Има жени, които владеят всички типично мъжки умения - могат и гумата на колата да сменят, и ремонт у дома да спретнат. В групата ни Йоана Боянова, която отдавна познавате от веселите й истории, се оплака, че често й се налага да ходя в магазини за резервни части и не разбира защо мъжете я гледат снизходително.

А една друга майка от групата ни, Костадинка Илиева й обясни защо. Смяхме се много с историята й и с нейно позволение я споделям с вас.

Сега ще ти разкажа история защо мъжете се държат така.
Заради такива като мен. Не чули, не разбрали, не видели.
Когато се нанасяхме в апартамента ни преди година, се оказа, че една външна тръба тече.
Викнах майстори, огледаха, казаха - бързо ще стане.
Докато режат старата, аз отивам за нова. Магазинът е близо. Даже съм си записала на листче - тръба Ф16 (примерно), силикон, уплътнение.
И защото съм много умна, тръгнах с дълга черна рокля (килограмите не ми позволяват да нося къса такава).
Доволна и предоволна влизам в магазина, защото няма какво да се обърка, все пак имам си листче.
Обаче в магазина изобщо не намирам нито тъпата тръба, нито силикона. Търся някое момче, от работещите там, защото вече ми е ясно, че сама няма да се справя.

Момчета няма, има жени! Още по-добре, ще ми съчувстват, без да се присмиват, щото нали, жени сме все пак. Любезно й давам листчето, а тя се зачете и като почна:

- Колко да е дълга тръбата? (Не знам)
- Какъв цвят да е? ( Розово или лилаво има ли?)
- Естествено, че не! Сиво и оранжево. (Е, аман от сивотия, нека е оранжево!)
- Оранжевите са по-тънки? (Да й имам съчувствието)
- Силиконът колко грама да е? Водоустойчив или не? За вън или вътре? С пистолет или на ръка ще се стиска? (Ееееее, ама наистина да му се не види.)
Взе ми здравето тая кака, на всички скоби звънях да питам майсторите.
При последното обаждане те вече отрязали тръбата тук, молим се някой да не пусне вода, аз бързам , а майсторът ми казва да взема и една муфа.
Чула-недочула, бързам и без да затварям, викам след жената:
- Извинете, може ли и една мухла към нещата ми?
Е, ако щете вярвайте, цялата вселена притихна. Магазинът спря продажбите, хората спряха да дишат, майсторът даже не се чуваше. Изведнъж всички и в магазина и на телефона избухнаха в смях.
Ми мухла съм чула, мухла съм казала! Дотогава нито съм чувала, нито виждала какво е това муфа.
Жената, след като се насмя, каза, че мухли все още не продават, но муфа ще ми даде. (Само да питам за диаметъра).
Нарежда ми нещата, пита дали ще се справя, аз вече само искам да платя и да избягам.
Е, платих, трудно избягах, щото тъпата тръба беше три метра, а и аз съм с дълга черна рокля. Едва я наврях в колата и газ до ламарините. Повече до тоя магазин не съм ходила.

И за да не изглеждам съвсем жалка, ще кажа, че се справям почти с всичко сама, защото ми е наложително. Мъжът ми работи извън страната. Цяла къща пренесох сама с децата, с моята си кола, на която бях махнала седалките. Всички ремонти си правя сама.
Но винаги идва момент, когато ще потърсиш мухла в строителния магазин.

Посмяхте ли се добре?
А да ви кажа нещо сега и аз. От много “мъжки” неща не разбирам, гума не съм сменяла, тръбите и аз по цвят ги избирам, електрически ремонти не пипам. Но стане ли дума за мебели, чертежи разчитам и всичко сглобявам по-добре от мъжа ми! Така че да си гледат работата онези, които мислят, че ние жените нищо не знаем и не можем. Не можем, защото не сме се научили. А не сме се научили, ако не сме поискали.

Още от Йоана:

Панелна рапсодия

Родителството в няколко стъпки