Този текст на Тий Едуардс, се превърна в класика. Иронично наричайки себе си „мъж под чехъл“ той много убедително обяснява, защо миенето на чинии не е помощ.

Един приятел дойде на кафе, седнахме в кухнята и се заговорихме за живота. По някое време станах и казах: „Момент, само да измия чиниите и ще дойда.“

Приятелят ми ме погледна така, сякаш му съобщавах, че отивам да строя космическа ракета. Напълно объркан, и с възхищение в гласа, той отвърна: „Радвам се, че помагаш на жена си. Аз не помагам на моята, случи се един-два пъти, но тя дори не ме похвали. Миналата седмица измих пода и не получих дума благодарност.“

Върнах се на мястото си, седнах до него и му обясних, че аз не помагам на жена си. Моята жена няма нужда от помощник, има нужда от партньор. Аз съм нейният партньор вкъщи. Ние имаме различни задължения в това партньорство и домашните задачи не са помощ.

Семейството е единение

Не помагам на жена си да чисти вкъщи, защото аз също живея в този дом и чистя.

Не помагам на жена си да готви, защото аз също ям и готвя.

Не помагам на жена си да мие чиниите след вечеря, защото аз също съм използвал тези чинии и мия.

Не помагам на жена си с децата, защото това са и мои деца, а моето задължение е да бъда техен баща.

Не помагам на жена си да пере, простира и подрежда дрехите, правя го, защото това са и моите дрехи, и дрехите на моите деца.

Аз не съм помощник в този дом, аз съм част от него. Попитах своя приятел кога последно е благодарил на жена си, защото е изчистила, изпрала дрехите, сменила спалното бельо, изкъпала децата, сготвила храна, организирала нещо за семейството?

Но не мимоходом, а с чувство: „Скъпа, ти си чудесна!“

Сериозно, какъв е смисълът от брака?

„Това не ти ли се струва абсурдно? Не е ли странно да очакваш някаква награда за особени заслуги, защото веднъж си измил пода? Защо? Замислял ли си се, приятелю?

Вероятно твърде си увлечен по мачистката култура, според която всички домашни ангажименти са нейна работа.

Възможно е някога да са те учили, че всичко се случва от само себе си и няма нужда да се напрягаш? Похвали я, тъй както искаш да хвалят теб, със същите думи и със същото чувство.

Помагай ѝ, бъди истински партньор, а не гост, който идва в този дом да се наяде, да вземе душ и да задоволява потребностите си. Почувствай се у дома. В своя дом."

Истинските промени в обществото започват от нашите умове. Учете децата си на истинско партньорство в семейството.

Препоръчваме ви още:

Нещичко за любовта

10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято