Проучване на родословното дърво на поколенията от стотици години насам показва, че гените на мъжа играят важна роля за това дали ще има синове или дъщери. Мъжете наследяват склонността да имат повече синове или дъщери от родителите си. Това значи, че мъж с много братя е по-вероятно да има синове, докато мъж с много сестри се очаква да има дъщери.

Изследване на Нюкасълския университет, проведено сред хиляди семейства, помага на бъдещите родители да разберат дали да очакват синове или дъщери. Анализът на Кори Джелатли, учен изследовател от университета показва, че мъжете наследяват способността да имат повече синове или дъщери от родителите си. Това значи, че мъж с много братя е по-вероятно да има синове, докато мъж с много сестри е по-вероятно да има дъщери. Това изследване анализира родословното дърво на 927 фамилии с  информация за 556,387 души от Северна Америка и Европа от 1600-та година насам.
„Проучването показа, че дали ще имаш момче или момиче е въпрос на определени форми на гените. Вече знаем, че при мъжете вероятността да имат синове е по-голяма, ако имат повече братя и да имат дъщери, ако имат повече сестри. При жените не може да се предвиди.“, обяснява г-н Джелатли.

Мъжете определят пола на бебето, според това дали спермата им съдържа X или Y хромозоми. Хромозомата X се комбинира с майчината X хромозома, за да създаде момиченце (XX), а хромозомата Y се комбинира с майчината Х хромозома, за да създаде момче (XY). Изследването на Newcastle University показва, че неизвестен все още ген определя дали спермата на мъжа съдържа повече X или повече Y хромозоми, което определя и пола на децата му.

Синове или дъщери?

Генът се състои от две части, известни като алели*, всяка наследена от по един родител. В своята статия г-н Джелатли твърди, че е вероятно мъжете да имат два различни типа алели, което води до три възможни комбинации в един ген, управляващ съотношението между X и Y сперма.

Мъже с първата комбинация, позната като mm, прозвеждат повече сперма Y и имат повече синове.

Вторите, познати като mf, произвеждат почти еднакъв брой сперма X и Y и имат приблизително равен брой синове и дъщери.

Трети, известни като ff, произвеждат повече сперма X и имат повече дъщери.

 „Генът, който се предава от двамата родители и определя  пола на поколението, би могъл да обясни защо броят мъже и жени трудно може да бъде балансиран. Ако има прекалено много мъже например, жените по-лесно биха си намерили партньор, а мъжете, които имат повече дъщери, предавайки тези гени, ще осигурят раждането на повече жени в бъдещите поколения. казва изследователят г-н Джелатли от Newcastle University. 

Повече момчета се раждат след войни

В много от държавите, участвали в световните войни, има внезапно нарастване на броя на родените момчета след това. В годината след края Първата Световна война, в Обединеното кралство, на всеки 100 момичета се раждат две момчета повече, в сравнение с годината преди началото на конфликта. Генът, който г-н Джелатли описва в проучването си, би могъл да обясни защо това се случва.

Мъжете, които имат повече синове имат и по-голям шанс някой от тях да оцелее и да предаде мъжките гени, които са наследили от бащите си на следващото поколение – т. е. да се родят отново момчета. А мъжете, които имат предимно дъщери и загубват единствения си син, губят и възможността да имат внуци от женски пол. Това би могло да обясни, защо оцелелите след войната мъже имат предимно деца от мъжки пол, което довежда и до бейби бума на момченца в онези години. Това е тенденция, която се забелязва и в други държави по онова време.
Установено е, че смъртността сред момчетата в ранна възраст и преди полова зрялост е по-голяма. И в този случай генът, който води до раждането на повече момчета след войните, може да доведе и до раждането на повече момчета всяка година.

Как работи генът?

Родословното дърво (по-горе) илюстрира как работи генът. Това е опростен пример, в който мъжете имат или само синове, или само дъщери, или по равен брой от двете, условно казано. Макар генът да няма ефект върху жените, те също са негови носители и го предават на децата си.

В първото родословно дърво (A) дядото е mm, затова всичките му деца са момчета. Той предава единствено алелата m, така че е по-вероятно децата му също да имат комбинацията mm алели. В резултат на това, тези синове може също да имат единствено синове (както е показано). Внуците имат комбинацията mf алели, защото са наследили m от баща си и f от майка си. Резултатът е, че те имат равен брой синове и дъщери (правнуците).

При второто родословно дърво (B) дядото е ff, затова всичките му деца са момичета, които имат комбинацията алели ff, защото и баща им и майка им са имали ff. Едно от момичетата има свои деца с момче, което е с комбинация алели mm. Тъй като мъжът определя пола на децата, внуците са все момчета. Внуците имат комбинацията алели mf, защото са наследили m от баща си и f от майка си. В резултат от това, те имат равен брой синове и дъщери (правнуците).

 *Алели – форми на състояние на гена, определящи фенотипните му белези.

Източник: www.sciencedaily.com

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие до  година 
Доверете се на природата 
Закаляване през първата година

Художник илюстрира новите приключения на най-обичаните рисувани принцеси 

Едва ли има дете, което не е гледало филмчетата с принцесите на Дисни. А да признаем и голяма част от майките са запленени от красивите им истории. Използвайки женската слабост към любовните сюжети от Космополитън възлагат на художника Исая Стивънс да нарисува как се е развил животът на популярните анимационни героини след приключване на филмовата им "кариера". Гледната точка на талантливия творец наистина е забавна.

Бел, красавицата, която укротява и преобразява Звяра, е смела млада жена, която се противопоставя на статуквото, а както знаем това винаги води до успешен финал. Затова никой няма да се учуди, ако я види да кърми бебето си в парка. Да, бунтарка от нейния вид е в състояние да защити правото на всяка майка да кърми там, където сметне за необходимо.

Както разбирате, Спящата красавица скоро ще се присъедини към групата на майките и това, че е прекарала последното столетие в непробуден сън, е щастливо стечение на обстоятелствата. Защото както всички знаем – след появата на детето сън няма. Добро впечатление прави и нейната половинка – той е принц, който подкрепя партньорското раждане и в този решителен за семейството момент е до своята съпруга.

Преминали през немалко изпитания Жасмин и нейният Аладин се готвят да станат родители. Със сигурност една вълшебна лампа ще е добре дошла, още повече, че ситуациите, в които младото семейство се нуждае едва ли не от магия, никак не са малко.
Тиана и Навин от „Принцесата и жабокът“ безспорно са една щастлива двойка. След всички препятствия, на които ги подлага съдбата, те вече са млади родители. Целувката на жабока наистина си е струвала. Макар бащинството да носи и някои негативи за преобразения принц.
Русалката Ариел със сигурност е разбрала едно – по-лесно е да проходиш, след години с рибешка опашка, отколкото да нахраниш бебе, което тъкмо се е запознало с пюрето. Разбира се, ние не се съмняваме в щастливата развръзка на захранването, защото и тази принцеса на Дисни е с характер.

Покахонтас е принцеса, която и за миг не губи връзката със своя народ и земята, която обича. Затова не бива да ни изненадва, че е привърженик на домашното раждане. За силна жена от нейния калибър да родиш във вигвама едва ли е сериозно предизвикателство.

Принцеса Мулан е войн от китайската армия, отдаден на защитата от нападенията на хуните. Тя е и собственик на необикновен меч. И ако преди да обвърже живота си с любимия мъж е можела да се сражава дегизирана като момче-войн, в сегашното й състояние едва ли има човек, който би могъл да я сбърка.

Със сигурност детето е в състояние да разтопи всяко сърце, дори да си кралица на Замръзналото кралство. Точно това се случва и с Елза, която излъчва топлината и уюта, присъщи на всяка майка. С нейната "ледена" кариера е свършено.
Да, майка ти може да е Рапунцел, но това съвсем не означава, че ще се родиш с дълга руса плитка. Твърде възможно е да се намеси и наследствеността на бащата, който както забелязваме трудно понася „атмосферата“ при смяна на пелените.

Магията на едно водно раждане можете да видите в Роди се човек - история в снимки. 
А в красотата на кърменето можете да се убедите от снимките в текста  На светло

Те изглеждат доволни от живота си и влюбени. Не, това не означава, че нямат проблеми. Просто някои неща правят малко по-иначе.

Те заспиват заедно.
Това не значи непременно, че правят секс всяка нощ. Може да се гушнат, да си поговорят, да почетат или само да полежат един до друг преди сън. И си пожелават лека нощ, дори да са се спречкали преди лягане. Този малък ритуал казва на любимия човек – въпреки спречкването ни, аз те обичам.

Те забелязват това, което другият е направил, а не това, което не е свършил.
Или го е направил неправилно. Лесно е да намерим недостатък, никой не е идеален. Но е не по-малко лесно и да похвалим. Тогава защо да си го спестяваме? Всъщност зависи от това, какво искаме да забележим. Щастливите двойки забелязват хубавото.

Те се интересуват от работата на другия.
Не само когато се съберат вечер, а и през деня. Намират време да си изпратят мило съобщение, малко ненатрапчиво напомняне „мисля за теб“. А вечер им е времето за подробностите. 

Те се интересуват един от друг.
Знаят какво харесва другия, какво го радва, какво го тревожи. Какви книги обича да чете, какъв филм не би гледал. И помнят всичко това, защото наистина ги интересува.

Те имат различни хобита и интереси.
И това, че си отделил време за себе си и любимите ти занимания не дразни другия. Те не се стремят да привлекат партньора си в своята територия, всеки е свободен да се занимава с това, което му е интересно. И въпреки всичко, често могат да бъдат забелязани да ходят по мачове или концерти заедно, защото им харесва да си доставят радост.

Те се прегръщат.
Може би не 8 пъти, както съветват психолозите, но поне 5 пъти със сигурност. И го правят, дори когато се разминават из стаите. Просто им е приятно.

Те са благодарни един на друг за това, което вършат за семейството.
Някои се възмущават: „Ами моята жена всеки ден готви, всеки път ли трябва да й благодаря?“ Да, представете си! Щастливите двойки го правят. Хубавото и полезното в семейството не остава незабелязано.

Те не помнят лошото и не трупат неприятни емоции.
Разбира се, и те имат конфликти, но решените в миналото спорове си остават там. А ако не са успели да ги преодолеят, не се отказват, докато не ги разрешат. И ги забравят. И никой повече не говори за тях. Те наистина са минало.

Те не казват „ти винаги“ или „ти никога“.
Първо, защото знаят, че „винаги“ и „никога“ е невъзможно и второ, защото това обижда другия. А обидите не са в репертоара им – внимателното отношение към другия е по-важно от обобщенията и метафорите.

Те знаят, че роднините и приятелите вървят в комплект с партньора им.
А ако те не са идеални, другият не е виновен. Да, възможно е майката на любимата жена да е „сложна“, но това не е повод за коментар и не вменява вина у дъщеря й.

Те не си делят домашните задължения на „мъжки“ и „женски“.
Защото това е невъзможно. И не им помага. А сложните и трудни неща правят заедно.

Те не се иронизират един друг пред близки и приятели.
Без съмнителни шеги или „остроумни забележки“. Не, това съвсем не значи, че нямат чувство за хумор, напротив. Просто шегите им не нараняват ничии чувства и не престъпват границата.

Те уважават различията си и не се стремят да променят другия.
Знаят, че хората са различни и никой не е длъжен да съответства на очакванията на другия. Знаят и че няма едно единствено „правилно“, има обстоятелства, възгледи. Може да не се съгласяват един с друг и това е нормално. Но не пестят време и сили да обяснят гледната си точка на другия.

Те вечерят без телефоните си.
И гледат един към друг, а не към екрана на телевизора. И разговарят, докато се хранят. Защото са си по-важни от всичко останало.

Те познават „езика на любовта“ на другия.
Някой обича вниманието, друг докосването, трети - по-често да му казват „обичам те“. Дори опитът да разбереш от какво има нужда човекът до теб е крачка напред. Понякога дори много голяма крачка.

Те спазват договореностите си.
Но всеки от тях знае, че при нужда може да поиска да бъдат променени, ако вече не работят.

Те се доверяват един на друг без думи.
Закъсняваш, значи ти се е наложило. Искаш да останеш насаме със себе си, значи ти е нужно. Те винаги мислят за позитивния, а не за негативния развой на събитията.

Важните решения вземат заедно.
Готови са да изслушат аргументите на другия и ако са убедителни – да ги приемат.

Имат семейни и необвързани приятели.
Това е просто кръг от хора, които споделят същите ценности, без значение от семейния им статус. И винаги има готови да ги последват в купон, излет или пътешествие.

Те не подценяват романтиката.
Тя не е задължително вечеря на свещи – понякога е цвете без повод, разходка привечер, дълго писмо вместо кратко съобщение. Това, казват, повишава жизнения тонус и връща спомените за началото на връзката, което със сигурност е най-романтично.

Те не се оплакват един от друг пред близки и приятели.
Макар понякога наистина да имат повод да го направят или да им е необходима подкрепа. Те знаят, че подобни разговори застрашават връзката им с приятелите. Защото когато се помирят, околните ще се чувстват неловко.

Те са готови да простят.
Връзки без изпитания няма, но оцеляват само тези, в които хората се изслушват, проявяват разбиране, прощават. Защото ценността на отношенията им е на първо място.

Те прекарват част от времето си без децата.
Защото не са само родители, а и мъж и жена. Дори кратките срещи, на които не си говорят за дома, са им полезни.

Те раждат децата си заедно.
Партньорските раждания за тях са естествено решение, важно събитие в живота на семейството. Майката ражда детето, което бащата пръв поема в ръцете си. Съгласете се, че това е невероятно преживяване и ценен опит.

Те получават удоволствие от родителството.
Децата не са скучна отговорност и не са възможност да се реализираш в социума. Те са източник на радост, удивление, нови открития за теб самия, и за света, и още по много от всичко.

Те, понякога, се карат пред децата си.
Не дават вид, че винаги всичко е наред. Ако детето разбере, че конфликтът може да се разреши и хората да продължат да се обичат и да държат един на друг, това е положителен опит.

Те пътешестват с децата си.
От най-ранна възраст, защото новите впечатления са по-интересни от новите играчки, а общите спомени обединяват семейството.

Източник: goodhоuse

Препоръчваме ви още:

Що е то "добър" съпруг 
Мъж в хипермаркета 
Думите, които спояват връзката ни

„Не виждаш ли, че той изобщо не ти подхожда? Ще ти съсипе живота? Достатъчно е да го погледне човек. Не знам с как е успял да те заблуди до такава степен. Бягай, докато не е станало късно!“

Вероятно на много от нас се е случвало, ако не да бъдат обект на подобни думи, поне да са свидетели на нечия манипулация. В повечето случаи успехът й е разрушителен – разделя хора, предизвиква омраза или отчаяние. И всичко това в резултат на „добрите“ намерения на емоционалния изнудвач. За тези хора има и друго определение – емоционални тролове. Лошото е, че обикновено са сред най-близкото ни обкръжение, а това ги прави още по-опасни, защото им вярваме и им се доверяваме.
На какво се крепи силата на емоционалните рекетьори – на страха, чувството ни за дълг и вина. Всеки човек има някаква уязвимост. И троловете я използват за целите си. Интелектът няма нищо общо и не може да ни защити. Особено ако сме доверчиви и неособено уверени в себе си.

Тук можете да прочетете за родителите нарциси 

И не става дума за непознати, които лесно можем да игнорираме. Емоционалният рекет от най-близките ни приятели или роднини буквално ни парализира и ни заставя да се съмняваме в себе си. Защото най-малко очакваме точно тези хора да ни манипулират. А това много често е прикрито с фрази на загриженост: „Ние ти мислим доброто.“ Ние сме социални същества и когато личното е в конфликт със семейното трудно можем да се съпротивляваме и да не поддадем.
Преди няколко години Фейсбук и Калифорнийският университет проведоха съвместен експеримент. Учените коригираха потока информация в социалната мрежа така, че една част от потребителите виждаха само негативни новини, а друга само позитивни. Резултатът беше, че първите постваха и споделяха само „тъжна“ информация, а другите само „весела“. Фейсбук беше остро разкритикуван, че използва хората като опитни мишки, но експериментът доказа колко лесно е да се манипулират емоции. Щом с това може да се справи една бездушна машина, какво да кажем за близките, които познават всичките ни слабости.

Чувството за вина е най-яркият сигнал, който издава емоционалния трол. Ако думите на наш близък или приятел ни предизвикват да се самобичуваме, това е ясен сигнал, че имаме пред себе си манипулатор. Това много често се случва в отношенията на двойките – „Ти ме лъжеш. Ти ще ме напуснеш. Заради теб изоставих всичко. Без тебе няма живот за мен. И децата ни ще направиш нещастни.“, чували сме го не само по филмите. И изходът е само един – да бягаме бързо и далеч от подобни хора.

Вижте тази статия за патологичните лъжци 

Емоционалният трол е винаги „в бяло“. Никога не признава вината си, винаги я прехвърля на тези, които са около него. Ако сме разстроени – ние сме си виновни, твърде сме чувствителни. Ако сме бесни и правим скандал, пак ние сме си виновни, защото сме избухливи и неуравновесени. И дори помрачаваме неговото настроение и го „измъчваме“. Мнението на околните в голяма степен е ориентир за нас. И когато близкият ни човек ни кара да се съмняваме в собствените си чувства, нещо се бъгва в „програмата“ ни. Страдаме, боледуваме, губим се, някои напълно се подчиняват на емоционалния си рекетьор, други намират сили да се противопоставят. 

Как да го разпознаем? Той има определена лексика:

Ако ме напуснеш – ще посегна на живота си.
Аз обсъдих проблема с родителите (приятелите ти) и решихме, че постъпваш неразумно.
Твоето семейство ме мрази. Как можеш да продължаващ да общуваш с тях?
Ти разруши живота ми, а сега искаш помощ?
Посветих ти най-добрите си години, а ти…
Ти наред ли си?
Отивам на купона със или без теб!
Ако не направиш това, ще загубя работата си.
Ако ме обичаш, ще направиш това…

Какво не бива да забравяме, когато в обкръжението ни има такъв манипулатор? Ние имаме права, които не бива да подценяваме:

- да разчитаме на уважение от събеседника;
- да изразяваме собствените си чувства и желания;
- да кажем „не“, без да изпитваме чувство за вина;
- да имаме мнение, различно от това на останалите;
- да живеем така, както смятаме за необходимо.

Източник: elle.ru

Препоръчваме ви още:

Родителите нарциси 
За патологичните лъжци 
Аз, жертвата

Автор: Дани Рангелова

Странно е как немислими на пръв поглед неща, събуждали отвращението ни години наред, се оказват напълно нормални за приемане, след като се появи Негово величество малкото бебе. И ако с размазаната по пода каша или счупения телефон на тате можем някак да свикнем като част от израстването на детето и отрезвяването на родителя, че вече неговите потребности и вещи не са на преден план, има едни други случки, които поставят на изпитание отдадеността ни в родителството. Една такава преживяхме с големия ни син наскоро. Всяка вечер той влиза в тоалетната с любима негова играчка, която е вярното му приятелче в това лишено от атракции място в къщата. Напоследък компания му прави лего нинджата Кай, с която разговарят, подскачат и излитат, и всичко това, докато детето е върху тоалетната чиния.

Самият Кай е опулено човече с размерите на малкия ми пръст, но за сина ни той е мастърът на нинджите и всеки наш опит да му предложим друга подобна играчка е надменно отхвърлен и щателно обоснован. Вече всички знаем, че Кай притежава свръхспособности да се справи с всяка лоша нинджа, а по някой път и с развилнял се родител, прескочил границата на допустимите забележки към детето си.

И така въпросната вечер, докато големия ни син беше в тоалетната с Кай, баща му изгладнял като вълк отваряше с надежда през пет минути фурната, сякаш това ще ускори процеса на готвене, а аз се борех вече час с малкия ни син, за да му сложа памперс преди лягане, от тоалетната се разнесе най-отчайващия, истеричен писък, който, сигурна съм, чуха съседите до последния етаж на кооперацията ни. И двамата с мъжа ми се втурнахме към тоалетната, където голямото ни момче с разширени от ужас зеници и пълни със сълзи и страх очи повтаряше как животът му току-що е свършил, защото е изпуснал Кай в тоалетната чиния... дълбоко навътре. Нямаше ли я нинджата, нямаше живот и за нашето момче.

За късмет, разбира се, преди това мисията, с която бе изпратен в тоалетната, бе успешно приключена и никой от нас не можеше и да си помисли да пусне водата, преди Кай да бъде изваден от мястото, където бе попаднал. Милият Кай с всичките си свръхсили и умения и способността му да се справя с всякакви лоши хора, сега седеше и очакваше обикновения ми, лишен от всякакви свръхвъзможности мъж да го извади оттам, защото аз категорично отказвах да го направя. Бях достигнала максимума на отчаянието си след като час по-рано трябваше да понеса последиците от това, че либерално пуснах бебе на годинка да се разхожда из дома ни без памперс, защото както бабите му настоятелно ни съветваха „трябва да му диша кожата". В името на здравата бебешка кожа се наложи да издирвам доста време бебешкото ако под масата, около хладилника, на дивана, сред секцията, оказа се, че детето просто си го е държало в ръка...

Та сега беше ред на мъжа ми, който без много да му мисли запретна ръкави, порови в тоалетната чиния и извади Кай жив и здрав оттам. След като го измихме и премина през задължителна дезинфекция бе поставен на масата за вечеря, а семейната хармония в дома бе възстановена.

Интересното се случи след няколко дни, когато отново седяхме цялото семейство вечерта и си разказвахме случките от деня, а големият ни син ентусиазирано споделяше кой кого си харесва в класа му и най-неочаквано направи признанието, че е малко объркан по отношение на любовта и влюбването и попита какво пък точно означава да си влюбен в някого.

Тогава спокойният ми и уравновесен на пръв поглед мъж се изправи и попита „Да ти кажа ли аз за любовта, за влюбването не знам много, но любовта е само една. Помниш ли като преди няколко вечери изтърва Кай в тоалетната?" Големият ни син кимна, доста объркан, защото връзката с въпроса, който беше задал все още му се губеше „Ето, това е любов, моето дете, да имаш до себе си някой, който няма да се замисли да направи за тебе всичко във всеки момент, даже и това да значи да бърка по тоалетните, точно преди вечеря. Всичко друго, сине, са само празни приказки"!

Препоръчваме ви още:

10 ценни урока за 10-годишните ни деца 
Решението 
И твойта майка също

Автор: Леда Аврамова

Съобщение в месинджър: „Идвай да вечеряш”. Пращам го между два мейла, седейки в импровизирания си кабинет т.е. на масата в кухнята. На единия ъгъл, дето е натрупан с учебници, тетрадки, помагала, хартии, цветни химикалки и печатчета със сърчица. Учителски прелести.

На отсрещния ъгъл е вечерята. Съобщението е за сина ми, той е в другата стая, на компютъра… вероятно. Да отида дотам означава загуба поне на 50 секунди време, в което мога да прочета част от друг мейл или да поправя поне две изречения в някоя писмена работа.

Единственото нещо, което ме доближава до биологичния вид на Добрите майки е, че непрекъснато се притеснявам за нещо. Кашлица, болки в ушите, къде си, с кого си, защо не си вдигаш телефона, син кит, подвързии за учебници, тетрадки от колко листа – такива работи…

По отношение на всичко останало аз съм една лоша майка.

Добрите майки готвят всеки ден, грижат се винаги да има нещо топло за хапване. И здравословно, разбира се, задължително. Аз мразя готвенето, освен по внезапно вдъхновение, най-много веднъж на тримесечие. Идеята ми за приготвяне на вечеря е да забъркам паста с доматен сос с маслини или да взема храна от китайския ресторант. Любимата торта на детето ми е два вида крем с два вида бисквити помежду им. Нарича я торта „Везни“, защото е бяло-шоколадова, той е зодия Везни и за първи път я сътворих преди години за рождения му ден, в пристъп на безсилие и безвремие да направя нещо по-завъртяно. Пък без торта няма как. Та оттогава му е любима. А може и да не помни някога да съм правила друга.

Добрите майки непрекъснато наглеждат и назидават децата си, правят им разписание за домашните и следят като империалисти дали са написани и как точно. Ако трябва, висят над главите им, контролират процесите и продуктите. Звънят на учителите по телефона, ей така, за всеки случай, преговарят си формулите за съкратено умножение, Менделеевата таблица, видовете сложни изречения и кое от тях е с подчинено подложно. Моята майка е добра майка, затова бях отличничка. Моето дете учи самоинициативно от първи клас, затова никога не си е давало много зор. Училището - между другото… и толкова. Последното нещо, което научих заради него, бяха имената на стотина динозаври, и то отдавна, както и кой какво яде. Лесно е: ако не яде месо, то яде трева, а ако не – мършояден е.

Добрите майки имат Стратегия-за-дългосрочно-детско-юношеско-развитие. Частно училище, английски първи западен, китайски втори източен, пиано, шах, езда, тенис, плуване, професионални дисекции на жаби... Аз не. Не че подценявам детето си – просто никога не са ме мъчили такива амбиции. Да, исках училищата му да са… добри. Надявах се на добра среда. Но вярвах, и все още вярвам, че ако не иска да учи, никой не може да му помогне. Но ако пък иска да учи, никой не може да го спре. Добрите майки изискват. Аз само давам възможности.

Добрите майки са си вкъщи. И когато са си вкъщи, отделят време да наставляват детето си, да го поучават какво ДА, какво НЕ, какво ИЗОБЩО. Аз не съм си вкъщи. А когато съм, седя в кабинета си. Така де, в кухнята. И ако промълвя нещо, то е „имам да проверявам”. А също и “Какво казваш, маме?...”

Не надничам в пощата му, не му чета чатовете и не ровя в джобовете му, дори от съображение за сигурност. Знам, че добрите майки го правят, аз не мога. Чувството ми за самоуважение е по-силно от инстинкта ми за самосъхранение.

Добрите майки остават завинаги в тъжни бракове. „заради децата”. Тъжни, тъжни, ама детето си има собствена стая и лично пространство, нали?... Остават също и на лъскаво звучащи работни места, независимо че се чувстват притиснати, безсилни и унижени. „Защото навсякъде е така” и „защото е по-сигурно”. Е, нормираният работен ден също е важен. От 9 до 17 си е супер за служебна ангажираност, после имаш време за Менделеев, ставаш богиня на НВО-тата, а докато детето ти рецитира „На прощаване”, правиш здравословен десерт в допълнение на пресните задушени зеленчуци за вечеря. Ами… да, аз не съм, не съм добра майка наистина. Не се научих да правя компромиси, а здравият разум така и не стана моя житейска философия.

След един час е рожденият ден на Борис. Четиринайсетият. Той отдавна спи в другата стая, а аз си работя в кабинета… знаете. Имам да проверявам няколко десетки контролни, които съм обещала да върна утре (така де, днес), имам да пиша два спешни документа и още 1-2 неща, които вероятно ще ми попречат да си легна изобщо. В понеделник ми е срокът да си предам дневника. След 2 месеца ми е срокът да си предам дипломната работа. Междувременно имам още 10 други срока. И първи учебен срок. След него втори. Срокът да се предам като цяло… е, той май не е дошъл още, така ми се струва. Съвършения баланс тъй и не открих, но ще се пробвам да направя една торта „Везни“, пък… каквото стане.

Детето ми не случи на майка. Но ако не като добър пример, дано ме осмисли като ужасно предупреждение. Да помни, че животът е някакво непрекъснато търсене на смисъл… и дано не престава да го търси. Да не се предава, ако не го намира веднага. Дано не остава на тъжни места, защото „навсякъде е така”, защото „така правят всички”, по инерция, по принуда. Дано обича свободата и дано има сили да носи отговорността за нея и последиците ѝ. Дано не се страхува да прави всеки ден поне по едно нещо, от което се страхува. Така се учи. И се расте.

И най-важното – дано знае, че съм наблизо, винаги. И че го обичам.

Ще му драсна 2-3 реда по темата в месинджър, за всеки случай. 

Препоръчваме ви още:

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка
Майките също сънуват 
Който има деца, да си ги гледа 
И твойта майка също

Автор: Ина Зарева

Спомняте ли си като ви разказвах как ми беше поставен ултиматум – или бебе, или куче? И аз реших, че:

Първо: стара съм вече за бебе.

Второ: кучето ще се позавърти покрай мен, пък ще си хване кокала и ще се отнесе в кучешки мечти. Няма да ме кара да гледам Миньоните за осемнайсетхиляден път; няма да иска плейстейшъни, няма да ми надува метъл денонощно и да ми краде любимия пуловер.

Трето: децата са големи и отговорни, ще се грижат за кучето, а аз само ще одитирам.

Ха – ха - ха! 
Ха – ха – ха!

Мога да приключа разказа и дотук, обаче се чувствам длъжна да ви предпазя с възможно най-детайлно описание, `щото Мария се опита няколко пъти, но тя с нейната любов към всичко, което мърда, никога не може да е обективна.

Първи дни заедно

Имам дежавю от прибирането с децата от родилното. Не спя по цяла нощ, проверявам диша ли, спи ли, защо плаче, пардон лае, защо не лае, какво яде сега там в ъгъла, студено ли му е, топло ли му е, стресиран ли е, защо подскача насън, защо гледа тъжно, защо гледа така фанатично, вижда ли, чува ли, нормално ли е развит, здрав ли е... Чета трескаво в интернет, питам приятели, сравнявам с други кучета, после пак чета, после го грабвам и отивам до ветеринаря, за да чуя за трети път тази седмица, че всичко му е наред, че не плаче, не го боли нищо, така си гледал, не е сърдит и нещастен и не няма нужда от нищо повече.

Сутрините

Всяка сутрин, между събуждането и първата глътка кафе, изживявам звездната си кариера, превръщайки се в ксеноморф. Състоянието ми изисква от околните пълна тишина, безопасна дистанция и тибетско търпение. На съпруга ми му отне месец, докато свикне с тази „мъртва зона“ от съвместното ни съжителство, на дъщеря ми – седмица, за да отложи канския си бебешки рев с час, а синът ми се роди прозорлив и изобщо не плачеше преди 4 следобед.

Кучето обаче се е взело насериозно, твърдо решено, че живее в серия от „Мъже в черно“ и лае! Лае! Всяка сутрин като ме види лае от радост, от глад, от скука, от разни негови си желания, лае и изобщо не му пука от чудовището, което ръмжи насреща му. В мозъка ми се гонят десет клонирани Уил Смит-а и искат да избият целия свят, но се въртят в кръг и в крайна сметка избиват себе си.

Венеция

Внимавай какво си пожелаваш са казали хората. Вкъщи е Венеция. Подовете са превърнати в канали, ние плуваме по тях с малки лодки и ловко маневрираме между островите от обувки и чехли. Когато не сме гондолиери - чистим. За годишнината от сватбата си подарихме ръкавици в различни цветове и мопове в тон с тях. На ден отиват кухненски рула колкото цялата площ на Коми, мокри кърпи, колкото за всички деца на Анджелина Джоли и Мадона, взети заедно и три товарни вагона почистващи препарати.

Храна

Имам две деца. Съпруг. Майка, която не готви. Баща чревоугодник. Роднини и приятели, които периодично идват на вечеря и оцеляват. Целият ми живот е преминал в диети или режими на хранене. Толкова много информация за съдържанието, баланса, произхода на суровините, клетъчния анализ и родословното дърво на сьомгата, чието месо е използвано, никога и за нищо на света не съм проучвала. Захранването на децата мина с 4-5 цаци и глътка бира за преглъщане между кърменето, пюрето и истинската пържола, но тук новата храна се прибавя постепенно с аптекарска точност. Количеството се увеличава всеки ден плавно и по малко, защото иначе кучето ще получи разстройство, а гондолиерите вместо надуваеми лодки, ще яхнат онези специални коли, дето обикалят кварталите със септични ями.

Характер

Очите му се ококорват, ушите му заплющяват, опашката се върти като перка на хеликоптер и автоматично се залепва за абсолютно всяко друго куче и човек, кои от кои по-страшни. Това огромни породи, това злобни космести женски, това пияници, мазни свалячи и силиконови съседки. Ама не може така! Първо - аз не обичам да общувам с непознати, още повече сутрин, когато с една ръка държа каишка, с другата – пликче с прекрасни екстременти, (точно както са описани на поредната подобрена формула гранули), а чашата с кафе - със зъби, и второ - все още приличам на пришълец, така че и останалите не горят от желание да си говорим. Но на кого ли му пука.

Отмъщенията

Представяте ли си всеки път, когато шефът ви откаже повишение, да му се изпикаете в кабинета? Или да прегризете екстеншъните на колежката, защото е надула климатика. Или да накълцате новата тениска на Нирвана на дъщеря си и да наръфате футболната топка с автограф на сина си? Представихте ли се го детайлно? Обаче за кучето няма проблем. Изведнъж се оказва, че на никого вкъщи не му трябват вещите чак толкова много. Само аз отчаяно се опитвам да спася няколко саксии и поне чифт обувки на сезон. С останалото съм примирена - пердетата ми са надупчени като плащове на тореадор, мебелите са като минати от стада дървеници, а банята е всичко друго, освен място за релакс.

Любовта

Аз не докосвам човек, който е ял чесън през последните 48 часа, та ще целувам нещо, дето мирише, пуска косми, лиги и се оригва на бабата на онази сьомга в кучешката храна... Обаче никой, ама никой, независимо дали съм го раждала, хранила, завивала или просто обичала, не ме е гледал точно така и по този начин. И не се е гушкал в мен. И не ми е ходил по петите. И не е въздъхвал тежко, докато заедно четем служебни мейли. И не е подскачал чак толкова от радост да ме види. И не ми е близал сълзите, докато гледаме филм. И не е споделял така страстно любовта ми към книга, изяждайки я буквално до последната корица (няма да кажа коя е, авторката чете сайта и не знам дали ще го приеме за добър знак и положителна реклама). И никой, на когото съм крещяла, че ми е отишъл животът по него, не се е изпикавал от такова огромно чувство за вина, неудобство и съпричастност в краката ми.

И освен това е толкова мекичък. И топъл. И дори зъбите му хапят нежно. А носът му е толкова освежаващо мокър. А очите му са пещери от чувства. И дори не е толкова лошо да ставаш сутрин по тъмно. Даже е здравословно да се разхождаш в студ и дъжд. И изобщо не е толкова неприятно да си гондолиер. Те каналите и във Венеция така си миришат.

Животът започвал, когато децата пораснат и кучето го няма вече.

То пък един живот, притрябвал ми е.

Препоръчваме ви още:

Моето семейство и други животни 

Да погалиш тигъра 

Лов на хъскита 

Доброто куче Чара

Какво може детето ни в тази възраст

Да почиства и подрежда стаята си, да мие чинии, да помни какво има да подготвя за училище – това не са някакви родителски капризи. Това са умения, които значително ще облекчат живота на пубера. В общия случай ние започваме да създаваме полезни навици у децата си още към 3-та година – с обуването, слагането на шапката, закопчаването на якето. Ако поддържаме тази линия системно и добавяме нови и нови навици към вече придобитите, встъпвайки във възрастта на юношеството детето ни ще може следните неща:


1. Да подготвя прането и да пуска пералнята

Да отделиш мръсните дрехи, да ги сортираш по цвят, степен на замърсеност или вид тъкани; да ги заредиш в пералнята и да избереш подходящата програма – това е нещо, с което едно 12-13-годишно дете е напълно в състояние да се справи (ако иска). Прочетете и какви домакински задължения може да изпълнява детето според възрастта си.
 

2. Да планира разходите си

Отговорното харчене на джобните пари е много полезен навик. Това е нещо, на което задължително трябва да научим децата си, започвайки от най-ранна възраст. Те трябва вече да се разбрали, че парите не се появяват от небитието, а се печелят. Затова се харчат разумно. Можем дори да им помогнем да си организират малко счетоводство, ако спестяват за лаптоп или ваканция например.

3. Да готви лесни ястия

Овесени ядки на закуска, сандвич с чай, сварено яйце, бъркани яйца, макарони, салата – никак не е сложно нали? Добре би било нашите тийнове да се справят с това сами.

4. Да помни и подготвя самостоятелно домашното си

Без да се налага да го питаме и контролираме. Няма защо да драматизираме, ако получи някоя по-слаба оценка – все пак си негова и е лично постижение. Децата, на които непрекъснато помагат, обикновено имат проблеми като възрастни, защото не са свикнали да мислят, планират и вършат нещата самостоятелно.

5. Да води смислен, културен диалог с възрастните

Учителите в училището, треньорът от спортния клуб, съседът на етажа, родителите на приятели – тийнът ежедневно се среща с най-различни хора, които трябва поздрави учтиво, да проведе кратък разговор с тях, ако се налага. Ако вече е във възрастта на самостоятелното пазаруване (14-16 години) трябва да знае размера на обувките и дрехите, които носи, да може адекватно да обясни изискванията си към стоката, която ще купува.

Важно: Това което не бива да спираме да напомняме е, че разговори с непознати не се водят, особено ако наблизо няма близки или приятели.

6. Да реагира правилно в екстремна ситуация

В тази възраст детето трябва да знае номера, на който се звъни при подобен случай, независимо дали става дума за полиция, пожарна или спешна помощ. И това не е достатъчно. Трябва да може точно и ясно да съобщи домашния си адрес и своите собствени данни. Трябва да знае къде се намира домашната аптечка и какво да направи, ако се пореже или претърпи друг лек битов инцидент. Можете да прочетете и въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете.

7. Да се ориентира в града или в района, в който живее

На съвременните деца им е по-трудно да усвоят този навик, защото открай време родителите ги водят навсякъде с кола. Не можеш да опознаеш града и квартала си от прозореца на автомобила. Затова придвижването пеша трябва да стане навик и да се случва отрано, като се коментират улиците, номерата на сградите, забележителностите, търговските и други обекти наоколо. Тийнът трябва да може да ползва градския транспорт самостоятелно, да се ориентира в пътната маркировка (местата за пресичане) и да ползва карта на местността от смартфона си. 

8. Да благодари за извършена работа

В тази възраст почти всяко дете има своя компания. Често излиза с приятели и посещава заведения. Да благодариш, че са те обслужили внимателно е съвсем нормално, да поздравиш на влизане и излизане продавачите – също. Дори да оставиш малко възнаграждение на сервитьора, който е бил много отзивчив е допустимо, стига да си 16-18-годишен и да имаш тази възможност. Колко да оставиш, трябва да са те научили родителите.

9. Да се събужда самостоятелно сутрин

Дори да не ни се вярва, нашите пубери са напълно способни да се събуждат сами за училище. Ако са достатъчно мотивирани и не са научени да ги подканят в продължение на 40 минути.

10. Да върши домакинска работа

Домашните задължения се отнасят до всеки член на семейството. Затова и децата в тази възраст трябва да поемат своята част от дейностите. Ние, родителите, "мило" наричаме това – делегиране на отговорности. За тийнейджърите е възможност да почувстват удовлетворение, че имат принос в живота на семейството.

Източник: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

Те са толкова различни 
Как лудите пубертети се превръщат в луди лелки 
Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си