и в осиновителите, и между тях и света наоколо.

Детето носи травмата на изоставянето си. Независимо на каква възраст е, независимо от усилията на новите си родители, то носи своя багаж, който му тежи, наранява и го снижава всеки път, в който то иска да полети от щастие.

Осиновителите носят огромния си страх да не се провалят, да не отблъснат детето, да не се справят с отглеждането и възпитанието му. Съвсем нормални за възрастта прояви и особености на характера не биват приемани за такива, а се свързват неизменно с процеса на осиновяването. Напрежението в повечето случаи е смазващо. Ако собствените деца се раждат с „имунитет“ срещу родителите си и могат да понесат някакво си там избухване или наказание, то осиновеното дете ще отдаде всичко само на едно: „Така е, защото вие не сте ми истински родители.“ Може да прояви агресивно, асоциално и общественоопасно поведение. С всеки следващ етап от развитието на детето, кризите могат да поставят под съмнение родителските способности на осиновителите в собствените им очи. Връзката може фатално да изтънее.

Страхът е парализиращ, още повече като е гарниран с чутовните, родни предразсъдъци. Все още осиновените се приемат за по-други хора, осиновителите биват съжалявани,  но за сметка на това и добре изолирани от останалото общество. Тайната на осиновяването често се разкрива грубо и цинично от „доброжелатели“ и това нанася огромни емоционални и психически травми върху цялото семейство. Родителите и децата се страхуват да заявят статута си открито, от страх, че ще бъдат дискриминирани, емоционално травмирани и изолирани.

От друга страна, тайната на произхода се брани с все сили и никой осиновител или осиновен не може свободно да открие биологичните родители. Често необходимостта от това не е породена просто от любопитство, а е свързана със сериозни здравословни проблеми, за които е важно да се знае генетичната база.

Дали процентът на младежи с общественоопасни прояви е по-висок при тези от тях, които са осиновени – разбира се, че не. Въпреки това обществото го твърди. Ако извършителят на някое престъпление е осиновен, това задължително се подчертава и отеква в пространството.

Дали, ако можеха и биологичните родители някъде да „върнат“ децата, сред тях щеше да има такива, които биха го направили – със сигурност.

Дали ако биологична майка и осиновителка ударят шамар на детето си, първата ще бъде подмината снизходително, а втората линчувана от общественото мнение – несъмнено.

Дали осиновяването може да бъде приказка с щастлив край за всички в процеса – категорично.

Необходимо е само да прилага следното:

Любовта прави семейството. Не са нито гените, нито законите, нито задълженията. Отговаряйте на всеки проблем и на всяка нужда с любов и разбиране.

Не отхвърляйте. Всяко дете изпитва страх да бъде отхвърлено от родителите си, а за осиновеното дете това е най-страшната болка, с която се бори през целия си живот.

Подгответе се добре. Проучете, помислете, посъветвайте се. Не искайте твърде много нито от себе си, нито от детето. Стъпката към осиновяване е прекрасна, стига всички да са готови за нея.

Не насилвайте детето. То ще ви приеме, ще се приобщи и ще ви заобича, след толкова време, колкото му е нужно.

Разкажете му за осиновяването и всичко, което знаете за биологичните му родители с изцяло положителен знак.

Бъдете честни и откровени с детето, с близките и с приятелите си.

Не се изолирайте, не се притеснявайте да потърсите помощ.

Не очаквайте благодарност или жертвоготовност от детето, заради това че сте го „спасили“. Вие сте се открили и сте си дарили взаимно животите. Никой никому не е длъжен.

Ако наскоро сте разбрали, че сте осиновени, потърсете групи, организации, терапевти, с които свободно да говорите за чувствата, които изпитвате. Прочетете повече истории за осиновяването, за да може постепенно да разберете трудностите и болките на всички страни в процеса – биологичен родител, осиновител, осиновен – и да се преборите с връхлетелите ви гняв, вина, депресия, страх.

В каквато и позиция, спрямо осиновяването да се намирате, въоръжете се добре с любов и търпение – както към себе си, така и към останалите страни в процеса.

Според д-р Давид Иерохам, психиатър, психотерапевт, психодрама терапевт: „Осиновяването е намиране на загубените деца и връщането им в „нашия свят” и това намиране трябва да е внимателно и деликатно“.

Родителите на осиновените деца имат същите тревоги, безсъния и радости, както и всички останали родители. Не е необходимо да  се държим с тях по-различно или снизходително.

Осиновените деца имат същите качества, таланти и мечти, както всички останали деца. Не е необходимо да очакваме нещо по-различно от тях.

Предразсъдъците са палач, който е крайно време да бъде изведен от обществото ни. Според проведени проучвания, българите са по-толерантни към осиновителите, отколкото към осиновените. Все още за осиновяването се говори тайно, срамно и с особено мнение.

В същото време в платформата Youtube се множат видеата на чужденци за осиновените им от България деца, в които е представена цялата история на осиновяването – домът, от който са взети, пътуването, адаптацията в семейството, възходите в развитието им. Осиновителите не само не се притесняват да покажат произхода, проблемите или заболяванията им, но открито поддържат спомените на децата и се гордеят с напредъка им.

Митко, Пламен, Александър и Катя са успели в живота си хора, които се радват на уважение, обич, приятелства, семейства, кариери и постижения. Независимо от различния им биологичен произход, независимо от различния им път, свързан с осиновяването, независимо от различната семейна среда, в която са попаднали.

Митко, Пламен, Александър и Катя са реални хора с измислени имена, които в някое по-нормално общество вероятно щяха да бъдат в обществения фокус и с тях биха се гордели много. Но в България тези родители или деца, които най-много заслужават обич, признание и респект винаги са анонимни.

Повече експертна информация може да намерите тук.

Препоръчваме още:

Мисия "приемен родител" 
Надежда за Надежда 
Райчо, който не стана мой

Какво да имате предвид, ако се окажете неин спътник

Времето на тръгване определя дамата, но то не е окончателно. Тя има право да променя началния час, колкото пъти иска, докато той не съвпадне с реалното време на тръгване. Истинският джентълмен мълчи, не привлича вниманието върху себе си и в никакъв случай не се опитва да ускори процеса. В противен случай може да се промени не само часът на тръгване, но и датата.

Независимо от размера на автомобила, е най-добре да тръгнете с минимално количество багаж. Още по-добре е, изобщо да не вземате багаж. Да, възможно е да не бъде зает целият багажник с чантите на дамата, но това се случва изключително рядко, а и винаги има какво да се купи по път.

Не можете просто така да поканите най-добрия си приятел да пътува с вас. Дамата планира да си почине, включително и от най-добрия ви приятел. Но за разлика от вас, тя има пълното право да покани майка си, приятелката си, сестра си или да вземе със себе си любимия си шпиц/йорки.

Имайте предвид, че шпицът/йоркито е с повече права от вас. Ако той трябва да извърши своите нужди, най-вероятно ще спрете веднага. Ако вие имате същите нужди – потърпете. Най-добре е, да използвате пълноценно времето на почивките, които се правят заради шпица/йоркито.

Да развличате дамата по време на каране можете само в случай, че забележите надпис „разпродажба“. Всъщност, дори в този случай, може да не ви се наложи. Първо, това е загуба на време и второ, ако тя не спре, значи вече е била там.

В никакъв случай не се опитвайте да я учите как да шофира. Представите за правилна маневра на мъжете и жените понякога са толкова различни, колкото при състезател от Формула 1 и капитан на подводница. Ако дамата си кара по определен начин, значи така й е удобно. А това, че вас ви е страх (или ви е страшно скучно) е изключително ваш проблем.

Изборът на музика (и силата на звука) са приоритет на дамата. Разбира се, вие може да послушате любимо изпълнение, но само, ако го е пуснала тя.

Помощ при паркиране можете да окажете само ако дамата лично ви помоли. В останалите случаи е крайно опасно - може да има жертви и разрушения.

В натоварен трафик трябва да сте готови да се застъпите за дамата във всяка спорна ситуация, особено ако не е права.

Ако по нейна вина е предизвикано произшествие, кажете на полицая същото, което е обяснила и тя. Това, което наистина се е случило, забравете, както правите със страшните сънища.

Препоръчваме още:

Как само ме дразниш! 
20 сексистки фрази 
10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Ние сме Даниела и Бояна - основателите на ParaKids. По образование сме кинезитерапевт и треньор, с магистратура Адаптирана физическа активност и спорт (иначе казано - „спорт за хора с увреждания“). Срещнахме се, когато спечелихме стипендии за докторанти в НСА „Васил Левски“. След няколко разговора осъзнахме, че сме намерили сродна душа за осъществяване на общи цели - достъпен спорт за децата с увреждания в България и подобряване на качеството на живот на тях и семействата им. Нашето желание е да приложим добрите практики, които сме усвоили в Академията, от опита на Финландия и САЩ и от всички места, от които сме черпили знания и опит.

Нашата мисия е да направим спорта достъпен за децата с увреждания, гръбначни изкривявания и наднормено тегло. Предоставяме достъп до адаптирано плуване и адаптирани ски, както и изправителна гимнастика. Желанието ни е да осигурим максимално разнообразие от спортни занимания и адаптирана екипировка.

Преди броени дни осъществихме първия си летен спортен лагер за деца със и без увреждания „Морски приключения“, организиран на морето, в партньорство с Акаша Сърф, Порше БГ и Georgo’s Sports Wear.
За целите на лагера, закупихме първата в България количка, която осигурява лесен достъп до пясъка и водата на плажа, за децата с тежки физически увреждания. Това се случи благодарение на паричната награда от конкурса на Промяната.
Следващата стъпка е да осигурим специализирана екипировка за адаптирани ски за децата с увреждания на опорно-двигателния апарат. Започнахме с търсенето на спонсори, за да реализираме и зимен спортен лагер.

Дейността ни се развива, защото силно вярваме и виждаме ефекта от нея, както и благодарение на подкрепата, която ни осигурават от Промяната (финансова, медийна, експертна и др.).

За конкурса

Той е мечта за всеки социален предприемач, който търси положителна промяна. Форматът му е иновативен за България, фокусът пада върху подкрепата за развитие и надграждане на смислени идеи и каузи, чрез обучения и контакти, с експерти от различни области. Промяната дава свобода и вдъхновение на предприемачи, здраво стъпили на земята. За да е успешна една кауза, трябва да има гъвкавост и смелост.

Професията „социален предприемач“

Социалният предприемач е преди всичко много наблюдателен и чувствителен към заобикалящата го среда. Регистрира недостатъците, но вижда и решения. Решения, които подобряват живота на хората, обществената среда. Социалният предприемач вярва в реализирането на целите си и ги приема като кауза. Социалните предприемачи в България са хора с мечти и големи сърца. Хора, които искат да живеят в балансирано общество, което се развива и надгражда.
Не всички оправдават общественото доверие и очаквания. Но благодарение на упоритите хора, които съвестно и всеотдайно развиват своите каузи и се борят за тях, общественото мнение се променя. Все повече хора се чувстват въвлечени и отговорни за подобряването на заобикалящата среда и начина на живот. Наблюдава се осъзнаване на необходимостта от промяната като процес, който протича отвътре навън: „Бъди ПРОМЯНАТА, която искаш да видиш в другите.“

Очакваните и неочакваните герои на Промяната

Честно казано, очакванията ни бяха надхвърлени многократно. По време на конкурса, както и в Акселератора, срещнахме хора с невероятен заряд и ентусиазъм, хора със смислени идеи и каузи. Хора, които са готови да споделят опит и да ти помогнат да се развиваш. В Акселератора бяхме заедно с Дарина от „Приятели на морето“, която много точно го описа в едно изречение: „Невероятно е как конкуренти си помагат, за да развиват дейността си!“. Наистина е невероятна обстановката на разбиране и взаимопомощ, без задни мисли и спестяване на информация, невероятно е усещането за безрезервна подкрепа и активност от останалите смели социални предприемачи.

Има много смислени проекти и дейности, които се случват и подобряват живота на децата и хората в България, но за жалост, малко се говори за тях и рядко се споменават от медиите. Конкурсът е изключително успешен, благодарение на широкото медийно отразяване. Когато каузите, делата и резултатите стигнат до повече хора, става като вълна. Превръща се в епидемия – все повече хора се заразяват с кураж, ентусиазъм и смелост, за да има по-добро бъдеще на всички нас. Промяната е приключение, което развива всеки социален предприемач.


Препоръчваме ви:

Готови ли сте за промяната? 
Ерготерапията - професия от бъдещето 
Най-великите шампиони

Хиляди хора по света, си взимат „празна“ година, пътувайки до дестинации като Австралия, Нова Зеландия и Тайланд в продължение на месеци, в относителен комфорт. В днешно време, такава година можеш да прекараш където и да е, с каквато и да е продължителност, правейки каквото искаш. Може да построиш дом за сираци в Белиз, да преподаваш английски в Израел, да отидеш на поход в Хималаите или да обиколиш с приятели пътеките на „банановата палачинка”* в Югоизточна Азия. "Празната" година може да бъде каквото си поискаш.

Тя има много лица – пътешествие, творчески отпуск, или просто време за нещо различно. Свободната година е конструктивно време между различните етапи в живота - пътуване, доброволчество или работа в чужбина. Много често означава и трите!
Туризмът и екскурзиите са особено популярни сред учениците в Англия, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Холандия. Много страни (включително и изброените) предлагат временни ваканционни визи за подобряване на културните връзки и чуждестранния обмен. Друга държава, в която „празната“ година набира популярност, е САЩ.
На gap year сега се гледа като възможност да подобриш своето CV и да добиеш професионален опит в дадена област, при работодатели, които активно наемат хора в такъв период от живота. Независимо дали гледаш на „празната“ година като на пътуване или свободно време, това е моментът да живееш живота си „на max“ и да осъзнаеш, че светът е пълен с възможности, чакащи да бъдат открити…  

Какво представлява традиционната Gap Year?

Във Великобритания, това е време да си вземеш почивка преди университета. Някога се смяташе, че е възможност за пътуване предимно на богати наследници. В днешно време обаче всеки може да пътува, правейки най-различни неща. Има хора от всякакви възрасти и професии, взимащи си „празна“ година, но всички имат нещо общо – искат да обиколят света!

„Празните“ години сега толкова често срещани, колкото и почивките, и хората гледат на тях като на такива. Вече не се задоволяват с това да седят на плажа две седмици. Искат да посетят няколко плажа и да пътуват. С евтини полети и държави приветстващи туризма, да си вземеш свободна година никога не е било по-лесно. Сега това се смята за нещо позитивно.

Всички говорят за пътуване и „празни“ години. И когато не го обсъждат, споделят във Facebook, Twitter, Youtube, Blogger; снимки, ъпдейти, видеа, блогове. Всички те са свързани и всички рекламират gap years. Нищо не те кара да желаеш да пътуваш повече от това, да видиш снимка на приятел, на някой красив плаж, с коментар: „Иска ми се да беше тук…“

Бъдещето на gap years?

Какви ще бъдат „празните“ години? Време за размисъл и трупане на опит преди или след университета; творчески отпуск пред прага на нова кариера (най-бързо прогресиращият вид); време преди и след раждането или женитбата; меденият месец; моментът преди да се пенсионираш (вторият най-бързо растящ маркетинг) – списъкът продължава, но виждаш ли кое е общото между тях? Свободни години. Едно нещо е сигурно – всички ги обичат и стават все по-популярни!

От 18-годишна възраст хората ще започнат да стават „serial gappers“ и системно да си взимат „празна“ година, преди всеки важен етап от живота си, подготвяйки се за прехода, който им предстои. Резултатът ще е промяна в обществения манталитет, далече от рутината „живей, за да работиш, работи, за да живееш“ на бавното изкачване по кариерната стълба, до по-вълнуващ път, който означава да правиш това, което обичаш и да сбъднеш своя мечта. Хората винаги ще искат да пътуват, да трупат опит и да споделят. Животът е кратък. Защо да си губиш времето, вършейки неща, които не ти харесват?!

Топ съвети за твоята Gap Year

1. Проучи всички възможности добре – говори с хора, които са го правили и имат опит. Потърси в интернет и задавай въпроси.

2. Планирай и се подготви внимателно – може да ти отнеме 9-12 месеца да го направиш и да събереш средства, затова се увери, че имаш достатъчно време.

3. Определи си бюджет, но не бъди прекалено пестелив, за да не изпуснеш някоя голяма възможност – остави си резерв, към който да прибегнеш, когато е нужно. „Празната“ година е време, в което да се наслаждаваш – не забравяй, че можеш да го правиш и вкъщи!

4. Бъди непредубеден – това е време за нови преживявания. Ще забелязваш все по-често, че думата, която най-много използваш, е „да“.

5. Използвай времето да създаваш контакти – това е моментът да изградиш връзки, които биха могли да ти помогнат в бъдещата ти кариера. Провери във форумите дали някой друг планира пътешествие като твоето. Бъди дружелюбен, започвай да чатиш и да планираш своята Gap Year!

О, и най-важното - наслаждавай се!

*така се наричат многобройните маршрути за пътешественици в Югоизточна Азия. Хотелите, хостелите и ресторантите са организирани така, че да задоволяват нуждите на този тип туристи.

Превод: Мария Петрова

Източник: www.gapyear.com
Снимки: mpora.com, www.covered2go.co.uk, hawkseye.headroyce.org

Препоръчваме ви:

Поколението Y 
8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен 
За разликите между българските и канадските тийнейджъри

Остават броени дни за кандидатстване в четвъртото издание на Промяната – социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България. Това е възможност да номинираме собствените си Герои на Промяната - приятели с предприемчив дух и решение как да подобрят живота на децата в България. Можем да ги насърчим да кандидатстват и да бъдат следващите финалисти в конкурса за социални предприемачи. 

Какви са условията на конкурса?

Героят на ПРОМЯНАТА трябва да осъществява дейността си в сферите: здравеопазване и социални дейности; информационни технологии и телекомуникации; инженерни и технически дейности; образование и обучение; търговия и продажби. За да получат шанс, да бъдат сред нашите Герои, участниците трябва да са намерили иновативно решение, което може да промени живота на децата в България, и да са готови да се посветят на развиването и разрастването на идеята си. Проектът трябва да е в ранен етап на развитие, да е насочен към реално предизвикателство или проблем, който засяга значителен брой от децата на България; да има потенциала да прерасне в устойчив социален бизнес модел с дългосрочен финансов план; да има възможност да се превърне в инициатива от национална (или дори международна значимост) и да промени живота на стотици деца и младежи.

Какви трябва да са Героите?

Те трябва да са автори на идеята и инициатори на проекта с предприемачески дух и навици, насочени към конкретни резултати; да бъдат практични и адаптивни, изявени лидери, които са способни да привличат съмишленици и да вдъхновяват.

Героят на ПРОМЯНАТА ще получи безвъзмездно финансиране за развитие на своята идея в размер на 30 000 лв. 

ПРОМЯНАТА и възможностите за развитие

Най-добрите 10 кандидати ще бъдат поканени в Акселератора на ПРОМЯНАТА и ще получат безплатни обучения и индивидуални консултации, чиято пазарна стойност е 2000 лв. на човек. Героят на ПРОМЯНАТА ще получи, за период от поне една година, менторска подкрепа от служители на Нова Бродукастинг Груп с бизнес експертиза; професионални обучения, съвети и срещи за стратегическо планиране. Ще стане част от международна общност от успешни и мотивирани социални предприемачи, с възможност за партньорства, обмяна на опит и контакти.

Номинирайте предприемчив приятел, насърчете го да кандидатства, крайният срок е 18 юли!

Очаквайте!

Разговор с миналогодишните победители - създателките на ParaKids, които успяват да превърнат в реалност мечтата на всяко дете да има равен достъп до спорт и забавления.

Снимки: www.facebook.com/pg/promyanata.bg

Прочетете още:

Смешната лечебница 
Слънчевото семейство на Силвена

Автор: Елена Хаджигенова

Да, понякога в живота ти се случват удивителни неща… попадаш случайно… всъщност никога не е случайно, просто попадаш на нужните хора и те променят погледа и посоката ти! И това е наистина удивително!

Благодарна съм на съдбата, че пресече пътя ми с този на Хера! Какво по-хубаво от това, да срещнеш истински и чисти хора, които са готови да помагат на всички! Които са готови да дадат надежда, добрина и да подадат ръка на всеки! Без да използват чуждите слабости, без да злоупотребяват с чуждата безпомощност и объркване, а просто приятелски и човешки да опитат да направят нещата по-добри за всички.

Улавям се, че напоследък все по-често подхождам с недоверие към добрината и човечността и после се укорявам, че когато открия хора като Надежда Хера Данабашева, не споделям с целия заобикалящ ме свят за тях. Затова съм си обещала винаги, когато срещна хора като нея, да не ги „пазя само за себе си“, а да споделям!

Ето затова и ви представям Надежда, която е истинска „Надежда“ за мен. Иска ми се хората да променят начина си на мислене, визията си за един проблем, който у нас от няколко години или се смита под килима, или бива експлоатиран безогледно от самозвани лечители от всякакъв род и калибър, за които не мисля, че е нужно да хабим време и пространство.

Преди няколко дни на Надежда ѝ попада едно удивително анимационно филмче, което обяснява с простичък език на децата (но всъщност много повече на техните родители и учители, ако им е интересно да научат) какво е тяхно другарче да има „аутизъм“.

Диагноза, която много рязко стана експлоатирана в днешно време. Диагноза, която в нормалния свят се установява от доказани специалисти, след сериозен анализ и обследване, и която у нас се поставя от всяка госпожа в детска градина, от продавачката в зоомагазина, от таксиметровия шофьор, от какичката в детския кът... Диагноза, която замени модната преди 10-тина години ХАДВ (хиперактивност и дефицит на вниманието).

Диагноза, която "само у нас се лекува успешно"!

Да, какъв късмет и какво чудо, нали?!

Диагноза, която носи сериозни приходи на мнозина… и, запазвайки равновесието в природата, разходи за родителите на децата от спектъра – било то истински аутисти или просто набедени за такива от същите тези самозвани специалисти.

Но темата ми днес не са тези хора!

Темата ми е „надеждата“ да има повече хора като Надежда, която организира превода и пусна клипа в обръщение на български, и в момента работи усилено по изготвянето на  жестомимичен превод, към видеото, за да бъде то по-широко разбрано и разпространено! Така всеки може да види какво представлява аутизмът и да го обясни на децата си, без да се навлиза в излишни внушения и страхове, догми и напразни надежди.

Докато пишех това, научих за следващото удивително нещо, което Надежда прави за децата с диагноза аутизъм, заедно с UniCredit Bulbank (официален инвеститор на EuroPATC.). Вече се разработва  #Capplo - устройството*, което се стреми да даде сигурност и спокойствие на децата в аутистичния спектър. С тяхна помощ то ще бъде готово за масово производство много по-бързо.

На финала и моето послание - детето е дете, независимо дали е бяло, черно, християнче, мюсюлманче, аутист, със Синдром на Даун, с дефект в говора или пък с физически недостатък. Децата трябва да бъдат приемани и интегрирани, да бъдат обичани и подпомагани, а не отбягвани, подигравани и изолирани. Помогнете на децата си днес, научете ги да приемат различието, научете ги да бъдат преди всичко хора! Добри хора! Пуснете им клипчето (в края на статията е), седнете и го изгледайте заедно с тях, отговорете на въпросите им… целунете ги… 

Повече за Capplo

CAPPO е разработка на стартъп компанията EuroPATC, основана у нас със средства на инвестиционния фонд Eleven, и се явява технологична новост в световен план. Негов автор е Драгослав Радойчич, инженер-програмист, основател на EuroPATC и самият той - баща на 11-годишно дете с аутизъм. Идеята му хрумва през 2013 г., когато детенце с аутизъм в Ню Йорк бяга от училище, за да бъде намерено 3 месеца по-късно в една река.
CAPPLO е електронно устройство, което се поставя в специално разработена дрешка на гърба на детето. То е снабдено с множество сензори, които следят къде е детето, каква е позицията на тялото му, дали е паднало, движението, вибрациите (включително при гърч и епилептични пристъпи), има ли повишение на температурата или досег с вода. Устройството функционира на базата на напредничава софтуерна програма и уеб базирана платформа. То изпраща сигнали, които родителите следят на мобилния си телефон, лаптоп или таблет, според настройките, които са задали. CAPPLO регистрира всяка промяна в състоянието на детето и при отклонение изпраща SMS и звуков сигнал до родителя и до посочения от него кръг от доверени хора. Така се осигурява по-надеждна защита за децата с аутизъм, по-голяма сигурност за техните семейства и се изгражда общност от съмишленици. Уеб базираната платформа записва всички данни за живота на децата, всеки ден. Събраните масиви от данни могат да намерят приложение за анализи и изследвания в научно-изследователски, университетски, терапевтични и фармацевтични центрове.

Източник: technews.bg

Препоръчваме ви:

Трудни деца или трудни диагнози
Живот сред хората
Супербебетата не плачат