„Кога ще тръгнем?“, „Колко време остана до началото на филмчето?“, „Скоро ли ще стане закуската?“ Всички деца, на които им се налага да чакат по-дълго, заливат с въпроси родителите си. Понятията „трябва“ и „ти си длъжен“ все още не са твърде ясни, и на майките и бащите ще им се наложи да почакат. И да научат наследника на това ценно качество – търпението.

Търпението е умение да отложиш моментното си желание или удоволствие, заради някаква цел. Малко родители разбират колко сложно е за детето да проявява това качество, особено в първите 2-3 години. И това има своето обяснение – мозъкът на детето все още не е достатъчно развит и емоционално-волевите и интелектуалните процеси са в етап на формиране. Детето започва да контролира желанията си към 6-та година. Освен това то живее „тук и сега“, няма понятие за време, не може да си представи как нещо ще се случи по-късно. В състояние е да разбере това едва към четвъртата година. Какво могат да направят родителите? Основите на търпението се поставят още в ранна възраст.

Между другото

До 4-годишна възраст целенасоченото трениране на търпение у детето е безсмислено. Децата не са в състояние да установяват причинно-следствените връзки между действията и възможните резултати. Но практически ние вече сме започнали да формираме търпение при обучението в използване на чашката, на лъжичката, в умението да се обличаш самостоятелно, да ползва гърне.

Отделяйте на детето достатъчно внимание. Във възрастта 1-1,5 години то ще е в състояние да почака няколко минути, докато мама довърши това, с което се занимава.
Не захвърляйте всичко, което правите, веднага щом мъничето потърси вниманието ви. Установете с него зрителен контакт, погалете го, нежно обяснете, че трябва да почака и след няколко минути непременно му отделете нужното време. Така ще получи следния опит: ако почакаш малко, можеш да получиш това, което искаш.

Не създавайте изкуствени ситуации на очакване. Детето периодично се сблъсква с необходимостта да почака (мама не е затоплила храната все още, не е приготвила чантата за излизане). Такива ситуации има достатъчно, за да започнете да говорите с мъничето за търпението. Можете да кажете, че и другите имат своите потребности: „Сега ще почакаш, защото трябва да приготвя ризата на тате, който отива на работа.“

Използвайте думите „минути“ и „часове“ пестеливо. Детето все едно трудно се ориентира във времето. Затова, ако искате да му обясните „кога най-сетне“, можете да използвате моменти от дневния му режим: „Ще направим това, когато се наобядваш.“, „Тате ще се върне, когато ти се приготвиш за сън.“

Учете детето да се съсредоточава върху това, което прави. Както показва практиката, за да ангажираш вниманието на мъничето за десет минути е най-ефективно да използваш творчески занимания – да моделира с пластилин, да рисува с пръсти, да играе с пясък или вода. За съвместно прекарване на времето добра работа вършат криеницата, мълчанката или „кой ще стои най-дълго без да мръдне“.

10 минути – това е максимумът за занимание с един вид дейност на децата до 3 години. Към 6-та година това време постепенно се увеличава до 35 минути.


Как се тренира търпението?

За създаването на навици ще помогнат упражнения, които са насочени към задържането на тялото в определено положение, за известен интервал от време. Например  играта на „лястовичка“, „щъркел“, някои асани от йогата – жаба, кобра, риба – са много ефективни. Започнете с минута и постепенно увеличавайте престоя в една или друга поза.

Започвайки от тригодишна възраст можете да се заемете с развиването на целенасочено внимание. Това ценно качество е фундаментално за търпението. Затова много уместни са игрите „между другото“, които могат да се играят по пътя към детската градина или парка. Накарайте детето да отбелязва предметите, които срещате по пътя си, ако са в един цвят. Или нека мъничето пляска с ръце, когато види врана и да тропне с краче, когато види гълъб.

Към 4-та година можете да усложните игрите за внимание. Предложете например играта: „Какво се промени?“ Разположете върху масата няколко малки предмета в определен ред – започнете с 5-6 и постепенно ги увеличете до 15. Дайте на детето 30 секунди, за да запомни разположението им. След това го помолете да затвори очите си. Добавете още един предмет и разменете местата на останалите. После го попитайте какво се е променило.

 
Право в целта

Към 5-6-та година повечето деца вече могат малко да почакат или да се занимават с нещо интересно и увлекателно в продължение на 20-30 минути. Единственият проблем е, че не могат да доведат започнатото докрай. А точно тази способност е основа на качества като упоритост, настойчивост, постоянство. В този период е много важно да поддържате интереса към избраното от детето занимание и да го стимулирате да довършва нещата докрай. Избирайте правилните занимания. Творчеството прекрасно развива търпението. Предимството е, че не се налага детето да чака дълго, за да го оцени тук и сега.

Когато става дума за някое по-трудоемко занимание, можете да го разделите на отделни етапи.

Ако например не може да прибере всичките разхвърляни играчки наведнъж, позволете му да подреди останалото на другата сутрин. Ако тренирате правилно произнасяне на някакъв звук, първоначално научете детето да го чува в думите, питайте го дали в началото или в края им се намира въпросният звук и едва след това отработвайте произнасянето. Похвалете го за успеха във всеки етап.

Поддържайте усилията му. Правете го с разказчета, примери с любими герои, които са искали да направят нещо, но не са го постигнали веднага. Припомнете веселата история с Мечо Пух, който търпеливо планирал как да се добере до меда на дървото и в резултат измислил да използва балона на Прасчо.

Обяснете защо човек трябва да е търпелив и да полага усилия. "Когато се научиш да редиш кубчетата, ще направиш красива пирамида.", "Когато попътуваме с колата ще видиш интересно ново място.", "Когато настъпи празника, ще ти подарят торта и подаръци." Колкото по-голямо е детето, толкова по-сложни цели е в състояние да осъзнава. Тогава можете да му обясните, че нетърпението влияе зле на околните: „Когато прекъсваш баба, която ти разказва приказка, тя се разстройва. Ако я изслушаш докрай, ще й бъде много приятно.“

Избягвайте похвалите за качества и черти от характера, но хвалете за конкретни неща: вместо „колко си умен“ кажете „много добре си наредил пъзела“ или „каква красива картинка си нарисувал, сигурно много си се постарал“. Похвалите от този вид формират нагласа за бъдещо развитие: като възрастни, децата, които са били хвалени за търпението и старанието им, ще влагат повече усилия, за да постигнат желаното. Дори да се сблъскат с неуспеха, не губят мотивация.

Търпението е умение да отложиш в името на някаква цел психологическите, но не и физическите си потребности – желанието да отидеш до тоалетна, глада, жаждата. В такива случаи е немислимо да се тренира търпение.

Детето все още трудно си представя крайната цел на своите усилия. За да го убедите, че е добре да довършва започнатото, можете да му предложите да направи нещо, по ваш модел. Например вие предварително сте направили колаж от подръчни средства – парчета плат или хартия, копчета, клонка или листа от дърво. Залепете ги върху лист хартия и предложете на детето да направи същото. Безусловно полезно е да внесе в своята изработка нещо индивидуално.    

Търсенето на „съкровища“ прекрасно тренира търпението. Особено, ако залогът е примамлив. Можете да го скриете в детската стая (ако детето е по-малко) или навън (при по-големите). Можете да търсите заедно, по предварително очертан маршрут „карта“ или да отброявате крачки до мястото, където се намира съкровището (подходящо е когато детето е усвоило понятията напред-назад, наляво-надясно).
За тренирането на „почакай и ще видиш резултата“ много помагат всякакви експерименти – можете да засадите зрънце и да следите как пониква растение, можете да наблюдавате как се разлистват цветовете на цветето, което сте сложили във ваза и т.н.
Измислете как детето ще фиксира своите наблюдения: това може да стане с рисунки, със снимки, с табличка, в която ще попълвате резултатите.

В режим на очакване

Да, да търпиш е трудно. Освен това възрастните постоянно се опитват да те убедят, че това е дреболия. „Мама ще си дойде довечера, това е съвсем скоро!“, „Ще почакаш два дни, това е съвсем скоро.!“ Не се опитвайте да хитрувате и да подвеждате детето. Спомнете си как вие реагирате в ситуация, когато трябва да проявите търпение. Нерядко ние възрастните също много се суетим – на опашка в магазина, докато чакаме поръчката си в ресторанта или автобуса на спирката. И ние искаме да получим всичко веднага, въпреки, че сме големи хора. Но в такъв случай, не сме добър пример за възпитаване в търпение.

Може би трябва да поработите първо над себе си. Ако чакате заедно с детето, не бива да нервничите, да бездействате, а да се занимаете с нещо. Игра на думи, асоциации или нещо подобно са много подходящи в случая. Можете и да разкажете приказка, можете да отбелязвате предметите с еднакъв цвят по пътя си. Така ще научите детето, че търпението е много ценно качество за постигане на целите.

Честно, признайте си, че да чакаш наистина е сложно. Да говорите за това е най-добре в ситуации на очакване, когато имате повод да разкажете на детето защо е нужно да го прави: „Ние чакаме зеления светофар, за да пресечем улицата, защото тогава ще спрат колите. Така е безопасно.“ Учете детето, че макар да е трудно да търпиш, от очакването можеш да получиш и удоволствие. Започвайте отрано да се подготвяте за празниците, зачерквайте дните до мечтания ден, заедно планирайте, фантазирайте как ще премине всичко, рисувайте картини на бъдещото събитие.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Parents

Ако чувате понякога "Мамо, скучно ми е", тук можете да прочетете защо е полезно за децата да имат време, в което сами да се занимават и няколко добри идеи за това.

Препоръчваме ви да прочетете и Когато не иска да спи само! и Защо е нужен режимът?.