По някои теми разговорите трябва да бъдат проведени, независимо от възрастта, и колкото по-рано се случат, толкова по-добре. Един от тези разговори е за наркотиците.

Вероятно някой ще каже, че 7-8 години са твърде ранна възраст. Но от такива разговори има полза. Защо?

- така ще сте сигурни, че детето получава достоверна информация (все пак я получава от вас, а не от по-големи деца), но трябва да сте подготвени;

- така децата ви ще разберат какво мислите вие за наркотиците и защо. А на тази възраст вие все още сте модел, за разлика от пубертета, когато всичко, което кажете, ще е поставено под съмнение.

- защото е по-вероятно, ако възникне възможност да опитат някакъв наркотик в компания, да ви кажат, след като сте ги убедили, че могат да ви имат доверие.

- защото, ако възникне проблем с наркотиците, ще споделят с вас.

В тази възраст те вече са чували нещо за дрогата, най-често от телевизиите. Като правило все още не подлагат на съмнение родителския авторитет и са готови да споделят с вас какво знаят и мислят по дадена тема.

Как да започнем разговора с тях

Когато давате на детето някакво лекарство или когато вие самите вземате, обяснявайте, че лекарството може да се приема само от човек, на когото може да има доверие. Тези хора са родителите, лекарите и в някои частни случаи – учителите.

Когато видите по телевизията предаване или филм, в който става дума за наркотици, използвайте възможността да започнете разговор с детето. Попитайте го знае ли нещо за тях и му обяснете достъпно защо са опасни.

Няколко идеи за подходящи

Тийн филми

След началния етап на образование

Това е период, който силно се отличава от предходните години в началния курс, защото при много деца се появяват трудности с ученето. Макар децата в тази възраст все още да не изпитват интерес към наркотиците, някои от тях опитват алкохол. Други, макар и в много редки случаи, откриват дишането на лепило и препарати от битовата химия.

Какво можем да направим 

- да поддържате близки отношения с детето

- да го изслушвате, когато споделя

- да се интересувате как е протекъл денят му, кои са децата, с които е в близка връзка.

Това трябва да стане ненатрапчиво, за да не се създаде усещане за нездравословен интерес. Бурните реакции на това, което споделя с вас не са препоръчителни. Така само ще прекъснете създадения контакт и ще се превърнете в нежелани събеседници.

Намирайте време за разговор с децата си. Подтиквайте ги да споделят емоциите и опита си. Отнасяйте се към проблемите им сериозно, дори да ви се струват незначителни), те са много важен индикатор за интереса ви към детето. Говорете за това какво е отношението към употребата на алкохол и цигари в училището, интересувайте се дали темата за наркотиците е поставена в някой от часовете.

Споделете какво е вашето отношение към дрогата и кажете защо е такова. Обяснете правилата в дома ви по въпроса за наркотиците, алкохола, убедете се, че децата разбират защо трябва да се спазват. Децата трябва да знаят, и да са сигурни, че винаги могат да разчитат на вас за подкрепа и помощ.

Как да разпознаем, че детето ни

е жертва или насилник

Тийнейджърски период

Най-рисковата възраст – време на амбиции и търсене на себе си, но все още не сме дорасли до самостоятелността, към която се стремим.

Детето прави първи крачки в живота си на възрастен, но пътят, който му предстои, е изпълнен с преодоляването на явни и скрити препятствия. В тази възраст, повече от всякога, то има нужда от помощта на родителите си, но все по-рядко я търси. 

Не плашете детето, но се постарайте да му обясните, че всяка негова постъпка има определени последствия.

Ако това, което е извършило е добро – последствията са благоприятни. Но има и действия, които пораждат зло. Лошите постъпки понякога могат да пречупят човека и унищожат живота му. И не само неговия, а и на много други хора. Обяснете на детето какви са неизбежните последствия от употребата на наркотици. Нищо в живота не се прави просто така. Ние носим отговорност за всеки свой избор. Само ние и никой друг.

Мълчанието е златото на злото

Защо точно в тази възраст децата най-често опитват наркотици?

Защото точно в тази възраст се появява стремежът да впечатлиш останалите, да се впишеш в някаква група или общност, да изградиш авторитет сред връстниците си. Първото запознаване с наркотиците най-често се случва в компания. Ако детето ви има самочувствие, радва се на уважение в семейството, има изградено чувство за собствено достойнство, то ще е в състояние да отстоява мнението си и да противостои на натиска на тези, които употребяват наркотици.

Не бива да забранявате категорично на детето си да дружи с някой от собственото му обкръжение. Все едно, няма да ви послуша. Но ще предизвика реакция на протест, типична за възрастта му. Ще започне да има тайни от вас и ще ви е много по-трудно да разберете как протича животът му. Кажете му, че ако общува с наркомани, рано или късно, ще стане наркоман. Дори да не употребява наркотици ежедневно. Възможно е да му се струва, че няма приятел с такъв проблем. Но трябва да знае, че в началния етап това трудно може да се установи.

Още след първия прием на наркотик психиката започва да се променя.

Първият стадий на наркоманията е много привлекателен – безкрайно удоволствие и еуфория. Но това удоволствие се заплаща, при това не само със здравето. За да устои на изкушението и натиска на околните тийнейджърът трябва да има изградена здрава ценностна система, за да направи правилният избор да живее без наркотици. Защото да се дрогираш означава да водиш себе си към унищожение.

В пубертета детето се стреми да се откъсне от родителската опека, да докаже своята принадлежност към света на възрастните, без да разбира напълно какво точно означава това.

Важно е да му обясните, че:

- Възрастният човек не е този, комуто е позволено всичко и не може да бъде наказан, а който може да носи отговорност за изборите си и да не зависи от натиска на другите около себе си.

- Избирайки наркотиците ти се поддаваш на влиянието на връстниците си наркомани, които ти диктуват своята воля, а това изобщо не е свободен избор.

- Наркоманът унищожава семейството си, защото дрогата носи след себе си нуждата от много пари, продаването на семейно имущество, кражбите и грабежите. От всичко това печелят единствено дилърите, които живеят живот, който наркоманът никога няма да има. Те печелят, докато ти губиш. Печелят за сметка на твоето здраве, на твоя успех, на твоето щастие.

- Смелостта и „зрелостта“ не са в това да опиташ наркотици, а да откажеш да го направиш, без да си ги пробвал.

- Употребата на наркотици води след себе си опасност от заразяване със сериозни болести – СПИН, хепатит, туберкулоза, заразяване на кръвта.

- Психическата зависимост неизбежно води след себе си и физическа. Това състояние, при пропускане на доза, се изразява в болки в ставите, повръщане, треска, студена пот, болки в стомаха, рязко покачване и спадане на температурата. Специалистите казват, че това, което изпитва наркоманът в период на абстиненция прилича на тежък грип, който протича на фона на хранително отравяне.

- Наркоманията, освен всичко друго, е преследвана от закона.

- Употребата на наркотици те лишава от бъдеще – от възможността да получиш подходящо образование, да си намериш добра и желана работа, от възможността да имаш здрави деца или изобщо да имаш деца.

Как да помогнем на детето в ситуация,

вижте в Планът Х

Как да ги предпазим

Много родители смятат, че изостават от децата си. Че са в позицията на догонващи. Това ги прави неуверени и неспособни на разговори по теми, които ги вълнуват. Други изобщо не желаят да разискват теми като наркотиците, алкохола и т.н., защото смятат, че подобни разговори могат само да засилят интереса на тийнейджъра. Но ако ние, като родители, не формираме отношението на детето си към наркотиците, ще го направи някой друг – връстници, приятели, улицата. Най-важно е да не се страхуваме да обсъждаме тази тема с детето си. Днес тийнейджърите имат достатъчно възможности да се информират за дрогата и на 12-14 години знаят достатъчно по темата.

Друг въпрос е откъде е тази информация, достоверни ли са източниците. Децата разговарят за дрога помежду си, но е твърде възможно действителността за влиянието им да е изкривена и да бъдат представяни като тонизиращи, повишаващи умствената активност. Затова не бягайте от темата, но и не я поставяйте неубедително.

Децата трябва да чуят категорична позиция, отстоявана хладнокръвно, без драматизиране и излишна настойчивост.

Повод за разговора може да бъде филм по темата, обсъждана в медиите новина, конкретна ситуация с ваш близък или познат. Само не изнасяйте лекции. Първо си изяснете какво знае детето ви за наркотиците. Не питайте веднага употребява ли или не. Ако е пробвало, никога няма да ви признае и ще му е много по-трудно да говори с вас по темата. 

Пубертетът - неизбежното зло

Когато решите да предприемете някаква стъпка, с цел да повлияете върху възгледите на детето ви за наркотиците, винаги се съобразявайте с особеностите на възрастта му. Тийнейджърът изпитва потребност да живее без да се съобразява със съветите на родителите си, тяхната помощ се тълкува като опит да се намесят в личното му пространство, а съветите се възприемат като заповед. На тийнейджъра му е интересно, когато му разказват за нещо ново, показват му го и му дават възможност да го опита.

От какво да се ръководите

Пубертетът е възраст на противоречията и тревожността. Поведението на пуберите е променливо и непредсказуемо – това е нормално. Люшкат се в крайности – едновременно обичат родителите си и ги ненавиждат.

Избягвайте опити да се представяте твърде разбиращи: „Отлично разбирам, какво чувстваш.“ – пуберите са убедени в своята неповторимост и уникалност. Това, което чувстват, според тях, не се е случвало на никой друг. Те се възприемат като сложни и тайнствени същества. Искрено се разочароват, ако изглеждат наивни.

Разграничавайте съгласието от разрешението, търпимостта и санкционирането. Иначе казано – не правете от мухата слон.

Родителите е добре да проявяват търпимост към не съвсем желателни за тях постъпки на децата си - смяна на прическата, пиърсинги и дразнещи дреболии, които не влияят на здравето на децата и не са опасни за тях. Те няма нужда да бъдат поощрявани, нито санкционирани. Това повишава взаимното доверие.

Разговаряйте и действайте като възрастни. Не се поставяйте в позиция на съперници, не се дръжте като пубера си, не използвайте неговия жаргон. Това е неговият стил на живот, с който иска да е различен от родителите си. Това е част от процеса на формиране на личността му. Така започва постепенното му отделяне от родителите.

Родители и тийнейджъри -
как да съхраним връзката си

Подражанието от страна на родителите, на стила и жаргона на децата, ще ги тласне в по-дълбока опозиция.

- Подкрепяйте тийнейджъра и поддържайте неговите силни страни. Не се съсредоточавайте върху недостатъците му, говорете повече за достойнствата му. Когато откривате и атакувате слабите му страни той го преживява болезнено.

- Помагайте му да мисли самостоятелно. Не засилвайте зависимостта му от вас. Говорете с фрази, които подкрепят този стремеж към независимост: „Това е твой избор!“, „Това е твое решение!“, „Ти можеш да отговаряш за това.“

- Възпитаването в самостоятелно вземане на решения трябва да става внимателно и плавно. Едновременно с това се изгражда и способността да поставяш под съмнение мнението на връстниците. 

- Уважавайте потребността на детето от уединение, от личен живот. Този принцип изисква известна дистанция, която за много родители може да се окаже непосилна.

- Избягвайте крайните реакции и фрази. Разговаряйте, не изнасяйте лекции. Това предполага изслушване на ответната страна. Крайно неподходящи са реплики, които започват с: „Аз, на твоята възраст.“

- Не поставяйте етикети: „Това момиче е мързеливо и разхайтено. Нищо няма да стане от него.“ Подобни изказвания навеждат на мисълта, че такива предсказания се осъществяват от само себе си.

- Избягвайте нееднозначните изказвания. Позицията ви трябва да е категорична: разбираема забрана, пълна доброжелателност, разрешение или открита възможност да направиш избор.

- Не давайте пълна свобода, но и не я ограничавайте силно.

- Съхранете чувството си за хумор във всяка ситуация.

Вие, като родители, можете да изиграете главната роля в благополучното, свободно от наркотици бъдеще на най-скъпото си същество.

Колкото по-рано започне работата ви с детето "против" наркотиците и „за“ здравословния начин на живот, толкова по-голяма е вероятността действията ви да постигнат нужния резултат.

Детството е времето, в което можете да обсъждате с детето опасностите от употребата на психотропни вещества, преди да се сблъска с тях.

Защо холандските тийнейджъри не пушат трева

Първо изберете подходящия момент за този разговор, а после опитайте да му помогнете да разбере, че:

- Медиите често създават привлекателен образ на хората, които употребяват наркотици, но реално такива „супергерои“ са много по-малко, отколкото сред хората, които не употребяват наркотици.

- Наркотиците притъпяват разума и могат да нарушат координацията на движенията. Те не решават нито един проблем, но създават много и опасни.

- Употребата на наркотици е „привилегия“ на възрастните, но те няма да превърнат детето или тийнейджъра във зрял човек. Това могат да направят само времето и опитът. Липсата на зависимост от тях помага да имаш истински приятели, да имаш добро положение в общността, в която живееш. За да си успешен, трябва да се научиш да общуваш ефективно, да действаш в екип и да избираш приятели, които не са зависими. Всеки, който започва да употребява наркотици, загубва завинаги своята самостоятелност.

- Защото от този момент, всичко, което прави, зависи от този, който му доставя наркотика. Той става заложник на страшна зависимост и се превръща в бреме за близките си. А от всичко това някой сериозно забогатява.

Препоръчваме ви още:

Как да научим децата да мислят критично

Родителите първи трябва да започнат разговора за наркотиците

Дизайнерската дрога

Опасните игри