5 любими книги на български автори

На фона на всичката прекрасна преводна литература, която се издава, понякога сме склонни да пренебрегнем българските автори. А сред тях има големи творци. Ето няколко български заглавия, които ме грабнаха.

Бежанци“ на Весела Ляхова – автентичен, мащабен, класически, увличащ, романът разказва за тежката съдба на българското малцинство, принудено да напусне Гърция през 40-те години на миналия век, жертва на неглижиране и откровено насилие от правителствата на Гърция и България. Много лично приех историите на обикновените българи, разказани в нея – истории за разбити семейства, загуба и смърт, изгубена и намерена любов, и най-вече за достойнството и волята да оцелееш и да съхраниш ценностите си.

Героите са изключително достоверни, припознах сред тях осиротялото семейство на баба ми, прокудено в Пловдив с третата бежанска вълна от Гърция. За преживения ужас у дома никога не се говореше открито, а само с недомлъвки и неописуема, непреглътната болка. Книгата за мен беше откровение за всичко, което баба премълча.

„Калуна-Каля“ на Георги Божинов
– този роман завинаги ще остави следа в сърцето ми. Каквито и суперлативи да напиша за него, няма да са достатъчни, книгата е с една дума шедьовър. Може да се опише като Априлското въстание през погледа на един помак, или като история за обреченото търсене на смисъл в едно кърваво и безсмислено време, или като разказ за силния човек, когото обстоятелствата принуждават да стане герой или злодей, за нравствения избор и за добрите намерения с трагични последици. Но нито една от тези фрази не може да пресъздаде разтърсващото въздействие на живата му, пъстра реч върху мен, клетата читателка, която хвана романа, за да се приспи и затвори последната страница в ранни зори. Всъщност романът не се чете леко, но това е едно от основните му достойнства – автентичният и богат народен български език. Ако някои изрази ви се струват неразбираеми, не се плашете, след трийсета страница ще разбирате всичко. Много се надявам някой ден тази книга да влезе в учебната програма наред с класиците, тя го заслужава.

„Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Купих тази книга за съпруга ми, който е запален спортен фен и за малко щях да се размина с нея. Но се оказа, че тя е нещо много повече от книга за спорта – това е една вселена от човешки съдби, вдъхновяващо послание за добротата, волята и силата на човешкия дух, за саможертвата и вътрешната битка между добро и зло, за отговорността на обществото към личността и личността пред обществото. Изисква се изключителен талант, за да пишеш така, и голямо сърце, за да усещаш света по този начин. Поклон пред автора. Препоръчвам тази книга и на всички млади читатели, за моя тийнейджър беше изключително мотивираща.

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Изключителен и дълбоко затрогващ философски роман за благословията и проклятието на изгубената емпатия, за неделимата връзка между всичко живо и неодушевено, за единството на минало, настояще и бъдеще, за тъжните чудовища, които се оказват изгубени деца, и за капсулите на времето, която оставяме след себе си. Противно на очакванията ми, романът не ме изпълни с тягостно чувство на тъга, безсилие и обреченост, а с някакво особено и трудно описуемо усещане на принадлежност, на радостна благодарност, че макар и ефимерна, съм частица от този огромен свят, едновременно нищожна и величествена в тленността си.

„Али Безсмъртния“ на Александър Урумов. Книгата разказва истинската и много актуална история на реална личност – Али Дини, иранец, ревностен мюсюлманин, войник, деградирал до опасен престъпник и накрая затворник. Историята на преобразяването му е толкова крайна, че на някои читатели може би ще се стори измислена и малко назидателна. Но лично мен ме затрогна дълбоко, защото споделям убеждението на Александър, че човек е способен на дълбока личностна промяна, когато намери смисъл в живота си. Иначе казано, открих в книгата потвърждение на собствената си вяра в доброто, покаянието и прошката.

Препоръките, които давам, са единствено от гледната точка на запален читател, който обича книгите твърде много, за да търси недостатъци в тях. Общото между петте заглавия, освен че са на български автори е, че и петте докоснаха сърцето ми, всяка по различен, уникален начин. Надявам се да докоснат и вас.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:12
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Нова опасна игра?

Нова опасна игра?

07 Юни, 2019 Възпитание

Дневник на котарака-беглец

Дневник на котарака-беглец

12 Юни, 2019 Забавно

Не ми е лесен животът

Не ми е лесен животът

29 Май, 2019 Забавно

Достоен наследник

Достоен наследник

06 Юни, 2019 Забавно

Мама все казваше...

Мама все казваше...

25 Юни, 2019 Възпитание

Превръщам се в майка си!

Превръщам се в майка си!

23 Юни, 2019 Забавно

По пътя

По пътя

22 Юни, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам