Автор: Ина Зарева

Спомняте ли си като ви разказвах как ми беше поставен ултиматум – или бебе, или куче? И аз реших, че:

Първо: стара съм вече за бебе.

Второ: кучето ще се позавърти покрай мен, пък ще си хване кокала и ще се отнесе в кучешки мечти. Няма да ме кара да гледам Миньоните за осемнайсетхиляден път; няма да иска плейстейшъни, няма да ми надува метъл денонощно и да ми краде любимия пуловер.

Трето: децата са големи и отговорни, ще се грижат за кучето, а аз само ще одитирам.

Ха – ха - ха! 
Ха – ха – ха!

Мога да приключа разказа и дотук, обаче се чувствам длъжна да ви предпазя с възможно най-детайлно описание, `щото Мария се опита няколко пъти, но тя с нейната любов към всичко, което мърда, никога не може да е обективна.

Първи дни заедно

Имам дежавю от прибирането с децата от родилното. Не спя по цяла нощ, проверявам диша ли, спи ли, защо плаче, пардон лае, защо не лае, какво яде сега там в ъгъла, студено ли му е, топло ли му е, стресиран ли е, защо подскача насън, защо гледа тъжно, защо гледа така фанатично, вижда ли, чува ли, нормално ли е развит, здрав ли е... Чета трескаво в интернет, питам приятели, сравнявам с други кучета, после пак чета, после го грабвам и отивам до ветеринаря, за да чуя за трети път тази седмица, че всичко му е наред, че не плаче, не го боли нищо, така си гледал, не е сърдит и нещастен и не няма нужда от нищо повече.

Сутрините

Всяка сутрин, между събуждането и първата глътка кафе, изживявам звездната си кариера, превръщайки се в ксеноморф. Състоянието ми изисква от околните пълна тишина, безопасна дистанция и тибетско търпение. На съпруга ми му отне месец, докато свикне с тази „мъртва зона“ от съвместното ни съжителство, на дъщеря ми – седмица, за да отложи канския си бебешки рев с час, а синът ми се роди прозорлив и изобщо не плачеше преди 4 следобед.

Кучето обаче се е взело насериозно, твърдо решено, че живее в серия от „Мъже в черно“ и лае! Лае! Всяка сутрин като ме види лае от радост, от глад, от скука, от разни негови си желания, лае и изобщо не му пука от чудовището, което ръмжи насреща му. В мозъка ми се гонят десет клонирани Уил Смит-а и искат да избият целия свят, но се въртят в кръг и в крайна сметка избиват себе си.

Венеция

Внимавай какво си пожелаваш са казали хората. Вкъщи е Венеция. Подовете са превърнати в канали, ние плуваме по тях с малки лодки и ловко маневрираме между островите от обувки и чехли. Когато не сме гондолиери - чистим. За годишнината от сватбата си подарихме ръкавици в различни цветове и мопове в тон с тях. На ден отиват кухненски рула колкото цялата площ на Коми, мокри кърпи, колкото за всички деца на Анджелина Джоли и Мадона, взети заедно и три товарни вагона почистващи препарати.

Храна

Имам две деца. Съпруг. Майка, която не готви. Баща чревоугодник. Роднини и приятели, които периодично идват на вечеря и оцеляват. Целият ми живот е преминал в диети или режими на хранене. Толкова много информация за съдържанието, баланса, произхода на суровините, клетъчния анализ и родословното дърво на сьомгата, чието месо е използвано, никога и за нищо на света не съм проучвала. Захранването на децата мина с 4-5 цаци и глътка бира за преглъщане между кърменето, пюрето и истинската пържола, но тук новата храна се прибавя постепенно с аптекарска точност. Количеството се увеличава всеки ден плавно и по малко, защото иначе кучето ще получи разстройство, а гондолиерите вместо надуваеми лодки, ще яхнат онези специални коли, дето обикалят кварталите със септични ями.

Характер

Очите му се ококорват, ушите му заплющяват, опашката се върти като перка на хеликоптер и автоматично се залепва за абсолютно всяко друго куче и човек, кои от кои по-страшни. Това огромни породи, това злобни космести женски, това пияници, мазни свалячи и силиконови съседки. Ама не може така! Първо - аз не обичам да общувам с непознати, още повече сутрин, когато с една ръка държа каишка, с другата – пликче с прекрасни екстременти, (точно както са описани на поредната подобрена формула гранули), а чашата с кафе - със зъби, и второ - все още приличам на пришълец, така че и останалите не горят от желание да си говорим. Но на кого ли му пука.

Отмъщенията

Представяте ли си всеки път, когато шефът ви откаже повишение, да му се изпикаете в кабинета? Или да прегризете екстеншъните на колежката, защото е надула климатика. Или да накълцате новата тениска на Нирвана на дъщеря си и да наръфате футболната топка с автограф на сина си? Представихте ли се го детайлно? Обаче за кучето няма проблем. Изведнъж се оказва, че на никого вкъщи не му трябват вещите чак толкова много. Само аз отчаяно се опитвам да спася няколко саксии и поне чифт обувки на сезон. С останалото съм примирена - пердетата ми са надупчени като плащове на тореадор, мебелите са като минати от стада дървеници, а банята е всичко друго, освен място за релакс.

Любовта

Аз не докосвам човек, който е ял чесън през последните 48 часа, та ще целувам нещо, дето мирише, пуска косми, лиги и се оригва на бабата на онази сьомга в кучешката храна... Обаче никой, ама никой, независимо дали съм го раждала, хранила, завивала или просто обичала, не ме е гледал точно така и по този начин. И не се е гушкал в мен. И не ми е ходил по петите. И не е въздъхвал тежко, докато заедно четем служебни мейли. И не е подскачал чак толкова от радост да ме види. И не ми е близал сълзите, докато гледаме филм. И не е споделял така страстно любовта ми към книга, изяждайки я буквално до последната корица (няма да кажа коя е, авторката чете сайта и не знам дали ще го приеме за добър знак и положителна реклама). И никой, на когото съм крещяла, че ми е отишъл животът по него, не се е изпикавал от такова огромно чувство за вина, неудобство и съпричастност в краката ми.

И освен това е толкова мекичък. И топъл. И дори зъбите му хапят нежно. А носът му е толкова освежаващо мокър. А очите му са пещери от чувства. И дори не е толкова лошо да ставаш сутрин по тъмно. Даже е здравословно да се разхождаш в студ и дъжд. И изобщо не е толкова неприятно да си гондолиер. Те каналите и във Венеция така си миришат.

Животът започвал, когато децата пораснат и кучето го няма вече.

То пък един живот, притрябвал ми е.

Препоръчваме ви още:

Моето семейство и други животни 

Да погалиш тигъра 

Лов на хъскита 

Доброто куче Чара