Има много български татковци, на които се налага да работят в чужбина. Те прекарват дълго време разделени от децата си и това разстройва връзките помежду им. Децата разбират защо бащите им отсъстват, но признават, че са самотни и те им липсват. 

Има и татковци, които живеят извън семейството и не са се научили да общуват с децата си. Или има друга причина, която им пречи да бъдат близо до тях. Децата се отчуждават емоционално от тези бащи, а нерядко у тях се изгражда негативен образ за бащите. Децата, чиито бащи не участват в живота на семействата им, се притесняваха да споделят това с другите и избраха да не работят в ателиетата. Трудно е да имаш баща, когото не смееш да обичаш или който е толкова отдалечен.

В продължение на една година експерти от "Асоциация Анимус", заедно с професионалисти от пет български училища , се срещнаха с над 500 деца на възраст между 7 и 15 години, за да разберат как изглежда бащата в техните очи. Разказите им са събрани в книжката "Мили татко..."  

Публикуваме част от нея:

„Здравей, татко! Как си? Аз съм добре. Много ми липсваш. С нетърпение чакам да се прибереш от Франция. Надявам се да е скоро. Нядявам се ти също да си добре там, при положение че ти липсваме. Ти си най-добрият татко на света! Очаквам, че като си дойдеш ще прекараме време заедно. Хайде, идвай си скоро, защото искам да те напрегръщам и да ти се радвам. Когато дойдеш, ще видиш кучетата колко много са пораснали и са станали още по-непослушни. Много те обичам и много ми липсваш и те очакваме с нетърпение.“
(момиче, 11 г.)

„Преди баща ми да замине за Англия, живееше в Германия, а преди това – две години в Африка. Той много ми липсва и често се виждаме по Вайбър. Според мен, аз също много му липсвам, защото в квартирата, в която живее, е направил цяла стена с мои снимки.“ Бих искала да му кажа: усмихвай се повече! Той е тъжен понякога... Само работа, работа, и все повтаря, че трябва да се прибере... Но това го казва 4–5 години вече.“
(момиче, 14 г.)

Мили тате,
Много ми се иска да не си ходиш. Но знам, че няма как, защото просто трябва да отидеш в друга държава. Цяла нощ съм сънувала теб, тате, и въобще не ми се иска да си далеч от мен и сестричката ми.“
(момче, 8 г.)

„Кола – това е нещото, с което свързвам баща ми. Той си има такси.“
(момиче, 8 г.)

„Моят татко.

Тате за мен е най-добрият баща на галактиката. Но искам да се промени едно нещо, което ми липсва... Когато съм била малко бонбонче, татко се е прибирал навреме, помагал е на мама и ни е гледал. Когато малко повече сме пораснали, той се е разделил с мама. Тогава е започнал по-сериозно с работата. Когато съм била по-малка, не ме е взимал много често, но сега ме взима по-често. Купува ми всичко, само да се занимавам, докато работи. Предпочитам да не ми купува толкова неща, а да бъдем повече време заедно. Каквото и да стане, той пак е най-добрият баща за мен.“ (момче 10 г.)

 „Писмо за тате.

Скъпи тате, липсваш ми много. Аз искам да съм с теб. Ние сме отбор.“
(момче, 10 г.)

„Здравей, тате. Пиша ти за моето впечатление за тези единайсет години.
Ти винаги си бил до мен, много си ме обичаш, грижиш се за нас двете с мама, но винаги нещо те е деляло от нас, работата и местата. Това е малко неприятно, но ти си до мен, по какъвто и да е начин, затова аз много те обичам. Обичам те с твоите недостатъци, но и с тях, с мама се допълвате като сладко и филия. За тези години не си се предал нито веднъж, защото ти не се отказваш от целта си, постигаш я, дори да е много трудно. И затова за мен ти си перфектен и много те обичам.“
(момиче, 11 г.)

Родителите ми са разведени. Аз живея с мама и новия ѝ мъж. Баща ми живее в съседен град. Аз съм много близка с него, но той често ми липсва. Той отделя повече време на приятелите си и това понякога ме ядосва, особено, когато той променя нашите срещи, заради други неща. Но когато сме заедно, винаги си изкарваме добре, той е много весел човек.“
6. (момиче, 14 г.)

„За мен се грижи майка ми. Не познавам баща ми.“ (Откликва на поканата ни да нарисува нещо, което свързва с грижата на майка му за него. Рисува печка.)

(момче, 12 г.)

„Майка ми работи,
а баща ми е в Германия. Да се грижиш за някого, значи да му обръщаш внимание. А да НЕ се грижиш, означава да даваш пари на някого, когато той има нужда от внимание.“
(момиче, 12 г.)

„Това сме аз и баща ми в Лондон. Бях му на гости миналото лято. Учението е преди всичко, ако се справям добре, ще отида пак в Лондон при Биг Бен.“
(момиче, 12 г.)

„Баща ми живее в Румъния, той е оттам. Виждаме се само през лятото, когато отивам при него за един месец. Когато сме заедно, говорим на румънски.
Но ние си говорим по телефона всеки ден. Той ми е много важен, макар да не може да е до мен, той пак е с мен.“ (Родителите ѝ са разведени. Не е предала рисунката си.)
(момиче, 12 г.)

Цялата книжка може да изтеглите напълно безплатно тук.

Прочетете още:

Приказка за буквите, (с) които обичаме

Красиви хора