Имате ли своя „родителска програма“? Мислите ли за важните неща, които детето е добре да научи до определена възраст? Правите ли това със същата настойчивост, с която планирате семейното пътешествие или обзавеждането на дома? Моят Коко ще навърши 10 години скоро и тази статия на писателката Линдзи Мийд ми дойде съвсем навреме. В блога си тя споделя своята „родителска програма“, която много ми допадна. Надявам се, че съм я изпълнила и също така вярвам, че ще е полезна и за вас.
 
Сякаш беше вчера, когато ме занимаваше въпросът кои житейски принципи трябва да усвои дъщеря ми Грейс до 10-та си година. Ето че вече и синът ми Уит се е устремил към първата си кръгла годишнина. След по-малко от 2 месеца, той ще навърши 10 и в дома ни вече няма да има човек, чиято възраст се отбелязва с една цифра. Както и с Грейс, непрекъснато мисля дали съм успяла да го науча кои са наистина важните неща в живота. И дали съм го направила така, че да не ги подлага на съмнение.

Мисля за това, дори си записвам някои неща, после си давам сметка, че не всичко зависи само от мен. Знам, че е важно какво върша, а не какво говоря. Знам, че да живея според тези принципи изисква повече усилия, но го правя, за да може десетгодишният ми син да ги приеме като свои.

Надявам се да съм се справила добре със задачата си. Ето кои важни неща исках да научи той до 10-та си година.

1. Уважавай другите. Мъжете и жените, директорката на твоето училище и бездомният мъж в метрото еднакво заслужават уважение. Ти вече правиш това инстинктивно. Моля те, не изневерявай на този принцип.

2. Смехът и спортът са забавни и полезни. Да се смееш е нещо нормално. Знам, че те моля за тишина по-често отколкото трябва, но работя над това. Движението и спортът, дори белите (понякога), също са нещо нормално. Но има граници – насилието не е нормално. Много важно е да разбереш къде е границата.

3. Не, значи не. Точка. И не е важно, кой казва „не“ и по какъв повод.

4. Не крий емоциите си. Ти дълбоко преживяваш всичко – промените в живота ти, спомените, любовта, загубите. Не позволявай на света да те убеди, че не трябва да се вслушваш в чувствата си. Ти можеш да бъдеш силен, въпреки че си чувствителен. Точно тази богата палитра от емоции те прави такъв. Това важи и за момичетата и за момчетата.

5. Ти не можеш да направиш другите щастливи – нито мен, нито баща си, нито сестра си. Никого. Това не е твое задължение. Ние го знаем и се надявам ти да не го забравяш. Ти носиш отговорност за себе си и за отношението си към околните. Това, разбира се, влияе на настроението им. Но не позволявай на никого да ти вменява отговорността за него или за щастието му. Аз съм щастлива да знам, че успяваш, преодоляваш трудностите, че живееш с ентусиазъм и радост.

6. Обръщай внимание на собствения си живот. И в най-обикновения делник има толкова детайли! Наскоро, преди да заспиш, ми каза: „Ние често искаме да върнем това, което сме мразили.“ Попитах те какво имаш предвид, а ти ми отговори: „В детската градина имахме „тих час" и аз не го обичах. Сега в училище ми се иска всеки ден да имаме „тих час“.“ И след няколко секунди добави: „Щом на мен ми е направило впечатление, сигурно е хубаво.“ Това наистина е хубаво. Аз още не съм се научила да спирам времето, но знам, че когато обръщаме внимание на всичко, което се случва около нас ежедневно, ще бъдем възнаградени с пълноценен живот и богати спомени.

7. Открий това, което страстно те увлича. Не е важно какво е, но не искам да чувам от теб „скучно ми е“. Никога. Около теб има достатъчно интересни неща, които можеш да изследваш, да опознаваш и изпитваш. Аз ще подкрепя всяко твое увлечение, независимо дали става дума за хокей, програмиране, свирене на цигулка или дори за всичко това наведнъж. Но ти трябва да откриеш това, в което ще ти се иска да се втурнеш презглава.

8. Няма нищо по-лошо от глезенето и неблагодарността. Аз съм строга майка, макар че често ми е трудно да наказвам. Но това, на което реагирам моментално, са и най-малките прояви на глезене и неблагодарност. При теб те са рядкост. Имаме късмет, че си такъв. Да живееш така, както живеем ние, е огромна привилегия. Малките неделни изненади, доброволчеството, помощта за бездомните, благодарствените писма – с тези неща се опитвам да ти покажа какъв късмет е да имаш семейство като нашето. Мисля, че това е най-добрата ваксина срещу разглезването и неблагодарността.

9. Дори нищо да не си направил, може да не си прав. Винаги ще помня думите на Мартин Лутър Кинг: „От мълчанието на приятелите боли повече, отколкото от думите на враговете ни.“ Водачът на банда (или инициаторът на нещо лошо) е виновен, но виновни са и всички, които са го последвали. Бъди смел и се противопоставяй на популярните деца в училище, когато правят нещо лошо. Досега не се е случвало, но знам, че все някога ще се случи.

10. Обичам те безусловно. Грешките са част от живота. За да научиш нещо ново, трябва да се освободиш от старото и да започнеш отначало. Това съм ти показвала с личния си пример – теб те отглежда майка, която не се страхува да признае слабостите си, не се бои от неуспеха, извинява се и започва отначало. Винаги ще те обичам, дори да не одобрявам постъпките ти. Надявам се, да се учиш от грешките си и когато ги осъзнаеш, да започнеш отначало.

Още по темата:

11 съвета от майка за дъщеря 
Изборите, които правим за децата си 
Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш