„Родителите трябва да са последователни. „Не“ значи „не“ и днес, и утре и вдругиден. Думите на родителя са закон. Не трябва да се променят правилата според настроението.“ Тези фрази винаги са ме довеждали до ступор. Съществуват ли такива родители наистина? Щастливи ли са децата им?

Един обикновен пример – храненето.

На всички ни е ясно, че със сладкото не бива да се прекалява. Вярно е. Съгласни сме.

Да допуснем, че сме се прибрали от разходка навън. Измокрени сме до кости, защото ни е валял дъжд. Седнали сме около масата, наслаждаваме се на топлината вкъщи, заети сме с нищоправене и методично унищожаваме шоколадовия сладкиш. И ни е хубаво.

Или сладоледът – враг номер 1 на всяко малко дете. Студени мазнини. Повишено съдържание на захар. Какво наистина съдържа това ледено удоволствие е тайна, която никога няма да разберем. Но през лятото, в жегите, нямаме сили да откажем това лакомство и го купуваме без каквито и да било угризения на съвестта.

Позитивно възпитание: фрази,
с които можем да заменим думата "не"

Или фастфуд-храните, тази пикантна отрова, която не бихме разрешили на децата си, докато не се окажем до някое заведение за бързо хранене и не надушим апетитния мирис на пържени картофки. Забравяме правилата на здравословното хранене и смирено се нареждаме на опашка за картофки с кетчуп и бъргър. Купуваме, сервираме на децата и се наслаждаваме на щастливите им лица.

Добре, ще кажете, че за храната компромисите са допустими. Ами режимът? Той все пак създава базови навици? Нима са възможни компромиси с него?

А училището – образованието е нещо много сериозно. На училище трябва да се ходи ежедневно. Уроците трябва да се учат. Винаги. Но пък колко е хубаво да пропуснеш един ден! Не заради леката хрема, а за настроение. Разбира се, ясно е, че това не бива да се прави често, даже почти никога, но представете си поне едно утро, когато няма да кажете на детето: „Време е да ставаш за училище.“, а вместо това: „Поспи си, днес няма да ходиш на училище.“ и сънливецът заспива отново до обяд. Събужда се и обикаля вкъщи по пижами и не му се вярва, че не е почивен ден, а никой не иска нищо от него.

Сами си поставяме рамки. Даже не сами, а позволяваме на другите да ни ограничават в тях. Измъчваме децата си с невъзможни правила, за да ги учим на ред и постоянство. През цялото време се опитваме да съответстваме на нечии очаквания, вместо да живеем живота си, както бихме искали. Всичко това е грешка.

Грешка е, че правилата са по-важни от живота.

Грешка е, че „не“ винаги е „не“.

„Не“ може да е „не“ в конкретния момент – през февруари, когато навън е -2 градуса и не се яде сладолед на улицата. Но ако сега е лято, и жегата е непоносима, сладоледът е едва ли не задължителен.

„Докато не си напишеш домашните, няма да гледаш анимация.“ – и това е вредно правило. Защото обстоятелствата всеки път са различни. Случва се детето да няма настроение, да е толкова уморено, че половин час почивка да му е особено необходим, за да отдъхне. Защо не му дадем тази възможност? Бихме могли да отменим всякакви домашни и да излезем с него навън. Това ще му е много по-полезно от декларативното: „Докато не си научиш, няма да получиш телефона си.“ Макар че, когато сме му го купили, сме се договорили да бъде точно така.

Договорили сме се, нали? Но животът е шарен и бихме могли да предоговорим правилата си. И детето ще разбере, ще усети и с кожата си, че за родителите си е по-важно от всякакви правила.

10 подаръка, които детето ни няма да забрави

Да изслушаме аргументите му. Да поспорим с него. Отново и отново да се опитаме да вникнем в ситуацията и да разберем защо му е толкова скучна математиката, и едва след това да поговорим за правилата и че трябва да довършва започнатото.

И това не е задължително. Понякога може (и трябва) да отхвърлиш това, което ти е омръзнало. Тогава ще се появи шанс да откриеш нещо, което наистина ти е интересно.

Ние, възрастните, знаем, че се случва да напуснеш човек, когото някога много си обичал, за да откриеш любовта с друг.

Знаем и че когато ти писне, можеш да захвърлиш работата, която вече не можеш да понасяш, и да избягаш при морето, да се усамотиш и да помислиш с какво наистина искаш да се занимаваш.

Децата трябва да знаят, че такива възможности съществуват. Че нито едно правило не може да бъде по-важно от теб, освен ако не става дума за насилие (това е безусловно). Никакво насилие, над никого. Във всичко останало ти си свободен, независимо от поставения някъде подпис и поетите обещания.

Това могат да обяснят на детето само родителите. И само по един начин – като не подчиняват детето на правилата, а ги променят според него.

Катерина Антонова, автор на блог за родителството

Препоръчваме ви още:

Кога става по-лесно

Съжалявам, че давах такива съвети

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?