Мили момичета, да си поговорим за рака на гърдата. Знам, че темата не е от приятните. Ако искате, ще започна първа.

Аз съм с фамилна обремененост. Проклетата болест заличи две близки мои жени – баба ми и леля ми. Трябваха й няколко години, за да ни ги вземе и двете. Видях какво направи с тях и макар да не искам, си спомням. Баба ми си отиде точно на 15 септември, аз бях първолаче. Предишния ден ме облякоха с ученическата престилка, сложиха ми чантата на гърба и ме пуснаха в стаята й, да ме види като ученичка. В първия учебен ден с майка ми отидохме да си взема учебниците и се върнахме да погребваме. Баба ми преживя ужасни последни дни. Болките се засилваха, а с тях се увеличаваше и дозата й морфин. Почти през цялото време не беше на себе си. Пееше. Оттогава не обичам “Когато бях овчарче“.

Леля ми боледуваше далеч от мен. Пишехме си писма. Упражнявахме фамилното си чувство за хумор, тя се шегуваше с перуката си, после писмата намаляха, накрая спряха, трудно ни беше и на двете да пишем без да споменаваме болестта. Отиде си тихо, затвори се, не искаше дори малките й деца да я виждат. Една нощ телефонът иззвъня – все едно чухме будилника, станахме и се заприготвяхме. Изпратихме я. Някак преживяхме и тази загуба.

Години наред след това бях натикала страха от рака в най-отдалечения си ъгъл. Заключила го бях. Роди се дъщеря ми и три години по-късно, в един нищо и никакъв ден, случайно напипах бучка на едната гърда. Прималя ми. Страхът се върна и ми взе въздуха. На другия ден бях при гинеколога. Погледна ме на ехограф и каза, че има нещо. Даде ми направление за мамолог. Втурнах се към специалиста, но ме върнаха, не било подходящото време от месеца, трябвало да дойда след седмица. Това ми беше адската седмица. Гледах си тригодишното момиченце и умирах от страх, че може да не го видя пораснало. В главата ми се въртяха само спомени от преживян ужас. Слава Богу, седмицата свърши. Отидох на преглед, оказа се киста, предписаха ми лечение. Отдъхнах си и пак набутах ужаса в ъгъла. Оттогава веднъж годишно ходя на преглед. Винаги ми е нервно, отлагам, до момента, в който се ядосам на страха си и записвам час. Но го правя за себе си.

Ето, разказах ви. Когато с Дани и Диана от болница „Надежда“ обсъждахме кампанията „Розова Коледа“, реших, че ако трябва да ви убеждавам в необходимостта от профилактични прегледи на рака на гърдата трябва да започна с това. А с Дани и Диана ни свързва вече сериозна дружба. Те са „топлата ни връзка“ с една от болниците, в които обичат хората. И макар винаги да са в центъра на поредната кампания, успяват да ни осигурят необходимото за такива разговори.

Миналата Коледа в болница „Надежда“ беше розова. Дарителската кампания, която организираха в празничните дни, беше с цел да се привлече вниманието на жените към рака на гърдата и нуждата от профилактика, и да се съберат средства, за безплатни прегледи на жени в риск. Тези жени вече са избрани с жребий. Някои от тях минаха прегледа си, за други това предстои.

Ето какво разказа за нуждата от профилактични прегледи д-р Настя Ненова, специалист от  отделението по Образна диагностика в МБАЛ за женско здраве „Надежда“.

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване при  жените - то представлява  27.3 % от всички злокачествени заболявания.  Заболеваемостта в България е 76.3 на 100 000 жени. Всяка година през последните десетилетия тя се увеличава с 1.8 % .
Честотата на заболяването нараства след 35-годишна възраст, пикът е между 60 – 64 години. За съжаление, всяка година у нас над 1000 жени губят битката с болестта.

Ако ракът на гърдата е установен в ранен стадий лечимостта е над 90%. Желателно е първият преглед да се направи около 20-годишна възраст и да се възпита в младите жени културата за редовни профилактични прегледи.

Това важи в още по-голяма степен за жените от рисковата група - с наследствена обремененост от рак на гърдата и рак на яйчниците, жени, които не са раждали или са родили в по-късна възраст. Рискови фактори са злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, затлъстяването, употребата на хормонални препарати.

Редно е веднъж месечно да се извършва самопреглед, който включва оглед и паплация (опипване) на гърдите. Алармиращи симптоми са промяна в цвета и вида на кожата, хлътване и разраняване на зърното, секрет от зърното, опипване на „бучка“ или уплътнение, болезненост, която не е свързана с менструалния цикъл.

Ако жената няма оплаквания и не е препоръчано нещо друго от лекар, е редно един път годишно да се направи преглед при специалист.

Не е необходима никаква специална подготовка. Най- подходящ период за преглед е около 10-ия ден от месечния цикъл на жената.

Не е удачно извършване на профилактични прегледи по време на бременност и кърмене, освен при наличие на оплаквания. Прегледите не влияят на кърменето и на бебето, но видът на гърдите през този период е много променен и пречи на диагностиката. Желателно е извършване на профилактичен преглед  2-3 месеца след спиране на кърменето.

Мамографията се извършва с високочувствителен рентгенов апарат – мамограф. При съвременните апарати лъчевата доза е минимална. Това изследване се препоръчва при жени над 40 години. Ехографското изследване се извършва с ултразвуков апарат и се прилага на дамите до 40 години. Двата прегледа не са болезнени и не отнемат много време. Ако се установи някакъв проблем, находката се доуточнява с пункция, биопсия, ядрено-магнитен резонанс и други методи, препоръчани от специалист.

Жените над  50- годишна възраст се насочват веднъж на две години за мамография от личен лекар. За останалите случаи е необходимо направление от специалист. 

Диана Николова е една от жените, които спечелиха безплатен преглед от Кампанията „Розова Коледа“. Тя е на 37 години, занимава се с дигитална реклама, щастлива майка на две деца - на 8 и 3 години. Диана прие да сподели с нас причините за участието си и впечатленията от прегледа.

Не разбирам как още има хора, които си мислят, че профилактиката не е важна. Можем да отидем веднъж годишно да направим задължителния технически преглед на автомобила си, но не намираме време да сверим какво се случва с нас. По неволя, онкологичните заболявания съпътстват моето семейство. Веднъж годишно се опитвам да следя себе си, защото знам от опит какво значи месец, година по-рано и как това може да е най-важното време, за всичко което може да имаш или загубиш.

При първите ми прегледи лекарите обясниха как да се следя и да преглеждам себе си и при най-малките съмнения да реагирам бързо.

Всеки път, когато ме преглеждат, поемам дълбоко въздух и гледам да мисля позитивно, въпреки че не мога да не призная, че сърцето ми тупка като лудо, докато не мине всичко. Много ми помагат доброто отношение на специалиста и спокойната атмосфера.

Възможността за безплатен преглед получих от поредната хубава кампания, която показва отношението на болницата към дамите. Надявам се да има още много такива подобни инициативи, които да подсещат колко е важно да се обичаме и да обръщаме внимание на здравето си.

Това е от нас. Споделихме ви всичко, което мислим, че е важно. Не подценявайте този разговор. Ако още не сте го направили – прегледайте си, плашещо е, но е необходимо. Направете го заради себе си.

Автор: Янка Петкова