Опитът показва, че най-трудното в първи клас е не четенето и писането, а умението да спазваш правила, да следваш инструкции, да запомняш задачите, които ти възлагат. При всички случаи тръгването на училище е сериозно изпитание за детето, дори да е подготвено предварително за това. И натоварването не идва само от учебната програма.

Какво може да затрудни малките ученици?

1. Запомнянето на поставените задачи.

2. Умението да откриват молива или химикала в собствения си несесер.

3. Преобличането преди часа по физическа култура и спорт.

4. Свикването с новите санитарни помещения.

5. Маршрутът до физкултурния салон, столовата или училищната лавка.

6. Съседчето по чин.

7. Продължителното седене на едно място и невъзможността да станеш, когато искаш.

8. Необходимостта да запомняш и правиш това, което не ти е интересно.

Какво още?

Ако ви е направило впечатление, посочените по-горе трудности нямат отношение към това колко умно е детето, може ли да чете или пише. При това в стандартните занимания по подготовка за училище по-голямата част от времето се отделя за „пробягване“ на програмата за първи клас по математика и четене, провеждат се часове по активно писане. Изписват се букви, цифри и подобни други скучни занимания. Но за подвижни игри, които биха могли да научат децата навреме да се организират, да се мобилизират или да бъдат по-внимателни, не остава време.

Как можем да помогнем

Като научим децата да се владеят, доколкото това е възможно в тази възраст. Има достатъчно игри и занимания, които могат да се провеждат преди училище, след уроците и в почивните дни. Игри, които изискват концентрация, бърза реакция, мислене – настолни или подвижни.

Като създадем на детето усещане, че е успешно. Че се справя добре. Когато първолакът чувства, че може, има сили и желание да се движи напред. Ако не се справи с първите си задачи като ученик, няма да има желание да учи по-нататък. Затова не бива да критикуваме, а да предлагаме помощ, да го подкрепяме в желанието да се справи сам, дори когато става дума за незначителни неща. Не бива да забравяме, че точно през тази година ние залагаме отношението на детето към ученето въобще.

Полезно е да научим детето си да преценява правилно кога има нужда от помощ и как да я търси. Как реагират децата, когато им е трудно, когато нещо не им се получава? Някои започват да мрънкат, някои се опитват да се измъкнат, други пробват да се справят сами, трети търсят помощ от първия, който им е под ръка.

Умението да следиш състоянието си, да съобщиш, когато си изморен или се чувстваш зле, също е много важно, дори често най-важно през тази първа учебна година.

Важно е да не забравяме, че децата имат нужда от почивка. Всеки от нас, възрастните, има свой начин да релаксира след изтощителен работен ден. Детето няма такива навици, затова трябва да му помогнем да си ги създаде. Това обаче не може да стане, ако със старта на учебната година запишем първолака във всякакви възможни извънучилищни форми, които ни харесват. Има време и за тях. Сега е по-добре малкият ученик да свикне с новото, да изгради режим на учене и почивка, да се научи да разпределя времето си и да възстановява силите си. Да, целодневното обучение е добър вариант, когато няма кой да надзирава детето вкъщи, но то е и сериозен източник на напрежение и умора. Голяма част от класовете са с много деца, това са хлапета, които са били държани в час през първата половина на деня и с приключването на учебните занятия за тях нищо не се променя. Те продължават по същата схема още 4-5 часа. Връщайки се вечер у дома са безкрайно изтощени, затова трябва да бъдат оставени на мира. Да правят това, което обичат, да се разтоварят, както сметнат за добре. Не сме сигурни дали са се справили със задачите за следващия ден? Нека им дадем възможност да поемат дъх, преди да ги подложим на проверка. Нека скачат, нека тичат, нека се боричкат! Имат нужда от своята порция движение и телесен контакт.

И още нещо, което не бива да забравяме – това са малки деца! Фразата: „Ти си вече голям, затова… “ не е ефективна, няма да донесе резултатите, които очакваме. Те са деца, засега не особено големи, нещата, които за нас са очевидни, за тях не са. И в крайна сметка детето не е длъжно само да разбира всичко. Това е наша работа – да го насочим, да му напомним, да му обясним, да му подскажем, да проследим какво е направило, точно и ясно да поставим задачите му. Това се отнася и за навиците да подготвя раницата си за следващия ден, да преглежда какво има за домашно, да го изпълнява в правилния ред, да не пропуска предмети.

Някои по-особени случаи

Учителят е много важна фигура в живота на детето в началния курс. В голяма степен от него зависи дали то ще заобича училището. Основните потребности на малкия ученик са свързани с уважението, приемането, безопасността от страна на околните, с усещането за собствена значимост. Какви проблеми могат да възникнат?

Равнодушие към детето
В началните класове децата могат да се сблъскат с емоционално пренебрежение, с равнодушие към нуждите им, с отсъствието на поощрение. Това се отнася и за игнорирането на физиологичните им потребности, когато ходенето до тоалетна се ограничава и дори забранява в определено време. Такива обстоятелства предизвикват неувереност в себе си и негативно отношение към учителя.

Решението на проблема е в поставянето на ясни и точни правила за взаимодействие. Учителят установява принципите на общуване, обозначава границите, в които детето има свобода на действие. Тези правила се изграждат с участието на децата, проиграват се, докато се усвоят напълно. Учителят трябва да създаде усещането за безопасност, за безрезервно приемане на детето в новата среда. За това помага активното общуване с него.

Игнориране на културата на общуване и възпитание в училище
Всеки родител се е сблъсквал с използването на неприлични думички, с лоши навици и обноски. Така детето изпитва границите на позволеното. Иронията, натискът, грубите забележки, без реакция от страна на възрастния, могат да станат плашещи. Причина за подобно поведение може да е неправилното отношение на детето към самото себе си.

Решението е да му помогнем да започне да се харесва. Това изисква системни усилия от страна на родителя. Такова дете се нуждае от непрекъснати доказателства, че се справя добре, че може да се грижи за себе си, уместни са поощренията, насърчението, признанието на всяко малко постижение. Така ще може да повиши самооценката си и няма да изпитва нужда да привлича вниманието с негативни прояви.

Принудителни забрани без рационално обяснение
Това може да повлияе на увереността на детето. Освен това ясните и точни правила, убедително защитени, издигат авторитета, както на учителя, така и на родителя.

Страхът от неуспех
Негативният опит с писането, четенето, смятането може да стане сериозна причина за отхвърляне на училището изобщо. Да преодолееш страха си от неуспех е много сложно.

Решението е в индивидуалния подход на учителя и в системните занимания с детето от страна на родителя. Когато детето усвои основните понятия, които изучава в училище, и ги затвърди, ще му е много по-лесно да надгражда знанията си по-нататък. Понякога му е нужно просто повече време, за да изпълни задачата си. Затова не бива да се пресира и да бъде укорявано, че не се справя с нужната бързина. В крайна сметка това е и въпрос на темперамент. Внимателното отношение при подготовка на домашните вкъщи, а понякога и изпреварващия подход към учебния материал, ще улеснят малкия ученик.

Има деца, които са хиперактивни, трудно се концентрират. Те също изискват индивидуален подход. Би могло да им се позволи и да стоят прави до чина, от време на време. Да се потърси вариант за освобождаване на енергията им с подходящи активни занимания извън училище.

А ако детето изпреварва останалите в изпълнението на задачите в час, може да асистира на учителя, в нещата, които не изискват специална подготовка, или да му се възлагат допълнителни задача, с по-висока степен на трудност.

Разковничето към решаване на всеки от споменатите проблеми е в наблюдаването на детето, в установяването на потребностите му. Тогава правилният подход ще бъде намерен от само себе си.

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Умните деца 
Може, но не иска? 12 съвета към родителите на ученици 
"Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма"

или Как възпитават децата си датчаните

Дания подари на света философията на тихото щастие - хюга. Могат ли да се възпитат децата в тази философия? Да пораснат искрени, съзнателни, уверени в себе си? Отговорите са в книгата на датския психолог Йеспер Юл „Хюга. Светът на датското дете“. Някои от съветите в нея звучат необичайно, но всъщност са много полезни.

Не е нужно да си идеален родител, за да възпиташ добре децата си. В основата на щастливите отношения между родители и деца лежат четири понятия: справедливост, хармония, искреност и отговорност. На теория всичко е лесно и ясно, но как да реализираме тези принципи на практика, когато децата ежедневно подлагат на изпитание издържливостта ни?

1. Не пазете детето от негативни емоции

Хлапето дори не е успяло да се разплаче или да започне да недоволства истински, а родителите се втурват да го успокояват – особено ако това се случва пред публика. Вероятно неведнъж сте били свидетели на подобна сцена в заведение: семейството пристига на вечеря, а тригодишното дете започва да капризничи по всеки повод – къде ще седне, какво ще яде, с кого ще играе и т.н. И вместо да се насладят на храната, всички успокояват малчугана, който веднъж оказал се в центъра на вниманието, продължава да капризничи с удвоени сили.
„Децата просто отстояват правото си да изпитват недоволство, страх, раздразнение или отчаяние“, твърди Йеспер Юл. - „Родителите от поколението на неоромантиката са си втълпили, че на децата трябва да се отделя много внимание и обикновено го осигуряват в двойна доза. Така те нямат възможност да проумеят простата истина: другите също имат потребности, правила и чувства. За това ще платят висока цена по-късно, когато останат насаме с човека до себе си.“
Оставете детето да демонстрира чувствата си, но не пренебрегвайте и своите собствени потребности. Нищо страшно няма в това, че ще покрещи или ще поплаче. От сълзи никой не е умрял.

2. Не бъркайте последствията с наказанието

Това са твърде близки понятия, но разликата между тях е  голяма. Последствията от определени действия могат да бъдат неприятни или болезнени. Но за разлика от наказанието те не накърняват достойнството и не насаждат чувство на вина. „Хлапето иска да слезе от стола, но пада на пода и се удря. Болката, която изпитва, е резултат от неговите собствени действия. Така разбира, че физическите му възможности са ограничени. Последствията – синина на крачето или цицина на главата, разширяват знанията на детето и следващия път то ще подходи към слизането си от стола по друг начин. Но ако чуе от родителите си: „Нали знаеш, че ще паднеш? Защо не слушаш, когато те предупреждаваме?“, ще се почувства унизено и виновно. - “Да накажете детето в подобна ситуация е пълен провал. Понякога последствията от някакво забранено действие са достатъчно поучителни и не бива да ги утежняваме с лекции за безопасността, още повече с наказание. 

3. Не прилагайте върху детето си всички модерни методи на възпитание

В книжарниците има десетки всевъзможни ръководства по въпросите на възпитанието. Някои от тях са написани от родители, на базата на собствения им опит или на тенденциозно подбрани факти от разни изследвания. Не бива да се приема за чиста монета всичко и всеки харесал ни съвет да бъде прилаган върху собствените деца. „Когато решите да използвате някоя нова методика върху собствените си деца, първо помислете бихте ли я приложили и към съпругата или съпруга си.“, съветва Йеспер Юл. – "Ако отговорът е „не“, значи идеята не е добра. Ако следвате безрезервно всяка методика, може да се окаже, че сте от родителите, които не възприемат децата си като пълноценни хора.“

4. Да скучаеш е полезно

През последните 10-15 години много деца и техните родители се отучиха да остават насаме със себе си за повече от 10 минути. Привикнахме да се развличаме със смартфони, интернет, телевизор, интерактивни игри. Скучаещите деца са неспокойни и започват да капризничат. Те изискват от родителите си внимание, домогват се до телефона или лаптопа им, настояват да бъдат развличани. Тръгвайки нанякъде, възрастните обикновено се запасяват с книжки, играчки, таблети, за да се „забавляват“ малчуганите. В скуката няма нищо страшно. Когато днешните възрастни са били деца, точно скуката ги е мотивирала да творят, да майсторят, да измислят игри и така са опознавали света около себе си. „Ако търпеливо изчакате периода на нервничене от скука, може да помогнете на детето си да разкрие творческите си способности. Това е много повече от обичайното рисуване, моделиране или конструиране. Да твориш, означава да чувстваш и познаваш себе си, да търсиш варианти за себеизразяване. Творческият подход има и още една важна роля: децата развиват чувството си за значимост и не се стремят да бъдат като всички останали. Ярко изразената самостоятелност води до по-добро разбиране на живота в общност.“

5. Децата имат нужда да бъдат грамотно ръководени от родителите си

Много от днешните родители се стремят да създават приятелски отношения с децата си. Когато този подход не дава резултати, и наследниците кривнат от „правия път“, майките и бащите се сещат за някогашните авторитарни методи на възпитание. Всички тези крайности имат много недостатъци. Не е нужно да се стараеш да станеш приятел или да купиш уважението на детето, осигурявайки му щастливо детство с всички  възможни материални блага. Злоупотребата с власт също не е алтернатива. Вместо да установяват всевъзможни рамки, родителите трябва първо да се вслушат в себе си.

6. Поддържайте диалога с детето си

Диалогът не е разговор или дискусия. Той изисква от възрастните откритост, интерес, гъвкавост и желание да узнаеш за себе си и за детето си нещо ново. Не може да се получи истински диалог, ако родителите са си поставили цел, която според тях е по-важна от всичко друго. Умението да водиш диалог е важна стъпка в развитието на личността, която трябва да бъде правена от всички -  педагози, учители, родители, изобщо - от възрастните. Обратната връзка с децата е по-важна и по-ефективна от всякакви поощрения и наказания. Те веднага усещат, когато родителите слагат маска си и играят роли – на чувствителния, състрадателен баща или на грижовната, ласкава майка.

7. Признайте на детето правото на изключителност

В миналото се смяташе, че до определена възраст децата са длъжни безпрекословно да слушат родителите си. Да не спорят, да не изказват собствено мнение, да не мислят. В тази култура на послушание искреността нямаше място. Възрастните смятаха, че знаят най-добре какво е нужно на децата. Насаждаха авторитета си и се криеха зад посланията на педагози и възпитатели. Понякога и днешните родители използват поучения и наставления чути в собственото им детство. Колко пъти сте казвали на детето си: „Аз по-добре разбирам кое е добро за теб!“, „Малък си да даваш съвети.“ И други подобни клишета. Можем ли обаче с тяхна помощ да обясним на детето нещо важно за живота? Ще му помогнат ли да порасне самодостатъчна личност? Всеки от нас мобилизира вътрешната си сила, когато му позволят да бъде такъв, какъвто е. Защото това означава, че ежедневно трябва да се бориш за своята индивидуалност и безусловно да признаваш изключителността на другите.

8. Научете се да отказвате правилно

Все пак да признаеш правото на индивидуалност на своето дете, не означава да удовлетворяваш всяко негово желание. Макар че децата винаги ще се радват да чуят нашето „да“. Дори дружелюбното „не“ предизвиква недоволството им, разстройва ги и ги дразни. Но участниците в „драмата“ трябва да минат през нея, защото иначе децата няма да се научат да възприемат нормално отказите, когато пораснат. Това е елементарен житейски опит, който трябва да придобият. Така по-късно, след неуспех или удар от съдбата, ще могат да се изправят и да стъпят отново на краката си. Те трябва да разберат, че да опитваш да заобиколиш нечие категорично „не“ е губене на време.

За автора
Йеспер Юл е датски психотерапевт, който работи в областта на семейната психология повече от 35 години. Основател е на Международната семейна лаборатория – частен консултантски център за родители. Провежда семинари в над 15 страни.

Източник: Psychologies

Препоръчваме ви още:

Кой как отглежда децата си по света 
Защо холандските майки са най-щастливи? 
Дали родителите са свръхтолерантни?

Следващата лятна ваканция за учениците от VIII до XI клас ще започне в края на юни 2018 г. Последният им учебен ден ще бъде 29 юни 2018 г. (петък). На 15 юни 2018 г. приключват учениците от V до VII клас, а най-малките в началните училища – на 1 юни 2018 г. Това предвижда графикът за почивните дни и ваканциите за предстоящата учебна година, утвърден от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Четири ще бъдат ваканциите през годината – есенна, коледна, междусрочна и пролетна. Есенната ще бъде от 1 ноември 2017 г. до 5 ноември 2017 г. включително. Коледната ще продължи от 23 декември 2017 г. до 2 януари 2018 г., а междусрочната – от 3 февруари 2018 г. до 6 февруари 2018 г. включително. Пролетната ваканция за учениците от I до XI клас ще е от 31 март 2018 г. до 9 април 2018 г. Дванадесетокласниците ще почиват четири дни, които съвпадат с Великден (6-9 април 2018 г.).

Зрелостниците ще приключат училище на 15 май 2018 г., което ще им даде възможност да се явят на изпити за промяна на оценка по учебен предмет, както и за финална подготовка за държавните зрелостни изпити.

Пролетната сесия на матурите и националните външни оценявания (НВО) след VII клас отново ще са в едни и същи дни преди 24 май. Това се налага, за да не се удължава краят на учебната година за учениците от I до VII клас. Държавният зрелостен изпит (ДЗИ) и НВО по български език и литература ще се проведе на 21 май 2018 г. Втората задължителна матура по предмет по избор, както и външното оценяване по математика ще са на 23 май 2018 г. Двата дни ще бъдат неучебни за всички ученици, освен за тези в VII и XII клас.

Външните оценявания след IV клас започват от 10 май 2018 г. с изпит по български език и литература. Този по математика ще бъде на 14 май 2018 г, а по човекът и обществото и човекът и природата – на 16 и 17 май 2018 г. През предстоящата учебна година десетокласниците във всички училища в страната ще се явят на национално външно оценяване по дигитални компетентности. Изпитът ще бъде в рамките на учебните часове в дните между 11 и 15 юни 2018 г.

Ваканции:

Есенна -  1 ноември 2017 г. - 5 ноември 2017 г., включително;

Коледна -  23 декември 2017 г. - 2 януари 2018 г.;

Междусрочна – 3 февруари 2018 г. - 6 февруари 2018 г., включително;

Пролетна
31 март 2018 г. - 9 април 2018 г. (за учениците от I до XI клас);
6 - 9 април 2018 г. – за учениците от XII клас;

Лятна
от 2 юни за учениците в начален курс;
от 16 юни за учениците от V до VII клас;
от 30 юни за учениците от VIII до XI.

Съобразно графика за почивните дни и ваканциите 25 май 2018 г. ще бъде неучебен за учениците, но присъствен за учителите.

Източник: МОН

Препоръчваме ви още: 

Автобусно 
Три великолепни години... като учителка 
Не са ни толкова много учителите

Автор: Надя Колева

Макар детето ми да е вече почти на 2 годинки, все още в съзнанието ми са ясни спомените от времето, когато бях бременна. Познати и непознати се надпреварваха да ми дават най-различни съвети, някои от които – съвсем доброжелателни, а други граничеха с абсурда. Но почти всеки срещнат ме съветваше да се наспя сега, защото като се роди бебето, край със спането! На което аз обикновено отговарях с усмивка и леко недоверие. Честно казано, сега вече съжалявам горчиво за пропуснатото време, което съм прекарала в гледане на филми или пред компютъра – и когато е можело е да спя!!! Но така е с повечето бременни, сякаш след появата на заветните 2 чертички изведнъж Вселената налива в умовете ни някакво необяснимо вековно „познание“ и ние вече знаем всичко, просто ей така. За какво ми е да слушам другите, минали по моя път? Аз знам най-добре! (горчиво „ха-ха-ха!“)

Само че бременността минава толкова бързо, всъщност съвсем неусетно, макар тогава да не изглежда така. И всичките книги, които успеем да прочетем за отглеждането на бебето няма как да ни подготвят за реалността, защото бебето не е изпит, за който можеш да се подготвиш толкова добре, че да ти пишат „отличен“.

И ето, идва денят, дългоочакваният ден, в който всичко е минало успешно, вече ви изписват, и в родилното ти връчват едно мъничко (плачещо!) вързопче, което те е страх да държиш в ръцете си... Настава приятно суетене и вълнение. Роднините се надпреварват да коментират на кого прилича бебето. „Ах, има носа на мама и косичката на тати, а тези пръстчета, дали не бяха на баба?“... А родителите са в пълно неведение какво ги чака, докато не настъпи първата нощ след прибирането от родилното, когато се оказва, че макар бебето да е изкъпано и накърмено по всички (писани и неписани) правила, сънят е мираж… и май дълго време ще бъде така!

Почти всяка книга, която прочетох, включваше своеобразна таблица относно това колко трябва да спи бебето, като, разбира се, часовете за сън намаляват с течение на времето. Горе-долу информацията изглежда така:

- Новородените до 6м. спят средно около 16-20 ч. на денонощие.

- Бебетата от 6м. до 1г. спят средно около 13-14 ч. на денонощие.

- Децата на възраст от 1 до 3г. спят средно 10-13 ч. на денонощие.

Интересното е, че в книгите пише, че макар накъсаният сън да е нещо типично за новородените, след навършване на 6-месечна възраст, най-малкият член в семейството вече трябва да спи цяла нощ! Още по-изумителното е, че това го пише във всички книги и статии, които съм прочела! Сякаш нещо магическо се случва след навършване на заветните 6 месеца и бебето от само себе си започва да спи НЕПРОБУДНО цяла нощ!

Е, мили родители… Мисля, че ще ви разочаровам. Моят малък крадец на сънища е на почти 2 годинки и засега сигурно сме спали ЦЯЛА нощ 2 или 3 пъти! Дъщеря ми е живият пример, че сънят е силно преекспониран, и очевидно някои хора просто нямат нужда от такива екстри. За мен е пълна мистерия как успява да си почине и да събере сили, след като през цялата нощ ни е будила средно между 3 и 6 пъти, като едва ли ѝ се събират повече от 5-6 часа сън на денонощие. А сутрин вече е ококорена преди нас и е пълна с енергия! Как го постига? Чакам я да порасне, за да ми обясни, но подозирам, че ще си остане загадка.

Но искам да кажа на всички бременни – мили момичета, наспете се сега, защото когато се появи вашият малък крадец на сънища, вече ще е късно! Разбира се, пожелавам на всички ви, дано да ви се родят от бебетата „еднорози“, за които само съм чувала – тези, които спят по цяла нощ! Но за всеки случай, наспете се, докато е време!

Препоръчваме ви още:

Помощ! Детето не спи! 
Когато не иска да спи само 
Защо е нужен режимът

Автор: Янка Петкова

„С мъжа ми работим в Германия. За тригодишния ни син се грижи баба му, моята майка. Така се случи. Не сме само ние. Никак не е лесно. Като всички нормални родители и ние обичаме детето си и трудно преживяваме, че е далеч от нас. Мъчно му е и на него. Всеки път, когато се разделяме по скайп, плаче. Аз плача, когато си изключа компютъра. Надявам се до една година да се устроим и да го вземем при нас.“
В. Г., 29-годишна, живее и работи в Германия от 18 месеца

Преди години, в парка, в който разхождах дъщеря си, се сприятелих с една жена, която отглеждаше внучката си сама. Видях я да спи на една пейка, вкопчена в бебешката количка. Седнах до нея. Жената се стресна и се извини сънено, че цяла нощ е будувала, защото бебето плачело. Нямало кой да й помага. Дъщеря й, завършила Оксфорд, правела кариера в Ню Йорк. Майчинството й свършило и трябвало да се върне на работа. Била служител в някаква много престижна банка. Бабата пък трудно се справяла с грижите за бебето там и решили, че ще е най-добре да дойде с него в България. Момиченцето беше на месеци. Живя с баба си тук пет години. Замина, когато трябваше да тръгне на училище. Чувах жената да обяснява, че ще може да види майка си „на компютъра“, но забелязвах, че не проявява особен ентусиазъм. От първия миг, в който е било способно да мисли, е с баба си. Тя беше най-близкият му човек. Майка си и баща си получаваше като бонус два пъти годишно – веднъж през зимата, като отиваха с баба в Америка за месец-два, и веднъж през лятото, когато родителите му идваха тук, за морската семейна ваканция. Когато момиченцето трябваше окончателно да се премести в Ню Йорк, баба му отиде с него, за да се адаптира по-лесно. След половин година жената се върна в България. Каза, че й било много трудно да свикне там, но виждах, че й е не по-малко трудно и тук, без внучката. По някое време изчезна от парка. После от обща позната разбрах, че се е преместила при дъщеря си за постоянно. Детето така и не могло да свикне без нея. „Виждахме“ се няколко пъти след това по скайп. Момиченцето вече учеше в частно училище, ходеше на балет и пиано. Имаше и братче. Майка му станала много търсен инвестиционен консултант. Нещата се бяха наредили.

Поредната скайп история, една от многото, на които съм била свидетел, през последните години. Децата растат без сигурността и подкрепата на родителите си, без прегръдките, които ти създават спокойствието, че си закрилян, без контрола, който може да те спре да направиш сериозна или фатална грешка. Но не е по-лесно и на родителите. Постоянната неизвестност, невъзможността да знаят какво се случва с детето, им създава усещане за безпомощност. Отдалечил си се от детето си, уж за негово добро, за да му създадеш нормален живот, без лишения, но в същото време си го лишил от това, което му е най-нужно – да усеща, че е обичано и закриляно. Така попадаш в капаните, в които се ловят скайпродителите.
Детето на жената, която работи в Германия за по-добро бъдеще, е тригодишно. В тази възраст седмицата като че ли се равнява на година – с ежедневните постижения на малкия човек, с непрекъснатото усвояване на нови думички и навици, с откритията, които прави любопитната му тригодишна глава. При всеки разговор майката открива нови и нови неща за него, но може само да се порадва пред камерата на лаптопа. Поредната седмица, в която не е била до сина си. А той расте, поумнява, отдалечава се от майка си и все още настойчиво я пита кога ще дойде да го вземе. Този въпрос е най-мъчителен, споделят родителите, откъснати от децата си. Защото нямаш честен отговор и защото не искаш да разочароваш и разстроиш детето си за пореден път. Знаеш, че след отговора ти някой ще заплаче или просто ще излезе от мрежата, излъган в очакванията си отново.

„Мамо, виж, изядох си всичко на вечеря, спах на обяд, прибрах си играчките. Много съм послушен. Сега ще дойдеш ли да ме вземеш? Баба каза, че ако съм послушен, ще ме приберете при вас.“

В такива моменти се чувстваш безсърдечно, безмозъчно същество, неспособно да създаде нормално семейство, да отглежда детето си. Всеки родител, на когото поне веднъж се е налагало да откъсне вкопченото в себе си мъниче, за да излезе някъде, може да разбере това. А ако е не става дума за няколко часа, а за месеци или години? Да поддържаш близостта с децата си в такава ситуация без съмнение е сложно. А най-сложно е да останеш родител, в неформалния смисъл, макар и по мрежата. Това, което са споделяли с мен близки скайп родители, ми напомня разходка в минирано поле – нямаш друга опция освен да опитваш да намалиш пораженията, колкото можеш. И да се учиш от грешките си, попаднал в поредния неочакван капан. А капаните никак не са малко.

Да излъжеш детето
Това се случва най-често. Говориш с него, съобщаваш му, че след седмица ще се видите. Купил си си самолетен билет преди месеци. Всеки ден по скайп пресмятате колко време остава до срещата ви. Всеки разказва на другия как се подготвя за нея. И изведнъж се случва така, че не можеш точно в този момент да тръгнеш, защото трябва да заместиш болен колега. Не искаш да спориш с шефа си, защото си успял с големи усилия да намериш тази работа, и той го знае. Примиряваш се с разочарованието, но изтръпваш при мисълта, че ще трябва да съобщиш лошата новина на детето си – малкият човек, който седмици наред живее с очакването на срещата ви. Следващият път детето отказва да те види и чуе, защото не може да ти прости, че си го излъгал, защото е самотно, а си му отнел мечтата да бъде прегърнато от теб. И ти трябва да се примириш с празния екран.

Отсрочените обещания
Ние, които сме при децата си, знаем колко трудно е да обясним на невръстния човек, че трябва да се разделим с него, дори за час. Съветват ни винаги да обясняваме, че непременно ще се върнем след час или повече при него. Пускаме го на ясла или детска градина със същата уговорка и го правим, за да не накърним крехкото чувство за сигурност, което му създава присъствието ни. И винаги обещаваме да го компенсираме с нещо – с четене на приказки, с игри само двамата, с лакомство или с нещо друго любимо. Скайпродителите нямат тази възможност. Но в стремежа си да потушат разочарованието и тревогата дават обещания, които знаят, че са неизпълними.

Скъпите подаръци
Те са друг, много често срещан капан. Естествено е желанието да компенсираш отсъствието си и една от малкото възможности, да го направиш от разстояние, е да подариш нещо, което детето ти силно иска да притежава. Правиш този жест с лишения, които често са пряко сили, защото всяко евро е предварително разчетено, но си струва да видиш мимолетната радост на детето си в другия край на линията. Няколко минути радост, след седмици лишения, една усмивка, която ще успокои гузната ти съвест за кратко. Модерните играчки се трупат в детската стая, в която не си влизал от месеци. Започваш все по-усърдно да плащаш за радост и рано или късно поредният подарък става единственото, за което говорите по време на скайп срещите си. А разочарованият малък човек се научава да те манипулира, използвайки чувството ти за вина. Така подаръците, които уж трябва да ви сближат, ви отдалечават бавно и сигурно.

Възпитание от разстояние
Безполезно начинание е. Възпитаването е труден процес, дори когато имаш възможност да говориш с малкия немирник очи в очи. А ако си просто някакво изображение от монитора си още по-неубедителен. Дали си в правото си да изискваш послушание и обещания, ако ти самият не си в състояние да изпълниш единственото, което иска детето ти от теб – да си до него? Можеш ли да обясниш достоверно на мъника, че не трябва да се бие с приятелчето, което му се е присмяло, че на тържеството за Осми март, вместо майка му, е присъствала неговата баба? Като че ли нямаш много опции. Остава ти само да се надяваш, че няма да е твърде късно да поправиш грешките си, когато най-сетне имате възможност да бъдете заедно.

Постоянното чувство на вина
То е деструктивно и много вредно. Това ти е ясно. Храни се от твоята безпомощност. Наслагва ти усещането, че си наблюдател в нечий живот, в който би трябвало активно да участваш. Толкова е силно и постоянно, че все по-често те кара да се замислиш дали решението ти е правилно. Не виждаш друга възможност и това още повече те гнети. Ти не си пълноценен родител, въпреки ежедневните усилия, които полагаш. Всеки жест е грешка и вреда, защото е подхранван от постоянното чувство за вина. Контролът ти се изплъзва. Уволнен си от позицията родител, отстъпил си мястото на някой, който е ежедневно до детето ти. Мислиш, че това е несправедливо, но не можеш да протестираш срещу обстоятелствата. Методично се отдалечаваш от основното си предназначение – да бъдеш източник на любов, сигурност и спокойствие за детето си.

Малко факти
Българчетата до 18-годишна възраст, оставени от работещи зад граница майки и бащи, са 267 753, показа изследване на неправителствени организации, оповестено преди три години. Най-голям е техният брой в районите на Източните Родопи, Северен Централен и Северозападен район. Там процентът на тези деца надвишава 60 на сто. Повечето са гледани от близки и далечни роднини, а понякога дори от съседи. Голям е процентът на отпадащите от училище сред тях, защото няма кой да ги контролира. Често се затварят в себе си, проявяват враждебност към околните, защото са обидени на родителите си и се чувстват изоставени. Тези деца са с по-нисък успех, повтарят класовете по-често и боледуват повече от останалите. 40 % от децата с родители, които работят в чужбина, се превръщат в „клиенти“ на детските педагогически стаи. Провиненията им най-вече са свързани с употребата на алкохол и наркотици. Представители на съществуващата „гореща линия“, споделят, че зачестяват обажданията на такива деца, които желаят да споделят свой проблем. Авторите на изследването препоръчаха създаването на специфични консултативни групи, които да работят с децата, със заминаващите им родители, и с тези, които ги отглеждат в България.

Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си 
Капани за модерни родители 
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие?

„В решението за броя на децата, държавата не взема участие. Защо тогава многодетните семейства търсят привилегии от нея?“ Това е много разпространено мнение, което показва обществените нагласи към семействата с повече от две деца. Да, държавата не участва във вземането на това решение, но не са ли дискриминирани многодетните семейства, които отглеждат поколението си отговорно, разчитайки на собствените си сили и са коректни данъкоплатци, за разлика от други многодетни семейства, които вегетират с помощите, отпуснати им от държавата. Кой модел заслужава да бъде поощрен от държавата? 

Право на еднократни помощи при раждане и отглеждане на дете

Парична помощ при бременност – отпуска се на жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода за достъп до помощта, който се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, когато нямат право на обезщетение за бременност и живеят постоянно в страната. За 2017 г. размерът на помощта е 150 лв.

Парична помощ при раждане на дете – не е обвързана с доходен критерий и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет (за 2017 г. е в размер на 250 лв. за първо дете; 600 лв. за второ дете; 300 лв. за трето, и 200 лв. за четвърто и всяко следващо). За определяне на размера има значение поредността на детето. При раждане на близнаци се изплащат общо 1200 лв. Ако до навършване на 2 години на детето се установят трайни увреждания от 50 или повече от 50 %, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ (за 2017 г. в размер на 100 лв.).

Парична помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година – отпуска се независимо от доходите на семейството, когато децата не са оставени за отглеждане в институция (за 2017 г. размерът е 1200 лв. за всяко дете).

Парична помощ за семейства с нисък доход, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище  - 250 лв. (за 2017 г.).

Забележка: Размерите на изброените помощи се определят със Закона за държавния бюджет и могат да се променят всяка година. За да могат да получат помощи с доходен критерий (като еднократна помощ при бременност), семействата и бременните жени трябва да имат средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца по-нисък или равен на определения за целта в закона (за 2017 г. сумата е 400 лв.).

Месечни помощи за отглеждане на деца

Месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 35 лв. Предоставя се в пари и/или под формата на ваучери на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на 400 лв. Изплаща се всеки месец до завършване на средно образование, до навършване на 20 г., на деца, които живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция. За дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, тази помощ се получава независимо от дохода на семейството и е в двоен размер. Размерът на помощта се определя ежегодно oт МТСП.

Месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година - 100 лв.
Предоставя се в пари и/или под формата на ваучери на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на 400 лв., при следните условия:

– майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване;

– детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка;

– детето живее постоянно в страната.

Помощта може да се получава и от самотен баща, осиновител или приемно семейство, ако отговарят на посочените по-горе условия.

Месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.

Право на отпуск

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

Полага се при използван отпуск поради бременност, раждане или осиновяване. Когато детето не е оставено за отглеждане в детско заведение, По време на отпуска се заплаща обезщетение и периодът се зачита за трудов стаж.

Правото може да бъде отстъпено на бащата (осиновителя) или на един от родителите, ако работят по трудово правоотношение.

Важно! Ако майката не се възползва от полагащия й се отпуск или употреби само част от него,  се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Отпуск за кърмене и хранене

Ако майката кърми детето си, до навършване на 8-месечната му възраст, й се полагат по 1 час два пъти дневно или 2 последователни часа платен отпуск при пълен работен ден от 8 часа.

Ако кърми близнаци или недоносено дете, й се полагат по 3 часа платен отпуск на ден до навършване на 8-месечна възраст, а след това по 2 часа на ден, докато това е необходимо, по преценка на здравните органи.

Ако е с намалено работно време (по-малко от 8 часа), този отпуск е обикновено по 1 час дневно и по 2 часа, в случай на кърмене на близнаци или недоносено дете. Този вид отпуск  се дава с по преценка на здравните органи.

Право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
След използване на платения отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст има две възможности:

Право на 6-месечен неплатен отпуск за отглеждане на детето до навършването на 8-годишна възраст. Майката може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител.

Ако майката е самотен родител й се полагат 12 месеца неплатен отпуск, докато детето навърши 8-годишна възраст. Това е възможно в случаите, когато не е в брачни взаимоотношения с другия родител и не живее в едно домакинство с него; както и когато другият родител е лишен от родителски права или е починал.

Забележка: Този вид отпуск може да се ползва наведнъж или на части (но за не по-малко от 5 работни дни). При ползване на най-малко 10 работни дни, жената е длъжна да уведоми работодателя си. Времето, прекарано в отпуск се счита за трудов стаж.

Платен отпуск за две и повече деца

При 2 деца, до навършването на 18-годишна им възраст, майката има право на 2 дни платен отпуск всяка година допълнително, когато това е уредено в колективния й трудов договор.

Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за нея, от посочените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят й е обвързан.

При повече от 2 деца, до навършване на 18-годишната им възраст й се полагат 4 дни платен отпуск.

Забележка: Този отпуск се дава при желание и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при напускане на работа.

Права на многодетните семейства според критериите за прием детско заведение и в училище
Тези права са отразени в социалните критерии за прием. Определят се с решение на местните общински съвети. За София при кандидатстване в детска градина децата от многодетни семейства (три и повече деца), получават 2 точки, децата близнаци също 2 т. Облекченията в таксите на общинските детски градини за многодетни семейства се определят с решение на конкретната община.
20 са точките, които дете от многодетно семейство получава, според социалните критерии за прием в първи клас.

Данъчни облекчения за деца

1. 200 лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете;

2. 400 лв. - при две ненавършили пълнолетие деца;

3. 600 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.

Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Условия за ползване  
Детето е от държава член на ЕС или на друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; не е навършило пълнолетие; не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.
От облекчението може да се възползва родителя (ако не е лишен от родителски права), настойник, попечител, близък, при когото е настанено детето или приемен родител.

Данъчно облекчение за деца с увреждания

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели се намалява с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 % вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган, като облекчението се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Условия за ползване
Детето е от държава член на Европейския съюз, или от страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; не е навършило пълнолетие; не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция. От облекчението може да се възползва родителят на детето, негов настойник или попечител, член на семейството или близък (ако детето е настанено при него); приемен родител.

Право на безплатен транспорт
Многодетните майки имат право на безплатно пътуване в страната с железопътния и автобусния транспорт само веднъж в годината - отиване и връщане. Правото на безплатен транспорт се ползва след представяне пред превозвача на удостоверение, издадено от дирекция „Социално подпомагане " по настоящ адрес на майката.

Удостоверението за безплатно пътуване се издава въз основа на подадена молба-декларация по образец, към която се прилагат копия от удостоверенията за раждане на родените (осиновените) от майката деца или удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от общинската администрация.

При подаване на молба-декларацията се представя документ за самоличност. Разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на молба-декларация по образец, подадена в едномесечен срок от крайната дата на извършеното пътуване. Към молбата се прилагат билетите и се представя копие от удостоверението, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.

Право на намаление при ползване на обществен транспорт
Всяка община определя размера на картите за намаление при пътуване с градски транспорт на многодетни майка, ако такова намаление е одобрено.

Източници: lex.bg, pravatami.bg

Препоръчваме ви още:

За гледната точка 
Военна зона 
История с телешки опашки

Министерство на здравеопазването (МЗ) инициира сформирането на междуведомствена работна група, която ще има за задача да разработи и предложи мерки за ограничаване употребата на наргилета и растителни изделия за пушене. Първата среща ще се проведе утре (30.08.) с участието на представители на министерствата на икономиката, на вътрешните работи, на земеделието, храните и горите, на образованието и науката, както и на медицински специалисти и представители на местната власт, ангажирани с проблема. Преди дни експерти от Националния център по обществено здраве и анализи и от МЗ обсъдиха научните доказателства за здравните рискове за пушещите наргиле. Информацията ще бъде ползвана при разработването на мерките. След приключване дейността на работната група, Министерството на здравеопазването ще излезе със законодателна инициатива за регулацията и контрола върху употребата на наргилета и растителни изделия за пушене. Към момента тя не е регламентирана в българското законодателство.

За вредата от пушенето на наргиле се говори от години. През 2014-а година Ройтер цитира изследване, според което това може да доведе до пристрастяване и е вредно за здравето. "Подсладеният вкус на тютюна за наргиле го прави по-привлекателен за децата и те погрешно решават, че то е по-малко вредно.“, твърди Трейси Барнет от Университета във Флорида. - Еднократното пушене може да причини отравяне с въглероден окис или други заболявания като туберкулоза, херпес, респираторни заболявания. Редовното пушене може да доведе до сърдечни болести и много видове рак. Водата не филтрира токсините“. Новото проучване събира резултатите от предишни изследвания на пристрастяването, увреждането на белия дроб и опасностите за здравето, свързани с пушенето на наргиле.
Според  Световната здравна организация (СЗО) пушенето на едно наргиле продължава между 20 и 80 минути, през това време човек може да вдиша толкова дим, колкото пушач, изпушил 100 или повече цигари. Учени от университета Анауак, Мексико, оповестиха изследване, според което нивата на никотин в урината на човек, пушещ наргиле всеки ден, са еквивалентни на тези, които един пушач има, ако пуши по 10 цигари дневно. Според специалистите това е повече от достатъчно количество, за да доведе до пристрастяване. В научната литература наргилето се свързва със здравословни проблеми като хроничен бронхит, рак на белия дроб, рак на устната кухина, на простатата, сърдечни болести и усложнения при евентуална бременност – същите, които се срещат и при употребата на цигари, пише Ройтерс. Пушещите наргиле са изложени и на риск от хепатит C и херпес, тъй като в повечето случаи няколко души използват една и съща приставка. 

Източник: mh.government.bg

Препоръчваме ви още:

Детето и наргилето 
Детето ми няма самочувствие 
Ти, сериозно ли?!

или Съветите на Джек Ма

Най-богатият човек в Китай разказва как е градил кариера през всяко десетилетие от живота си.

Кои сте вие – X, Y или Z? Още през 1991 година американският икономист Нил Хоу и историкът Уилям Щраус решават да класифицират различните поколения според интересите, навиците и жизнените им цели. Поколението Х са родените между 60-те и 80-те години на миналия век, поколението Y (известно още като милениали) - в следващите години до края на 20-и век, а поколението Z (или Homeland Generation) са родените през 21-и век. Ако в момента поколението Z все още учи, динамичните „игреци“ вече се реализират професионално, техните вкусове и навици се наблюдават от работодатели и компании за наемане на персонал. Какви са тенденциите? Натискът над младото поколение, което поема лидерските и ръководни позиции в ръцете си, се увеличава. Все повече работодатели предпочитат да наемат млади, неопитни кадри, които да обучат според собствените си изисквания, тъй като те вече са коренно различни от актуалните досега. Това, което се цени у всички кандидати обаче, независимо от възрастта им, е жизнената енергия, която влагат в работата си, желанието да предлагат нови идеи, да променят това, което не им харесва и да се развиват. Дори да им липсва опит, страстта към работата може да спечели всеки ръководител.

Известният предприемач Джек Ма, създателят на платформата за търговия Alibaba, е най-богатият човек в Китай. Състоянието му се изчислява на повече от 30 милиарда долара. Г-н Ма споделя съветите си за кариерно развитие и разказва какви са били приоритетите през всяко десетилетие от живота му. 

До 20 години: Учете
На самия Джак Ма не му потръгва особено с ученето. По време на Китайската революция той се опитва на два пъти да влезе в колеж и с големи усилия успява да попадне в педагогически институт. Увличайки се в изучаването на английски език (самостоятелно), успява да се усъвършенства до степен да отвори бюро за преводи. Днес дипломата от престижен университет несъмнено е плюс за старта на кариерата, но за работодателя има не по-малко значение и всеки практически опит, който сме успели да придобием. Доброволчеството, летните стажове, участието в студентски проекти и международни програми – всичко това добавя шансове по време на интервюто ни за работа. Както казва Джек Ма: "За да направите успешна кариера в съвременния свят, ще ви се наложи да учите цял живот."

20-30 години: Намерете си ярък лидер
В тази възраст, докато все още нямате сериозни семейни задължения, можете да рискувате и да пробвате силите си в предприемачество, да основете стартъп или да изберете път за кариерно развитие във вече съществуваща компания. Работата в голяма компания ще ви помогне да изучите „отвътре“ как действат главните структури и кариерни „стълбички“ във вашата сфера. Джек Ма смята, че е особено интересен опитът на малките компании, които се стремят да усвоят нови пазарни ниши, предлагат иновативни решения и се опитват да надникнат в бъдещето. Точно в такава компания според милиардера, имате големи шансове да срещнете силния лидер – не просто Boss, а ярък, нестандартно мислещ професионалист, който ще ви разкрие нови хоризонти и ще ви посочи нови възможности за развитие. Така или иначе времето между 20-30-та година е добре да се посвети на амбициозни експерименти. Рискувайте, опитвайте, сигурно ще преживеете и неуспехи и ще започнете пак отначало. „Всяка днешна грешка ще ви носи доходи в бъдеще.“ – твърди Джек Ма. 

30-40 години: Работете за себе си
Дори да сте наемен работник в голяма компания, в този период работете за собственото си благо: за да станете добър професионалист, за да си осигурите по-добър стандарт на живот. Може би това е най-подходящият момент да основете собствен бизнес: имате идеите и нужната енергия, познавате пазара, имате делови контакти и достатъчно професионален опит. Ако изберете този вариант, ще ви е от полза отрано да сте помислили за „финансовата възглавница“ и клиентската база, да сте получили необходимата магистърска степен (ако все още не сте) или квалификация в областта. Другата възможност е да обновявате своите компетентности, да следите за интересни позиции в други компании, да ходите на събеседване, за да не пропуснете по-добър шанс ( не е необходимо да обявявате това публично). В никакъв случай не забравяйте, че в този период работите само за себе си, дори да имате добър шеф.

40-50- години: Фокусирайте се върху това, в което сте силни
Колкото повече професионални и семейни задължения се появяват, толкова по-малко ще ви се иска да рискувате всичко постигнато. През това десетилетие можете да затвърдите позициите си, да използвате максимално своята компетентност, за да постигнете достоен резултат. Разбира се, във всяка възраст могат да се открият още неподозирани таланти, но ако на този етап решите да промените кариерата си, ще трябва да сте готови сериозно да работите над себе си и за известно време да направите крачка назад – и като професионална позиция и като доходи. При всички случаи ще трябва да се опирате на силните си страни, да не губите мотивация и твърдо да вярвате в успеха.

50 плюс: Работете с млади хора
Това ни съветва 52-годишният милиардер Джек Ма, който, както и преди, черпи вдъхновение от идеите и ентусиазма на младото поколение. Той е убеден, че тайната на успеха е да подкрепяш новото, да инвестираш в това, което се развива. Тази формула действа във всяка възраст.

Препоръчваме ви още:
Какъв да стана 
Мечта за работа vs работна мечта 
Децата и парите