Ninja Editor
Автор: Мая Цанева
Декември е времето, в което всички говорят или спорят за традиции или по традиция. Колко броя традиционно трябва да са ястията на Бъдни вечер? Кой кого кани на вечеря на Коледа? Червен пуловер с еленче за децата, защото е... Коледа?
Аз съм земен човек и трудно променям навиците си. Ако го правя, е рязко. Аз и сестра ми дадохме първите момчета в рода ни от две поколения, което е пробив, нали?
През годините, в дома на родителите ми, и сега, като човек със собствено семейство, се отказах, създадох и приех традиции по мой избор.
Гладене в неделя вечер
Не знам какви са вашите детски спомени от късния соц период и ранната демокрация, но аз свързвам „Всяка неделя“ с купчина смачкани дрехи. Всяка неделна вечер, около 17 часа, майка ми вадеше масата за гладене, куп пране и започваше да глади. Когато пораснахме със сестра ми, се включихме и ние, но едва ли е имало неделя, в която вкъщи прозорците да не са били запотени от парата на ютията. Тогава майка ми гладеше и чаршафите, май вече не го прави, но остави този навик у мен.
Когато се изнесох от къщи, продължих да гладя и чаршафите, но НИКОГА в неделя.
Неделя следобед, за съжаление на съпруга ми, е времето, когато чистя. Като ерген той си чистил в събота сутрин, но аз не мога да си го причиня. Събирам сили цял уикенд и в неделя, 16,30 часа, прахосмукачката изгонва мързела от къщи! Този новопридобит навик не е любим на никого, но засега е неизбежен. За утеха, по същото време пека сладкиш, по традиция в почти всеки дом.
Следи от ябълки из цялата къща
Докато си живеех като свободна жена, можех да прекарам цял ден, хрупайки ябълка из цялата къща. Майка ми и сестра ми казваха, че могат да познаят в коя стая съм по семенцата от ябълка или парченца плод по пода. След това си ги чистех, разбира се, но всъщност смятах този си навик за романтичен.
Сега, като родител, който чисти след детето, сервирам плодовете в купа и на масата. Не съм първа чистница, но вкъщи няма ябълка по пода... Какво не прави родителството с хората...
Да си признаем греховете от старата година,
за да си трупане спокойно през новата
Злоядо, по-злоядо.... традицията продължава!
За мое голямо съжаление, и за сладко отмъщение на търпеливата ми майка, синът ми е злояд. Аз също бях такава. За мой срам, има свидетели как на преклонна тийнейджърска възраст майка ми се опитва да ме храни, защото аз не искам и хапка.
Когато ми се наложи сама да се грижа за прехраната и за вечерята си, а после завъдих и мъж, проядох повече. Все пак няма как да задържиш някого край себе си, ако в хладилника си имаш кисело мляко и ябълки.
Съдбата си знае работата и ме дари с прекрасно дете, което яде трудно, но е с гладни очи като мен. Това принуждава баща му и бабите му да го хранят, за да не е гладно. Аз не съм толкова впечатлена от отношението му към храната, но все някой трябва да поддържа традицията...да не яде… нали...
Сестрите са завинаги
Както вече споменах, моето дете и братовчед му са първите момчета в рода ни по майчина линия. Ние сме сестри, майка ми също има сестра, баба ми – също. Всички сестри сме родени през 7 години. Всеки с брат или сестра с такава или по-голяма разлика знае, че общото ви ежедневие понякога е тежко, друг път – сплотяващо, но не и лесно.
Майка ми и сестра й, любимата ми леля, са много близки, но мисля, че тяхната връзка се укрепи през последните 10-15 години, когато ние поотраснахме и те имаха време и възможност да се опознаят повече като хора и приятелки, а да не бъдат сестри, които делят дом, или майки с различен стил.
Сега всяка събота ходят на кафе, по магазини, на почивка, грижат се заедно за баба ни... Сестринството е може би едно най-хубавите неща, които са им се случвали... Надявам се и аз, и сестра ми да продължим по техния път, когато пораснем, заедно с децата си, и се преоткрием като хора и най-добри приятелки.
И накрая, тази година смятам да опитам да направя любимия си лучник. Преди баба ми да се откаже от готвенето, поради напредването на възрастта, всяка Бъдни вечер правеше вълшебна баница с лук. Не помня откога не съм я яла. Наскоро й поисках рецептата и ще се опитам да възстановя тази вкусна традиция. Дано не продължа навика да печем курабийки извънземни, но това ще го преглътна с повече кафе. Все пак трябва да обновявам списъка с отказани и новопридобити навици и през 2019 г.
Препоръчваме ви още:
Автор: Дарина Рангелова/ expatbgmum
Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня. Да не говорим за подаръците и за деца, и за учители, невероятни суми прочетох. И всичкото това невероятно разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот. За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност! За всичките години в училище на Теди в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!
Завършването на Теди, на детска градина, също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей и след това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид че е възможно някои деца никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила Тони там.
Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество. Общо взето целият месец е подвластен на Коледа: украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година цялото училище събира детски играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.
Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика! Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете няма учебници. Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе обикновено в последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм или да пеят коледни песни и да играят разни игри. Родителите изпращат по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите отбелязват кой с какво ще участва - плодове, сирене, солени и сладки бисквити са стандартните неща.
Интересното е, че нещата, които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само да е написано какви са съставките на съответните курабии, за да не ги яде дете, ако има алергия към някоя от тях. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България е така, то си е необходимост. Моите деца нямат алергии и не знам как става, но децата сами си казват. При малките сигурно е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато Тони ставаше на 6, едно също 6-годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят, като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което е урок по емпатия. Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!
Да се върнем на Коледата. В детската градина/училището децата не получават подаръци от Дядо Коледа, това е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та, вместо да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си. Това е - учат ги и да дават, не само да получават.
Препоръчваме ви още:
Как да откъснем детето от компютърните игри и технологиите? Можем да опитаме, като му предложим играчките, които сме обожавали в детството си, според възрастта и интересите му.
1. Матрьошка
„Дъщеря ми е на 7 години. С удоволствие играе на електронни игри с таблета си, но когато видя матрьошки на един щанд, забрави за всичко друго. Умоляваше ме да й купя. Сега има няколко матрьошки и те са любимите й играчки. Спомням си колко ги обичах в детството си.“, разказва 42-годишна майка.
Гладките, изписани дървени куклички, които по някакъв вълшебен начин се скриват една в друга завладяват детето. Те са не само приятни на пипане, интересни за разглеждане, прибиране и изваждане, те са и уникално пособие за ранно развитие и за обучение в смятане и усвояване на понятията „повече“ и „по-малко“.
2. Неваляшка
Червената целулоидна неваляшка с лице на бебе е позната на много от съвременните баби. Разбира се, съветска, произведена през 1959 година, първият и най-разпространен модел се нарича Маша. Интересно е, че производството на неваляшки не спира и до днес. Заводът Котовск, Тамбовска област изнася неваляшки за САЩ, Канада, страни от Азия и Европа. Това е доказателство че ярката, гладка, клатеща се и издаваща мелодичен звук играчка се харесва и на днешните деца.
3. Топка
Малка, голяма, гумена, кожена, надуваема, прозрачна – без топката не можем да си представим детството. Хлапетата с удоволствие я хвърлят, за да видят как ще отскочи; дриблират с нея, когато поотраснат; използват я за какви ли не подвижни игри. „Колкото по-примитивна е играчката, толкова повече простор има за фантазията на детето. Днешните деца, както и поколението преди тях, не могат да фантазират. За игра с компютрите и телефоните не им е нужна фантазия.“ – твърди психологът Юлия Кондратиева.
4. Кубчето на Рубик
Магическата главоблъсканица във формата на кубче с цветни детайли е изобретена от унгарския скулптор Арно Рубик и беше истински хит през 80-те години на миналия век. Тези кубчета бяха мечтата на всяко дете. Да можеш да подредиш тази главоблъсканица беше признак на интелигентност над средното ниво. С какво това кубче е полезно за днешните деца? С това, че развива моториката на ръцете, логиката, паметта, дикцията, умението да се концентрираш. Също толкова полезни бяха и събратята на Кубчето на Рубик – змеят и тетраедърът.
5. Училищен конструктор
Неслучайно конструкторът с метални части, окомплектован с гайки и болтчета, беше много популярен в часовете по трудово обучение през миналия век. Днешните деца обаче също могат да оценят възможностите му. „Примитивните метални конструктори развиват фината моторика, която е пряко свързана с речевия център на мозъка.“ – коментира психологът. – „Нито един сензорен екран не дава това на детето. Повече взаимодействие с малките детайли – по-добър почерк. Да не говорим, че възможността да конструираш невиждано превозно средство стимулира детската фантазия.“
6. Детска мебел и кукленски съдове
Всички деца изучават света, подражавайки на своите родители и другите възрастни в обкръжението си. Кукленските мебели и съдове, печките с тиганчета и тенджери, комплектът на „Чичо доктор“, инструментите на майстора – добре би било нашето дете да остави настрана смартфона, за да поиграе с тях. А най-добре би било да поиграем заедно.
7. Кукла от хартия с тоалети
Стремежът към творчество не може да бъде задоволен от никой компютър. Картонената кукла с хартиените тоалети сега може да бъде видяна само в някои музеи на играчките. Принципът на тази игра обаче сега се усвоява с ново поколение кукли с дрехи, които могат да бъдат избирани в интернет.
8. Ксилофон
Децата обожават музиката. Едно е обаче да слушаш, припяваш и танцуваш, друго е да бъдеш музикант. Детският ксилофон, който издава нежен звук, малките китарки, дайрета и дрънкалки правеха децата щастливи. Нито една китайска пластмасова играчка, издаваща дразнещи звуци, не може да се сравни с възможността да създаваш собствена музика.
9. Калейдоскоп
Всичко е много просто – цветни стъкълца в тръбичка със система от огледала вътре. Това даже не е игра, а медитация – да гледаш изображения, които наподобяват разпръснати скъпоценни камъни. Всеки път с едно леко движение те се променят неповторимо като снежинки. Истинско вълшебство.
10. Пластмасово конче на колела
„Заведох тригодишния си син на село, при мама. Тя извади отнякъде едно най-обикновено, избеляло конче, което му направи такова впечатление! При положение, че има само най-качествените, отбрани играчки. Седна на кончето и започна да се разхожда с него из стаите. Дори се съгласи да яде, ако го оставим на кончето.“ – разказва 39-годишен баща. С какво едно старо елементарно конче може да бъде интересно на днешните деца? С това че е масивно, стабилно, с него можеш да играеш без да се притесняваш, че ще се счупи. Освен това е било любимата играчка на тате, а това винаги прави впечатление.
11. Плюшеното мече
Мекото мече (зайче, коте и т.н.) дори не е играчка, а истински приятел. Него можеш да го учиш, да го лекуваш, обличаш, прегръщаш по време на сън. „Меките играчки са приятни на допир и са много полезни за тактилните усещания на децата. На кого ще му хрумне да спи гушнал лаптопа?“ – пита детският психолог Юлия Кондратиева.
12. Пумпал
Една от най-старите играчки на света. Нейни разновидности са се изработвали в Китай, в страни от Европа. Много популярен е моделът от тънка ламарина, с прозрачен купол, в който конче преодолява препятствия, докато пумпалът се върти. Тази играчка е интересна и на днешните деца. С нея те развиват координацията на движенията си и се запознават с първите закони на физиката.
13. Фигурки от анимационните филмчета
Да започнем с най-важното – защо Чебурашка и Карлсон могат да конкурират Човека паяк или Батман? Защото забавните, талантливи и уютни филмчета и досега се радват на успех сред децата. Фигурките на любимците могат да бъдат гумени, пластмасови, текстилни – важното е да приличат на оригинала.
14. Настолен футбол
Какво иска от Дядо Коледа днешното задоволено дете? Настолен футбол, с какъвто някога са се забавлявали дядо му или баща му. И сега тази играчка е много популярна и може да се намери в магазините. Все пак трябва да се има предвид, че китайските й варианти са твърде чупливи.
15. Кубчета
Всичко гениално е просто. Точно затова добрите стари кубчета с букви и досега привличат децата. Особено интересни са им дървените, защото са гладки и приятни на допир. От тях могат да строят кули, домове, да съставят думички – не едно, а три в едно.
Източник: Wday
В Крокодил на плажа ви разказваме за интересната игра, която детската градина на Алекс приложи за радост на всички деца.
Препоръчваме ви още:
До майката, която точно в този момент се крие в банята си, защото се нуждае от минутка тишина, докато сълзите й се стичат по бузите…
До майката, която се чувства толкова изморена, че не може да функционира правилно и би направила всичко, за да легне и получи почивката, от която се нуждае…
До майката, която седи в колата си сама, тъпчейки се с вредна храна, защото не иска другите да виждат, че яде такива неща…
До майката, която плаче на дивана, защото току-що е викала на детето си за нещо дребно и сега се чувства виновна…
До майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото много, ама наистина много, иска да се погледне в огледалото и това, което вижда, да й хареса…
До майката, която не иска да излезе от къщи, защото точно в този момент животът навън й се струва твърде сложен, за да се справи…
До майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не се е получила така, както е очаквала…
До майката, която се чувства самотна, независимо дали е сама в стаята или насред огромна тълпа от хора…
Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!
Ти си достатъчна!
Ти си важна!
Ти си значима!
Това е просто фаза от живота на всички нас. Това е наистина много, много трудна, предизвикателна, луда фаза от живота ни.
Но накрая ще си струва.
Да, в момента е трудно. И е трудно за толкова много от нас, по толкова различни начини. Ние невинаги говорим за това, но е трудно – и при много други е така.
Ти си достатъчна!
Ти даваш най-доброто от себе си!
Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те мислят, че ти си повече от достатъчна.
Тези малки ръце, които се протягат, за да те прегърнат – те мислят, че ти си най-силната. Те мислят, че ти управляваш света!
Тези малки усти, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото стомахчетата им са пълни.
Тези малки сърца, които докосват твоето – те не искат нищо повече. ТЕ ПРОСТО ИСКАТ ТЕБ!
Защото ти си им достатъчна, дори повече от достатъчна. Ти си МАМА.
Ти си невероятна.
Автор: Бетани Джейкъбс - Latched and Attached
Препоръчваме ви още този прекрасен текст на Яна - Плевел и плява
Може би ще ви харесат и тези истории:
Момичета, не бъдете просто майки!
11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка
Автор: Мая Цанева
И така, Коледа е, куриерът носи тайно подаръци за децата, мъжа, кучето, котката...
Аз ги трупам в един уж таен шкаф, докато не дойде заветният 12-ти час на 24-ти декември, когато всички ще проверят дали Дядо Коледа е получил правилното писмо, а не онова за 5 чифта нови чорапи например.
Тази година реших и аз да напиша писмо до Дядо Коледа, но до моя личен, белобрад старец. Не, не до мъжа ми – той е умен човек и знае, че е най-добре да ме попита какво искам, така че там няма интрига. Това писмо е за мен, защото няма по-щедър или по-стиснат Дядо Коледа от мен самата.
Мили дядо Коледа,
Тази година обичах много, слушах умерено, карах се, колкото беше необходимо (може би), усмихвах се щедро и бях тъжна по малко. Не съм първа в класацията ти нито по домакинство, нито по родителство, но детето ми ме обича и аз него, така че май засега се справям. Мъжът ми и той ме обича, аз него също, и не се пускаме нито в щастие, нито в несгоди.
Освен това вече официално съм досадна активна гражданка, за добро или лошо. Не знам дали с това признание няма да намаля подаръците си под елхата, но трябва да съм честна, ако няма къде да паркираш шейната пред вкъщи, заради новите колчета на тротоара, да знаеш, аз съм виновна.
Бих искала да забележиш, че тази година успях да разчистя почти една трета от гардероба, който трупам от близо 15 години... Забеляза ли? А видя ли, че нямам палто в розово – в бебешка розово или в сиво розово, кашмирено и с колан.... Да, знам, имам 4 якета в черно, но както знаеш, за моята безопасност на пътя, и по тротоарите, трябва да нося нещо ярко. Така че ето желание номер 1 – палто в розово.
Желание номер 2 – е, колко съм предсказуема, но дали джуджетата могат да ми осигурят един чифт ръчно правени обувки? Чаках ги първо на намаление, след това моят номер свърши и сега си стоя .... боса. Мога да ти помогна с точен модел, ако трябва.
Сега, след като загря с лесните, да минем към сериозните заявки. Тези двете са като за черен петък, а той мина.
Мили Дядо Коледа, искам повече време... за себе си. Главата ми ще експлоадира от проекти, страхотни идеи, но нямам време! Моля те, дай ми 25-ти и 26-ти час, за да мога да сбъдна мечтите си! Обещавам, че няма да го губя в чистене или готвене, а в любов, четене на книги, писане, срещи с истински хора, всичко, каквото е нужно, за да се чувствам цяла!
Също така, моля те, дай ми здраве и нека най-накрая стигна до фитнеса или до стадиона! Тялото ми пищи за повече движение, иска хем да яде киноа с авокадо, хем да погълне цяла торта. Намеси се и реши този кардинален спор. Изкачвам всички стълби, които видя, но няма ефект. Ако искаш, прати ме до Рим.... Испанските стълби са идеални за упражнения. Как да сложа новата си рокля в Италия, ако ту коремчето, ту дупето излизат извън идеалната извивка на кройката?
Не на последно място, Дядо Коледа, подари ми още любов, защото от нея не дебелея, а сияя. Имам прекрасно семейство и дете, но ми липсва малко обич към... мен си. Знам, моето е като „ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“, но най-голямото ми желание е да бъда щастлива сама по себе си. Искам да вляза в кожата си, като в дреха, шита по най-точните ми мерки, от мек и стегнат плат, който гали и подчертава всяка извивка любов и прави гънки само от усмивки.
Това е най-скъпият подарък, който можеш да ми донесеш. Ако го получа, ще намеря своя 25-ти или 26-ти час за проектите си, ще бъда майката и жената, от която семейството ми има нужда; човекът, който създава добро; ще бъда завършена, доколкото това е възможно. Е, няма да откажа и розовото палто...
Това е от мен, Дядо Коледа! Ще се видим на 24-ти декември, точно в полунощ. Ще познаеш, че си уцелил нашата къща, ако курабийките в купата ти не са точно еленчета, а извънземни и ако котката ти е изпила млякото за из път. За толкова подаръци – толкова.
До скоро!
Мая
Препоръчваме ви още:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Christmas is coming! (Коледа идва!)
Автор: Валентина Вълчева
От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит.
Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле.
Та докато си лафим с лекарката, си спомням за един подобен вирус, който преди няколко години ме направи свидетел на една от онези случки, които впоследствие човек винаги си спомня в моментите, в които е най-неудачно да се хили като ряпа.
И така, годината е… да кажем 2009-та. Бумът на т.нар. свински грип. Яд ме е на тия, дето са му измислили името, щото сега… съгласете се, че е малко неудобно да си признаеш, че си хванал СВИНСКИ грип. То може и да не е това, ама си е грип. И по телевизията само за това говорят, от Белия дом Обама цяла пресконференция е дал по темата съвсем наскоро…
Аз съм с някаква сезонна настинка, но по волята на съдбата се озовавам на опашката в една аптека по друг повод. Току-що са ми вадили зъб и ми трябва обезболяващо. Половината ми лице е изтръпнало, другата половина пулсира и в общи линии ми трябва нещо от семейството на леката дрога. Нямам рецепта, защото зъболекарката ми твърди, че не би трябвало да ме боли „чак толкова”, но мен „не чак толкова” не ме устройва и съм решена да не изляза от аптеката без поне десет аолина. Ако се налага, ще си ги отвоювам.
Лечение на кашлицата с телевизия
Пред мен има един-единствен човек, който в момента, в който се добира до гишето, подсмръква шумно и отпуска глас балкански:
- ДОБЪР ДЕН!
Аптекарката, аз, още двама зад мен и саксията с фикуса на перваза подскачаме в синхрон, който би докарал Нешка Робева до пълен екстаз. Човекът явно смята, че стъклото пред него е звукоизолиращо, и много държи да е сигурен, че ще бъде чут и разбран правилно. Дори и ако за целта се наложи да се съдере от крясъци. И за да е съвсем сигурен, изговаря всяка буква почти поотделно, та аптекарката в краен случай да прочете по устните му за какво иде реч.
- Добър ден! – кимва тя и понамества очилата си с жест, който в моя репертоар обикновено замества „Просто страхотно! Още един!” – Слушам ви.
- Ми аз сега идЕм от доктора… - започва той малко колебливо и я поглежда в очакване да чуе от нея, че точно така трябва да бъде, няма грешка.
- Мхмм?!
Жената очевидно изпитва сериозни подозрения, че сама се закопава с това „мхмм”, но въпреки това го казва.
- Ми грип имам – обявява човекът.
Нека да отгатна! Свински ще да е.
Не го казвам аз – прочитам го в очите на аптекарката. Тя обаче предпочита да запази геройско мълчание, докато ние на опашката вече тръпнем в очакване на развитието.
Онзи се попипва притеснено по джобовете за кураж, поема си дъх мощно като да се кани да отпочва „О соле мио” и с нова сила изгърмява така, че и стъклата се раздрънкват:
- Ми доктора каза да пием… а-а-а… кАжи го т`ва, бе… Тубофло.
- Моля?! – облещва се аптекарката.
От изумление не забелязва как очилата ѝ се плъзват до върха на носа и – аха! – да паднат.
Признавам си, и аз вероятно съм добила същата физиономия.
Баси! Все съм чувала, че „Тубофло” било много ефикасно за отпушване на канализационни тръби, но за отпушване на носа… Кой да се сети!
- Да. Тубофло беше – кимва настоятелно човекът, очевидно готов да заложи живота си на това.
- Ама, господине, трябва да сте в грешка някаква… - започва аптекарката отдалече.
- Тубофло – едва не тропна с крак онзи. – Докторът рече, че било същото, дето лекувАло и пилешкия грип.
- Сигурно е имал предвид „Тамифлу” – прави тя научно откритие.
- То не е ли същото?
- Не съвсем.
Хайде сега – подробности! „Тубофло”, „Тамифлу”…
Горе-долу това се чете в погледа на пациента в този момент.
Аптекарката отива до стелажа да вземе исканото и, докато търси, прави грешката да попита:
- Само това ли ще бъде?
- `Ми не – изревава пак той като ерихонска тръба, без да пропусне очевидно срастналото се с личността му „`ми”. – Искам и едно от тия… а-а-а… абе дето ги пие жената, бе…
Бас хващам, че когато аптекарката се обърна при тази реплика, в погледа ѝ имаше нещо маниакално!
- Какво пие жена Ви? – просъсква, тръсвайки на гишето опаковка „Тамифлу”.
- `Ми т`ва, бе… ЗабравИх го, ама името му прилича на флекс…
Тук вече изтървах нишката, признавам си. Сравнително богатата ми обща култура развя бял флаг пред това предизвикателство.
Да, този път можех да се закълна, че виждам как някъде от дълбините на душата на аптекарката се ражда нов психопат-убиец. Тя обаче явно притежава завиден самоконтрол, а и познания, защото почти веднага разрешава загадката с флекса.
- Да не би да е „Колдрекс”?
- А! Те това е! – след което моментално добавя. – Ама не баш. Малко по-друго.
Умирам си за тоя израз значи - „Същото, ама не баш.”
- „Фервекс”… може би? – прави нов опит тя, по всичко личи, че е на ръба да посегне към собствените си запаси от барбитурати из чекмеджетата отзад.
- А!!!
Браво! Улучи го, ако се съди по блесналия поглед на пациента.
Бацили, безотговорност, болести
Честно си казвам, аз навремето и в „Стани богат” бях, до 20 000 лева стигнах, ама тази жена направо ме скри в джоба си. Аз нямаше да се сетя, а и със сигурност нямаше да издържа на напрежението на нейно място.
- Колко?
- `Ми едно шише.
- Как така шише? – през зъби пита тя. – „Фервекс” е на прах и се продава на сашета от по една доза.
- А, значи не е т`ва. Жената пие едно такова бЕло… - отстъпва той с изражение, което говори, че я подозира в опит да му пробута най-малкото някой радиоактивен пестицид.
- Когато се разтвори във вода, „Фервекс” става бяла напитка – обяснява тя.
Аз пък се изненадвам, че все още не го е замерила с нещо. Аз бих, признавам си.
- `Ми дай десет тогава! – решава мъжът след миг колебание дали да ѝ се довери, но си личи, че все още не е на сто процента сигурен.
Това беше моментът, в който започнах да се моля аптекарката да не направи великата грешка да зададе още някой уточняващ въпрос, защото тогава не знам какво щях да направя, но със сигурност щеше да е нещо подсъдно.
Слава Богу, не попита нищо! Иначе щях да се принудя да ѝ предложа пари срещу мълчание.
Плащането на сметката се осъществява удивително бързо и безпрепятствено, без повече недоразумения. Човекът тръгва към вратата и идва моят ред.
- Слушам Ви! – въздъхва аптекарката.
- Ами аз… нищо – махвам и излизам ухилена като ряпа.
Минал ми е и извадения зъб, и гадното настроение. Смехът лекувал, казват!
Препоръчваме ви още:
Автор: Милена Макавеева
Днес бях с дъщеря си за коледни подаръци на приятелките й от училище. Кога мина това време, в което нямаше значение какво ще има вътре в пакетчето? Уважаеми, единайсетгодишната госпожица се беше подготвила със списък на желаните покупки, предварително съгласувани с адресатите... Аз не падам по гръб и я атакувах с интригуващи за мен предложения за подаръчета от текущия хенд мейд фест или за тур из книжарниците, но.... не успях да избегна посещението в мола. След като се примирих, получих утешителна награда: време в книжарницата.
В месеца на коледните покупки съм си забранила изрично да купувам игри за кабинета и пак.... забих се право там. И знаете ли? Бях сама и се рових като децата, направих си и аз списък, да не изоставам от малката, дето тичаше междувременно по магазините. После, като се събрахме, си говорихме какви игри съм харесала за кабинета и тя ми разказа как се е забавлявала най-много като малка: точно с игрите. Не с уинкския лаптоп, нито с куклата с дрехи за отделните сезони или с легото. Нищо против изброените отминали желания.... сега сигурно са актуални тези и още нови други съкровища. Всяко дете копнее за нещо такова, разбира се, добре подхранено от индустрията. Остават обаче преживяванията, споделеното време с най-близките и емоциите от игрите. Ще посветя следващите редове на това да подкрепя подаряването на игри от ранна възраст, не само за наближаващите празници, но и по принцип.
Игри с бебето през първата година
Игрите с правила са мисия възможна след третата година на децата. Разбирането на идеята „чакам ред“ може да бъде въведена и на по-ранен етап, като „първо съм аз, после си ти“. То може да бъде отработено в различни други занимания като сортирането на различни предмети, реденето на мозайки или пъзели, съотнасянето на еднакви изображения от лото игрите. Когато чуят за игри с правила, хората най-често се сещат за „Не се сърди човече“. Класика в жанра, разбира се, но има варианти, възможни преди появата на броенето и доброто зрително проследяване по игралното поле, нужни за нея. Ето някои от любимите ми типове игри, препоръчани за възраст 3+:
Един вариант за най-малките са т. нар. „бинго“ игри. Най-често има табло със стрелка, която показва на участника какво трябва да сложи на своето табло. Това могат да бъдат цветове, форми, животни, обекти. Обичайно бинго игрите съдържат 4 табла, така че могат да играят четири човека или ако са двама, да имат по две табла. Победител е този, който пръв запълни своето табло. Тези игри са много приятен вариант за въвеждане на идеята за редуване, назоваване на това, което сочи стрелката. Тук няма стратегии, който има повече късмет, печели. Детето обаче може да научи да следи какво му е нужно, за да спечели, а също и да приеме идеята за „пропускам ред“, когато стрелката му сочи изображение, което вече е поставило на таблото си.
Игри за баланс – на пазара се появяват все повече и по-интересни варианти. При тях идеята е участниците да се редуват, поставяйки фигури една върху друга, стараейки се да не бутнат създадената „конструкция“. Обикновено се хвърля зар, който показва на играча какво да сложи. Победител е този, който е поставил последния обект, без да събаря кулата. Тези игри развиват умение за пространствено разположение, както и усет за големина, пропорции на обекта.
Двигателни игри – любимите ми. Те дават възможност на малките да развиват грубата и фината си моторика, умението за баланс и координация. Освен това са фундамент за други умения, неслучайно са застъпени във всички тестове за ранно детско развитие. В тези игри е нужно да изпълняваш с всеки свой ход двигателно предизвикателство, за да се придвижваш по-близо до финала. Задачките са разнообразни: да правиш крачки с малки предмети, разположени на обувките и да ги пазиш да не падат, докато вървиш, да целиш обекти с малка топка, или да лазиш на четири крака с коремчето нагоре. Децата се забавляват много и динамиката е различна от тази при другите игри.
Игри и играчки през втората година на детето
Игри за скорост – при тях времето за реакция е най-важно, в това обаче са вплетени множество умения: стабилно внимание, комбинативност, добра зрително-моторна координация. Сещам се веднага за такъв тип игра с нещо като тубуси, които бързо трябва да бъдат запълнени с цветни топчета по зададен модел. Играчите стартират заедно по сигнал и целят първи да запълнят правилно своя тубус. Такъв тип игра е да се намира съответна многоцветни комбинации в един обект – бонбони, чорапи и др. преди съпеникът да я открие и съответно да трупа точков актив.
Конструктивни игри – този тип игри предоставят възможност за сглобяване на животно или обект, като отделните части за него са изобразени на табло със стрелка или на зар. Целта на играчите е да сглобят първи своята фигура. Освен че са много забавни за децата, предполагат внимание към детайла, както и проследяване, отброяване и сръчност.
Игри за езиково развитие – при тях играчите се придвижват по игралното поле най-често със зар, който показва колко хода имат право да извършат. Там, където поставят пешката или игралната фигурка, има символ, за който участникът трябва да даде информация – да го „изиграе“, да опише най-важните неща, които знае за него, или да каже дума - асоциация. Тези игри са възможни и за невербални деца, които биха могли да покажат отговора с жест, мимика или движение на тялото.
Как детето се учи чрез движение
Ще споделя с вас кодекса ни за игри:
Играйте с децата!
Редувайте се в избора на игри.
Винаги завършвайте играта.
Правилата се спазват от малки, средни и големи.
Не манипулирайте така играта, че детето да излезе победител. Хубаво е да научим малките да приемат загубата в защитена среда и да ги окуражим да усъвършенстват уменията си или да опитат отново.
Подбирайте игрите така, че да подкрепяте важни за развитието умения през интересите на детето.
Дайте воля на естествените си реакции и емоции по време на игра, това ще даде модел на малките.
Не се презапасявайте с играчки, подарете на децата си споделено време за игри, това е безценно!
Забавлявайте се!
За автора:
Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“ .
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.
Препоръчваме ви още:
Съвсем доскоро вие бяхте светски лъвици. С вас започваше и завършваше всеки купон. Нещо повече – без вас купон просто нямаше. Сега сте млади майки, но душата ви копнее поне за няколко часа да си върнете тръпката от това преживяване. Дали ще ви се получи? Не пречи да опитате.
1. За пръв път от няколко месеца имате възможност да облечете нещо различно от анцуг или клин и тениска. След няколко проби, установявате, че не можете да се намърдате в купонджийските си тоалети. В крайна сметка решавате да облечете „нещо практично и удобно“, с което можете и на консултация при педиатъра да отидете, и да се покажете пред хората, без да се червите.
2. Вечерта е внимателно планирана. Всички се договаряте за среща още преди месец и половина, избирате удобно за всяка от вас място, предупреждавате вкъщи и оставяте подробни инструкции за реакция при непредвидени обстоятелства. По-всеотдайните от вас вземат със себе си помпата за кърма, в случай, че им доскучее.
3. Половината от вас, по разбираеми причини, закъсняват, но това не прави впечатление на никого. Една не идва, защото на детето й му избива зъб.
Със сигурност си млада майка, ако...
4. Всички обяснявате, че сте за малко, но след чаша-две, докато плащате сметката, една от вас изрича заветното: „Хайде, да отидем на клуб!“ и добрите намерения отплават.
5. Една от приятелките ви казва, че днес няма да пие и автоматично бива заподозряна, че отново е бременна.
6. Една от вас бръква в чантата си и започва да вади от нея мокри кърпички, салфетки, гумено пате, чорапи, антибиотичен крем и куп билетчета от детски атракции.
За мамнезията и други отклонения
7. А ако нищо такова не се случи, друга ще подхване темата за бременността, раждането, кърменето, секса след раждането, гърнето, чакането за детска градина и ада в поликлиниките.
8. В процеса на разговор вие неусетно започвате да показвате снимки на децата си от телефона и да обменяте новини за успехите и развитието им.
9. Снимате се и пускате селфита в социалните мрежи с такъв ентусиазъм, все едно никога преди това не ви се е случвало. Поне една от вас пуска снимки и на питието си.
10. Към 23 часа започвате една след друга да се прозявате. Режим, какво да се прави!
Източник: n-e-n
Препоръчваме ви още:
30 признака, че имате "мамешки" мозък
Основи на екологичното общуване с млади родители
- Най-популярни
- Най-нови
