Автор: Анелия Зарева

Имам десетина дни до 36-ия си рожден ден и Сатурновата дупка ме изсмука от нормалното ми състояние абсолютно неочаквано - месец и половина по-рано, причинявайки ми изненадваща ситуационна депресия, неуместна еуфория и тотален физически срив от рода на лека форма на полиорганна (главно мозъчна) недостатъчност, състояния, с които учените току-що се сблъскват. Или не... Вие ще кажете.
Аз съм жалостива натура по принцип. Мъчно ми е за децата в Африка, липсата на елементарни условия за живот на възрастните хора, жестокото отношение към животните, нелечими заболявания... Обаче взе да ми става странно, като се разплаках на реклама на банка. Сега, или тия яко са надобряли, което силно ме съмнява, или хормоните и Сатурновата дупка са влезли в жесток съюз и подкопават устоите на една иначе лъчезарна жена, която всички описват с фразата "Ти си силна, ще се справиш, нищо не може да те спре" , а съседите като "тая истеричка от петия, как па не млъкна".

След като нисколихвените заеми ме умилиха до краен предел, а рекламата с таксиджията, който вижда доброто навсякъде ми докара оптимизъм до степен да преборя вируса на СПИН, въоръжена само с лош поглед, дойде моментът на прословутите детски тържества за 8-ми март, на които, както каза една дама, предизвикваща у мен симптоми на ранна бременност – скъпите ни дечица „мяукат нещо там“. Ще започна с това, че на първото тържество на първото дете ревах като магаре. От умиление... от мяукането явно. Сега с третото и 637 тържества по-късно, очаквах да има известно вълнение у мен и притеснение у него – глупави хрумки на уморен мозък, които така и не се случиха. Аз стоях там, напъвайки се да възгордея от наследника си, който си дъвчеше ръкава на ризата, докато заприлича на детето, преплувало Марица, за да си покаже знанията и спорадично викаше "Мамооооо, мамоооо бее, тук!", докато се удряше в гърдите като горд наследник на Бай Ганя. „Измяука“ си стихотворението, което, само за информация, от неговата уста звучеше така:

Сицки маки са добри,
Знам це лоси маки няма,
Секи днес сте пудори 
Свез кьотек на мама.

И седна да си чака сладкишите, като всяко дете. Знам, че ще си влача лошата карма, задето не можах да го науча да казва „букет“ вместо „кьотек“, но пък беше забавно. Малко истанбулско неконвенционално, но забавно. Гледах как другите майки подскачат, снимат, викат, правят гримаси, гордо бършат сълзи, подсмърчат... Седях на стола и си мислех само: „Ма не му е лоша ризката, глей, прилича на човек“ и „Тия горкички златни учителки как са ги накарали тия малки гномчета да играят синхронно“. После установих, че съм взела един букет повече и след като детето категорично отказа да подари букет отново, като абсолютно невменяема се приближих до госпожа Костадинова тихо и прошепнах „обичам те“ и й бутнах цветята в ръката. (Мила Гери, ако четеш това, истина е - обичам те от дъното на изстрадалата си душа). Докато се замислях за електрошок като вариант за лекуване на състояния като моето, в което лихвеният процент и бързото одобрение на потребителски кредити ме разплаква, а първото стихотворение на детето ми ме навежда на мисли за конфекция и комбинативни схеми за изнудване на подрастващи , рязко реших, че е време да напуснем тържеството, преди Тервел да вземе да получава загрижени погледи сутрин и въпроси: „Майка ти по-добре ли е вече?“. Купих му сладолед. Дано забрави... всичко!

Състоянието ми се влоши, след като се усетих няколко дни по-късно, че съм завела 12-годишната ми госпожица да си направи още три дупки на ухото, без да обещава поне челно място в олимпиада по квантова физика и/или математика. Верно, детето беше много щастливо , а половин час по-късно аз се чуствах като тъмен субект, включен в метадонова програма, с временна загуба на паметта и рационалната мисъл. Пробвах да замажа със “Да не ти се възпали ухото бе, маме, дай да ги свалим“ , ама то от замазване само мирише, в случая гледа лошо. Примирих се, поне ми е добра ученичка, случила на добър момент, знам , че няма да го оцени, но като жена с богат опит с тийнове, ще намеря как да го употребя правилно.

След няколко дни, влизайки в голяма козметична верига, подминах грозно тоалетните блокчета и промоционалните пакети на препарат за под, и си купи крем против бръчки – 2 броя – дневен и нощен! На излизане се чух тихо да си подвиквам: ТИ ПОБЪРКА ЛИ СЕ МА??? Сега тоалетната не мирише на океан, ама аз лъщя като 20 годишна... Силно състарена 20 годишна.

Ако Сатурн и неговата проклета дупка не ме оставят на мира до 10 дни, ще се случи немислимото – хората ще започнат ме харесват и ще се разхубавя, докато инвестирам на стоковата борса.

Анелия и друг път ви е разсмивала до сълзи. Напомням ви Някога си бях съвсем наред!