Ninja Editor
Денят настъпи. Тийнейджърът ни отправя гореща молба да бъде пуснат на първия си самостоятелен купон до късно. Съгласяваме се. Знаем, че рано или късно ще чуем подобна молба. После изтръпваме от мисълта, колко глупости може да направи наследникът ни в компанията на себеподобни, без никакъв родителски надзор. Може и нищо особено да не се случи. Но все едно, на нас ни предстои една твърде напрегната нощ. Да се застраховаме, доколкото е възможно. Какво да обсъдим и за какво да се договорим преди да настъпи този момент.
Първи купон – условията и правилата
Фактът, че сме съгласни да пуснем детето си на събиране с приятели, сам по себе си означава, че му имаме известно доверие. Признаваме, че е пораснало и вярваме, че няма да злоупотреби с новопридобитата си самостоятелност. Сега нека седнем и заедно да обсъдим условията, при които сме съгласни да го пуснем. Първото и най-важно сред тях е да знаем точно къде и с кого ще бъде.
Детето трябва да знае, че се притеснявате за него.
Възможно е това да го подсети да се обади
и да ви успокои, че с него всичко е наред.
Празнуването като възрастни е отговорност и то истинска. С разрешението си ние жертваме собственото си спокойствие и сме в правото си да поставяме условия. Още повече, че те касаят безопасността на пубера. Затова е добре:
- да запишем телефона на поне двама негови приятели, които също ще присъстват. Оптималният вариант е, ако ги познаваме и имаме тези контакти.
- да разберем адреса, на който ще се състои купона. Ако сме от по-неспокойните можем дори предварително да проучим как се стига до мястото, за да не губим време, ако ни се наложи да реагираме бързо.
- да се чуем с родителите на детето, което организира събирането, и да се уговорим да си взаимодействаме при необходимост;
- да предложим събирането да се състои в нашия дом, така поне няма да се притесняваме къде е тийнейджърът (краен вариант за по-тревожните);
- да се договорим за контролно прозвъняване по време на купона. Важно е да напомним на тийна, че трябва да зареди телефона си, за да имаме връзка с него.
Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти
Алкохолът и наркотиците
Знаем, че алкохолът е непозволено изкушение в тази възраст, но и не сме толкова наивни да смятаме, че цяла вечер ще пият сокчета. Предупреждението ни, да внимава с алкохола, най-вероятно ще бъде подминато. Затова е добре да поговорим какво трябва да се прави в случай, че консумацията му предизвика проблем. Да се опрем на личния си опит и да предупредим, че този вид напитки не те хващат от първата глътка, но те повалят внезапно. В началото се чувстваш еуфорично, весело ти е, докато не настъпи моментът, в който губиш контрол над себе си. Последствията са унизителни и неприятни. Границата между „весело и отвратително“ много бързо се размива. Затова е най-добре тийнът да бъде внимателен, ако иска да му остане добър спомен от събирането. Разбира се, за предпочитане е сам да купиш това, което ще консумираш, но рядко се случва точно така. Затова е добре да имаш контрол над чашата или бутилката си, сам да си наливаш и да не вземаш напитки от чужди ръце. Особено, ако компанията е голяма и сред гостите има непознати. Това е единственият начин да се предпазиш от нечий коварен план.
Предполага се, че до тази момент разговорът за наркотиците е проведен. Детето знае, че на подозрителни предложения и провокации трябва да отказва. Не можем обаче да сме сигурни, че приятелите му също са предупредени за това. В този разговор отказът е без алтернатива. Дайте му да прочете тази история - тя е на жена, която може да му е майка, и която съшо са я надрусали на купон:
Секс по време на купон – „не“ значи „не“
Да, говорили сме за равнопоставеността в секса, за правото на неприкосновеност, но е възможно друг присъстващ на събирането напълно да игнорира тези правила. Затова е добре да напомним.
Правило номер 1 за момичето
Не си готова за секс - не оставай насаме с момчето, което те ухажва. Остави първия си път за друга обстановка. Не си длъжна да приемеш интимност с някого, само защото му харесваш, защото този някой има ерекция или ти е неудобно да му откажеш. Да отклониш предложение за секс е нормално. Да се противопоставиш и да напуснеш не е срамно.
Правило номер 1 за момчето
Приеми спокойно отказа на момичето, не го принуждавай и в никакъв случай не се възползвай от безпомощното му състояние.
Дали да дадем на тийна презервативи трябва да преценим сами. Това е тънък момент – някои се смущават и ги изхвърлят, други оценяват доверието, трети решават, че това е стимул към действие, за което може и да не са готови. В този случай всичко зависи от степента на близост помежду ни, как семейството ни обсъжда темата. Но просто за сложим няколко презерватива тайно в джоба му не е вариант.
Какво да направиш, ако си преживял сексуално насилие
Правила на безопасност в екстремни ситуации
Добре би било да помислим за отстъпление, ако не всичко протече както трябва. Какво може да се случи на един тийнейджърски купон?
- склоняване към секс;
- скандал и изясняване на отношения;
- скарване, обиди или булинг (тормоз);
- настойчиви покани за употреба на алкохол и наркотици;
- забавления, които подлагат участниците в тях на риск или унижение.
Тийнейджърът трябва да знае, че не бива да чака ситуацията да се влоши, защото скарването може бързо да прерасне в сбиване, а настойчивото ухажването в изнасилване. Ако нещата ескалират, а тревогата и дискомфортът му нараснат, трябва да напусне мястото възможно най-скоро.
Бащата на три деца Бърт Фълкс има План Х за такива ситуации. Ако назрява проблем, тийнът изпраща есемес с буквата Х. Получавайки съобщението, бащата звъни и казва, че вкъщи се е случило нещо и ще дойде да прибере сина си до 10 минути. Връстниците нямат повод да се усъмнят в приятеля си и той не се чувства унизен от намесата на родителя си. Все пак не бяга, а си тръгва, защото вкъщи имат нужда от него.
Майка на тийнейджърка предлага на дъщеря си да си запише номера й в телефона не като „мама“ а с името й: „Ако се случи да попаднеш в лоша компания и не можеш да избягаш, престори се, че искаш да извикаш и приятелката си, която е много готина и в момента скучае вкъщи. Като чуя: „Здравей, скучаеш ли? Тук има як купон.“, аз веднага ще разбера, че имаш нужда от мен. Дори разговорът ни да е на високоговорител, ще имам предвид това.“
Какво още можем да направим:
- да определим кодова фраза, която ще означава „прибери ме оттук“ и да кажем на детето си да я сложи в шаблоните на съобщенията, за да реагира бързо, когато се наложи;
- да изберем заедно специален емотикон, който да ни изпрати в чата при нужда;
- да запише няколко номера на таксиметрови фирми в телефона си, за да има и друг вариант за реакция, ако не успее да се свърже навреме с нас;
- да го предупредим, че в никакъв случай не бива да тръгва с непознат (или малко познат) и да се качва в колата му.
Правилата за безопасност трябва да се обсъждат без излишен драматизъм.
Ако изглеждате параноични в очите на детето си, няма да ви вземе насериозно.
Липсата на негативен опит го прави лекомислено.
Не е нужно да ставаме досадни. Можем да разкажем някоя история: „С дъщерята на моя приятелка се случи нещо неприятно на такъв купон. Притеснявам се. Хайде за всеки случай да се уговорим така, за да не те мисля.“ За да има ефект подобно застраховане, то не трябва да е първия и единствен откровен разговор. От степента на доверие зависи дали тийнът ще се вслуша в думите ни и ще потърси потърси първо нас, ако има нужда от помощ.
Източник: uaua.info
Препоръчваме ви още:
Как да говорим с децата си за наркотиците
Соня я познавате от Светът на Сончето, но не е нужно да си кулинарен блогър, за да ти изгори фурната! Случва се и на обикновените блогъри като мен (Соня ми напомни как ми изгоря фурната навръх Коледа). Само където кулинарните са с повече изисквания! И въпреки всичките изисквания какво правим накрая? Каквото всички жени! Купуваме си рокля заради воланчетата... или печка заради копчетата :)
Печката ми сдаде багажа. Един ден съм сложила чудесно втасалата ми, намазана с масълце питка във фурната и тя само се надува и надува... без да се пече. Бре. Пипам дъното, а то леко затоплено. На 170 градуса? Разбрах, че реотанът ми е заминал. Два от котлоните и без това не ползвам, защото са газови, а аз се отказах от газта преди 5 години и повече. Сега ги използвам да отглеждам босилек и магданоз върху тях - хем спестявам място, хем са наблизо. Третият котлон работи само на макс. Единственият оцелял корабокрушенец е големият котлон, ама сега и с фурната предателка, взе и той да ми става черен. Като кулинар, представете си каква мъка ми е тази печка. Досега я държах единствено заради фурната, която си я знам от 15 и кусур години, и съм си втълпила, че прави най-хубавите ми питки. Ама като почна и тя да ми върти номера, взех решение: нова печка. Въоръжена с един дълъг списък с изисквания, с главата на семейството посетихме първия голям магазин за бяла техника. Бях си решила да е една марка (няма да я споменавам), от която съм доволна, и на която са ми всички останали бели електроуреди (другите са все още читави, макар и на 15 и кусур години). Най-важните ми изисквания бяха три:
1. Никакви газови котлони, по възможност не и керамични плотове, че с моето ежедневно, дори и ежечасово готвене, разхвърляща тенджери и тигани, сонди, пасатори и прочие, едва ли това стъклено покритие ще оцелее...
2. Фурна с определени функции - отделно горен и долен нагревател, вентилатор задължително, плюс бързо размразяване за моментите, в които ми хрумва някоя рецепта, която трябва да пробвам веднага и трябва да размразя нещо на секундата...
3. Може би трябваше да го посоча като първо - всички всевъзможни самопочистващи функции. Предвид времето, което отделям за чистене на печката... преди готвене, след готвене, по време на готвене, определено ми трябваше нещо, което се САМОПОЧИСТВА! Ако ще и само фурната да има това свойство. Само като си помисля за онези ръбати копчета, на които от търкане им изтърках знаците и в един момент само аз можех да я ползвам по памет, защото никой друг не знаеше накъде се върти, докато мъжът ми не изрисува картинки за негово улеснение...
Та, както казах, отиваме на оглед. Една, втора, дали пък да не си вземем вградена? По-лесно се чисти. Но пък трябва и нов шкаф, и нов плот, и всичките тави под печката де ще ги събера? Отказах се от вградените. Минахме на свободностоящите. С котлони 5+1, даже и такъв за тави. Е, хубаво, ама керамични. Ще изпусна някоя тенджера с боб, или синът ще превари макароните, докато играе най-новата версия на нинджагото, иди търси после плот за печка. Главата на семейството вече взе да нервничи.
И ги видях!!!
СКРИТИТЕ КОПЧЕТА!!!
Прелест!
Няма търкане на вдлъбнатини, няма мазни пръски по копчетата, които толкова ме дразнят! Буташ копчетата, те се скриват, само при ползване ги отваряш, докато са горещи още, и ги забърсваш. Ако не успееш, просто ги скриваш, другия път ще ги измиеш! Функциите са същите, марката е същата, дори капакът на фурната е със забавено падане... Само да не беше тоя керамичен плот, че инокс!
Край, това е моята печка!
Тази, със скритите КОПЧЕТА!
- Ама котлоните са керамични - благоверният набляга, та да не кажа после, че той е виновен, че не ми е обърнал внимание, иначе вече е щастлив, че съм избрала ПЕЧКАТА!
- Не ме интересува, ще внимавам, нали имам скрити КОПЧЕТА! - е отговорът ми.
- Виж пак хубаво имаш ли всички функции за питка.
- Колкото имам толкова, баба ми не е пекла на вентилатор и пак е правила чудни питки, но не е имала СКРИТИ КОПЧЕТА!
- Виж котлоните, после ще кажеш, че няма такъв за тава.
- И досега нямах, пък не се оплаквахте. Сега пък имам скрити КОПЧЕТА!
- Инокс е, това се чисти трудно. Помисли!
- Колко му е една фасада, нали няма да търкам копчетататататата!!!!!
Та така, поръчах си моята печка със СКРИТИ КОПЧЕТА, утре я чакам да пристигне.
За питките - ще им намеря чалъма, все пак важен е готвачът, а не печката; за керамичния плот обещавам да внимавам, но копчетата (ах копчетата!) тях поне няма да търкам!!!!
Препоръчваме ви още:
„Родителите трябва да са последователни. „Не“ значи „не“ и днес, и утре и вдругиден. Думите на родителя са закон. Не трябва да се променят правилата според настроението.“ Тези фрази винаги са ме довеждали до ступор. Съществуват ли такива родители наистина? Щастливи ли са децата им?
Един обикновен пример – храненето.
На всички ни е ясно, че със сладкото не бива да се прекалява. Вярно е. Съгласни сме.
Да допуснем, че сме се прибрали от разходка навън. Измокрени сме до кости, защото ни е валял дъжд. Седнали сме около масата, наслаждаваме се на топлината вкъщи, заети сме с нищоправене и методично унищожаваме шоколадовия сладкиш. И ни е хубаво.
Или сладоледът – враг номер 1 на всяко малко дете. Студени мазнини. Повишено съдържание на захар. Какво наистина съдържа това ледено удоволствие е тайна, която никога няма да разберем. Но през лятото, в жегите, нямаме сили да откажем това лакомство и го купуваме без каквито и да било угризения на съвестта.
Позитивно възпитание: фрази,
с които можем да заменим думата "не"
Или фастфуд-храните, тази пикантна отрова, която не бихме разрешили на децата си, докато не се окажем до някое заведение за бързо хранене и не надушим апетитния мирис на пържени картофки. Забравяме правилата на здравословното хранене и смирено се нареждаме на опашка за картофки с кетчуп и бъргър. Купуваме, сервираме на децата и се наслаждаваме на щастливите им лица.
Добре, ще кажете, че за храната компромисите са допустими. Ами режимът? Той все пак създава базови навици? Нима са възможни компромиси с него?
А училището – образованието е нещо много сериозно. На училище трябва да се ходи ежедневно. Уроците трябва да се учат. Винаги. Но пък колко е хубаво да пропуснеш един ден! Не заради леката хрема, а за настроение. Разбира се, ясно е, че това не бива да се прави често, даже почти никога, но представете си поне едно утро, когато няма да кажете на детето: „Време е да ставаш за училище.“, а вместо това: „Поспи си, днес няма да ходиш на училище.“ и сънливецът заспива отново до обяд. Събужда се и обикаля вкъщи по пижами и не му се вярва, че не е почивен ден, а никой не иска нищо от него.
Сами си поставяме рамки. Даже не сами, а позволяваме на другите да ни ограничават в тях. Измъчваме децата си с невъзможни правила, за да ги учим на ред и постоянство. През цялото време се опитваме да съответстваме на нечии очаквания, вместо да живеем живота си, както бихме искали. Всичко това е грешка.
Грешка е, че правилата са по-важни от живота.
Грешка е, че „не“ винаги е „не“.
„Не“ може да е „не“ в конкретния момент – през февруари, когато навън е -2 градуса и не се яде сладолед на улицата. Но ако сега е лято, и жегата е непоносима, сладоледът е едва ли не задължителен.
„Докато не си напишеш домашните, няма да гледаш анимация.“ – и това е вредно правило. Защото обстоятелствата всеки път са различни. Случва се детето да няма настроение, да е толкова уморено, че половин час почивка да му е особено необходим, за да отдъхне. Защо не му дадем тази възможност? Бихме могли да отменим всякакви домашни и да излезем с него навън. Това ще му е много по-полезно от декларативното: „Докато не си научиш, няма да получиш телефона си.“ Макар че, когато сме му го купили, сме се договорили да бъде точно така.
Договорили сме се, нали? Но животът е шарен и бихме могли да предоговорим правилата си. И детето ще разбере, ще усети и с кожата си, че за родителите си е по-важно от всякакви правила.
10 подаръка, които детето ни няма да забрави
Да изслушаме аргументите му. Да поспорим с него. Отново и отново да се опитаме да вникнем в ситуацията и да разберем защо му е толкова скучна математиката, и едва след това да поговорим за правилата и че трябва да довършва започнатото.
И това не е задължително. Понякога може (и трябва) да отхвърлиш това, което ти е омръзнало. Тогава ще се появи шанс да откриеш нещо, което наистина ти е интересно.
Ние, възрастните, знаем, че се случва да напуснеш човек, когото някога много си обичал, за да откриеш любовта с друг.
Знаем и че когато ти писне, можеш да захвърлиш работата, която вече не можеш да понасяш, и да избягаш при морето, да се усамотиш и да помислиш с какво наистина искаш да се занимаваш.
Децата трябва да знаят, че такива възможности съществуват. Че нито едно правило не може да бъде по-важно от теб, освен ако не става дума за насилие (това е безусловно). Никакво насилие, над никого. Във всичко останало ти си свободен, независимо от поставения някъде подпис и поетите обещания.
Това могат да обяснят на детето само родителите. И само по един начин – като не подчиняват детето на правилата, а ги променят според него.
Катерина Антонова, автор на блог за родителството
Препоръчваме ви още:
Съжалявам, че давах такива съвети
Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?
Автор: Милена Комитова
Температурите стават все по-високи, а успоредно с това прагът ни на търпение пада все по-ниско. Искаме да празнуваме на открито! Искаме навън, искаме навън! Прибрахме зимните дрехи и енергично ги захвърлихме на тавана. Подредихме си всичките шарени, ярки, смели дрехи в гардероба. Вече нямаме търпение да пътуваме с малките куфари, защото на кого му трябва голям куфар, когато най-накрая не пътува с резервно палто! Планирането на всички морски почивки е във вихъра си. Дори лятното тяло вече не е толкова важно, просто ни дайте пясък и море! И ни писна от затворени барове, шумни ресторанти, претъпкани клубове. Ние сме децата на лятото! И колкото и да сме състрадателни към всичките ни приятели, които празуват рождените си дни между четири стени, където най-важна не е само тортата, но и парното... сега ние сме на ход! И нямаме търпение! Ние, летните деца, обичаме цветовете, свободата, природата, слънцето, приключенията. И ако и вие сте такова лятно дете и се чудите с какво парти да отпразнувате вашия повод, днес ще ви споделя няколко интересни идеи, около които да организирате най-незабравимия си рожден ден!
Ще започнем с по-лесните за организация идеи и ще преминем към по-екстравагантните.
1. Градинско Парти с мебели от палети
Сигурна съм, че ако нямате къща с двор или вила, със сигурност имате приятел с такава. Ако не - www.airbnb.com имат страхотни опции за къщи с двор. Нуждаете се само от няколко палета и няколко възглавници. Малко градински лампички и voila! Романтично домашно парти! Много подходящо за тези от вас, които обичат по-интимните събирания само с най-близките. Тиха музика, бяло вино или розе, и уюта на дома. Какво повече му трябва на човек?
Ако пък искате да празнувате в по-ранните часове и обичате спортните активности, има и страхотен избор от забавни игри, които можете да организирате за гостите. Волейбол, федербал, а защо не и туистър направо на тревата?
slauratrevey.com
2. Парти в парка
Вероятно сте имали такова като дете, но кой каза, че партитата в парка са само за по-малките? Понеже всеки уикенд сме в парка с приятели, с децата или с домашния любимец, тук просто трябва да заложим на уау ефекта. Да, можем и просто да надуем няколко балона..., но ако искахте просто няколко балона, вероятно нямаше да четете точно тази статия. Вместо това – наемете си шатра (освен ако нямате), няколко барбарона/пуфове или надуваеми кресла, възглавнички и всякави други меки, шарени мебели. Можете да се възползвате и от някоя беседка, ако нямате под ръка нужните мебели. Вземете от някой приятел къмпингар сгъваеми маси и няколко шарени покривки. Аз много обичам да използвам надуваем басейн, вместо ледарка или хладилна витрина. Просто го надуваш, пълниш го с лед и редиш вътре напитките за екстра парти настроение. Храната може да е всякаква, но заложете на пикник храните. И всъщност е съвсем позволено да празнуваме в парка, само не трябва да забравяме да почистим след това.
Идея: Заложете на някой по – голям парк, в който няма твърде много хора и тогава с малко повече желание можете да превърнете всяка беседка в клуб, със светлини, преносимо озвучение, а можете да си спретнете дори и караоке!
Личен архив
Личен архив
И дневно парти с шатра
Личен архив
Личен архив
3. Парти с палатки
Кой каза, че палатките са само за къмпинг? Не и аз! Палатки можем да използваме, за да си спретнем страхотна бохемска, хипи атмосфера и в двора. Отново ще заложим на градинските лампички и на леките летни коктейли. А самите палатки можем да направим от нежни платове, шалове чаршафи и изобщо каквото имаме под ръка. Надуваеми матраци, много възглавници, цветя и бързо ще постигнете този ефект.
elpericuto.com
Можете да добавите и шатра плюс някои градински мебели, малко одеяла или килимчета.
4. Класическо пуул парти
Какво по-добро парти решение за лятото? Искаме да сме на море или поне около вода. Лятото в големия град е тежко, понякога дори мъчително извън офиса или колата. Изобщо всяко място, където няма климатик ни се струва като дълга разходка в Ада. Докато не дойде уикендът и не се излегнем на някой шезлонг до басейна с ледено мохито в ръка. Е, да, не е на морето, но пак е бягство и всички сме го чакали с нетърпение поне веднъж... на ден. И ето, няма нужда да се убеждаваме – купонът просто си е там. В София има страхотен избор от готини, големи басейни с барове, които работят дори през нощта. Така че грабвайте джапанките и банските и се чакаме на бара на басейна!
Не пропускайте да си подсигурите всякави надуваеми пояси, топки, лодки, фламингота, еднорози и каквото още се сетите! Все пак е парти!
Менюто, разбира се – всякакви плодове, поднесени интересно. Коктейлите са ясни.
comidaparafiestas.com
И както обещах, отиваме към по-екстравагантните и по-сложните за организация. Но на нас ни се празнува и не се отказваме! Нека разгледаме няколко тематични предложения.
5. Хавайско Парти
Можете да го организирате навсякъде! Украсата е ключът - истински тропически рай. Шарени поли, цветя в косата, ефектни бански костюми, много кокос, много ананас и всякакви други шарени плодове... може и да ги ядете, ако решите! Предимствата, разбира се, вече са ясни - единственото парти с ядлива украса ха-ха. Шегувам се, разбира се. Просто вижте как изглежда!
Шарено, шумно, забавно, горещо! Всякакви аксесоари, които направо си крещят "лято". Безбройни идеи за менюто и всичките адски достъпни.
6. Мексиканско парти
Отново горещо парти с ярка украса и шумна музика - личен фаворит! Фиеста и горещи емоции! Пригответе тарамбуките, маракасите и кастанетите. Понесете се на пътешествие из Куба, Аржентина, Мексико. Менюто - всичко, което отваря апетита не само към храната, а и за живот, за общуване, за емоции. Ром, текила, коктейли, носещи полъха на Карибския бряг. След няколко коктейла е време и телата ни да се раздвижат – салса, меренге, кизомба, бачата.
Преди време имаше един бум на използването на серенади за... подарък. Не знам дали сте попадали на този сайт - супер професионалисти и ще свършат страхотна работа за подобно парти.
И малко тайни "от кухнята" - скоро организирах една Quinceañera (Кинсеанйера - отпразнуването на 15-ия рожден ден на момиче от Латинска Америка) и се наложи да намеря единствената мариачи банда в България. Направихме невъзможното - намерихме ги, съществуват! Можете да си наемете и мариачи банда с пълно сценично оборудване, костюми и всичко необходимо! Е, не е ли страхотно?
Всъщност тематичните партита са безкрайни, можете да направите каквото пожелаете. Само не забравяйте – изпълнете темата до край. Нека не само украсата отговаря на темата, но и храната, напитките, дрехите, музиката. И винаги избирайте по-безлични места за тематични партита, места, които не задават предварително настроение. Повярвайте ми, те се преобразяват много по-лесно.
А сега нека погледнем няколко по-смели идеи за най-авантюристичните.
7. Парти във... влак
Еха, да, точно така – във ВЛАК. Звучи смело, интересно и си е просто уау. Искате парти в заведение в Банско или може би дори на морето? Но защо пътуването на гостите да е дълго и скучно, когато можете да започнете с празнуването още във влака! За целта – наемете няколко купета или спални вагони, украсете и почерпете гостите. Ако намерите влак със съществуващ вагон-ресторант – още по-добре. Помните ли времето преди да имаме коли? Често пътуването до морето беше по-забавно от самото море? Китари и песни цяла вечер от София да Бургас. Още помня как настоявах пред майка ми да не ми купува билети за спален вагон, защото „никой не спи“. Ами стига сме спали по колите! Хайде всички на влакчето!
Впрочем, от време на време има интересни събития в теснолинейката, дори и да не организирате своето парти във влака, можете да следите за тях.
А за тези от вас, за които украсяването на влак е твърде много, може би ще ви хареса малко повече идеята за:
8. Парти в рейс
Така:
- наемате си рейс (да, съществуваща услуга е);
- наемате си шофьор, който да обича силна музиа;
- наемате си диджей, който да обича рейсове.
- украсявате.
Следваща спирка – Партиииии!
Шегата настрана, съвсем възможно е. Парти рейсове/бусове съществуват и са супер начин за превоз на гостите. А можете и наистина да си го организирате сами, като си наемете поотделно елементите.
Но нека слезем малко от превозните средства и се разходим до:
9. Концерт в гората
Това е може би едно от наистина трудните за изпълнение партита. Със сигурност изисква групови усилия за организацията и е по-скоро парти-изненада. Поканете любимата група или изпълнител на ваш близък или музикален състав, който да изпълни любимите му парчета и го отведете на специално тайно приключение сред природата. Всички сме били на поне една горска сватба, но защо горската атмосфера да е подходяща само за сватби? Били ли сте някога на малък концерт в по-интимна обстановка? Усещането е неповторимо.
Ако пък празнуването в гората ви се струва прекалено, винаги можете да погледнете Маймунарника, защото не само е почти в гората, но има и сцена. Също можете да проверите и някои хижи.
Да не забравяме и по-малките все пак. Какъв късмет само имат децата родени в топлите месеци! Какво по-хубаво от това да си дете и да празнуваш на открито, да тичаш безгрижно и никога да не си и помисляш, че някой ден ще станеш „голям“ и ти. Ех, детство!
И така в чест на най-малките летни деца – няколко парти идеи.
10. Лятно кино
Кой не обича кино? Единствената причина да не празнуваме с кино прожекция, когато става въпрос за деца е, че са деца... и не обичат да седят на закрито. Но няма нужда да сме на закрито. Взимаме един прожектор под наем, един чаршаф и няколко възглавнички и получаваме лятно кино. Ура! Кой няма да търпение да слуша Елза и Let it go за поне петдесети път?! Родители, знаете за какво говоря, нали?
unebugphotography.org
11. Индианско парти
Помните ли идеята за парти с палатки от преди малко? Слагате по-малки палатки, добавяте аниматор и получвате тематично парти!
*И тематична украса, златното правило от тази статия – винаги много украса!
12. Магическо парти
Не познавам дете, което не обича фокуси. Всъщност не познавам човек, който не обича фокуси. Така че – магическо парти за вълшебни спомени. Викнете аниматори, които правят такова шоу, и не се притеснявайте за останалото. Фокус-мокус и всички са щастливи! Магия!
И последно, за малките, големите и най-вече за техните най-добри приятели!
13. Кучешко парти
Личен архив
Iron Mermaiden Events – стартирахме организацията на първите кучешки партита в България.
Личен архив
Много от вас са си го мислили, признайте си! Кучетата са част от нашите семейства, те са най-добрите ни приятели – разбира се, че ще ги отпразнуваме. И, разбира се, че ще е в парка! Осигурете мебели за кучешките мами и татковци, води за кучешките гости и ако наистина искате да впечатлите всички – кучешки кетъринг! О, да, съвсем наистина съществува такова нещо (и ние не можахме да повярваме). Pupcakes – къпкейкове за кучета и кучетата наистина ще усетят духа на празненството. Можете да ги погледнете тук.
Авторът на тези чудесни идеи Милена Комитова е амбициозен и креативен човек с неподправен ентусиазъм към живота и отпразнуването на всеки малък повод за щастие. Още идеи може да разгледате на страницата й Iron Mermaiden Eventsron Mermaiden Events.
Препоръчваме ви още:
Купон след 40??? Задължителен е!
Първа част
Автор: Траяна Кайракова
Разправих ви предния път за ремонтирания апартамент. Ама то всяко нещо си има предистория. Ей я и нея.
Като се закучих да правим ремонт, че няма спиране. От двайсет години рева, ама няма и няма. Ако знаех за кво иде реч, щях предварително да се самоубия. Честно ви казвам. Все мрънкотя, откакто съм се обрачила за цял живот, и няма, братче. Мъж ми няма време (най-вече не ще) и т.н. Децата реват, че нямат детска стая, аз рева ей тъй за разнообразие и общо взето ревем и ревем. Кът ревем, кой ли чува, ама се прочухме из града с наводнения от сълзи. И туй лято почна заветният ремонт! Добре, че в друг апартамент, иначе не знам. Там едва изтърпях, пък ако беше вкъщи, нямаше да съм жива! Само дето не прецених, че ми отидоха всичките запланувани 3 почивки на море, 2 на планина и 1 на село.
Ай ся, опразвай го тойзи ми ти апартамент. Мъкни чували с дрехи, боклуци, чаши, чинии, тенджери, гардероби, маси, столове, джамове и каквото ти душа сака. Ударих един бицепс и трицепс без фитнес билям. Чак аз взех да се харесвам, ама вечер бях в кома. Най-сетне дойде една бригада от италианци (да не река цигани, че ще вляза в етнически конфликт и ще ме дават по всички телевизии. То сега, а си пръднал, а си сниман!). Чукаха, къртиха, плюха, оригваха се, мазаха по пода, квот намерят, и развалиха асансьора. Нека им на гадовете. Няма само аз да се мъча. Мъкнат чували с бетон 5 етажа нагоре-надолу, пуфтят, теглят разни благословии, ама туй си е техен проблем. Мен ме благославят всички комшии, щото и те пуфтят, ама аз си местя китката и свиркам. Тъй се освирках, че няма да ви казвам де имах пясък – на много места. Ама не в апартамента, в лично мои.
Яви се един другар с перука и боядисани вежди и рече, че ще слага тръби, мазилки, дограми, квот си искаш. Бреееей, какъв интелигентен чиляк – от всичко разбира, всичко може и знай. Направо ме усъмни. Аз, освен себе си, такъв не познавам, ама ето на – яви се. Мъкне едни ламарини, прави едни изолации, ама сам със сина си. Ден дойдат, два ги няма. Отиде се не видя пусти ремонт една година, пък аз го смятах за месец-два. Ей, цял живот ще си остана непросветена и проста. Накрая тоз ми ти, боядисаният, рече, че отивал на море в Гърция за една седмица, имал резервация. Тъй го кълнах, че не се върна две недели. Счупила му се колата в чужбина и бая му смъкнали кожата. Господ си знае работата, няма да е от мойте клетви, тъй се успокоявам. Вараха, що вараха, бая изкривиха стените, уж гипсокартонът ги изправял, как стана тая магия и досега не знам. Сега ще се боядисва. Отиваме в магазин за латекс и едно бяло, дето не го знам. Избира той, избирам аз и великият майстор се изсулва с колата към къщи. Продавачката любезно ме поглежда и подава касова бележка:
- Дължите 586 лв. и 20 стотинки.
Моляяяяяяяяяяяяяя! Аз толкоз пари на куп не съм виждала и не мога ги преброи, камо ли да нося у мене си. Тоз ми ти тъпунгер трябваше да плати, щото са му дадени пари за материали. Тъй ли ще ме цакаш ти мене, бе? Ай обратно с колата до нас, взех му всички мангизи и пак в магазина. Що срам брах, не е истина.
Моят мъж се ядоса и го изгони барабар със сина му. За отмъщение той ми открадна директорския стол, дето бях забравила да прибера (щото все сънувам, че нейде ще ме извикат за директор) и шевната машина за чорапи. Аз не мога да шия, ама стои за интериор и гостите си мислят, че мога. Пък чорапи и гащи, като се скъсат, ги хвърлям без да види някой.
То всичкото хубаво, ама тоя като си събра багажиите, не каза де са тръбите под картона в банята. Мъжът ми се кръстеше при всяка дупка за душ, поставка за хавлии и сапунерка. Разгеле, не бастиса нищо и не проби, освен на мене, дупки в главата от шума. Ама то оттам кво да изтече – само красотата ми. И като казах баня, изправя ми се косата, като се сетя. Отиваме да избираме плочки, пана, красоти. Искам 3D проект аз, че нямам никакво мислене, камо ли пространствено, за логическо да не става реч хич билям. Едно младо моме хвърчи, обяснява, чертае едни графики, аз гледам кът прасе в блато и накрая светнах. Брои каквото брои, смята там и даде броя на плочките. Хукваме да ги вземаме. Малееееееееееее, те един тон. Пък как се качват по стълбите не е ясно, накрая ги стоварваме и установяваме, че са объркали цвета. Айде пак надолу, айде пак в магазина. После качвай, пуфти, поти се. Ако имах пушка, щях да се гръмна още първия път. Почва един гоооооолям майстор да ги лепи. Дадена муй голяма схема, подробна, как баш да лепи, щото обърка ли ми китките, ще го обеся на душа. Обажда се той по едно време да пита що има един тон бели плочки пък няколко сиви. Банята трябва да е сиво с малко бяло на паната с китки. Сега ще си речете що пък сива? Щото търпи мръсотия. Кухнята е сива, плочките и те, колата, гащите, сутиените и т.н. Само децата не докарах на цвят, затуй ги трепя да се къпят денонощно!
Хората пак объркали плочките. Добре че не беше ги налепил, че щях да се окажа с комунистическа баня с плочки кът на кухня от времето на бай Тошо. Сега, ако се чудите как сами жени да свалите тон плочки, фаянс, дърва или нещо друго, ще ви кажа. Детето е русо като майка си, но значително по-умно. Взема големия куфар за пътувания, пълним в него, качваме в колата и така до края на света. Е, куфарът отиде в контейнера, аз хванах дископатия, ама туй са бели кахъри. Оттам рошава, страшна, прашна и с пяна на уста се довлякох пак в склада. Сега, какво съм казала, много ли съм пищяла не знам, обаче се свестих у нас, с качени плочки и кафе в ръка. Единият склададжия ми вееше с вестник, другият държеше уиски и чинно чакаше да кажа искам ли в кафето. Искам! В голяма чаша половин литър! Оня лепи, пуши, плюе по пода и замазва, умрях. Жива да не бях. Бе то и аз съм върл пушач мръсен, ама чак такава свинщина не правя, особено в чужди къщи. Свърши, разгеле. И си рекох – край, банята е готова. Оня отгоре сигур е паднал от смях и кеф. Цялата тоалетна и баня налепени, голям кеф. Муха да бръмне, ще се разчекне от блясък и чистота. Мина една седмица, отиде си оня велик майстор и що да видя. Някой от другите е чукнал две плочки баш на паното ми с китки и ги пукнал. Пустосвах всички, дето бяха влизали в къщата ми, ама няма накъде, ще се сменят. Звъня пак на оня пушещоплюещия да иде немедленно да ги сменя. И сега няма да познаете и на леща, и на кафе да хвърляте! Да смени две плочки, счупил по погрешка!!!, забележете – по погрешка! още 32! Ми то половината баня. Колко пъти съм припадала не помня, обаче пак взех плочки, китки и го зачаках да ги налепи. Искал 200 лв. за да си оправи по погрешката и ги залепи. Абе ееееееееееееееей, знайш какъв ще ти залепя, че ще ти завъртя сополя три пъти около врата! Марш от къщата, банята и живота ми, гад мръсна! Викам ти, майсторе, щот не ти знам името. Ей нерви не ми останаха даже и в зъбите и сега лесно ми ги ровичкат. Наново мих, бърсах и повече майстор не припари в санитарните помещения! Ама де щели да пикаят и се мият? Туй не е моя работа! Аз да не съм обществена тоалетна! Ай ще му се не знай! Ако щат, дъждовна вода в кофи да си събират и да се спасяват! Турих по един катинар и се свърши. Следва продължение…
Препоръчваме ви още:
Автор: Теодора Миткова
Разбира се, сега мога да се смея, мога да гледам снизходително, мога да правя каквото си поискам, поне още 3 години, докато не дойде моментът за матурите на второто ми дете. Бях обаче жалка картинка миналата година, по същото време. Лъжа - бях в жалко психическо състояние още през лятото преди 7-ия клас на моя първороден.
Беше прекрасен летен ден, всичко си вървеше чудесно, докато не срещнах съученичка на сина ми заедно с майка й. Отивали да купуват сандали, а после детето щяло да ходи на урок. "Какви уроци посред лято бе?", искрено се захилих. По математика, ми казаха. Преговорът бил важен, че като почнат учебната година, нямало да им стига времето, материалът ще е тежък, а за матурите трябва да сме тип-топ. По български щели да почват курсовете след месец.
Ще ми се да кажа, че се прибрах и забравих, обаче тази среща ми убиваше като камъче в обувката. И ми е убивала доста, защото като се прибрах и след първата родителска среща два месеца по-късно, бях истерична, пред нервна криза и вдигнах скандал как никой не е заинтересован в това семейство, за нищо не мисли, какво ще правим сега. Мъжът и децата ме гледаха втрещени, все едно им бях съобщила, че напускам тази болница…
Национално външно оценяване 7 клас 2018 - какво трябва да знаете
Мина около час, докато се успокоя и обясня, че ние сме скапано семейство – първо, не сме намерили място, където седмокласникът да взема уроци, второ – самият седмокласник е абсолютно незаинтересован безобразник, как може да не е споделил такива неща у дома и трето, мъжът ми се ядоса. На мен се ядоса!!! Какви глупости съм говорела, нали си има добри оценки ученикът, как…
- А! - спипах го тутакси – ти можеш ли да кажеш на какво ниво е по математика синът ти, а?
На следващия ден минах като тайфун през книжарницата и два часа по-късно излязох, много съмняваща се в нивото на помагалата с примерните тестове, които бях накупила. Решихме, че седмокласникът ще решава, ние ще проверяваме. Междувременно, след като пих кафе с някои майки, които ми обясниха колко е важно уроците да са почнали още миналата година, разясниха ми тарифите (2000 – 2500 лв. излизат уроците, зависи от учителите, има и по-евтини обаче, ако иска в прилично училище…), загубих всичката си колеблива увереност. Изпитвах яд, горчилка и мъка – аз каква майка съм… Всяка сутрин ставах, казвах си, че детето ми е умно, че може, че има добри оценки в училище и всичко това е добре.
Месец-два по-късно, мъжът ми се скара люто с мен, само защото настоях да провери решените задачи на детето. Писнало му било да чете в интернет, дотука му дошло от косинуси и пирамиди, в края на краищата нямало значение, да съм си проверявала аз като искам и прочее. Детето ревеше оттатък и се кълнеше, че няма да пипне нито един тест повече…, че е тъп и нищо не разбира и въобще не му пука…
И до ден-днешен съм благодарна на приятелката ми Ангелина, дето ми каза, че ще пита една учителка по математика дали не иска да поеме момчето. И спаси семейството ми. Благодарна ще съм ти, Анже, докрай!
След първия урок разбрах две неща: синът имаше сравнително добро ниво и на матурите се играе мръсно. Т.е. трябва да имаш стратегия – на коя минута колко задачи да си решил, кой модул кога да приключиш, какво да правиш, ако не можеш да решиш някоя задача…
Е, всичко щеше да е прекрасно, ако не бях се сетила за българския и литературата. Настървих се, преследвах нашия седмокласник с помагалото, докато не заряза всичко останало и не реши два теста. После му опявах да учи по география, да не забравя контролното по история, прочел ли си е по информационни. Той започна да се крие от мен, спря да ми говори, след като му обясних, че преразказът му в минало несвършено, не е добре. Пита ме, откъде знам. Не знам, казах, обаче нещо му има. Да го оправи. Тогава разбрах и за 25-и въпрос от теста – имало си специални словосъчетания, точно за него. И ако не ги знаеш… Заявих на съпруга ми плахо, че май има нужда от уроци по български. И по литература. Все още можело да се намери място в един курс, макар че през март било късно… Е как не се разведохме тогава, не ми е ясно. Да сме потърсели алтернативно образование, развика се мъжът ми, защо да не потърсим уроци по биология и история, ами физическото, а? С другите предмети как ще се справим, а?
Срещнах една позната, чиято дъщеря миналата година влязла в точното училище. Обаче тя си ходела на уроци по всичко и била много амбициозна, на волейбол също ходела, имали състезание оня ден.
"А твоят не ходеше ли на айкидо, ооо, отказал се преди две години, жалко… " Ако не вземем мерки, въобще не се знае за кое училище ще ни стигне балът, защото много е важна средата, да не говорим - нивото на учителите…
И година и половина по-късно се пръскам от яд, а как ми се ще да се смея! Каква майка съм бе, да си съсипя детето така. Сега тичам след него и му опявам, че нито обиколката на пирамидите, нито алитерацията го определят като човек. Той не ми вярва. Ама си го направих сама.
P.S. Според кратки непредставителни проучвания, направени от мен за мен: между 94 и 99% от децата в един випуск на 7-и клас посещават платени уроци, за да покрият общообразователни нива.
Препоръчваме ви още:
Автор: Мая Цанева
Аз съм родител от почти 5 години. Пиша по темата от около 3-4 години. И да, доскоро си мислех, че съм майка от ново поколение, нещо свежо всеки ден ми се случва, нещо интересно, което има защо да се сподели. Но винаги има едно „но“. След няколко разговора с приятели, които не са в плен на темата „родителство“, разбрах, че вероятно съм в плен на клишета. Всъщност излиза, че сме сексистки, пристрастени към публичното споделяне и към битки. Вярваме в силата на виното като спасение. И да, живеем в (без)опасност.
Аз, майката
Не подценявам нито една от сериозните битки, които водим като родители – за качествена храна, за прием в градина и в училище, за здравни и социални права, но… ние не сме първите, които са изправени пред такива предизвикателства. Вероятно конкретиката е различна, но в същността си проблемите са същите. Тогава защо сме толкова гръмогласни и тревожни? Заради провала на родителите преди нас, заради собствената си безпомощност или недостатъчен напредък? Надявам се да правим наистина нещо значимо, защото в противен случай ще прегракнем преди да ни чуят.
Сподели ми, сподели ми
Признавам, аз съм пристрастена към публичното споделяне. Наскоро мъжът ми ме попита на шега: „С кого ми изневеряваш повече – с телефона или с лаптопа… “. Е, вероятно третият в брака ни е или телефонът, или лаптопът, каквото и да е с клавиатура. Аз започнах да споделям, когато разбрах, че водя повече вътрешни диалози, отколкото истински разговори с най-близките си. И да, вероятно прекалявам, макар почти анонимно, защото кой не споделя… Едно превъртане на ФБ потока и вече съм забравена. Но дали светът има нужда от моето мнение по всеки въпрос, или това издава логорея… Знаем ли правилата на хигиената на споделянето, или сега ги измисляме?
Майки и вино, вино и майки
Кратък преглед на родителските блогове, постове или майтапи във ФБ показва, че съвременната майка живее на кафета и вино. Тоест прави си кафе, пие го студено на екс и хваща първата чаша вино, която ѝ падне, за да довърши деня. Дали, независимо че споделяме много и публично радостите и неволите си, виното е единственото, което ни кара да се почувстваме по-добре… Дано французите са прави, че една чаша вино на ден укрепва сърцето, особено майчиното.
Какво научих, докато бях баща в майчинство
Бащата – приятел или враг?
Да, кой е бащата? Добрият или лошият герой? Да, вероятно повечето от нас нямаме идея какъв баща би бил партньорът ни. Понякога това е като лотария – или печелиш, или „опитай отново“. Колкото и да бягаме от сексизма, всъщност сме в плен на него. Заради нуждата да защитим новите си социални роли, превърнахме позицията „ние, жените“ в криво огледало на собствената си несигурност какво сме ние. Днес се прехласваме по НЕГО, мъжът 2.0, който споделя раждането, смяната на памперсите, готвенето и нощния рев на бебето. Заклеймяваме таткото, който заспива преди детето или не ни помага. Дали „Той“ е врагът, само защото е МЪЖ? Клишето ли изисква от него да помага, да влиза в нови роли или му идва отвътре? Ако намерим отговор на този въпрос, клишето ще се разчупи и ще се радваме на автентичния мъж и татко.
Кой носи бебето?
Къде е добрата стара количка? Бебеносенето и детеносенето изместиха количката. По улицата, в парка или във Фейсбук е пълно с родители, които са натоварили наследниците си на гръб и ги разхождат. Бебеносенето клише ли е или все още е нещо свежо? А може би това е просто още една възможност да пренесеш детето си от точка А до точка Б? Аз разбирам ползите от това – бебеносенето укрепва връзката между майка и бебе и подпомага връщането на формата след раждане, но защо се оплакваме и от болки в кръста и отекли крака? Аз носих сина си в раница едва няколко месеца. След това го натоварих в старомодната си английска количка, заедно с половината магазин и къща, и така продължихме, докато проходи. После… той пада, става и… така до днес – на собствен ход.
(Без)опасност
От няколко седмици синът ми е основно по клоните на дървото в градинката. Той се катери, слиза, тича, пада. Кара колело без каска и ако някой от социалните преброи раните по коленете му или синките от падане и от борба с приятели, то вероятно ще ме затворят. Може да ми се свива сърцето, но се намесвам, когато не може да се справи сам.
Парадоксът е, че именно аз започнах да се занимавам с безопасността на детските площадки. Днес смятам, че (без)опасността като цяло се надценява и е важно да излагаме децата на разумен риск, който да ги научи да се пазят сами. „Да“ на коланите в колата и „не“ на белезниците за разходка.
Урок по безопасност за най-малките
Емпатия на показ?
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ – всички помагаме и о, колко споделяме доброто! Щом вляза във Фейсбука си или включа телевизора, виждам поне няколко призива за помощ, истории за добри дела или споделена лична драма. Доброто заразно ли е, или нуждата да споделяме колко сме човечни е по-неотложна? Разбира се, в ерата на дигиталната комуникация всичко е на показ, но дали това не отнема от стойността на стореното добро? Спомням си историята за едно момиче, което беше спасило припаднал шофьор на автобус. Детето беше толкова смутено от масовото внимание към него. То обясни, че не се е случило нищо специално, а просто е направило нещо, което е научило от майка си. Дали вече не можем да правим добро тихо?
Накрая, както се казва в една реклама, аз съм около 60% клише. А вие?
Препоръчваме ви още:
Петте урока, които майчинството ми даде
7-те мантри на щастливите майки
22 новородени деца и техните родители подкрепи през първите три месеца на 2018 г. Фондация "За Нашите Деца". Благодарение на работата на екипа по програма „Предотвратяване на раздялата на новородени“ 14 бебета не постъпиха в институция и днес се радват на любовта и грижата на родните си семейства.
Експертите в София и Пловдив подкрепиха и 151 многодетни семейства живеещи в бедност, родители с увреждания или зависимости, семейства на новородени с увреждания или здравословен проблем, както и семейства на недоносени бебета. Благодарение на програма „Семейна подкрепа за сигурна грижа“ въпреки трудностите, всички деца останаха в своите семейства. Чрез нея 3 деца бяха настанени в семейства на роднини и близки; 8 деца в осиновителски семейства; 10 деца жертви на насилие; 15 деца в риск от отпадане от училище; 4 деца с трудно поведение. Подкрепени са 31 деца и семейства в процес на реинтеграция.
Едно от семействата, които получиха подкрепа, е на Лъчезара. Малката се появява на бял свят с тегло под 2 килограма. Тя е първото момиченце в семейството на Кирил и Мария, родители на още 3 момчета.
Екипът от Център за обществена подкрепа „Св. София“ научава за проблемите в семейството, когато от болницата ги уведомяват, че Мария си е тръгнала уплашена и без детенцето си. Майката обяснява, че е бързала да се прибере, защото нямало кой да наглежда момченцата ѝ. Признава, че е имала дълбоки съмнения дали ще се справи с грижите за още едно дете и то толкова крехко момиченце. Родителите биват помолени да обмислят решението да изоставят детето си. Междувременно екипът се среща и с роднини на семейството, които изразяват готовност да направят всичко по силите си, за да помогнат с грижите за децата. Екипът на фондацията също се ангажира да подкрепи семейството.
С помощта на специалистите от ЦОП и любовта, която изпитват към единственото си момиченце, Кирил и Мария решават да си върнат детето. Включват ги в програмата „Семейна подкрепа за сигурна грижа“, чрез която получават съвети и насоки как да се грижат по-добре за малката. Обещават им, че ще ги посещават в дома им, за да се почувстват съвсем скоро достатъчно уверени, че могат да се справят сами.
Днес семейството на Кирил и Мария е отново цяло. Защото подкрепата, оказана навреме, променя съдби.
През първите три месеца на 2018 година фондация „За Нашите Деца“ подкрепи над 600 деца и семейства.
Препоръчваме ви още:
Иновативни услуги за проследяване на недоносени деца
Как един приемен родители пренаписа 6 детски истории
- Най-популярни
- Най-нови
