Какво говореше онази жена, бегунката

(откъс)

- Клати се, движи се, върви. Само така ще му се изплъзнеш. Този, който управлява света, няма власт над движението и знае, че нашето тяло в движение е свято, само тогава му бягаш, когато се движиш. Той властва над всичко неподвижно и мъртвешко, над всичко безволно и безсилно.

Значи движи се, клати се, люшкай се, върви, тичай, бягай, à си забравила и си спряла, à са те сграбчили ръчищата му, ще те превърнат в кукла, ще те задуши дъхът му, вонящ на дим и изгорели газове, и на големите извънградски сметища. Той ще превърне твоята пъстра душа в малка плоска душичка, изрязана от хартия, от вестник и ще те заплашва с огън, болести и война, ще те преследва, докато не изгубиш покой и не те замъчи безсъние. Ще те дамгоса и ще те впише в списъците си, ще ти даде документи за падението. Ще наблъска мислите ти с маловажни неща, какво да купиш и какво да продадеш, къде е по-евтинко, къде скъпо. И ще почнеш да се вълнуваш само от незначителни въпроси – цената на бензина и влиянието ѝ върху изплащането на кредитните вноски. Ще се мъчиш всеки ден, сякаш живееш за наказание, но никога няма да узнаеш кой и кога е извършил престъплението и какво е то.

Някога, много отдавна, един цар опитал да промени света, но претърпял поражение и светът паднал направо в обятията на антихриста. Бог, истинският, добрият, бил изгнан от света, съсъдите с божествената сила разбити, тя попила в пръстта и изчезнала в дълбините. Но когато говорил шепнешком от скривалището си, го чул един справедлив човек, войник на име Еуфемий, и запомнил тези слова. През нощта хвърлил пушката, съблякъл униформата, разул партенките и събул обущата. Изправил се под небето гол, както го Бог създал, после избягал вдън горите и наметнал връхни одежди, тръгнал от село на село да огласи тази мрачна вест. Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста. Всякаква открита борба с него е обречена. Зарежете каквото имате, зарежете земите си и тръгвайте на път.

Защото всичко, дето има постоянно място в тоя свят, всяка държава, църква, правителство на хората, всичко, запазило формата си в този ад, е на негово разположение. Всичко, що е определено, що е от тук до тук, що е затворено в рубрики, записано в регистри, прошнуровано и пронумеровано, каталогизирано, заклето; всичко натрупано, представено на показ, етикетирано. Всичко, което задържа: домовете, фотьойлите, леглата, семействата, земята, сеитбата, засаждането, наблюдението на растежа. Планирането, чакането на резултатите, съставянето на графици, спазването на реда. Затова си изгледай децата, щом така лекомислено си ги родила, и тръгвай на път: погреби родителите си, щом непредпазливо са те пръкнали на света – и върви. Избягай далече, извън обсега на диханието му, извън кабелите и проводниците му, антените и вълните, за да не те открият чувствителните му прибори.

Който спре – ще се вкамени, който се задържи, ще бъде закарфичен като пеперуда, сърцето му ще бъде прободено от дървена игла, ръцете и краката му - продупчени и приковани към прага и пода.

Точно така умря този, който се разбунтува. Хванаха го, приковаха тялото му към кръста, да не мърда като насекомо, на показ пред човешките и нечовешките очи, особено обаче пред нечовешките, щото те най-много обичат всякакво театро; не е чудно, че го пресъздават всяка година и се молят тържествено пред едно мъртво тяло.

Тъкмо затова всички тирани, слуги адови носят в кръвта си омраза към номадите – затова преследват циганите и евреите, затова насила изселват и разместват по земята свободните люде, дамгосват ни с адрес, който е присъда за нас.

Искат да създадат мъртъв застинал ред, да направят така, че времето да тече само привидно. Дните да се повтарят, уеднаквени. Да направят огромна машина, в която всяко създание да заеме определеното му място и да извършва привидни движения. Институции и бюра, печати, циркуляри, йерархия и субординация, степени, заявления и откази, паспорти, номера, карти, резултати от избори, промоции и събиране на точки, колекциониране, размяна на едни вещи за други.

Да забодат света чрез баркодове, на всяко нещо да турят етикет, да се знае какво е и колко струва. Нека този чужд език бъде неясен за хората, нека го четат машини и автомати, нека нощем в големите подземни халета си правят фестивали на собствената кодирана поезия.

Движи се, върви, не спирай. Благословени вървящите.

За книгата

Новото издание на романа „Бегуни“ от Олга Токарчук, определян като феномен в европейската литература, е вече на книжния пазар с логото на издателство ICU. За него полската писателка е удостоена с престижната награда Man Booker International за 2018 г., както и с обичта на читателите в редица страни, включително и България. „Бегуни“ е книга за същността на пътуването, за неговата психология и за човешката анатомия.

Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.

Георги Господинов

Заглавието препраща към руската старообрядническа секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото може да бъде избегнато чрез непрестанно движение в пространството. Останеш ли на място, си уязвим; движиш ли се, душата ти може да бъде спасена.

Токарчук извайва множество истории с различни герои и различна дължина – от няколко изречения до цели страници. Читателят следва пътешествениците от век във век, от пристанище на пристанище и от летище до летище. Това физическо пътуване е предпоставка за едно друго, по-дълбоко и напълно непредсказуемо пътешествие - навътре към глъбините на собствената ти душа.

Общото между всички истории е копнежът по свободата и търсещият дух. Реални исторически фигури като холандския анатом Филип Ферхайен или препараторът Фредерик Рьойс съжителстват с герои, родени от въображението на Токарчук. Ферхайен изучава и рисува собствения си ампутиран крак, благодарение на което открива Ахилесовото сухожилие и тази наглед суховата материя е превърната в колоритен и запомнящ се епизод в романа.

Художествено и реално се преплитат, а до тях се нареждат разсъжденията на Токарчук по най-разнообразни теми: козметика за път; структура на летищата и тяхното въздействие върху човешката психика, маорите, Уикипедия, и още, и още… Съвършено преплетени разкази, предназначени за пътуване, както и размисли на тема човешкото, животът и смъртта. Олга Токарчук повежда читателя отвъд повърхностния пласт на модерността, все по-дълбоко и по-дълбоко, до сърцевината на човешкото.

За авторката

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша. Едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Сред престижните призове, на които е носителка, е Man Booker International 2018 за английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт, наградата Нике (четирикратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски и др. През 2004 г. е финалист за международната награда IMPAC, през 2012 г. е номинирана за Нобеловата награда за литература, а през 2019-а е финалист за Man Booker International. Психолог по образование, Токарчук е последователка на Карл Юнг, чиито произведения сочи за свое вдъхновениe. Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ.

За преводачката

Силвия Борисова е завършила СУ Св. Климент Охридски и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на Бегуни в неин превод е второ и преработено. Носителка на две награди на Съюза на преводачите, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.

Препоръчваме ви още:

Какво ще четем през лятото

За "Страх от обичане"

Светлина в пукнатините

Вероятно за някои родители идеята да изпратят детето на лагер е твърде екстремна – много страхове и съмнения са свързани с този вариант за почивка. От друга страна, перспективата да осигурим на детето си интересно преживяване, да го откъснем от компютъра и телевизора може би си струва риска. Какво предлага летният лагер?

На първо място това е опитът в общуването и комуникацията в нетипична обстановка, с различни хора. На децата им се налага не просто да общуват на живо, без есемеси и месинджър, но и да се научат да се споразумяват, да живеят заедно, да споделят стаята и шкафчето си с други, да разрешават спорове и да правят компромиси. Най-важното е, че за този период те създават нови приятелства.

Второ, това е опит в придобиването на самостоятелност и отговорност. Когато остане за по-дълго време без мама и тате, детето взема решения само, понася последствията от думите и постъпките си. В лагера се учи да се справя с битовите трудности, създава си навици за самообслужване и придобива първия си опит в разрешаването на сложни житейски ситуации.

Трето, това е възможност за каляване – както физическо, така и нравствено. Обикновено в лагерите се спазва режим, храненето е здравословно, отделя се много време на физическата активност на открито, което укрепва здравето. Спазването на изискванията за вътрешен ред дисциплинира; уважението и признаването на авторитета на по-опитните и възрастни лидери формират адекватни, здравословни житейски принципи.

Почивката в летните лагери винаги е с интересна и наситена програма. Това е среда, в която детето се учи на нещо ново, проявява интелектуалните, творческите и организаторските си способности, открива и развива талантите си.

Летни лагери 2019

Родителските страхове

Лагерът може да има минуси. В повечето случаи те възникват заради страха на родителите да изгубят контрола върху детето, да го оставят да се справя само. Да, далеч от мама и тате може да се разболее, да се разстрои, да се скара с някой връстник… Но всичко това може да се случи и на детската площадка, на двора или на всяко друго място. Достатъчно е да се убедим, че лагерът разполага с компетентен персонал, който може да окаже помощ в случай на нужда.

Да изпиташ себе си

Детските конфликти и сблъсъкът с лошото влияние на другите, от които толкова се страхуваме, рано или късно се случват в живота на детето. Колкото по-рано се научи да изгражда отношенията си самостоятелно, да не се поддава на въздействие, да разбира кое е добро и кое лошо и да се противопоставя на чужд натиск, толкова по-защитено ще е в бъдеще.

Минус може да бъде и адаптацията към новия режим на хранене и психологическия климат. Някои деца трудно свикват с новата храна, с необходимостта да се подчиняват на правила, да лягат и стават по команда, но това им формира правилни и здравословни навици. Стрес може да предизвика раздялата с близките, дома и приятелите, макар че много често наситената програма бързо отвлича вниманието му.

Иначе казано – не бива да се концентрираме върху страховете и лошите си предчувствия. За да успокоим тревожността си, можем да отделим повече внимание на избора на лагер. Полезно е да изясним какви са условията в действителност, какво хранене ще се осигурява на децата, да се запознаем с програмата, да съберем отзиви за лагера и екипа, който ще го провежда. Здравословно е да се отнесем към лагера като към житейски опит – детето ни получава възможност да провери себе си самостоятелно, а ние - да опитаме да приемем порастването му със съответната доза доверие.

Как да подготвим детето за лагер

Не-лагерното дете

От казаното дотук излиза, че лагерът е едва ли не най-добрият вариант за лятната ваканция. За много деца това е отлична алтернатива на гостуването при баба, но не за всички. При някои трябва много внимателно да се претеглят плюсовете и минусите, преди да бъде взето решението.

Първото, с което трябва да се съобразим, са медицинските показания, за които педиатърът трябва да предупреди родителите. Освен тези показания има и някои особености на детското развитие, неврологични симптоми и т. н. (например заекване, нощно напикаване, аутистични тенденции), които могат сериозно да затруднят адаптацията на детето на новото място и дори да влошат състоянието му. Освен това трябва да се отнесем много внимателно към желанието и готовността на самото дете. Ако то е категорично против, трябва да разберем какви са причините за тази нагласа. Психологични проблеми като агресивността, конфликтността, тревожността в отсъствието на обичайните правила и граници могат да генерират негативен опит. В относително по-свободната среда детето може да се травмира, да се превърне в източник на неприятности за останалите. От друга страна, прекалено тревожното, стеснително, чувствително дете също може да се чувства неуютно.

Дори за не-лагерното дете може да бъде намерен подходящ вариант – градски лагер с дневно пребиваване, лагер с определена насоченост според интересите му, лагер в компанията на близки, съученици, приятели.

5 признака, че детето не е готово за летен лагер

Време ли е, или е рано?

Възрастта не е най-точният показател за готовността на детето за лагер. Макар че 9-10 години е подходяща възраст за начало, при всяко дете има моментът е индивидуален. Някои деца по-лесно свикват с режима на лагера, а за тийнейджърите това е начин да се отърсят от родителския контрол. За да разберем дали детето ни е готово за самостоятелен отдих, можем да обърнем внимание на следните неща:

Желанието – добре е, когато му харесва идеята за такава почивка, дори да знае, че ще е в компанията на непознати, на чуждо място. Задължително е да може да се обслужва само.

Дисциплината – за да си починеш на лагера, а не да се прибереш принудително по-рано, трябва да можеш да следиш за вещите си, за времето, да приемаш спокойно режима и да се подчиняваш на правилата.

Здравето – не е добра идея да изпращаме детето, когато е в период на обостряне на хронично заболяване, в сезона на алергиите, когато е с отслабен имунитет след продължително боледуване.

Уравновесеност – за първото лагеруване е добре да се избере период между възрастовите кризи, когато няма пряка опасност от кризи, нервни сътресения и прекалена чувствителност.

В повечето случаи раздялата с децата може да е напълно оправдан ход, защото в замяна те получават интересна и разнообразна почивка, израстват личностно и развиват своята самостоятелност.

Източник: parents

Прочетохте ли

Градско лято

Митко е българчето, което финишира първо в своята възрастова група, на маратон за събиране на средства за изследване на раковите заболявания в Чикаго. Той е страстен почитател на всичко, при което има движение и на… Minecraft. Майка му Анета Братованова казва, че е от хората, които тичат вместо да ходят. Ето какво още научихме от нея за осемгодишния „вечен двигател“.

Маратонът, в който участва, е Northwestern Medicine. В него вземат участие 180 отбора, с над 3000 души. Очакваните средства от благотворителната проява са над 300 хиляди долара. Училището на Митко участва с клуба си по бягане, който е организиран от родители и учители-доброволци. Децата имат занимания два пъти седмично. Той се включва и в бягания, организирани през съботите в близкия парк. През лятото, когато гостува в България, тренира в клуба по ориентиране „Brown Team“ в Лясковец. Митко не се разделя с българския си спортен екип. С него е на всяко спортно събитие в училището, по време на маратоните и когато ходи на ориентиране.

Училището

Учи в Decatur Clasical School, в трети клас, класическо училище, с изучаване на латински език и програма, в която учениците учат интензивно с две години напред математика, английски и наука спрямо другите училища в щата. Програмата е същата, различен е подходът, за да може децата да получат повече познание. Тези училища са с изпити по математика, английски и логически въпроси. Освен че вземат по-рано учебния материал, те трябва да поддържат и определен минимум в оценките. Т.е. едната идея е, че учениците са на сходно ниво, което улеснява учителите в преподаването на този по-голям обем информация. Нямат домашни до четвърти клас, но правят много проекти, работят в групички. Не наизустяват, учат се в процеса на преподаване, трябва да могат да организират работата си, да я завършат, да се сработят с другите ученици, да дискутират и презентират проектите си и това се оценява. Нямат дебели, стресиращи учебници, просто усвояват определени познания и умения. Учителите избират как ще им ги преподадат. Понякога различните групички учат за различни неща или четат и обсъждат различни книги, а после ги презентират на съучениците си. Имат свободата да се движат, в стаята, в училището. Ако са приключили с това, което работят, отиват да четат книжки. Във всяка стая има библиотека (освен училищната) и така не се пречи на другите. Много често не седят изобщо на масите си, а някои от „столовете“ са просто големи топки. Нямат право да носят в училище каквито и да било електронни устройства, а и повечето родители са свели до минимум използването им и вкъщи.

Митко е единственият, роден извън щатите, и английският му е втори език ( за приема единият изпит е по английски език), но има деца на емигранти, многообразие на етноси, религии, празници. Всички се приемат с разбиране, без да се толерират само заради това. Учат за емиграцията и проблемите, с които се сблъскват емигрантите, заложено е в един от учебните предмети.

Социални умения

В програмата е предвидено време за обсъждане на различни ситуации в общуването и как би трябвало да се реагира. Многообразието е голямо и училището е фактор в това да учи децата на конкретни социални умения, на толерантност, на разбиране към другия. Едно от тези социални умения е дарителството, но не просто за да се вземат пари от родителите. Децата трябва да съберат средствата, разисква се идеята защо се прави това, учат се да организират тази благотворителност. Тази година са избрали да подпомагат набирането на средства за изследване на раковите заболявания. Правиха кутии, които всяко дете трябваше да постави, където реши. Някои от децата направиха клипчета в различните платформи за събиране на средства. Част от тази дейност е участието в маратона. Организират съревнование между класовете и победителите имат награда, която често е символична – примерно обяд с директора на училището.

Друг път тичат около училището и трябва да дарят толкова, колкото обиколки са направили. Така събираха пари за закупуване на оборудване в училището. Благотворителността също се изучава. Учиха се как се прави митинг, един ден правиха плакати и после си представяха концепцията пред другите класове в двора на училището. Това са може би дребни неща, но ги учат как да станат част от общество.

Пред старта на лятото

Учебната година е до 20-и юни, но вече почти са приключили с оценките и доста се забавляват. Дворът на училището им например беше превърнат в зоологическа градина с животни, с балони, рисуване по лицата и пикник. Нямат задължителни книги за ваканцията, нямат конкретни задачи, но това изобщо не означава, че не четат. Четат и то доста, но това, което им харесва. Библиотеките са пълни и децата обожават книгите.

Ваканцията на Митко

Разбира се, ще сме си в България при баба, дядо и братовчедите, при приятелчета. Ще бяга, ще плува, ще лови попови лъжици в реката, ще ходи на село, на лагер, ще учат с един страхотен батко програмиране и неща свързани с роботи. Ще отидем със сигурност на римския фестивал в Никополис ад Иструм. Пътуваме постоянно - затова е лято, да правим каквото си искаме и да ходим където си искаме.

Препоръчваме ви още:

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Емили, която рисува с ноти

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката

Автор: Йоана Боянова

Имам чудно момченце с още „по-чуден“ характер. Има свое мнение за всичко и в повечето време го отстоява с тръшкане и отрицание. За да свършим ежедневните неща от сорта на миене на ръце, зъби, къпане, хранене, трябва да бъда много много изобретателна, просто защото иначе той ми отказва. Зъбите са една от най-трудните задачи за деня. Едно от нещата, които направих, е да купя електрическа четка, пастата е наситено синя (защото е голям мъж), правим състезание кой ще ги мие по-дълго. Естествено, той винаги печели. Понякога вземаме любима играчка и на нея мием „зъбите“. Ръцете също са в групата на така мразените задължения - затова му купих течен сапун, който като го натиснеш - пее. Невинаги помага, но е една идея по-лесно. Правим подобно състезание и за ръцете - „Кой ще стигне пръв до банята“. Не знам как става, но пак винаги той печели.

Относно храненето забелязах, че когато участва в приготвянето на храната, повече му харесва ястието. Включвам го и в пазаруването - търси в магазина даден продукт. Реално става като игра, по пътя си говорим какво трябва да открие. Всичко това отнема малко повече време, но не се тръшка в магазина и му е интересно.

30 съвета за злоядото дете

Да се върнем пак на храненето. Ако не иска да хапне от нещо, взимам храната и излизам от стаята. Обикновено до 10 минути сам е дошъл да си го вземе. Ако каже, че нещо не му харесва, пак така излизам от стаята, после се връщам със същото ядене и о, чудо - много е вкусно вече.

За да не ми е лесно, не обича и да се къпе, но ако предварително му измисля игра за в банята, се съгласява - примерно пресипване на вода от едно шише в друго. Има и специални играчки за баня, но не съм ползвала - играе с подръчни материали. Играем и на автомивка, взима някоя количка и я къпем с нас.

За да нямам празно, преди не обичаше и да се вози в кола. Сега му е любимо, но и там водих битки. Обяснявах през цялото време: „Виж отдясно има блок, какъв цвят е?“ или дърво; наляво или дясно завиваме (аз самата бъркам посоките, но детето ги знае отлично); светофарът какъв цвят е. Има много плюсове в тази игра, сега той ми казва какво следва и кое какъв цвят е.

Имам си набор стикери от книжки, когато свърши нещо давам стикер. Примерно след пазаруване той да извади нещата от плика и да ми ги подава да ги разпределим. Носи дрехите от пералнята и, разбира се, винаги получава стикер.

Домакински задължения по възраст

Забелязах, че когато му разкажа къде ще ходим и какво точно ще правим, той не се тръшка. Примерно, че имам работа в банката, че ще чакаме на опашка, но после ще има награда да се полюлеем на люлките. Забелязах, че когато имам да свърша няколко неща в един ден, е хубаво да ги редувам с дейности за него. Така знае, че после ще има забавление. Когато се тръшка за нещо и не ме чува, го оставям да се наплаче и търпеливо го изчаквам повече, така ситуацията не се повтаря. Децата много добре осъзнават как и чрез какво да постигнат целите си.

Най-основното е зверско търпение. Аз си повтарям едно нещо и ми помага (може да ми се смеете), та казвам си: "Аз съм възглавница, а те нямат уши.“ Повтарям си го няколко пъти.

Най-успешна от всичко е фразата: „Ти не можеш“, показва ми как всичко може на мига.

Препоръчваме ви още:

Три фрази, които не работят

Защо децата не слушат

Как да научим детето на търпение

Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане проверява сигнал за насилие в Центъра за настаняване на младежи в Червен бряг. Публикуваме продължението по случая.

Системно ли се бият потребители в ЦНСТ Червен бряг? За първи път, след мега скандала, разраснал се след разследването на napricel.com, проговаря репресираната и заплашвана служителка на центъра – Илонка Василева. 

“Не, не е единичен случай. Да, децата буйстват, те не са виновни, но си има подход. Доста често се случва, Валя (Валентина Марченко-Милева), а и не само тя, да посягат и удрят децата. Мълчах и аз досега, защото ме беше страх, виждате какво се случва. А и най-вече имам деца, които трябва да отглеждам. В този град къде да отида да работя?!“

Вероятно въпросната служителка ще бъде освободена, след като изтече болничният ѝ. А дали отговорните за безчинствата в центъра от семеен тип ще понесат отговорност?

Василева споделя, че в момента е в болничен. Сигурна е, че след изтичането му или ще бъде принудена да напусне, или ще бъде уволнена дисциплинарно. Ако това се случи, за пореден път ще бъдем свидетели как едни хора, с власт и пари, определят човешките съдби и си играят с тях. И как живеем в демокрация, която наподобява на феодализъм.

Бити и малтретирани ли са тези деца?

Потърсихме и фирмата, външен доставчик на услугата. След проведения разговор започна незабавна проверка, а управители и проверяващи от частната фирма пристигнаха в Червен бряг. Самосезираха се и органите на МВР, прокуратурата и инспекторатът на Агенция социално подпомагане. Какъв ще бъде изходът от проверката, предстои да разберем.

Източник: napricel.com

Препоръчваме ви още:

Система, зачената в грях

И Европа изкрещя

За независим живот на хората с увреждания

Стартирана е от телевизионния канал Cartoon Network, Фондация „Сийдър“, Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Международна социална служба – България“ и редица телекомуникационни компании

Днес се поставя началото на кампанията „Децата са на всички нас“. Нейната основна цел е да насърчи обществото да промени своята нагласа към децата, лишени от родителска грижа и възприятието му за благотворителност. Кампанията е инициирана от популярния детски телевизионен канал Cartoon Network и 3 организации с нестопанска цел. Подкрепена е и от 5 национални и регионални телеком и платформени оператори и 6 телевизионни канала.

Специално за инициативата стартира информационен сайт,  където всеки, който желае, може да научи повече за целите, усилията и развитието на кампанията.  Информационно видео по темата ще бъде излъчвано в цялата страна по Телевизия Евроком, ЕKids, TV+, еТВ, TVN и ТВ Запад. Идеята му е да мотивира хората да се замислят за начина, по който виждат различните деца.

Трите фондации-партньори са Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Сийдър“, Фондация „Международна социална служба – България“. В техните Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) живеят деца и младежи, лишени от родителски грижи. Един от най-важните стремежи в работата на фондациите е предлагането на разнообразни дейности, които им помагат да придобият умения, необходими за успешното справяне с предизвикателствата на живота. Освен за самите деца и за обществото е от решаващо значение да окаже съдействие в развитието на техния потенциал, да им помогне да създават пълноценни връзки и приятелства, за да поемат отговорно своите роли в живота.

Телеком и платформените оператори, подкрепящи инициативата са А1 България, Булсатком, Networx, Еском, Кабел Сат-Запад. Като част от кампанията, партньорите ще осигурят и допълнителна подкрепа за децата, чиято грижа е поверена на трите фондации. Група младежи ще посетят София и офис на А1 България, където ще бъдат запознати с различните професии в компанията, какви компетенции и образование са необходими за тяхната работа.

Организациите, включени като партньори на кампанията, стоят зад една обща цел – да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение да бъдат припознати като пълноценни членове на обществото. Партньорите предоставят информация как чрез общи усилия, можем да дадем възможност за образование, приятелство и лично развитие на тези деца.

Cartoon Network EMEA

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Ние, мечоците“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е марка, собственост на Turner – една компания на Warner Media.

Препоръчваме ви още:

Райчо, който не стана мой

27 деца заживяха в приемни семейства с подкрепата на фондация "За нашите Деца"

Ти не си от дом

„Личният стил“ от Румяна Пенева – най-новата книга на изд. „Софтпрес“, насочена към всички, които се стремят към по-добра и колоритна версия на себе си, ще бъде официално представена на 13 юни (четвъртък) от 19:00 ч. в клуб „Книгата“ (София, ул. „Г. С. Раковски“ 193).

Авторката, позната от платформата Coloriten.com, ще разкаже защо е решила да събере опита си като консултант в книга и какви са нейните послания. В уютна и приятелска атмосфера ще се водят разговори за подхода към личния стил като начин да изразяваме себе си, а за пример ще бъдат дадени няколко вдъхновяващи истински истории.

Гостите на премиерата ще имат възможността да получат от авторката, практични съвети за грижата за външния си вид, а един от тях ще спечели безплатна консултация от Румяна.

„С времето видях много жени и мъже, които търсеха себе си, а понякога даже не знаеха, че се търсят. Имах честта, защото наистина е чест, като консултант по цветови анализ и личен стил да мога да подкрепя техните лични процеси, да споделя знанието, което притежавам и което натрупах с времето, и после да наблюдавам чудесата, които се случват. Промените на хората вдъхновяват живота ми и вливат дълбок смисъл, от който лично аз имам нужда. И това си заслужава!“, Румяна Пенева

За книгата

Често ли смятате, че няма какво да облечете въпреки препълнения си гардероб? Интересувате ли се от мода и тенденции в облеклото? Или може би не обръщате никакво внимание на външния си вид? „Личният стил“ е за всеки, който иска да направи крачка към промяната и да внесе повече увереност, красота и радост в живота си.

Авторката Румяна Пенева от Coloriten.com ви среща с теорията на личния стил и науката за цветовия анализ, като същевременно ви предлага експертни съвети и практични инструменти, които ще ви помогнат да подчертаете силните си страни. Работата с дрехите и цветовете не е равносилна на суета и повърхностно мислене. Тя е начин да изразим себе си, да покажем уважение към тялото си и да променим живота си за добро.

За автора

Румяна Пенева се занимава професионално с цветови анализ и личен стил от 2007 г. и е основателка на Coloriten. Консултирала е стотици хора за подходящите цветове и съчетания за облеклото и грима.

Създадено през 1994 г. от студенти по информатика, днес „Софтпрес“ е сред най-големите български издателства. Стремежът на издателството да представя на пазара „Книги за цялото семейство“ печели любовта на читателите и го превръща в чест гост в семейните им библиотеки.

Препоръчваме ви още:

5 любими книги на български автори

Подвеждащи изрази в козметиката

Тайна с дъх на парфюм

Автор: Мария Пеева

В групата ни майки споделиха за нова притеснителна игра.

Деца изскачат на улицата пред коли, правят смешни физиономии и бягат. Най-лошото е, че не е единичен случай. Ето какво разказаха три майки. Обърнете внимание - случките са от различни градове!

"Прибирах се с колата и в една от кварталните ни улички, между колите видях, че нещо шава. Намалих, почти спрях и точно тогава две хлапета около 7-8 г. изскочиха съвсем преднамерено и притичаха пред колата... набих спирачки, но блокирах. Така се изплаших, че не отбих да потърся родител или поне да им кажа колко е опасно. А те се смееха и избягаха, докато аз се блещех. Само това повтарям на моите деца. Да не тичат, да се оглеждат, а сега онемях като мумия. Определено бяха доволни, че ме изплашиха, а и така бяха застанали - като в засада и изчакаха максимално да приближа, за да изскочат."

"В понеделник вечерта отивам за нощна смяна. Чакам тролея. На спирката ученици от две близки училища. Един хлапак (6-7 клас) с развързани връзки на обувките се правеше на интересен като причакваше колите и скачаше на платното да мине пред тях. И така на няколко пъти. Вярно, че спирката е до училище точно, има пътека и легнал полицай, колите са със заострено внимание, но все пак е опасно. Правя забележка, а той ми се репчи нагло и се смее идиотски."

"И на мен ми се случи. Две момичета на около 13-14 год. На два пъти преднамерено изскочиха пред колата на "Нишава" преди пресечката с "П.Ю. Тодоров". Добре че карах мноого бавно. Държаха се странно и неадекватно, на второто изскачане не издържах и си отворих прозореца и се развиках, но каква полза - все едно на стената говоря, просто се затичаха?!? Това поведение ме изуми!"

Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?

Не знам дали това е нова опасна игра, която излиза на мода сред децата, но реших да споделя тези истории с вас. Нека всички изрично да поговорим с децата си - лятната ваканция наближава и те ще прекарват все повече време навън сами. Ясно ми е, че повечето от нас дори не могат да си представят, че децата им биха се държали толкова глупаво и безразсъдно, но ако се върнете в собственото си детство, вероятно ще си спомните всички опасни лудории, които сте правили самите вие. Аз лично ще говоря с моите, съветвам и вас да го направите.

Освен това смятам да им напомня, че се пресича САМО на зелен светофар, не защото не го знаят и не го учат в училище, а защото са деца и се мислят за безсмъртни. Никакво пресичане на червен светофар, никакво бягане по улицата. Това трябва да е закон за тях, не просто поредното досадно правило за нарушаване. Миналата седмица в София загина дете на 15 години. Едно семейство е почернено завинаги, един млад живот прекършен... заради неправилно пресичане! Можеше да е моето дете или вашето. Говорете с тях отново и отново. И нека не забравяме, че най-важен е личният пример. Всеки път, когато ние, родителите, пресичаме улицата на червен светофар или на неправилното място, показваме на децата си, че правилата МОГАТ да се нарушават. Това ли искаме да научат от нас?

За столчетата в колата да напомням ли? За предпазните колани? Може би ще пиша отделно за това, сега темата са пешеходците.

Има и друго, което ме притеснява. Забелязвам все повече деца, които вървят по тротоара и си гледат в телефоните.

 Питам се дали децата ни осъзнават, че това може да завърши така!

И възрастните го правим. А така човек е абсолютно неадекватен и разсеян, не осъзнава какво се случва около него и не може да реагира правилно. Не се отнася само до децата. За шофирането с телефон в ръка по-добре изобщо да не коментирам. Четох данни за САЩ, че 64 процента от катастрофите се дължат на употребата на телефон по време на шофиране. Надали у нас е различно.  

Ето едно полезно видео, което може да покажете на децата си - инциденти с пешеходци, които са се разсеяли с телефона си.

Проверете и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси. Те спасяват живот.

Весела и безопасна ваканция на всичките ни хлапета!

Препоръчваме ви още:

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

Урок по безопасност за най-малките

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета