Автор: Ина Зарева

Селото се дипли по хълбока на планината като пъстра наметка. Зеленото се е плиснало навсякъде. Червени покриви се вплитат в нишките на каменната тъкан. Синьото на реката се точи като ширит в края на дрехата. Върху ѝ са пръснати многоцветни копчета – иглики, лалета, нарциси, лютиче, люляци и ароматни билки. Вдъхваш ги и разкопчаваш тайни.

Въздъхва селото в планинския скут рано сутрин, надипля плохите си и започва приглушеното си клокочене. Каруци пеят, животни се наговарят, птици се надпяват. Хората запъплят по работите си и тихо се поздравяват, че да не надвикат природата.

А ти – изтръгнал се рязко от градския шум – си мислиш, че внезапно си оглушал. Невъзможна е тази тишина за сетивата ти. Толкова е тихо, че чак душата те боли. Вместо клаксони чуваш отмерения крясък на орела. Вместо свистене на гуми – плясък на криле. Вместо неизменния ремонт в събота сутрин – шепот на вода. С мъка преодоляваш онова тревожно очакване - все пак нещо да се случи и хаосът на делника отново да те връхлети. Но то не се случва и безвремието лакомо те поглъща. Отпускаш се и единственото, което правиш, е да дишаш. Въздухът е толкова сладък, че ноздрите ти лепнат от аромати. Не бързаш, не чакаш, не планираш. Само дишаш.

Неусетно денят е превалил. Селото, вместо да замре, като че едва сега се разбужда. Огромната поляна, след последните къщи, се изпълва с малки, подвижни фигури. Децата пъргаво се разпределят на отбори. На различна възраст са, но всички изглеждат здрави, жилави и със сигурност по-високи от връстниците си в града. Движенията им са толкова бързи, че футболната топка не успява да докосне земята. Чистосърдечни викове обозначават поредния гол и отново всички са в бърза върхушка след топката. Играят честно и спортсменски. Не се обиждат, не се спъват, не се нараняват. Само някоя половинчата, чута от бащите ругатня, маркира някое кошмарно положение.

Затихват внезапно. Полувремето е свършило. Хукват към каменна чешма с изворна вода и жадно пият. После сядат на тревата и си говорят така, както че ли всички са от един отбор и надпреварата от преди малко никога не се е случвала. Лицата им са поели първия слънчев загар. Очите им блестят, докато се запознават с нас. Ръкуват се силно, изговарят имената си ясно и гордо.

Ангел е четвъртокласник. Пътува всеки ден с автобус до училището в града и обратно.

- Не ни дават много домашни. – разказва ми. – Но веднага като ги напиша, започвам да помагам на нашите. Има много работа из двора. Като е доволен от мен, татко ме взима с него на лов.

Мъдростта боли

И Ангел започва да ми обяснява подробно за разликите между едноцевката и двуцевката, патроните, иглата и как може само да си помислиш, че си отстрелял дивото прасе, а то да си е живо и здраво и да избяга бързо. Докато го слушам и гледам изпръхналия му на слънцето перчем, си мисля как синът ми едва успява да си отреже филия хляб.

- Не обичам морето, хич. Само планината. Тук ми е най-хубаво. И всяка вечер се събираме да играем. Има някои не идват винаги, но ние сме най-сериозните.

Момчето внезапно прекъсва разказа си и скача обратно на терена – второто полувреме е започнало. Между най-бързите нападатели разпознавам красиво момиче. Скрила е дългата си руса плитка под синя шапка с козирка и напълно се слива с момчетата наоколо.

След края на мача двамата с Ангел сядат до мен. Спечелили са и се смеят на сподавените ругатни на другия отбор. Поглеждам притеснително момичето, а тя отговаря на мислите ми през смях:

- Спокойно, свикнала съм. Имам двама по-големи братя.

- Двамата сме в един клас – казва Ангел – ходим и се връщаме заедно. Днес закъсняхме за мача, защото чистихме селото. Всяка година правим така – събираме се и почистваме всичко наоколо. То не е толкова мръсно, де. Хората пазят, нали си е тяхно.

После започва да ми изброява забележителностите наоколо, които можем да посетим.

- В планината има много хубави пътеки, ама вие не ги знаете. Аз и сам ходя. Като се ядосам за нещо и хуквам нагоре.

Като чуха за забележителности, останалите футболисти се скупчиха около мен, извадиха телефоните си и започнаха да показват снимки с известен тийн идол, който идвал тук наскоро и всички се снимали с него. Докато ги разглеждам, още една група деца се изсипва на поляната и всички оживено започват да преразпределят новите отбори. Мачът започва отначало.

Синът ми играе с респект с тези негови връстници, които след училище работят наравно с родителите си. Не се страхуват от домашни и диви животни. Знаят всичко за природните стихии, пушките и футбола.

Дъщеря ми дочита книгата си, докато чака мачът да свърши и да отидат на разходка с русокосото момиче. Докато разлиства нетърпеливо последните страници, слабичък младеж се откъсва от терена, доближава се до нея и най-чистосърдечно я пита:

- Ти четеш ли наистина?! Не изглеждаш толкова смотана иначе.

Русото момиче го отпраща с досада и прошепва на дъщеря ми:

- Не му обръщай внимание! И аз много обичам да чета.

В хотела попадам на малка библиотека, в която наред с Вазов, Фокнър и Чехов, се спотайват и стари партийни издания. Едното от тях е списание, излизало през 1942 г., в което откривам следния "бисер":

Невъзможно е да са минали няколко дни. Усещането за престоя тук е като да си затворил за малко очи в метрото и да са ти дали да подишаш кислород между спирките. Децата ми искат да останат тук – при новите си приятели. Ние вече така сме свикнали с тишината, сякаш сме живели винаги в нея. На никого не му се прибира.

По дългия и тягостен път към истерично шумния и заключващ душите ни град, си мисля за „златната българска младеж“, която возим на задната седалка. За това как вместо волни под пролетното слънце, ще прекарват часове превити над безкрайните си домашни. Как от бързане и щадене да не ги натоварим, все още не могат да приготвят сами обяда си. Как вместо да се сприятеляват с ожулени колене и симпатични закачки, те потъват в хейта на социалните мрежи или се крият в книгите, в които се разказва за истински приятелства в истински живот. Как днес нито труд, нито книги има достатъчно в живота на децата ни, защото нямат време от насадените им амбиции. Как детството им се превръща все повече в старост, а ние - родителите им - нямаме право да остаряваме, защото имаме още толкова много работа.

Мисля си за това, как Ангел понечи да се качи в автомобила ни, за да го откараме в града, още преди да се запознаем, а аз го спрях:

- Не знам какво биха казали родителите ти. Не ни познаваш. Може да сме всякакви.

А той ме изгледа с такава обида и изненада едновременно, като че му казвам, че неговата най-голяма награда - ловът на диви прасета - е нещо, с което едно дете не бива да се занимава.

Мисля си за свободата, която все повече ни се налага да крадем – и малки, и големи – заради големите затвори, които доброволно градим около и в себе си.

Как бягайки от комунистическите лозунги, убиващи интелигенцията, избягахме в другата крайност – да убиваме живеенето.

Как децата на планината не искат да стават градски деца, а всяко градско дете иска да живее като тях.

Как от надвисналите над главите ни призраци от близкото минало и страхове за неясното бъдеще, страдат предимно децата ни.

Мисля си, че „златната българска младеж“ тепърва предстои да се роди – тогава, когато нито книгите, нито трудът ще са за сметка едни на други.

Дотогава - деца, моля ви, простете ни!

Препоръчваме ви още:

Денят, в който пораснах

Лято без родители

В какво се превръщат мечтите?

Автор: Валентина Вълчева

Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. По устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!”, но протегнеш ли ръка, капанът щраква.

И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително.

Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши, както само той умее, и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи чисто нов порцеланов сервиз за 52 души – да има за следващия път. Само че хулиганите просто не се обвързват, така че и новият порцелан няма да просъществува дълго.

Той е от хората, с които дори да отидеш на кафе ти се струва авантюра с тръпчив мръснишки привкус. Може би е заради погледа му над чашата – непресторен, нахално открит, гневен или присмехулен, но никога безучастен. Не крие, че те проучва и вероятно сам се обзалага срещу себе си в какъв цвят е бельото ти. А може и да е заради начина, по който пали цигарата си, сякаш подготвя поредната беля, а после крие огънчето в шепата си, както когато бяхте ученици и се скатавахте по ъглите и мазетата.

Истински мъж

Той си позволява да ходи небръснат, с бухнала по хлапашки коса, с дрехите, в които снощи го е хванала нощта, татуиран, боднал пиърсинг на някое стратегическо място… и в това има нещо толкова дразнещо, провокативно и секси! Той няма нищо против да го посочиш с пръст – ще ти го върне даже. Да го заклеймиш за него е почти като похвала. И смята за адски забавни опитите ти да изровиш нещо добро в него. Както казах, той си знае, че е лош. Това че ти, типично по женски, се опитваш да го натикаш в чужди обувки, не е негов проблем. Щом искаш да си създаваш интриги, той няма нищо против. Ще ти подсигури интрига и драма, каквито никой друг не може. Знае, че жените обичат да правят напук на собствените си задръжки с такива като него.

На него не можеш да разчиташ. Но можеш да получиш от него най-безкомпромисната оценка за себе си, най-искрения съвет, най-тежката присъда. Ако имаш сили и желание, разбира се. И после да няма сърдити! Очите му, думите му са безмилостно огледало и това, което виждаш там, невинаги ти харесва. Ако паднеш пък, няма да се втурне да те изправя кавалерски – просто ще ти каже, че не е кой знае какво. Не си умряла, я! Ще се сбие заради теб обаче, ако някой си позволи да те погледне накриво. Ей така – заради спорта! Би го направил заради всяка, ако е в настроение.

Истинският

С него губиш задръжки, забравяш за норми. Дори не знаеш как те въвлича в пиянска нощ, в шумен купон сред орда непознати, в изпращане на залези и посрещане на изгреви. Той е идеалната компания! Но е възможно най-лошия спътник в живота. И ако забравиш това, проблемът си е изцяло твой, не негов. Е, поне той така ще каже. „Предупредих те!” И наистина те е предупредил – той няма никакво намерение да е въздишащ шекспиров герой в малката ти пиеса. Той е реален до болка. Истински. Жив. И хулиган.

Но ти нямаш нищо против. Поне в началото. Готова си да обърнеш гръб на ценности, съвети и приятели, само заради това неясно усещане за бягство, за нещо сладурски нередно и евентуално за разбитото сърце, което неизменно следва накрая. С времето ще се научиш, че да е хулиган за него не е просто поза – той си е такъв по душа. Кой е виновен, че ти търсиш някакви скрити съкровища там, където тях отдавна ги няма и може би никога не ги е имало?! И като се замислиш, никак не си го представяш като баща на децата ти, нали? Но част от теб мечтае за това, противно на всякаква логика.

Лоши момчета

Въпреки това всяка жена има нужда от своя хулиган, който да съсипе живота ѝ в определен момент. Да ѝ остави бойни рани. Да ѝ предаде един от най-важните уроци по оцеляване. А после да си тръгне. Слава Богу, той винаги си тръгва! Това е неделима част от урока. Опиташ ли се да го задържиш, значи нищо не си научила. Но всяка жена има нужда от него поне веднъж, поне за малко! Не е страшно. Страшно е, ако той остане.

* Заглавието е заето от романа "Моят приятел хулиганът" на Ева Раукова.

Препоръчваме ви още:

Привет от разказвача на приказки

Защо избираме лошите момчета?

Всичко е любов

Автор: Невена Басарова-Дичева 

"Децата могат да правят каквото си поискат, понеже са деца“. Чували сте го, нали? Трябва да им дадем свобода и да не ги ограничаваме. Да не им слагаме рамки. Това актуално напоследък виждане относно отношението към децата се сблъсква с друго, по-старо и по-познато на родителите, които са по-педантични и предпочитат да поставят лимити.

Често обаче самите родители в желанието си да дадат най-доброто на децата си се объркват и либералното им поведение преминава в анархия на децата, а авторитетното в авторитарно. Добре, а каква е точната мярка при възпитанието на децата, така че "да не пресолим манджата".

Либералното възпитание има един недостатък – то отрича много от нещата, които са наложени от родителите и обществото, но са функция на свободата. Такива са добрите обноски. Не, те не са задължителни и не, те не са рамка. Не са и отживелица. Те дават свобода на нас, възрастните, а и на децата, да изразяват по-добре това, което искат да кажат или направят. И дават свободата на малките да общуват по-пълноценно. Затова либералното възпитание, доколкото съществува, не бива да ги отрича.

Мили родители, независимо дали ни харесва или не, децата приличат на нас, учат се от нас и ни подражават. Много по-силно се впечатляват от действията и реакциите ни, отколкото от съветите, заръките и заплахите ни. Разбира се, че и средата оказва своето влияние, но поведението на детето зависи основно от нас.

И така, ако имаме предвид либералното възпитание, кое поведение е приемливо и кое не? На каква възраст е добре да започнем да учим децата си на добри обноски?

"Колкото повече, толкова повече", би казал любимият на малки и големи Мечо Пух. Колкото по-рано, толкова по-добре, бих модифицирала аз тази крилата фраза по отношение на добрите обноски.

Червената зона и жълтата зона

А кое е най-важното?

На първо място бих поставила умението да уважаваме другите, да проявяваме емпатия и разбиране към личното пространство на другите деца, че дори и на възрастните. Колкото и да му се иска на детето ви веднага да грабне новата играчка на приятелчето си от ръцете му, защото тя е "много яка", е нужно да приеме за негово право да откаже да му я даде. И това не бива да го разстройва. Ако пък сте родител на детето с играчката, знаете, че не е редно отказът му да е груб и невъзпитан. Съвсем лесно е за 3-4-годишно дете да каже, че много му се играе с новата играчка, че му е любима и че няма желание в момента да я сподели. И в това поведение няма липса да добро възпитание. Има отстояване на личното пространство, при това любезно.

Друго нещо много важно – общуването. То създава връзки с хората – такива, каквито искаме. Затова е добре детето да има навика да се обръща по име или чрез обръщение към хората, с които общува – съобразно ситуацията: мамо, дядо, Ивчо, госпожо. Според психологически проучвания, когато се обръщаме към някого по име, той ни чува и слуша много по-внимателно, отколкото, ако му говорим в пространството. Можем да направим наистина голямо добро на децата си, като им помогнем да стимулират активното слушане у другите.

Те са толкова различни

Немалка част от времето си с приятели и роднини, прекарваме на маса. Затова етикетът при хранене е много важен от ранна детска възраст. Добре е винаги да има нож отдясната страна на чинията на детето, дори все още да не може да си служи с него. В магазините за сервизи и прибори за хранене се продават красиви, цветни детски комплекти за хранене с любими приказни и анимационни герои. Към тях има и детски ножчета, които са абсолютно безопасни дори и за деца на 2-3 години.

Салфетката? Без нея не може. Добре е да подсещаме по закачлив начин детето да я използва. Например, ако салфетката е с Мечо Пух и детето се окапе, можете да му кажете: "Мечо Пух е до теб, за да ти помогне! Той ти е добро приятелче!". Когато подреждате масата за хранене и детето е наблизо, правете го по-бавно и казвайте все едно на себе си, а може и на него: "Виличката отляво, ножа и лъжицата отдясно, чашата също. Кои салфетки предпочиташ тази вечер - с Елза или с Том и Джери?" Така с лекота формираме и естетичните вкусове при детето. Понякога дори умишлено можем и да "се объркаме" кое къде стои и да се допитаме до детето. То с гордост ще отговори!

Ето и още една връзка с либералното възпитание – в света на добрите обноски е недопустимо да правим унизителни забележки на детето пред други деца и възрастни, както и да коментираме неодобрително чуждо поведение. Няма нищо лошо по-късно, когато останем насаме с детето, да обсъдим нечие непристойно поведение или грубо отношение, и то само с цел възпитание. Така у децата се изграждат чувство за такт и толерантност.

И защо е важно всичко това? Защото добрите обноски ще отведат децата ни там, където парите и образованието не могат да достигнат. Защото именно те ще ги отличават като личност, индивидуално присъствие, ще им помагат да създават приятелства и да се чувстват комфортно и добре приети.

Готови ли сте да споделите заедно това вълнуващо преживяване?

***

Дали родителите са свръхтолерантни?

С добри обноски за месец и половина – интензивен курс за етикет и вежливи маниери за всяко дете                                                                                     

Смятате ли, че дипломата от престижен университет е ключов елемент в израстването на вашето дете като личност? Мислите ли, че владеенето на чужди езици е едно от основните умения, които вашето дете трябва да притежава?

Истината е, че и двата компонента са изключително важни в живота на един човек, но преди да се стигне до тях, трябва да поставим основата, от която детето ни да започне да надгражда още в съвсем ранна възраст.

Всеки би се запитал за какво става дума, а действително отговорът е много прост.

На първо място в изграждането на една личност стоят обноските и доброто възпитание. Преди да започне да навлиза в живота, всяко дете трябва да се научи на вежливи маниери, да усвои основните принципи на общуването, да съумее да бъде организирано и самостоятелно и най-важното – да проявява уважение към себе си, своите родители и учители.

Нека не забравяме също, колко важно е умението да се прави избор, да се спазва етикета на масата и посещаването на публично място да не се превръща в проблем.

А как детето ни да придобие тези умения, при това по забавен и увлекателен начин? Интензивният иновативен модул на Първа Детска Академия за Добри Обноски на име „С добри обноски за месец и половина“ ще докаже на всеки родител, че всичко посочено по-горе е напълно възможно. Водещ на курса е Невена Басарова-Дичева, признат и обичан специалист по добри обноски за деца и възрастни. Тя е основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски, водещ на обучението и лектор с голям опит в комуникацията с деца и родители. 

Курсът започва на 18 април и приключва на 1 юни като предлага богата учебна програма с разнообразни и жизненоважни за възпитанието на едно дете уроци. Благодарение на тях детето ще усвои основните аспекти на доброто възпитание като например как да се държим на културни мероприятия, изборът на правилно облекло според случая, общуването между половете, отношение към братя и сестри и още много други.

Повече информация и записване за събитията ще намерите тук.  

Препоръчваме ви още:

Добри обноски и парти етикет - практически уроци за деца и родители

И моето дете го може

Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват

Спектакълът „Втори меден месец“ се организира в подкрепа на кампанията за профилактика на рака на шийката на матката "10 минути само за теб", която е продължение на приетата Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020). В комедийната постановка играят талантливите български актьори Искра Радева, Антон Радичев, Елена Кънева, Стефан Стефанов, Теменуга Первазова, Деси Стоянова. Режисьор е Димитър Стоянов.
Инициативата е на Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката.

Представлението "Втори меден месец" на Театър "Искри и Сезони" ще се играе на 26.04.2018 г., четвъртък, от 19:00 ч в Сити Марк Арт Център в София.

***

Ракът на маточната шийка (РМШ) е заболяване с висока честота и неблагоприятната прогноза. Обикновено той се развива в средата на живота – време, когато много жени отглеждат децата си и допринасят за стабилността и сигурността на семействата си. Тези фактори определят неговото значение като тежък проблем на съвременното обществено здравеопазване. В световен мащаб годишно се диагностицират над 530 000 нови случая и според експертите, ако няма сериозни усилия, насочени към предотвратяването на РМШ, тази цифра би достигнала 1 милион нови случая на година през 2050 г.

През последните години у нас е налице трайна възходяща тенденция на годишните показатели за заболяемост и смъртност. Според данните на Националния раков регистър, честотата на новооткритите случаи на РМШ се е увеличила почти трикратно. Годишно новите случаи на заболяването са 1 100 - 1 200, а случаите на смъртен изход – между 350 и 400. Това означава, че всеки ден в България умира по една жена от РМШ и се диагностицират  три нови случая на заболяването.

Със своята Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, България принадлежи към групата от 87 държави в света, които имат национални програми за имунизация срещу РМШ, финансирани с публични средства. Националната програма осигурява безплатна имунизация срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар и да получи повече информация на сайта на Националната програма.

Препоръчваме ви още:

10 минути само за теб - кампания срещу рака на маточната шийка

Гинекологът отговаря

Един много личен разговор

Състезанието Студио „Въображение“ за рисунка на нов персонаж, сценарно табло и анимация се провежда за четвърти път 

Студио „Въображение“ предизвиква начинаещите малки аниматори и художници да участват в творческия конкурс, който се провежда между 16 април и 13 май. Състезанието на Cartoon Network се провежда за четвърти път в България и е за деца и юноши от 6 до 14-годишна възраст. Конкурсът е под надслов „Рисувай и се забавлявай!“, а главната му идея е да запознае младите творци с начините за създаване на анимация и да събуди техния интерес и креативен потенциал.

През изминалите няколко години той се радва на огромен интерес. Във всяко издание средно 2000 талантливи български деца се включват в съревнованието и мерят творческите си умения, затова от любимия детски телевизионен канал Cartoon Network са приготвили награди и през 2018-а.

Състезанието се състои от три категории – първата е създаване на нов, анимационен персонаж, втората – измисляне на история под формата на сценарно табло или комикс, а третата е направа на клип или на кратък анимационен филм. Участието става през страницата на Студио „Въображение“.  На нея може да бъде намерена информация за надпреварата и да бъде открита пълна гама полезни съвети за подготвяне на творческите материали.

Страницата на инициативата е активна и през останалата част от годината. Това дава възможност на децата да се забавляват и обучават, дори когато не тече кампанията. Те могат да гледат инструктиращи видеа, да играят игри и да се упражняват в рисуване и други творчески дейности.

След края на състезанието, международно жури ще избере тримата най-добри във всяка от категориите. Тези, които заемат първите места за най-забележителен анимационен герой, сценарно табло и анимация, ще получат последен модел ховърборд, предоставен от „Фънтопия“ и още страхотни награди. Тези, които се наредят на второ и трето място, пък ще се радват на комплект от брандирани подаръци, предоставени от Cartoon Network. Победителите ще бъдат оповестени на 21 май.

***

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6 – 12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Чичо дядко“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 18 езика и „влиза“ в повече от 131 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.

Препоръчваме ви още:

Победителите в конкурса на Cartoon Network - Студио "Въображение"

Лего "Реактивните момичета" от Cartoon Network

"Имаш силата - бъди приятел" - кампания срещу тормоза в училище

Всеки родител би искал детето да му помага в домашните задължения. Защо трябва да го учим на това? Защото формира отговорност, самостоятелност и отзивчивост.

Детето отрано се учи да уважава труда на другите, не се възприема като гост, когото всички са длъжни да обслужват и не изисква подобно отношение към себе си. Това предотвратява донякъде и появата на типичния за пубертета егоизъм. Децата, които могат да си приготвят сандвич, да пуснат пералнята, да изчистят стаята си израстват самостоятелни възрастни, способни да изградят партньорски отношения, по-лесно се адаптират към самостоятелен живот, далеч от родителите си. Уменията да се грижат за дома им помагат и когато структурират собствен бизнес.

Задълженията вкъщи учат
на отговорност и справяне с трудностите

Какво е добре да могат на 7-9 години

- да почистват с прахосмукачка, да бършат прах;

- да подреждат, да сортират дрехите си (чистите в шкафа, мръсните за пране);

- да почистват обувките си и да ги съхраняват на мястото отделено за това;

- да се грижат за правилното изразходване на джобните си пари;

- да носят част от покупките, да ги поставят на нужните места (в шкаф, в хладилника);

- да се грижат за домашните любимци – да ги хранят, мият, да почистват купичките им за храна и вода;

- да мият съдовете и да ги прибират;

- да оправят леглата си;

- да си направят сандвич или салата;

- да помагат на родителите си в приготвянето на храна за семейството – да обелят картофи, да измият плодовете или зеленчуците, да сложат вода в тенджера за супа или макарони, да сварят яйца;

- да сортират прането за пералнята;

- да преценяват какво да облекат за училище или за разходка;

- да помагат на родителите си в грижите за по-малките си братя и сестри.

Вашият тийнейджър може ли го?

Как можем да ги научим на това

Изброихме нещата, с които едно дете на тази възраст би могло да се справи, но това не означава, че трябва веднага да започне да го прави ежедневно и безупречно. Можем значително да го улесним, ако го подготвим предварително.

Стъпка първа - да разкажем на детето какви са ангажиментите по дома

Ако в по-ранна възраст то е било освободено от каквито и да било грижи, можем да отделим време, за да го запознаем с това как се поддържа един дом, какво правим ежедневно за това. Възможно е да предизвикаме изненада, защото много от нещата, които вършат мама и татко са го съпътствали от раждането му и едва ли си дава сметка, че са необходими усилия, за да бъдат правени. Не бива да ни разочарова липсата на ентусиазъм в началото, особено ако преди това не сме правили опити да привлечем детето в тези дейности.

Стъпка втора - да обясним на детето защо е необходимо да взема участие в тези грижи

Без излишна емоционалност и повелителен тон трябва да разясним, че чистият, уютен дом не е грижа единствено на мама и татко, а принос на всеки член на семейството. Когато изпълняват своята част от отговорностите, децата не просто помагат, а създават комфорт за всички в дома.

Те са толкова различни

Стъпка трета - да разпределим ангажиментите между всички членове на семейството

След като сме презентирали всички тегоби на семейния бит, можем заедно да изберем тези задължения, които детето ще е в състояние да поеме и да ги изпълнява ежедневно. Трябва да сме готови да се сблъскаме с възмущение и негативизъм, запазвайки спокойствие. Можем да обясним, че разбираме недоволството, но имаме нови правила и трябва да се споразумеем. Важно е отговорностите да не са твърде много, защото когато детето не се справя с обема работа, който заедно сме определили, категорично ще загуби интерес към своята част от домашните задължения. Не бива и да са твърде малко, защото няма да има никакъв възпитателен ефект. Можем ненатрапчиво да управляваме процеса на избор, като предварително обмислим какво да възложим на детето, като се съобразим с натоварването му в училище, с извънучилищните дейности и неговия темперамент.

Стъпка четвърта - да направим график

За да са мотивирани и за да разбират как точно се разпределя домашната работа между членовете на семейството би било добре да направим график, в който точно е описано в кои дни, кой какви задължения има. Ако той е поставен на видно място, ще е значително по-трудно някой да се оправдае с това, че е забравил или не е разбрал. Това че графикът е за всеки член от семейството, и е напълно прозрачен, означава, че ще трябва да понесем забележките на наследниците, ако пренебрегнем някое свое задължение.

Как работи поколението Y

Стъпка пета - да научим детето правилно и редовно да изпълнява поетите си ангажименти

Задачите са разпределени и семейството е готово да започне новия си живот. Сега настъпва най-отговорният момент, защото трябва да сме настойчиви, хладнокръвни и последователни ежедневно, докато се формират трайни навици. Това означава, че трябва да помогнем в началото, след това да наблюдаваме изпълнението и да съдействаме, ако се налага, да напомняме, че това са отговорности, които са единствено негова задача. Ако детето се сблъска с трудности или не се справя достатъчно добре, трябва да спестим критичните си коментари и заедно с него да изгладим проблемните моменти. Понякога ще ни се струва, че е по-лесно сами да полеем цветята си, да проснем прането или да изчистим праха, но не трябва да забравяме, че опитът ни е запознал със стотици малки нюанси, които значително ни улесняват, а за малкото детето все още са непознати. Затова трябва да сме изчерпателни и последователни, когато предаваме опит. Къде стои прахосмукачката, как се монтира и включва, къде трябва да се мине с влажна кърпа, с какъв препарат става това, къде се намира той, колко пъти в седмицата се прави това, как се поливат едните и другите цветя – това са детайли, които детето не знае и трябва да научи от нас. Да, то много пъти е виждало какво вършим, но никога не го е правило целенасочено.

Стъпка шеста - да бъдем креативни

Можем да установим състезателно начало. Да помислим за някакъв вид поощрение – не във вид на пари или подаръчета, а на права, които бихме им делегирали като на „големите“ – като да изберат менюто за уикенда например, да им отпуснем час игра повече и т.н.

5 неща, които децата не могат, въпреки че ние мислим, че могат

Стъпка седма - когато детето не изпълнява задълженията си, да търсим причината

Всеки може да пропусне да направи нещо, а за детето е още по-валидно. Ако се е върнало от училище уморено или разстроено, не бива да се нахвърляме с претенции за несвършена работа, а да се поинтересуваме какво му се е случило, да му съчувстваме, да го прегърнем и подкрепим. Това обаче не означава, че трябва напълно да отменим ангажиментите му. Това, което е пропуснало днес, ще трябва да навакса по-късно или утре – защото неговите задължения не могат да бъдат поети от друг. Другите също имат своите отговорности. Важно е детето да свикне, че е член на семейството с всички права и задължения произтичащи от това. Да знае, че от него също зависи начинът на живот в дома и когато е дало своя принос - да получи благодарност и усещане за значимост.

Стъпка осма - да не щадим похвали, когато детето е изпълнило ангажиментите си в дома

То трябва да усеща, че ценим приноса му, че неговата помощ е важна. Можем да бъде гъвкави и да се съобразим с естествените му предпочитания – ако не обича да бърше прах, но с удоволствие помага в кухнята, бихме могли да преразгледаме неговите задължения и да сменим кръга му от задачи, но за известно време. Защото то трябва да се научи да се справя с всички етапи от водене на домакинството – съобразно възрастта си. Поддържането на обратна връзка също ще ни е от полза – ако говорим с детето за това, което върши, ще разберем къде се затруднява.

Когато са уверени, че за своето участие получават признание и уважение от родителите си, че благодарение на помощта мама има повече време за тях и всички са спокойни и усмихнати, децата трудно ще откажат да изпълняват ангажиментите си и ще се отнасят с повече разбиране към тях.

Източник: uaua.info

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие до една година

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години

Защо за децата е полезно да готвят

Само не правете това у дома!

Писателят Григорий Остер е известен с поредицата си книги с вредни съвети. Според автора на тези съвети, децата, които са чели книжките му навремето, вече са родители и се нуждаят от "вредни съвети" за това как да отглеждат своето поколение.

1. Когато отговаряте на въпросите на своите деца, не забравяйте, че всичко което кажете, може да бъде използвано срещу вас.

2. Вместо приказки, четете конско. Така детето ще заспи много по-бързо.

3. Ако сте твърдо убедени, че на детето му е рано да знае отговора на това, за което ви пита, отговаряйте така, че да не разбере нищо.

4. Никога не се замисляйте, преди да отговорите. Ако не знаете какво да кажете, шляпнете любопитния наследник зад врата.

5. Ако детето ви зададе въпрос, чийто отговор не знаете, не признавайте некомпетентността си. Говорете за това, което ви е известно, и постепенно преминете към темата на въпроса. Дотогава на детето вече ще му е омръзнало да ви слуша и ще ви остави на мира.

6. Ако сте сигурни, че детето знае отговора на въпроса, който ви е задало, кажете му го. Предложете му само да отговори и го похвалете за правилния отговор.

Откритията, които правиш, когато станеш баща

7. Ако след вашия отговор детето пребледнее и започне да заеква, кажете, че сте се пошегували.

8. Ако по време на разходка в гората детето не ви е задало нито един въпрос, най-вероятно сте го изгубили.

9. Пратете детето при майка му, нека тя отговаря на канонадата от въпроси.

10. Ако по някакъв начин сте успели да предпазите детето си от Едипов комплекс, не бързайте да се отпускате. Съществува и комплексът Павлик Морозов ( момчето, което предало баща си).

11. Докато подготвяте детето за трудностите на живота, все пак внимавайте да не му откъснете ушите.

12. Ако телефонът на детето е извън обхват, това все още не означава, че нямате никаква връзка. Идете в стаята му и го повикайте за вечеря.

13. Ако не можете да откъснете детето от компютъра, изпратете му имейл.

14. Ако детето ви поиска втора пастичка, купете му цяла торта. Нека му е за урок.

15. Ако учителката на детето ви го обвинява в нещо, не бързайте да вземате нейната страна. Не забравяйте, че за ученика учителят е това, което е за вас жена ви. Детето е принудено часове наред да мълчи и да слуша какво му говори, да отговаря на най-трудните въпроси и всеки ден да обяснява защо не е дошло навреме… за часа.

16. Не бива да наказвате по един и същ начин детето за едни и същи бели. Когато за пети път се изплези на гостите, накажете го не в ъгъла, а в средата на стаята.

17. Ако сте скрили кибрита така, че и вие не можете да го намерите, попитайте децата, те с радост ще ви го донесат.

18. Ако детето ви е било обидено, не започвайте веднага да го утешавате. Когато забрави обидата, припомнете му я, а щом отново се разплаче, го прегърнете и утешете.

25 ценни съвета на един "женски" татко

19. Не искайте от детето невъзможното. Първо вие опитайте да изядете тази каша.

20. Никога не се карайте на детето си в присъствието на гости. Изчакайте да си тръгнат. А ако се бавят, прошепнете на ухото на хлапето какво мислите да направите след това.

21. Когато изпращате детето на лагер, бъдете готови да се върне по-рано, защото е било освободено предсрочно за добро поведение.

22. Всяко дете трябва да има свое кътче, където да бъде… наказвано, ако се наложи.

23. Ключовете за лампите в дома трябва да са разположени ниско, за да е удобно на детето на светва и гаси, когато влезете в тоалетната или банята.

24. Запомнете – отлагането на разговора за сексуалните отношения с порасналата ви дъщеря, няма да я предпази от нежелана бременност.

25. Обяснете на детето си, че е длъжно да се научи да се държи прилично и скромно, за да не могат да разгадаят истинските му намерения.

26. Предупредете го, че човек, който нарушава правилата за уличното движение, преди да излезе трябва да прегърне родителите си и да се сбогува с домашните любимци, защото най-вероятно ги вижда за последен път.

27. Глезете детето си колкото можете повече и то ще порасне мекушаво, нерешително и снизходително към себе си.

28. Ако ви се роди момиче – успокойте го. Кажете му, че това не е най-страшното. Можеше да бъде и по-зле – да се роди момче.

29. Уважавайте детския труд. Понякога на детето му са нужни часове, за да постигне хаоса, който заварвате на прибиране от работа.

30. Помнете, че в отношението на тийнейджърите с родителите им от любовта до омразата има не една крачка, а буквално един малък процеп. Не слагайте пръста си в него.

31. Ако вашият тийн е едновременно нагъл и неуверен, безжалостен и добродушен, алчен и безкористен, доверчив и хитър, безумен и гениален – значи имате съвсем нормално дете.

Бащи и синове

32. Ако детето иска да го обичате такова, каквото е, нека първо да се измие.

33. Ако детето преднамерено се опитва да ви изкара от кожата ви – не излизайте. Барикадирайте се и потърсете подкрепление. Може да извикате жена си.

34. Не се опитвайте със сила да извоювате уважението на детето си. Насила уважение не можеш да получиш. Нека се страхува от вас. Това е достатъчно, за да ви каже някога едно „благодаря“ за щастливото си детство.

35. Никога не казвайте на дъщеря си, че не можете да я гледате. Кажете й, че е красавица, но боята, супата или кетчупът на носа леко развалят ефекта от голямата й красота.

36. Помнете, че детето е безгрешно, защото не е яло райска ябълка и не може да различи добро от зло.

37. Ако присъствате на раждането на собственото си дете, следете да се спазват правата му. Когато ви позволят да го вземете на ръце, поговорете с него за секса. Ако имате късмет, ще успеете да му обяснете основните положения, преди само да почне усвоява тази област на човешките отношения самостоятелно или от приятели. И да не ви разбере – не е страшно. Половината от бащинските ви задължения са изпълнени.

Препоръчваме ви още:

Сурова нежност - размисли на младия татко

Защо никой не ме предупреди?

15 признака, че мъжът е станал баща

"Когато хората са най-премръзнали, когато стискат очи и броят овце до зори, или дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана, тогава Топлото човече идва на помощ. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица и прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече тръгва по адреси!", гласи анонсът за срещата на писателката Мая Дългъчева с деца и родители, в рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Събитието е на 21-и април, в Камерната зала на Младежки театър "Николай Бинев", от 11,30 часа. Кой и как трябва да пише за деца, променя ли времето думите, има ли цена интелектуалният труд и защо децата се нуждаят от Топлото човече (герой в последната книга на писателката) ще прочетете в интервюто с нея.

Какво трябва да притежава творецът, който пише за деца?

Жива душа - оголена, чувствителна, топла, даваща. Идеализъм, който те прави уязвим... Защото е невъзможно да пишеш така, без да живееш така. Скоро си мислех – не е ли наивността в същността си съхранена детска чистота? Поради това е и неумение да различиш, камо ли да се защитиш от хитростите, ласкателството, завистта, злонамереността. Сякаш живееш в друг коридор на съзнанието и не ги виждаш. Ако пък ги видиш, ти става срамно заради другите и стискаш очи още по-силно. Хората бъркат тази чистота с глупост и с удоволствие злоупотребяват с нея. Понякога много боли. Тогава опитвам да отмина, да „изключа“ определени присъствия, да забравя, да се справя някак, защото това е единствената честота, на която мога да пиша за деца. 

Творите за различни жанрове. В кой от тях се чувствате най-уютно?

Във всички, то е като да пътуваш в различни любими страни – разхождаш се, строиш пясъчни замъци, правиш украшения от перца. Но все пак  - приказката e „моята стая“.

Днешните деца са по-различни от децата, които са били техните родители. Трябва ли да се пише по друг начин за тях и как, ако е така?

Не мисля, че децата са различни. Различен е векът, културата, технологията, тоест – декорите. Даже външната динамика е привнесена, наложена и в дисонанс с вътрешния човешки ритъм. Ядката човешка е една и съща, откак приказките са се предавали от уста на уста. Затова и не вярвам много, че ако вкараш компютър в една история, тя става тутакси съвременна. В разговора си с децата аз искам да стигна ядката. 

Кои са първите книги, които прочетохте на собствените си деца?

Моята първа книжка – „Щурчово конче“ на Разцветников. „Пиле и пате“ на Сутеев, „Небивалици“ на Доналд Бисет, не си спомням вече всички...

Казвате, че живият контакт между писатели, издатели и деца е един от механизмите за предизвикване на интереса на читателите. Какво научихте от своите срещи с децата? Роди ли се нова книга от тях?

Относно живия контакт – продължавам да вярвам в него. Как се ражда една книга е нещо, което би предизвикало интереса на децата, мисля. Нямам представа дали някой издател прави това – да покани един клас в печатница, да го запознае с автора и художника, да му покаже етапите, както всички хора и машини, включени в този процес. Цялото невидимо „мътене“, преди една книжка да се излюпи и кацне в ръцете ти - това е вълнуващо и респектиращо, поне за мен.

От срещите ми с деца се ражда всичко, което пиша, макар често да обличам техните думи и проблеми в образи на животинки или предмети. Но ето, в новата ми книга „Топлото човече“ герои са самите деца.

Пишете, че когато чуете „съвременна детска литература“ ви горчи в устата. Не намери ли тя пътя си към децата, все още ли се лута и какво трябва да й се случи, за да срещне читателите си?

Казах това доста отдавна - когато издадох първата си детска книжка, мисля. По онова време (1999) никое издателство не искаше да публикува млад български автор. „При това – жив!“, както натъртено ми казаха веднъж. През изминалите години нещата се попромениха. Основно благодарение на читателите, които започнаха да се доверяват на българските автори. Това стимулира и издателите да се престрашат. В сравнение с преди само десет години, когато съвременните детски автори можеха да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, сега броят на пишещите е утроен. За разлика от преди обаче, когато беше цяло чудо да намериш издател, днес много от тях предпочитат да издават и продават книгите си сами, съзнателно избягвайки посредничеството на издателства и разпространители. А това поставя други горчиви въпроси.

Изпълни ли предназначението си поредицата „Първите седем“? Какво трябва да научи детето до тази възраст?

В своите първи седем години човешкото същество съставя своята така наречена „база данни“ – всички базисни емоционални, социални и когнитивни умения, с които ще борави през целия си последващ живот.

Поредицата „Първите седем“ е една от големите ми каузи. Благодарна съм на Маргарита Шоселова, която я създаде и ме покани като автор. Тя се появи в момент, когато всичко родно беше закрито в България – нямаше вече наши детски вестници и списания.

Тогава Маргарита (завърнала се тъкмо от Германия) ми каза: „Искам да направя нещо съвсем ново за българските детски градини. Материалите, с които работят, съдържат текстове и песни отпреди 50 години. Няма музикално-подвижни игри, нито проектно-ориентирано мислене. Мисля, че децата ни заслужават повече.“ И започнахме – опипом, с малък, но сработен екип. Всеки брой беше тематичен и съдържаше нови стихове, пиеси, песни, кройки за костюми, музикално-подвижни игри, маски, приготвяне на храна и сладкиши, познавателна информация, както СД с песните и техния синбек. Реално всеки брой беше мислен като проект, който да протече в рамките на 2-3 месеца. Поредицата стана любима в цяла България – детските учителки ни пишеха трогателно мили писма (някои – в саморъчно изрисувани пликове), които пазим до днес. Вярвам, че онова, което създадохме, е добро, полезно и има своя принос в детското развитие, както в развитието на педагогическата работа у нас.

Дали изпълни предназначението си – от една страна - да. Защото още продължавам да получавам писма, снимки и записи на наши песни и пиеси, както и запитвания за този или онзи брой.

От друга страна – не. Защото поредицата би могла да продължава и до днес, темите са безчет. И сега ще отговоря на един въпрос, който много пъти ни задаваха: „Имаме нужда от „Първите седем“, защо спирате!?“ Предпочитах да премълча, за да не се обръщам с тежки думи тъкмо към онези, заради които създадохме всичко и с които се надявахме, че работим заедно. Защо спряхме? Ами случи се нещо обичайно за нашите ширини – част от детските учителки намериха за човеколюбиво да копират материалите ни, както да качват песните ни в МП3 формат по техни сайтове за общо ползване. Срещам в интернет десетки наши песни – или анонимно качени за сваляне, или направени на видеоклипове (под които липсват имената на авторите, но задължително е написано името на учителката, изработила клипа). За изминалите почти 20 години (при положение, че и-мейлът ми е публичен, както и Фейсбукът, а телефоните ни са отпечатани във всеки брой) имам точно един случай някой да ми пише и да попита дали може да ползва мои текстове и песни за клип – Дора Николаева се казва жената, благодаря й. Има ли другаде такъв феномен – да вземат труда ти и да си го ползват, както намерят за добре? Ако не се отнася за идеи, а за домати, това би се наричало пладнешка кражба. Месеците труд, които стоят зад един такъв брой – мой труд, труд на композитор, аранжор, художник, репетиции с деца, студиа, записи на песни, проби на музикално-подвижни игри, проби на кройки за костюми и играчки, предпечат, печат – всичко това не струва нито време, нито пари в очите на някои. Впрочем, поредицата беше продуцирана с лични средства, а не по проект или от фондация. Така че беше изключително трудно да продължим. Да си призная, аз лично нямах и желание накрая.

За капак журналистките, които ни поканиха да представим нашата поредица по една национална телевизия, година по-късно започнаха да издават списание под същото име: „Първите седем“. Бяхме потресени. Но нищо не можехме да сторим – не бяхме патентовали името, кой да ти предположи... Идеализмът е болезнен, както вече споменах. „Първите седем“ е моя непреболедувана любов, а също – едно пожелание за България.

Защо децата имат нужда от Топлото човече?

Защото все по-често възрастните са заети, уморени, изнервени и практически отсъстват, дори когато присъстват.

Защото животът на едно дете не е само ядене, игра и „леканощдеца“ – има и смърт, и любов, и отхвърляне, и изоставяне, и целия диапазон съпровождащи човешки чувства.

Защото премълчаните страдания растат заедно с детето и се превръщат в чудовища.

Намирам, че е важно да има такава книга в библиотеката. За всеки случай. Заради утехата, заради съпреживяването. Може би дори особено заради момента „четохме и плакахме заедно“ (откъс от писмо на майка) - моментът, в който едно дете плаче заради чужда болка. В тези деца ми е надеждата всъщност. И в тези родители. 

Какво очаквате от Софийския литературен фестивал?

Срещи. Истински срещи.

Препоръчваме ви още:

Как започват разделите - Мая Дългъчева

Малки чудеса

Мисли от къщурката на детската писателка