Автор: Мая Цанева

Наскоро наближава един от онези рождени дни, за които обикновено говорим с половин уста. Насред своята Сатурнова дупка, реших да не мисля много за недовършените си дела. Те са като прането, което ме чака търпеливо и дебне подмолно. Концентрирах се върху най-важното си дело, което осмисли последните 5 години и о, да, накара ме да живея на пълни обороти, че дори и да свистя на трета космическа. Да, говоря за родителството. То ми даде няколко ценни лични урока, които предполагам, че всеки научава, стига да има подходящ учител, извинете дете, до себе си.

1. Майчинството ме направи независима

Щом поех бебето в ръце, станах независима. Тогава разбрах думите на майка ми отпреди няколко години: „Единствените, на които дължа обяснение за действията си, сте ти и сестра ти.“ Всичко, свързано с малкия човек, стана моя отговорност и не дължах обяснение защо, какво и как, на никого друг, освен на него. От друга страна, от мен не зависят много неща, свързани с неговия избор на живот. Той яде, играе, смее се и се сърди, не по моя воля, а според своя. Разбира се, живеем по общи правила, но той е свободен. И независим.

Уроците, които научих

2. Майчинството ме научи да ценя себе си

Шест месеца след като Митко се роди, аз реших да се върна на работа. Бях останала без постоянен работодател и търсех нещо на свободна практика. Скоро се откри възможност да поема много амбициозен медиен проект и аз приех. Три месеца работих по 12 часа на ден. Правих конферентни разговори в банята, за да не се чува рева на бебето, управлявах дистанционно екип от 15-ина души и всичко потръгна добре, но до време. Няколко дни след като почти пропуснах първия рожден ден на момчето ми, се отказах от работата. Заради здравето си и защото бях родител, а не кариерен спринтьор. Избрах да съм маратонец, който може да спринтира за време и пари, но знае, че бързите пари и успехи могат да са опасни за здравето и семейството.

3. Майчинството ми даде възможности да надскоча себе си

Знам в какво съм добра, и го работя… откакто работя, с малки изключения. Когато станах родител, разбрах, че ако сега не прескоча средното си ниво на реализация, ще потъна в блатото на личното разочарование. Предизвиках се да работя по собствени проекти, които ме вълнуват, да се уча чрез практика и да съм с постоянно отворени очи и уши за нови възможности.

Апетитът идва с яденето. Същото е и с писането. Желанието ми се засили, след като написах първите си блог статии, първите си социални и икономически текстове, отпуснах се да споделям родителските си вълнения във ФБ постове. И днес, извинете ме, ако ви досаждам, но ми идва отвътре. Пише ми се! Аз вярвам, че надскочих себе си и съм горда с това.

Ама вие луди ли сте?

4. Майчинството не ме удави, а ме направи повече човек

Майчинството може да те смаже, ако се капсулираш в ролята си на родител. След първите месеци на шок и пълен блокаж с бебето, се върнах бързо в нормалния свят, в който има и необвързани мъже и жени, и хора без деца, и с големи деца, и всякакви авантюристи.

Един ден говорих с колежка, с която работихме по нов проект. Тя ми зададе учтиво няколко въпроса за семейството, а аз я залях с информация, още в стил „ние ядем, ние плачем“. Тя замлъкна и смутено добави: „Аз има котка. Засега не мисля за деца“. Почувствах се много глупаво и й казах, че всички деца имат нужда от любяща леля, защото майките, както знаем, понякога са много досадни. Доволна съм, че не се удавих в собственото си величие на „майка“, и че осъзнавам, че сме единни в разнообразието от форми и размери щастие.

5. Майчинството ме превърна от „обикновен гражданин“ в „Майката“ на детската площадка

Аз съм „Майката“ на детската площадка. Започнах да се занимавам с това, за да реша конкретен казус, но се оказа, че истинският проблем изисква много по-сериозен личен и професионален ангажимент. Ей така, заради една счупена катерушка аз сътворих ФБ буря, в която увлякох и други, още много хора, и то си стана социална кауза на почти пълен работен ден и без пари. И така, вече две години ние сме „бъг“ за системата. Не твърдя, че сме постигнали исторически пробив, но вече не само аз не съм мрънкар и „обикновен гражданин“.

Разбира се, правя това заради детето си. Защото не искам до живее мърляво и с преклонена глава. Правя го, и защото някой трябва да покаже, че с питане и собствени действия и до повече безопасни и увлекателни площадки за игра се стига. Няма да спася света от разрушение, но е важно да имам кауза за по-добър свят, поне докато „Бързи и яростни“ върви по екраните, а сагата вероятно ще ни надживее.

В заключение, ако сте стигнали дотук, ще ви наградя с един забавен въпрос на сина ми.

- Мамо, преди да се родя, вие сте били като маймуните, нали?

(Из "Дарвинова теория за произхода на родителите")

Е, вече съм човек. Или поне майка.

Препоръчваме ви още:

"За" и "против" още едно дете

Родителството: Безсънието на един живот

7-те мантри на щастливите майки