Автор: Теодора Миткова

Разбира се, сега мога да се смея, мога да гледам снизходително, мога да правя каквото си поискам, поне още 3 години, докато не дойде моментът за матурите на второто ми дете. Бях обаче жалка картинка миналата година, по същото време. Лъжа - бях в жалко психическо състояние още през лятото преди 7-ия клас на моя първороден.

Беше прекрасен летен ден, всичко си вървеше чудесно, докато не срещнах съученичка на сина ми заедно с майка й. Отивали да купуват сандали, а после детето щяло да ходи на урок. "Какви уроци посред лято бе?", искрено се захилих. По математика, ми казаха. Преговорът бил важен, че като почнат учебната година, нямало да им стига времето, материалът ще е тежък, а за матурите трябва да сме тип-топ. По български щели да почват курсовете след месец.

Ще ми се да кажа, че се прибрах и забравих, обаче тази среща ми убиваше като камъче в обувката. И ми е убивала доста, защото като се прибрах и след първата родителска среща два месеца по-късно, бях истерична, пред нервна криза и вдигнах скандал как никой не е заинтересован в това семейство, за нищо не мисли, какво ще правим сега. Мъжът и децата ме гледаха втрещени, все едно им бях съобщила, че напускам тази болница…

Национално външно оценяване 7 клас 2018 - какво трябва да знаете

Мина около час, докато се успокоя и обясня, че ние сме скапано семейство – първо, не сме намерили място, където седмокласникът да взема уроци, второ – самият седмокласник е абсолютно незаинтересован безобразник, как може да не е споделил такива неща у дома и трето, мъжът ми се ядоса. На мен се ядоса!!! Какви глупости съм говорела, нали си има добри оценки ученикът, как…

- А! - спипах го тутакси – ти можеш ли да кажеш на какво ниво е по математика синът ти, а?

На следващия ден минах като тайфун през книжарницата и два часа по-късно излязох, много съмняваща се в нивото на помагалата с примерните тестове, които бях накупила. Решихме, че седмокласникът ще решава, ние ще проверяваме. Междувременно, след като пих кафе с някои майки, които ми обясниха колко е важно уроците да са почнали още миналата година, разясниха ми тарифите (2000 – 2500 лв. излизат уроците, зависи от учителите, има и по-евтини обаче, ако иска в прилично училище…), загубих всичката си колеблива увереност. Изпитвах яд, горчилка и мъка – аз каква майка съм… Всяка сутрин ставах, казвах си, че детето ми е умно, че може, че има добри оценки в училище и всичко това е добре.

Месец-два по-късно, мъжът ми се скара люто с мен, само защото настоях да провери решените задачи на детето. Писнало му било да чете в интернет, дотука му дошло от косинуси и пирамиди, в края на краищата нямало значение, да съм си проверявала аз като искам и прочее. Детето ревеше оттатък и се кълнеше, че няма да пипне нито един тест повече…, че е тъп и нищо не разбира и въобще не му пука…

И до ден-днешен съм благодарна на приятелката ми Ангелина, дето ми каза, че ще пита една учителка по математика дали не иска да поеме момчето. И спаси семейството ми. Благодарна ще съм ти, Анже, докрай!

След първия урок разбрах две неща: синът имаше сравнително добро ниво и на матурите се играе мръсно. Т.е. трябва да имаш стратегия – на коя минута колко задачи да си решил, кой модул кога да приключиш, какво да правиш, ако не можеш да решиш някоя задача…

Ботев не прощава

Е, всичко щеше да е прекрасно, ако не бях се сетила за българския и литературата. Настървих се, преследвах нашия седмокласник с помагалото, докато не заряза всичко останало и не реши два теста. После му опявах да учи по география, да не забравя контролното по история, прочел ли си е по информационни. Той започна да се крие от мен, спря да ми говори, след като му обясних, че преразказът му в минало несвършено, не е добре. Пита ме, откъде знам. Не знам, казах, обаче нещо му има. Да го оправи. Тогава разбрах и за 25-и въпрос от теста – имало си специални словосъчетания, точно за него. И ако не ги знаеш… Заявих на съпруга ми плахо, че май има нужда от уроци по български. И по литература. Все още можело да се намери място в един курс, макар че през март било късно… Е как не се разведохме тогава, не ми е ясно. Да сме потърсели алтернативно образование, развика се мъжът ми, защо да не потърсим уроци по биология и история, ами физическото, а? С другите предмети как ще се справим, а?

Срещнах една позната, чиято дъщеря миналата година влязла в точното училище. Обаче тя си ходела на уроци по всичко и била много амбициозна, на волейбол също ходела, имали състезание оня ден.

"А твоят не ходеше ли на айкидо, ооо, отказал се преди две години, жалко… " Ако не вземем мерки, въобще не се знае за кое училище ще ни стигне балът, защото много е важна средата, да не говорим - нивото на учителите…

И година и половина по-късно се пръскам от яд, а как ми се ще да се смея! Каква майка съм бе, да си съсипя детето така. Сега тичам след него и му опявам, че нито обиколката на пирамидите, нито алитерацията го определят като човек. Той не ми вярва. Ама си го направих сама.

P.S. Според кратки непредставителни проучвания, направени от мен за мен: между 94 и 99% от децата в един випуск на 7-и клас посещават платени уроци, за да покрият общообразователни нива.

Препоръчваме ви още:

Да успееш без да полудееш - различните стратегии за изпити

Помагаме или пречим?

Матурите свършиха! А оттук нататък?