Замърсяването с пластмаса е едно от големите екологични предизвикателства на 21 век и никога не е прекалено рано да поговорим с децата за отговорността, която имаме към Земята. “История на пластмасата” разказва за проблема по вълнуващ и достъпен начин и е чудесен повод да провокира дискусията у дома.

По случай Деня на океаните Екологично сдружение “За Земята” организира безплатна прожекция на филма онлайн, само трябва да се регистрирате в тази форма https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/.

На 7 юни вечерта ще получите линк към филма, който ще е активен до 00:00 часа на 10 юни.

“История на пластмасата” е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с пластмасовото замърсяване, което придобива застрашителни размери.

Филмът е с български субтитри и е пълнометражен, затова е подходящ за деца над 12 години, които четат бързо и могат да задържат вниманието си върху темата по-дълго време. Но финалната преценка е на родителите, тъй като те познават децата си и предпочитанията им най-добре.

Отправяме специална покана към учителите, които харесват филма и искат да повдигнат темата в час, да организират безплатна прожекция за своите ученици като им изпратят линка. Те трябва да получат специален линк за достъп до, затова трябва да се регистрират в отделна форма — https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/

Екипът на Нулеви отпадъци от "За Земята" ви кани да зададете вашите въпроси в събитието във Фейсбук (https://www.facebook.com/events/597383334465982/), свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео след края на прожекцията.

Прочетете още:

Как уча децата да вземат решения

Защо да учим децата на логическо мислене

Автор: Люси Рикспуун

Живеем в стресови времена! Ако някои от преживяванията в долния списък са ви познати, потърсете помощта на терапевт. Когато човек е в затруднено положение, надеждата е трудна за намиране. Понякога не се сещаме за този вид помощ, понякога го подценяваме, а друг път тотално го отхвърляме, щото... да не сме луди, я...

Психотерапевтите няма да разрешат проблемите ви, но ще ви помогнат да се преборите емоционално с тях и да погледнете ситуацията, в която се намирате, по друг начин. Не очаквайте огромна промяна от една среща с терапевт. Промяната отнема време и постоянство, и е само и единствено във вашите ръце.

Не очаквайте да получите съвет от психотерапевт дали да се разделите/разведете с партньора си, той не бива да ви дава подобни съвети, тъй като са извън компетентността му. Не очаквайте и да ви съветва по отношение на лекарства, по същата причина.

Ако преживявате някои от тези неща, помислете за терапия...

• Чувствате тъга, без определена причина.
• Тревожите се за много неща, които обикновено не се случват.
• Не можете да заспите или се събуждате нощем, и мислите ви препускат.
• Не можете да се съсредоточите върху една задача.
• Мислите ви са насочени към миналото.
• Чувствате се неразбран от околните.
• Имате проблеми във взаимоотношенията си с близките.
• Нямате желание да се занимавате с неща, които са ви доставяли удоволствие преди.
• Нямате желание да станете от леглото си сутрин.
• Избухвате в силна емоция от видимо малък стимул.
• Импулсивни сте.
• Хората ви описват като „нервен“, „особняк“, „кибритлия“, „разсеян“, „невъздържан“.
• Хората ви отбягват.
• Вие отбягвате другите.
• Имате спад в хигиената.
• Настроенията ви се менят често и без видима причина.
• Имате периоди на тъга и други, в които се чувствате необяснимо възторжени и пълни с енергия.
• Чувствате се самотни.
• Романтичните ви връзки завършват бързо.
• Романтичните ви връзки си приличат и не сте доволни от качеството им.
• Имате паник атаки.
• Чувствате се в безизходица.
• Реагирате остро в ситуации, в които не сте реагирали така преди.
• Усещате се емоционално наранени.
• Имате болест в семейството.
• Загубили сте близък.
• Отговорностите ви са се променили.
• Трябва да вземете важно решение.
• Посягате към цигари/алкохол/наркотици, търсейки ефект от тях (успокоение, смелост, забрава, отделяне от реалността, енергия и други)
• Не успявате да се задържите на работни позиции, които желаете.
• Чувствате, че каквото и да захванете, няма да завърши с успех.
• Захващате много проекти, но не довършвате нищо или почти нищо.
• Имате член на семейството със специални нужди.
• Усещате гняв/раздразнение към близки, без видима причина.
• Чувствате безнадеждност.
• Не можете да изброите поне 10 положителни черти за себе си.
• Обвинявате другите за неуспехите си.
• Отдавате успехите си на другите.
• Били сте жертва на насилие в миналото или настоящето.
• Били сте свидетел на насилие.

Още по темата:

Как да предпазим психичното си здраве в условията на карантина и пандемия

Веселата депресия

Автор: Кристина Йовчева

Брашното се поръсва леко по масата и върху него се затъркулва тестото. Меко, ароматно тесто, мирише на мая, на мляко, на брашно, на нещо, което после ще се топи в устата, защото е приготвено с любов.

Меката топка се премята между ръцете, обира прашинките брашно и става още по-гладка и пухкава, сякаш диша в ръцете. Наблюдавам с усмивка и в захлас танца на тестото, поглеждам през прозореца навън, където майски студен дъжд се сипе по листата на смокинята, и по листата, и по плодовете ѝ, които толкова обичам, а някъде под нея е бялата роза и всички онези червени красиви рози, опасали оградата на къщата.

И тогава усмивката ми угасва, защото осъзнавам, че съм сменила гледната точка. Буквално и преносно. Ароматното тесто, ръцете и спокойствието, което носи умелото месене, не са на баба ми, а аз не седя срещу нея, наблюдавайки я с детско любопитство и прозорецът не е зад гърба ми.

Вече аз съм на мястото на баба. И тестото е в моите ръце, защото съм го научила от баба, меся го на масата на баба, ще го завия с бабиния месал и като нея ще го повдигам от крайчето, за да го погледна втасало ли е, накрая ще го поднеса приготвено в някоя от нейните чинии.

И гледам през същия прозорец, през който тя гледаше, когато бях малка и седях срещу нея, гледаше мен, но и вероятно и над мен, навън, и е виждала пак смокинята, и розите, и ябълката, и кайсията - дървета, които изчезнаха през годините.

Срещу мен сега обаче седят не моите внуци, а...ах колко ми е трудно! - стои дъщеря ми, но също майка ми - остаряла и уморена, баща ми - отслабнал и прегърбен, вуйчо ми - побелял и притихнал. Наредени като деца, като изгубени във времето същества, които дори не зная какво мислят, докато слушат ромона на дъжда отвън и наблюдават омагьосани ръцете ми и тестото, и брашното, и целия този танц със същото любопитство и обзети от същото спокойствие, с което вероятно навремето са гледали майка си, моята баба.

Гледната точка съм сменила, казвам. За първи път в бабината ми къща, която после стана на родителите ми, се чувствам аз стопанката. Обаче не ми харесва. Не искам аз да съм стопанката, която тупа чергите и китениците, милва розите, прави сладко от смокините, готви за цялата фамилия, реди дома и създава уюта. Това го правя у дома, за моите деца.

Тук в бабината къща искам все още да съм с гръб към прозореца, а с лице към баба или към майка ми, а баща ми, вуйчо ми и дядо ми да се смеят на двора и да майсторят нещо, да се гълчат и да сме заедно всички, а всичко тепърва да предстои.

Може да харесате също:

Да имаш баба е да имаш армия

За билките и още нещо

Автор: Ина Зарева

Танцът под тежестта на махагоновия стол. Ловко покатерване, въпреки недоволното проскърцване. Рафтът със съкровищата. Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вкус на победа и смелост. Смътната сянка на беля и последствия. Храбростта има вкус на ягоди.

Бездънно червено

Обидната болка от ожулено коляно. Кръвта върху смуглата от прах от кожа. Несъвършенството на раната. Възмущение. Нетърпимост. Яд. Гняв. Нечия прегръдка. Сълзи. Утеха. Обич.

Лечебно бяло

Драскаща ласка на гумена топка. Колибри в стомаха с полета на старата люлка. Протегнат ластик между пейките. Пътека докъдето трябва. Поляна, криеща стъпките. Тайни в старите дървета.

Безкрайно зелено

Сладостна мараня във въздуха. Потна монета в дланите. Тръпнещи крачета в очакване. Твърдостта на клечката. Обаянието на мекотата. Захарният памук върху косата.

Необятно розово

Първо е мирисът. После хоризонтът и виковете – Ето, го! Ето го! Скачането върху седалките. Щастието мирише на дълъг път и уморени куфари. Морето е до колене.

Бликащо синьо

Заря от брашно върху бабината маса. Раждане на хляб. Нейните ръце върху твоите. Топлота. Топлота. Топлота.

Обично карамелено

Безкрайни дълги дни. Коси, ухаещи на слънце. Цветя във въздуха. Вятър в шепите. Надбягване с дъжда. Догонване на дъгата.

Лудеещо жълто

Пукане на жарава. Клечка с въгленче. Опушени усмивки в тъмното. Страхът изпълзява под босите крака и се крие в камъните на огнището. Пламъците ловко го облизват.

Побеждаващо оранжево

Красивите ръце на мама. Копринени целувки. Греещи очи и усмихнати приказки. Пръсти, рисуващи с непокорни кичури. Обич, обич, обич.

Омайно люляково

Челичните рамене на татко. Дълбок, камбанен смях. Пирати и съкровища. Загадки и детективи. Първа глътка въздух след дълго гъделичкане. Вяра и сила. Високо, високо, високо.

Гордо лилаво

Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вместо рафт със съкровища - сведен поглед под палав перчем. Вкус на любопитство и на свян. Грижливо събиране на отронени думи.

Тръпнещо тюркоазено

Стотици километри, десетки години, безброй безсънни нощи. Бягане, бързане, отдалечаване. Забрава, търсене, намиране. Цветове, които връхлитат, напомнят, лекуват. Детство, което никога не си тръгва. Само се приютява в багрите, палитрите и в нюансите. Най-вече в нюансите.

Празнувайте го днес. Празнувайте го всеки път, когато любимият цвят обгърне деня ви.

Вижте също:

Как ги правите тези момчета

Искам да съм добър

Автор: Светла Чимчимова

Мария Пеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща.

Дребнаво, ама човешко.

Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок.

Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика:

- Покажи ми гърдите си!

Брях! И туй в лекарски кабинет не в шегаджийска група във Фейсбук. И ме зяпа в очакване. Аз се посмутих, ама се сетих, как на първия ми самостоятелен гинекологичен преглед в живота ми ( без мама демек) лекарката ме погледна и пак тъй от вратата ми рече:

- Сваляй гащите!

Знам, че докторите имат специфично чувство за хумор и какво толкова се назлъндисвам, аз да си покажа гърдите в крайна сметка съм дошла. И си ги показах. Прегледа ме човекът обстойно и надеждно с голямо внимание, не ме претупа като човек, който от сутринта е отметнал милиарди чифтове млечни жлези. Обаче през цялото време ме замеря с въпроси от лично естество, нямащи нищо общо с мамологичното ми здраве. В "Стани богат" и "Минута е много", че и в прокуратурата по-малко питат. Долу-горе така вървеше диалога:

- Как се казваш? - на "ти" ми говори.

- Светла Чимчимова.

- Странна фамилия, не съм я чувал друг път. С какъв произход е?

- На съпруга ми е. Гръцка е.

- Гръцка!?! Е как може да се ожениш за грък!? Те са ужасно ревниви. Аз имам две колежки от университета, дето се омъжиха в Гърция много се оплакват.

Докторът изпада в потрес придружен с висок драматичен тон и повдигане на вежди.

- Ама моя си е тукашен, наш и въобще не е ревнив - заемам се аз да браня либералната чест на Инжа.

- И можеш да влизаш и излизаш във вас, когато си искаш? - скептичен е докторът.

- Да, даже имам и ключ от вкъщи и нямам вечерен час - иронична съм и гледам да разчупя драматизма.

Той не ме отразява и продължава сериозно:

- Бие ли те ?

- Няма да повярвате, докторе, обаче сме заедно от ученици и не само не ме бие, ами и разправя на хората, че го бия аз - което си е жива истина, ама аз просто искам тая драма да свърши. Разправянето не е истина, не че го бия.

Докторът обаче се бори за Оскар и продължава:

- Смяташ ли, че бракът ти е успешен, с тоя хмм инженер? Харесва ли ти да си женена за него?

- Ами смятам, да - отговарям и започвам да се чудя в скрита камера ли участвам или съм влязла при психиатър по грешка.

И тука той се изправя над мен с всичките си 190 сантиметра, поглежда ме в другите очи и казва с обвинително назидателно кресчендо:

- А ти откъде знаеш, че с мен, например, няма да си по-щастлива, като си била женена само за един мъж, в един брак, а? Как знаеш, че няма да си по-добре, като не си опитала друг брак? Как? Ако не опиташ, няма да разбереш - елегантно и категорично ми се предлага да сменя положението си на инженерска съпруга с такова на лекарска. Хипотетично, разбира се. Ама се ядосах.

- Ерген ли сте или разведен?

- Ерген - малко неуверено отговаря той.

- Докторе - викам му - Вие откъде знаете, че може да направите една жена щастлива и един брак успешен, като нямате никакъв опит, нито дори и половин брак и не сте успели да излъжете поне една жена за толкова години?!?! - усмихвам се зличка, зличка.

И още много неща си казахме с тоя човек, аз не с много спокоен тон. Цялата ме разтрепери. Изобщо не можах да си тръгна, защото той стоеше между мен и вратата. И дискутирахме доста разпалено. Като излязох от там се обадих на приятелка от друга болница, да проверя дали този човек е лекар наистина или ме е опипал санитар в престилка на лекар. Защото в тоя калабалък от думи дойде друг лекар, който ми попълни медицинските документи. Не този, който ме прегледа. Питах я. Тя го познаваше. Лекар беше, естествено. Животът ме срещна още три пъти с него. Ама то са други истории.

Вечерта разказваме с моята приятелка на Инжа за тия прегледи и тя се възмущава:

- Не мога да разбера, защо мен ме преглеждаха 10 минути, а Светла стоя вътре повече от половин час?

А Инжа:

- Абе я виж колко гърди имаш ти и колко има Светла!

Сега, вярно не е от най-тактичните милият, ама бях права да го защитавам като широкото скроен и либерален мъж.

Още от Светла:

Как не умрях по розови бикини

Къде се раждат тия правилни жени?

Женските изкуства за щастливо съпружество - този наръчник за успешен брак от 1930 г., описва всичко необходимо, за превръщането на една жена в съвършена съпруга, всеотдайна домакиня и грижовна майка.  Поводът за създаването на тези насъщни инструкции е големият брой разводи по онова време. Някои от тях звучат като ужасяващи отживелици, други са откровено забавни, а някои може и все още да звучат актуално.

Ето какво какви съвети дава авторката на своите посестрими, за да запазят брака си, да държат здраво юздите на семейния живот и да правят съпрузите си неизмеримо щастливи:

Дево,

Бъди въздържана, обуздавай страстите.

С голямо внимание незабелязано изучи характера.

 Наблюдавай неговото мнение за облеклото, държанието и пр. на жената.

Внимавай кое му е приятно, отвратително, старай се да усвоиш първото и да отстраниш последното, ако е в тебе.

Още от рано проявявай интерес и чети всичко, отнасящо се към неговата професия. Без стеснение питай да ти се обяснява, което не разбираш.

В края увериш ли се, че той е способен сам да се управлява, според естествената светлина на разума, а не под влиянието на майки и сестри, не се колебай. Ти ще държиш юздите на щастието през целия живот, ще го постигнеш, но с желание и постоянство.

Млада невесто,

Знаеш вече, че съпругът те е предпочел пред всички момичета, щом се е решил и те е взел за жена. За него ти си и хубава, и добра. Това потвърждават неговите мили и нежни обръщения, изказвани дори и в присъствието на други лица. Нищо не го смущава. Налага ти се да се постараеш да запазиш и заякчиш тези му впечатления.

Помни, че искрата се разгаря в пламък, затова бъди търпелива и спокойно понасяй всичко.

Не заплашвай, не избухвай и не се сърди, ако в съпруга ти има недостатъци, които по-рано умело е прикривал, не се възмущавай при свършен факт.

Погрешно е да си мислиш, че тези недостатъци, които водят към развала на семейството е невъзможно да се обуздаят. Още повече, когато не си ти виновна за появата им преди женитбата.

Бъди винаги весела и засмяна. Засмяното лице не остарява бърже.

Винаги посрещай и изпращай мъжа си, както през годежния живот.

На излизане му пожелавай лека работа, сполука или на добър час, ако заминава някъде по-далеч. 

Идва ли си мъжът вкъщи, жената ще го посрещне със засмени очи, ще му поеме дрехата и калпака, а децата в знак на почит и уважение ще се усмирят и ще станат прави, щом скръцне вратата.

В много семейства момичето е тежест и на такова родителите гледат с четири очи да се подаде отнякъде кандидат да му я натрапят.

Преди да се задомите, дори преди думата си да дадете, дълго се изучавайте и беседвайте върху живота с човека, с когото ще се съберете. Бъдете откровени един с друг, мислете, че всичко не е розово в семейния живот, повече се спирайте на черното в него.

Не бързайте да си отговаряте на въпросите, преди да мислите дни и нощи върху тях. Изпитайте добре себе си ще може ли да се приспособите един към друг с взаимни отстъпки.

Не е умело само да си кажете – Обичаш ли ме? – Обичам те, и с това да се свърши решението ви.

По иначе погледнато е донякъде глупаво. Обичам парите, положението – да, но самия човек, преди да заживееш по-отблизо с него или съвместен живот е прибързано. С това всеки се самозалъгва. От къде на къде дошъл някой или някой и хайде, обичам те?

Та кое обикна изведнъж? Да отговориш външната хубост е обидно. Тя може да бъде изкуствена и на улицата да срещнете по-хубав или по-хубава. Търсете, вгледайте се във вътрешните красоти, не е важно пола. Както в жената, така и в мъжа то е най-важното. Тази хубава красота е до гроб. Външната рано отлетява, мени се не от годините, а от условията в живота. Има мъже, както и жени, не случили в него, рано остаряват, погрозняват, понякога и от скрити болести, донесени в брака. Пак повтарям, изучете вътрешната хубост и при разбирателство я изгладете до съвършенство, едната и другата страна.

Жената да помни, че от измитото лице и тяло лъха свежест. То притегля, а не отвращава мъжа.

Книгата и останалите заръки може да намерите тук.

Може да харесате още:

Никога вече домакиня

Добра домакиня или добра майка

Автор: д-р Малина Станчева

Психолозите твърдят, че при някои деца разболяването е неосъзнат механизъм за получаване на внимание и нежност от страна на родителите, ако по принцип на детето му е липсвала в ежедневието. Ако това е така, родителите трябва да се опитат да променят поведението си спрямо детето.

Доказано е, че усещането за близост, принадлежност към семейството, разговорите за опознаване на емоциите, мечтите и вътрешния свят на детето подсилват имунната система и имат общо укрепващо действие,  защото тогава в организма се синтезират хормони на щастието.

Ограничете гледането на телевизия

Децата с висок фебрилитет, които лежат с часове във всекидневната пред включения телевизор, от който непрекъснато се чуват тревожни новини, стават неспокойни, по-трудно понижават температурата и често се събуждат от кошмарни сънища.

При създалата се обстановка родителите трябва да обяснят на децата, защо се налага да се стои вкъщи, да се ограничат посещенията при баба и дядо, каква хигиена да се спазва и да се отговори на въпросите, които вълнуват децата.

Подходящи занимания и игри

Болното дете трябва да се занимава съответно на възрастта и състоянието си и от двамата родители. Уместно е редуване на активната игра (редене на кубчета, рисуване, вкл. рисуване със светлина, упражняване на сръчност, описване на деня в тетрадка, учене) и пасивни занимания (четене и слушане на приказки, приятна и успокояваща музика, телевизия, таблет).

Ако решите да му купувате играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се забавлява без ваша помощ, такива, които ще стимулират  въображението на детето.

 Ако детето е на възраст да чете самостоятелно книги добър вариант е да използвате момента да му покажете, т.нар. книги-игри, които доказано стимулират логическото мислене, въображението и възпитават у детето  стратегическо и креативно мислене.

Забавни игри, с които да стимулирате възстановяването на дихателната система

Можете да включите и комплекс игри от дихателна гимнастика, която ще спомогне за изработване на диафрагмено дишане и удължаване на издишването.

• При разходка в парка или гората може да съберете сухи листа и да направите състезание кой ще издуха листото най-далече като го учите да поема въздух и да издиша докрай.
• Духането на прецъфтяло глухарче или въртележка със силен въздух и свити и отворени устни също може да е забавна и полезна игра.
• През пролетта дълбокото вдишване и издишване на аромата и сравняването на ароматите на пролетните цветя е полезно упражнение и стимулира обонянието, което може да бъде загубено при някои остри ринити.
• Защо да не поиграем и на сапунени мехури у дома, които също ще духаме със свити и отворени устни и освен дишането ще се подобри  и  радостно настроение у детето.
• Може да подарите и различните пищящи свирки, които са идеално средство за развиване на белите дробове на децата. Може да намерите и други предложения за дихателни игри в интернет като например „Пингвин в снежна буря”, Поставяне на хартиени букви в купа, „Помогни на жабата да се изплези” и „Помогни на топчето да мине през лабиринта”, както и други, които може да измислите сами.
• Надуване на балони, издухване на сапунени мехурчета, „бълбукане“ в чаша вода през сламка, свирене със свирка, свирене на хармоника, духане на снежинки, или пеперуди, изрязани от салфетка, надаване бойния вик на индианците.

Д-р Станчева е педиатър и детски невролог с 15 годишен опит. Специализирала в университетски детски клиники в Париж, Франция и Льовен, Белгия.

Автор на 27 научни публикации в сборници, български и международни медицински периодични издания в областта на детски болести на обмяна на веществата, клинична генетика, детска ендокринология и детска неврология. 

От   2017 г.  д-р Малина Станчева е  личен лекар на дечицата от Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ към фондация „За Нашите Деца“.

Още по темата:

Как да възстановим детето след остро респираторно заболяване?

Автор: Яна Палагачева

Навремето, когато са ни отглеждали нашите родители, са имали достъп (при повече късмет!) до един, максимум два вида адаптирано мляко и бебешко олио. И колкото и тоталната липса на избор в онези дни да е далече от представата ми за идилия, понякога най-искрено им завиждам за нея.

Друг любопитен факт е, че майките ни някак са оцелели, без да членуват в нито един форум, да посетят нито едно училище за родители или да вземат участие в онлайн семинар на тема „Седем вида бебешко ако - как да ги разпознаваме.“

Сега, аз като майка, която се ужасява от мисълта да е назад с информацията, съм пробвала всички гореспоменати. Впусках се във всяка следваща статия с наивната вяра, че ще намеря еднозначен и категоричен отговор на поне един от милионите въпроси, които ме измъчваха.

Излишно е да казвам, че това никога не се случи. Тъкмо напротив, убедих се, че около всяка тема, свързана по някакъв начин с отглеждане на деца, задължително се оформят  два лагера страстни привърженици на взаимоизключващи се твърдения.

За мой ужас не ставаше въпрос само за майките във форумите, а и за видни лекари и уважавани експерти, надпреварващи се да доказват противоречиви теории.

На всичко отгоре, за да си усложня живота напълно, прекарах бременността си между Англия и България, където докторите нямаха консенсус по абсолютно нито една тема.

В Англия твърдяха, че е задължително да родя естествено, докато в България не се виждаше друг вариант за мен, освен секцио.

В Англия ми биха ваксина против грип, като ми обясниха, че е много силно препоръчителна за бременни. Но всеки път, когато споменавах това в България разплаквах поне едно медицинско лице.

„Защо не им каза, че си бременна, мило момиче?,“ питаха ме те и ме гледаха тъжно, както се гледа много глупав човек.

А аз все повече затъвах в блатото на противоречивите съвети.

Отварях на телефона си безкрайния списък със забранени храни за бременни всеки път, когато си купувах сандвич и неведнъж бях убедена, че съм убила плода в зародиш заради някоя необмислена хапка меко сирене или сушено месо.

Междувременно, бях разкъсвана и от куп други противоречиви съвети в стил: „Важно е, докато си бременна само да си почиваш и лежиш. Ако ти се прииска да се поразходиш, само помисли за бедното бебе.“

 Или „Задължително трябва да правиш минимум 5,000 крачки на ден, йога за бременни и пилатес. Мий прозорците през ден и изкатери поне един връх, за да си сигурна, че ще родиш здраво дете“.

И така, с много останали без категоричен отговор въпроси, прекарах бременността си, съумявайки да остана здрава и да родя прекрасно момченце напук на кафето сутрин, което не отказах (дори веднъж изядох един фъстък!).

И тогава един ден осъзнах, че всичко до момента е било едно нищо, в сравнение с тъмната необятна бездна на тема кърмене.

Има един едва доловим, крехък консенсус сред майки и експерти, че кърменето е хубаво за бебето. Оттам нататък обаче приключва абсолютно всяко единодушие.

На поискване ли е по-добре да кърмиш или задължително трябва да наложиш режим на детето?

Можеш ли да дохраниш бебето с адаптирано мляко ако не ти достига кърма, или това е едно лесно решение за майки, които не правят достатъчно, за да стимулират тая ми ти лактация?

Възможно ли е спокойно и дискретно да накърмиш детето си навън, или по този начин подронваш морала на цялата нация?

Кой е най-добрият и безопасен начин да съхраняваш кърмата?

До каква възраст е добре да се кърми едно дете?

Всяка от тези теми гарантирано ще сложи началото на война в който и да е майчин форум по света.

Тук разбира се отново могат да се прочетат дълги списъци със забранени храни за кърмачки, в които според нашата педиатърка влизаха и всички плодове и зеленчуци. Аз, за да спазвам стриктно правилата, първите месеци се храних само с еклери.

Така или иначе всяка майка в един момент избира своя лагер, евентуално спира да общува с половината си познати и и остават само още няколко въпроса за изясняване.

Излизане навън

„Веднага щом детето напусне тялото ви, го заведете на Витоша да подиша чист въздух.“

„Трябва задължително първите 40 дни да си седите вкъщи на затворени прозорци и да не пускате никой при бебето, дори и баща му.“

Приспиване на бебе

„Оставете го да спи, когато си иска, дори това да значи, че вие никога не спите.“

„Задължително му наложете строг режим, будете го постоянно и го карайте да яде насила.“

Къпане на бебе

„Къпането задължително се извършва всяка вечер, като така се създава ритуал, на който цялото семейство се наслаждава.“

„Ако къпете бебето всеки ден, кожата му ще изсъхне и ще му донесете купища екземи.“

Успокояване на бебето

„Задължително носете бебето навсякъде със себе, за да е спокойно и да знае, че е обичано. Ако искате да идете до тоалетна, се разменете набързо с таткото.“

„Оставете детето да плаче само в тъмна стая поне три часа на ден, за да се научи, че не може да контролира живота ви с подлите си манипулации.“

Захранване

„Започнете да захранвате детето няколко седмици след раждането.“

„Изчакайте детето да проходи, проговори и да му пораснат мъдреци и тогава почнете да го захранвате.“

Или друг неразрешим дебат по темата:

„Давайте на детето храна от бурканче, тъй като тя е гарантирано стерилна и безопасна.“

„Най-хубаво за детето е домашната храна - вкусна, свежа и без никакви консерванти.“

Тук отново можете да откриете дълги и подвеждащи списъци кое след кое да въведете и да ви настръхнат косите като разберете, че бебето яде броколи от две седмици, а по схема то се дава чак след 3 месеца.

Слагане на гърне

„Почнете да слагате детето на гърне през първите три месеца, иначе няма шанс някога да се научи.“

„Детето трябва да е поне на две години, за да разбере объркващата роля на гърнето в живота му.“

Социализиране

„Детето трябва да е непрестанно с майка си през първите години, иначе ще се чувства необичано, отритнато и изоставено.“

„Пратете детето на ясла още първата година, за да се социализира или никога няма да се научи да общува нормално и да намери мястото си в обществото.“

Прохождане

„Задължително купете проходилка на детето. Това е най-бързият, безопасен и забавен начин то да проходи.“

„Слагането на проходилка крие купища рискове, децата се пребиват, изкълчват си глезените и никога не успяват да проходят.“

И още по темата:

„Задължително вземете на детето обувки с меки подметки, които осигуряват комфорт и безопасност за крачето.“

„В никакъв случай не взимайте обувки с меки подметки!! Цялото стъпало трябва да бъде здраво обхванато и да не се огъва.“

Забелване

И още една тема, която измъчва всяка клета майка на момченце.

„Задължително трябва детето да се забели, иначе гарантирано го чакат тежки инфекции.“

„Забелването е мъчение за детето и подсъдимо във всяка цивилизована страна. И задължително води до инфекции.“

Нещо пропуснах ли?

Така, след един куп дилеми,  много рязко и категорично преодолях желанието да съм подробно запозната и информирана по всяка една тема, защото това откровено ме довеждаше до лудост.

Научих се да избягвам статии в стил „Вечният дебат на тема еди-коя си“, които до една завършваха авторитетно с „Няма правилен отговор на този въпрос.“

Започнах да слушам основно малкото си останал мозък и детето си. Също така започнах да стоя възможно най-далече от хора, които казват неща в стил „В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ КАШКАВАЛ!“

Резултатът? И аз, и детето, сме доста по-спокойни и щастливи.

Още истории от Яна може да прочетете в нейния блог.

Прочетохте ли:

До млечния път и назад 

Родителството в няколко стъпки