Вчера в една любима група с над 20 000 члена майка пусна пост, който за нула време бе харесан от 4000 души, събра стотици развълнувани коментари и просълзи десетки.

Постът, неграмотно, но за сметка на това сърцераздирателно, споделяше лична история, която започва миналия януари. Млада майка изгубва бебето си часове след раждането, а лекарят й казва, че повече няма да може да забременее. Женицата страда дълбоко и с мъжа си започват борба да осиновят (това бяха точните думи). Много им се иска да е момиченце и да е новородено, а най-после след година и три месеца успяват да си вземат момченце. Имат и едно по-голямо дете. Най-интересното е, че когато си осиновяват бебчето, жената отива на гинеколог и разбира, че всъщност е бременна в четвърти месец, цветна бременност, и то с момиченце. Разбира се, имаше и снимка на бебешко краченце в майчина ръка, любителска, не особено качествена, но трогателна.

Няма да ви лъжа, че се зарадвах и аз, заедно с още 4000 майки, пожелах им да са щастливи, живи и здрави, даже разказах на момчетата милата история за чудесата, които се случват. Една моя приятелка от същата група обаче, наблюдателна дама, позна лицето и нещо я усъмни. След бърза и кратка проверка се оказа, че снимката е от конкурс за бебешори, а профилът е фалшив, макар че вече няколко пъти взима участие в дискусии в групата по най-различни теми.

В групата винаги имаме едно наум – призивите за помощ се проверяват, а вече два пъти се разобличават измамници, които искат пари. Този тип измами винаги са ми особено осъдителни, защото когато се случи някой наистина да има нужда от помощ, ще се сблъска с мнителност и подозрение заради ето такива мошеници. Но в конкретния случай нямаше призив за помощ, нито намек за такъв. Може такава да е била идеята впоследствие, а може и просто да става дума за патологичен лъжец.

Едва ли има човек, на когото никога да не се е налагало да излъже за нещо – дори и само да не обиди някого или да се измъкне от конфузна ситуация. Но при патологичния лъжец лъжата обикновено няма конкретна причина. Понякога той лъже, за да се представи в по-интересна светлина, да привлече внимание, а много често лъжите стават толкова голяма част от живота му, че истината се изгубва напълно между тях и може би самият той вече не я помни. С такива хора се комуникира много трудно, казвам ви го от личен опит. Нищо, което ви казват, не е сигурно, а народът има една поговорка за тях: „Когато ти каже добро утро, виж дали луната не е изгряла.“ Да създадеш близки отношения с подобни личности е пагубно. Не можете да сте сигурни в думите им, но това е най-малкият проблем. Не сте сигурни и в чувствата им, в подкрепата им, а лошото е, че тъй като за тях лъжата е нещо съвсем нормално, те самите поставят под съмнение всичко, което вие им казвате и са доста мнителни. Така че буквално е невъзможно да се работи, камо ли да се живее с тях. Обикновено ги разкривате не след дълго, но проблемът е, че тъй като лъжите често изглеждат безобидни, а много от тези хора са чаровни и интересни, сме склонни да им простим и така няколко пъти, докато не дойде момент, в който ни наранят ужасно.

Ще ви дам пример с една позната, с която престанах да се срещам. Веднъж си говорихме няколко майки и тя се похвали, че детето й, вече на 4 годинки, никога не е пило антибиотик. Майките я погледнаха с възхищение, а аз останах много изумена, защото само месец преди това ми се беше оплакала, че малкият пие втори антибиотик за 20 дни. Но си замълчах. В крайна сметка не е моя работа, нали? Общо-взето човек остава толкова изумен и шокиран, когато се сблъска с подобна безсмислена лъжа, че не знае как да реагира и обикновено я пуска покрай ушите си. Впоследствие същата жена заплете в грозна история наш приятел, история, която имаше тежки и дълготрайни последици. Лошото е, че подобен тип хора са напълно способни да създадат ужасна интрига, като ви напълнят главата с опашати лъжи за някого или пък съответно наговорят подобни за вас. Независимо дали говорят за себе си или за другите, те са убедителни, защото или наистина вярват в това, което изричат, или не изпитват никакви угризения, които биха намерили израз във външни прояви, като убягващ поглед, примигване, смущение.

Моят съвет е, когато се сблъскате с такива лъжци, да ги контрирате с въпроси. Обикновено това ги притеснява и те се оплитат в лъжите си или забравят какво са казали по-рано. Няма нужда да ги обиждате, често патологичната лъжа крие психични проблеми, които трябва да се разрешат с помощта на специалист. Но според мен за самите тях е добре някой да им покаже, че ги е уличил в лъжа, че постъпката им не е добра и противоречи на всякакви морални норми. Дори когато не е с цел лична изгода, лъжата си остава грозна и нередна. В крайна сметка отношенията между нас се градят на доверие и всяка една лъжа го подкопава – не само в отношенията между двама личности, а и в глобален смисъл. Всеки, който е бил лъган веднъж, по-трудно се доверява на околните и губи малко по малко вродената си невинност и откритост, които толкова улесняват човешките отношения и близостта помежду ни.

Накрая ще ви напомня една случка, която приятелка сподели с нас преди време. Бях я пуснала в блога, но сега не я откривам, затова ще ви я преразкажа накратко.

Събиране на класа, повечето присъстващи не са се виждали от пет, че и десет години. Знаете колко е дружеска и интимна атмосферата на подобни събирания и колко добре си прекарваме всички, как се връщаме в ученическите години и се отпускаме, изобщо си е едно чудесно преживяване, независимо дали празнувате пет или петдесетгодишнина от дипломирането. Както и да е, до приятелката ми сяда неин съученик и я заговаря. Почти цяла вечер си приказват приятелски, смеят се заедно, а накрая той изведнъж, ни в клин, ни в ръкав се разплаква със сълзи. Най-неочаквано й признава, че е тежко болен от рак и обречен, но го пази в тайна и не иска никой да знае. Тя настръхва, можете да си представите какво е да ти кажат такава ужасна новина, и то човек, когото познаваш от дете и с когото сте подновили някакво приятелство. Той я моли да не разкрива тайната му на никого, решил да не се лекува, защото няма пари, няма жена и деца, и просто не вижда смисъл да се мъчи повече. Умолява я да забрави, все едно не й е казал. Дори съжалява, че се е изпуснал по този начин и е издал тайната си.

Тя се прибира у дома, но мисълта я гложди и през следващите дни. Накрая казва на съпруга си и двамата решават, че все пак трябва да се опитат да помогнат на този млад човек. Тя е популярна личност и решава да организира благотворителна кауза, стига само той да се съгласи и да реши да се подложи на лечение. Тъй като не са си разменили координати, успява да изрови домашния му телефон от ученическите години и звъни на родителите му. Вдига сестрата на съученика й, тя пита за телефона му и точно преди да приключи разговора, решава все пак да сподели със сестрата какво е намислила. Най-малкото – за да чуе мнението на семейството и да им вдъхне надежда. Отсреща й отговарят с гробно мълчание.

- Може ли да ви набера след малко? – пита сестрата.

След малко й връща обаждането и се оказва, че всъщност човекът от нищо не е болен и цялата тази драматична история е чиста измислица. И дори не става дума за измама, защото той не е искал нито помощ, нито пари. Разбира се, всички се радваме, че е здрав и това е добър финал. Но какъв е смисълът да натовариш някого с подобни емоции, да изцедиш съчувствието му и да го наскърбиш?

Не знам. И надали някой може да ви отговори на този въпрос. Просто се пазете от такива хора. И горко ви, ако ги допуснете в живота си.

А ако случайно вие самите сте от този тип хора, моля ви, потърсете помощ. Нещо болно и зло се крие във вас и наранява и вас, и тези, които обичате. Изровете го, извадете го на бял свят и го преодолейте. Преди да унищожи всичко хубаво в живота ви.

Автор: Мария Пеева