Автор: Иво Иванов

Моите първи художествени изяви са в областта на стенописа - в кухнята имахме едно миндерче, опряно до стената.

Аз се качвах прав на него и декорирах стената докъдето можех да стигна. С остър предмет бях придал дори релефност на изображенията, за да оставя трайна творческа следа във времето.

Трябва да съм бил на 3.
Помня смътно, че стенописите ми не бяха много възторжено посрещнати от критиката по онова време. Но това не спря творческите ми търсения!

Никой не е пророк в собствената си страна.

В бунтарските ми тийнейджърски години имахме в стаята ни с брат ми едни грозни светли тапети на цветенца, моля ви се! Много ме дразнеха, затова облепих моята стена с плакати и мои рисунки. Като акцент нарисувах с молив върху тапетите череп. Турих и надпис под черепа: ‘Никой не е прав!’.

Майка ми щеше да получи удар като го видя, чете ми конско и като й дойде на гости на кафе нейната приятелка леля Пенка, й се оплака как безобразно съм надраскал стената и съм съсипал тапетите. ‘Ела да видиш, моля ти се, какво е направил и защо съм толкова ядосана, погледни!’

Леля Пенка ахва като вижда черепа.

- Страхотен е! Колко хубаво го е нарисувал, като истински е! - и се приближава към стената с любопитство да разгледа детайлите.

Майка ми замръзва в поза, която французите наричат rester bouche bée - демек с отворена уста в опит да каже нещо.

Ами нали ви казвам - никой не е пророк в собствената си страна.

Още от Иво Иванов може да прочетете тук:

Превозните средства от моето детство

Да имаш баба е да имаш армия