Час по математика, час по немски и… час по щастие. Такъв училищен предмет наистина съществува. Какви житейски уроци получават учениците в тази часове?

Бившият училищен директор Ернст Шуберт разработва предметът „щастие“ през 2007-а година, докато ръководи училище в Хайделберг. Днес има собствен педагогически институт, в който преподава своята концепция на бъдещите учители.

Как е възникнала идеята

След 30 години работа в училище Ернст Шуберт, решава, че е време нещо в образованието да се промени, че училището не е мястото, в което учениците се чувстват щастливи. Според него то трябва да събужда и подхранва радостта от ученето, не само да дава знания. Той смята, че училището ни отучва от естествената склонност да бъдем любопитни. Въпреки познанията си по психология и педагогика много учители се държат с учениците си като с „обучаващи се машини“, които трябва възпроизведат даден материал. Но ако учителите погледнат на себе си не като на „търсачи на грешки“, а като „търсачи на огън“, това ще се отрази положително и на двете страни.

Първата му мисъл е да привлече вниманието на тези деца, които имат подчертано негативно отношение към училището, губят желанието си да учат. След това решава да въведе предмета за всички, за да им помогне да изградят собствената си личност. По думите на директор Шуберт щастливите ученици се карат много по-рядко, по-здрави са, имат по-силно развито творческо мислене и това е доказано от живота и практиката.

Какво се преподава в часовете по щастие

Целта на този предмет са удовлетвореността и житейските компетентности. Към тях се отнасят мотивацията, чувството на защитеност, междуличностните отношения, автономните действия, себеприемането, общуването с околния свят и личностното развитие.

Четири въпроса позволяват обучението да се раздели на етапи: Кой съм аз? От какво имам нужда? Какво умея? Какво искам? Децата се учат да осъзнават своите мечти и потребности, да формулират основните си цели и да търсят път към реализирането им. Но те се занимават и с неуспехите. Важно е да се научиш правилно да общуваш с поражението, да виждаш в него шанс да преодоляваш повече трудности в бъдеще.

Как изглежда един урок по щастие

Като съчетание от психологически изводи и практически упражнения, за да се създаде трайна нагласа у децата. Те го определят най-точно - „това, за което говорим в часовете по етика, го упражняваме в часа по щастие.“

За децата в началния курс има например едно много добро упражнение по уважение: едно от децата седи на столчето си, а другите, минавайки покрай него, му казват на ухо нещо приятно. Децата разбират, че получаването и изричането на комплименти предизвиква приятни емоции, а унижението е нещо лошо и неприятно. За по-големите е разработена играта „Храм на добродетелите“. Тя се основава на учението на Аристотел за добродетелите. При това учениците съставят собствения си личностен профил и по този начин осъзнават положителните качества на характера си.

Как тези уроци променят учениците

Изследванията, които са били направени сред учениците, показали, че вследствие на обучението децата имат силно развито чувство за собствено достойнство. Те са по-съчувстващи, открито и активно общуват с останалите, вярват в собствените си сили и способности и са оптимистично настроени в преследването на целите си.

Училищата внедрили тази концепция в Германия са 40. В Австрия, където часовете по щастие също са много популярни, предметът се преподава в 140 училища. От 2009 година досега институтът основан от Ернст Шуберт е подготвил над 500 учители по щастие. 

Източник: deutschland.de

Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

Часът на Музейко

Откритото писмо на една майка